неделя, 30 ноември 2008 г.

Същността на санкцията на ЕК - коментар под:

http://ivo.bg/2008/11/30/глас-от-арабската-пустиня-първанов-че/


Разбира се, спрените пари по еврофондовете, не са наказания по конкретни случаи, а една обща оценка за работата на правителството, но и на Президента. Те са както подкана за подаване на оставка на правителството / защото оттам все още таят някаква надежда за нещо цивилизовано - и то би било най-нормалната реакция /, но и подкана към Първанов да смени стратегията и тактиката си…Повече обаче аз лично очаквам едно по-явно демонстриране на иначе прикритите му предпочитания.

Иначе по отношение на заглавията по вестниците смятам, че тези които ги четат и изобщо стигат до “предоставеното” там нямат контакт с информация като предоставената тук…Така и се поддържа популярност над 50%…Проблем, който трябва да се реши ОКОНЧАТЕЛНО от следващото правителство. И се надявам тогава г-н Инджев да има също думата.

Танто за кукуриго?

Гражданска защита щe мине в разпореждане на ДПС. Поводът се оказа желанието на БСП да задържи властта на всяка цена, независимо че ЕК каза ясно - подайте си оставката, не се справяте.

петък, 28 ноември 2008 г.

Небрежно за ДС сътрудника

Аз бих се чувствал неловко ако съм бивша кука, но още по-неловко бих се чувствал, ако не съм бивша кука и отрека правото на съпричастност на куката. Все пак ние, по теория поне, сме християни и тъкмо с прошката даваме шанс. А от друга сме една общност. Което значи че всички носим вина за миналото. Както и за съжаление, и за настоящето.

Народните представители трябва да са пряко избираеми

Впрочем ето още една опашата лъжа. Вижте какво казва Плугчиева: 21-05-2008 МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: ОПОЗИЦИЯТА ЩЕ СЕ ВКЛЮЧИ В КОНТРОЛА ПО УСВОЯВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРИ  


http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=5&id=14482


За мен е вече окончателно ясно, че България няма нужда от партии, а от личности, които ще се явяват на избори на местно ниво и след това национално. И така в парламента.

Демократичност и грешки?

Днес сутринта гледах Костов при Бареков. Между другото, по повод разсекретените досиета на журналисти, стана дума, че сътрудниците от ДС добре са поработили за очернянето на този изтъкнат наш политик.

Тъй като доста упрекват, че някои са критични към Костов, нека цитирам част от последните страници от завършеният ми, преди три месеца, роман "Папо и неговата компания" / част от който някои знаят като "Пътешествие със Стефчо" /, който до около три месеца ще бъде публикуван:

"Здравей, Тоти! В Германия съм. Не се безпокой за мен. Добре съм. Като тръгнахте от морето полицията е установила, че и Баръмов е замесен с иманярите. Ти беше прав - онези ченгета, които ни следяха на всяка крачка, са били там заради иманярите. Смятам, че в Германия ще излекувам параноята си, спечелена в този чуден български свят.
   Да се продадеш надали е концепция. Но поне не си между минатите. По-късно разбираш, че тъкмо ти си минатият, а тези, които  остават честни, не. Дори само защото такава им е била съдбата и не са имали възможност да бъдат изкушавани. Аз лично мисля, че направиш ли веднъж крачката - край.
   Преди да тръгна за насам се срещнах с Владо. Той е с Ана, но и с Полина. Изповяда се пред мен. Призна ми, че когато сме работили за Кьосев, той е провел едно активно мероприятие, възложено му от бившите. Една от подзадачите е била свързана с мен. Трябвало е да направи така, че аз да повярвам, че Кьосев е взел огромен подкуп от приватизацията на телекома. Можеш ли да си представиш!? Аз, и колко още други, с целия си ентусиазъм и вяра е трябвало да сме убедени, че той, Кьосев е подкупен.
   Искам да ти пожелая БОГ да е винаги с теб и да ти посочва верните пътища! 
Ирина
"

ПП.Всъщност, нашите упреци към Костов не са свързани с това дали е бил коректен в материално отношение. Ние го упрекваме, че не изгради ДСБ като достатъчно демократична партия, че не подаде ръка на истинската интелигенция, не привлече хора от нейните редици, за да използва потенциала й, който е наистина дефицит за  България, не създаде вътрешни партийни механизми за решаване на проблемите по демократичен начин, и така отдалечи ДСБ от избирателите, които и без това бяха отровени от медиите под контрола на сътрудниците...За пореден път го призовавам - ако не знае как да се справи с проблема, нека ми се обади, гарантирам, че решението, което знам и мога да приложа, ще е с резултат.

Спрените европари

Ползата от цялото упражнение е че сега БСП може да проведе една “национално достойна” и демонстрираща самочувствие кампания като заприказва за отварянето на 3 и 4 блок на Белене с “оправданието” - щом вие ни наказвате несправедливо и ние можем да сме не докрай коректни. Което от една страна може да накара Путин да не оставя Станишев да чака в предверието, при срещи, от друга някак не се вписва със строежа на новата атомна електроцентрала…Освен ако не е само “умен” ход.

Така или инак, както намекнах преди ден-два, засега Доган мълчи странно.


четвъртък, 27 ноември 2008 г.

Националнохарактерна интрижка

Първанов, който трябваше тези няколко месеца да подкрепя и наблюдава съвсем изкъсо “мерките” на правителството, разбира се, не го стори. Може би защото нямаше мерки или просто мерките са под нивото му. Затова пък съвсем изкусно използва случая, за да пусне националнохарактерна интрижка - причината на спрените пари била борба в Брюксел между левите и десните. Невидяли друг път в едно да се бият живи и умрели еврокомисиите хлъцнаха…Единственият теоретично печеливш коз коз в ситуацията, който би изненадал всички е ако Доган подкрепи вота на недоверие. Ако бях десен лидер бих опитал да му обещая какво ли не. Което първо би било много по-евтино от загубите, които растат с всеки изминал ден, второ ако по-късно не одържа на обещанието пак бих дал обяснение свързано с икономически ползи и вреди.;)

Манкиране

http://ivo.bg/2008/11/27/

Случаят с Минчо Спасов е аналогичен. Не е важно какво де факто става. Важно е какво се казва и знае. Не беше важно дали ще се създаде работеща система, която да следи и контролира използването на еврофондовете - например граждански контрол. Правителството даде пари на ПиАр агенция да залъгва ЕК…Сега не е важно дали има нередности. Важното е да се отстрани този, който сочи нередностите…Разбира се това отново ще е доказателство за ЕК, че на сегашната система не може да се разчита…Може би БСП иска фактически, щом не може да се краде, България да се включи в сферата на ОНД / Русия /.

петък, 21 ноември 2008 г.

Президентът и визиите му

Аз лично съм склонен да разбера невъзможността на Президента да види истината. Той е от един от най-бедните крайща на България, издигнал се е на най-високото стъпало в България, по стар обичай отпреди 1989 г. са му предоставени стандарти на живот много по-високи от народните / и той ги ползва, вместо да се опита да поживее като средностатистическия българин, за да има повод да го разбере /, има като стремеж да не допусне отново такива като Иван Костов до властта / затова е и готов да подаде ръка на ДПС /, направи огромен скок в разбиранията си за НАТО и ЕС…Все пак обаче той е президент на всички българи и не би било лошо да се вслуша в гласа тъкмо на тези, които критикуват. Защото тъкмо тези / горната статия на г-н Инджев е едно от доказателствата - изброява ги / виждат истината. А истината е че нещата се влошават. Бих му казал - г-н Президент, не бива повече да чакате . Отворете си ушите и кръга от съветници за тези, които ви критикуват, от хора видяли истината за страната.

Цитат от една статия за Юрген Рот, след 4 дни в България:

И за да обобщи този кратък престой в България, той не намира други думи освен тези (на английски): “Беше извъндредно ужасно.”



  1. Последният цитат от този адрес:
    http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=5109540




понеделник, 17 ноември 2008 г.

Извинения от "Де Зората" до германския журналист Юрген Рот

http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,697.msg17660.html#msg17660

Аз лично също благодарих лично в "Хеликон". Бих бил обаче още много, много по-благодарен ако направи  една книга, която да описва усилията на онези редки островчета на гражданска енергия, които съществуват у нас. В края на крайщата в България е лесно да си от страната на деструктивното / такава благодарна среда има затова /. Трудно е обратното. И второто се нуждае от много повече подкрепа. Имам предвид, че западното общество / на първо място активното гражданство там / трябва да е информирано за трудностите, изключителните проблеми и куража, които имат тези хора у нас...А защо не помощта да се изрази и в един вид консолидация


А дали един такъв опит няма да се превърне в своего рода критика и сарказъм тъкмо към нашата немощ и незрялост, се запитах...Което също ще бъде по-градивно отколкото отново и отново да разбираме за безкрайните сценарии на бандитизъм, кражба, предателство към достойнството, морала и здравето на хората в България, които познаваме добре и които всеки ден ни подлагат на неумоверен натиск.

Не сме готови...

Проблемите ни са изключително дълбоки и по всички личи ще се задълбочават.

Нужен е един всеобщ, дълбок и широк проект - “Смяна на манталитет - в труда, правилата и принципите на функциониране на обществото и индивидите”. Лошото в цялата работа е че дори не се говори затова. Всичко останало, за което си говорим са само индикатори на тотална криза, а борбата, ако изобщо я има, срещу индикатори, ако не безполезна, то със сигурност е безрезултатна.

С което се обръщам към хората, които имат някакъв авторитет всред гражданското общество да поемат инициативата.

петък, 14 ноември 2008 г.

Юрген Рот и приказката за неволята

Снощи вечер, към 8 часа, гледах г-н Юрген Рот по Ре Ти Ви при представянето на книгата му книгата му „Новите български демони” . Между другото на въпрос на Иван Бедров за Румен Петков просто си каза човекът - ниска интелигентност. Това обаче в България не е кусур, май .

Та…Скочих, облякох се и след има-няма 30 минути бях в Хеликон. Купих си книгата и изчаках автограф. Благодарих на Ю.Рот с развълнувания си немски, че ни върши работата…Той, човекът, се опита да ми кажа, че и ние трябва нещо да правим, но аз му обадих, че може би в частта за Тадаръков е цитирал инициирано от нас в Медияпул писмо до ЕК, което го успокои…Че не сме баш капо де.

вторник, 11 ноември 2008 г.

Относно безнадажността ни


Всички сме наясно, кой по-задълбочено, кой, по традиция, по повърхностно, за причините, стратегиите, методите и реализацията им, за падението на страната / най-ясни индикатори - намаляване на населението, ръста на болните и заболеваемостта, състоянието и грижите в болниците - което си е изтезание / и никой не прави  опити за значимо противодействие. Явно ситуацията е безнадеждна. Но и пред времето.  

петък, 7 ноември 2008 г.

Откъс

Кратък откъс от неиздадената ми, но вече довършена, повест "Пътешествие със Стефчо" или "Папо и неговата компания". 

"И Тодор Петър се питаше, дали ниските и слаби култури и удоволствията им правят възможно прибягването до  авторитарното, за да постигне някакъв напредък. Изобщо ситуацията, която имаха сега в България, не беше наистина демокрация. Тъкмо слабостта даваше дръзката и опасна мисъл, че за да се стигне до по-високи цели с трайност, трябваше да се гради някакво Заедно.  
Но съзнанието на Тодор Петър, както сам се усети, пак с нещо като сарказъм и самосъжалителна ирония, беше препълнено с толкова много други съзнания, че той не рядко се чудеше къде е.  Мислеше толкова много за страната, а в същото време влезеше ли в някакъв контакт на елементарно ниво моментално, тези, които бяха страната му, го завъртаха на пръста си. Кое да пазиш повече - достойнството си, когато не издребняваш или да се пазиш да не те изпързалят. 
Заговори се с младеж, съсед по място, който се връщаше в Германия.
- Прибирам се след няколко месеца в България.
- Какви са ти впечатленията?
- Направо съм зажаднял за малко цивилизация  - каза младият мъж. - Сори. За това време се нагледах на толкова простотия, селяния, сивотия, грозотия, завист, мързел...
И продължи:
- Малки злобни човеченца, парвенющина и чалга. Да си гласуват за кметовете-ченгета, мафиоти и комунисти. Затова ли бяхме на онзи митинг на Орлов мост? Аз се спасявам. Аз май отдавна съм се спасил, само че ми трябваше малко време, за да осъзная, че всъщност изобщо нямам никакво, ама нито грам никакво намерение да се връщам там."

Непрестанно ни се напомня...

Става дума за манталитет, който постепенно, но напълно последователно беше изграден и днес се проявава с целия си блясък. Манталитет практикуван от официозите - медии, Президентът и Премиерът. Манталитет на манкиране, разкрачване, подгъзуване с намигване и хитра физиономийка или с обезценена и смешна премереност. Манталитет, който Сергей Станишев определи горе долу така - достойнството било вътрешно състояние.

Ежедневие

Ежедневие

Овчарче, прокурор, Сергей,
сокол и следовател - нъмбър уън
си вързаха взаимен знаменател.
Крадец, послушник, негласна буква,
хитрец и в никакъв случай дупка,
поведоха народа на покупка.
На показ се излагат всякакви килоти
оцапани, накапани, насрани,
цените в рубли, долари, лири и догани
прескачат се на цели бали
във сейфове, трезори
от бедни, мрящи пенсии
източени кървящи в рани.

Но няма жалост щом си плужак,
казва кака Масълце замезла
на мъжа мезе отцепила
от държавната маса
европейска баница
тъкмо днеска.

вторник, 4 ноември 2008 г.

За Кремиковци и трудовия морал

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1249743

Може би не е зле да си кажем, че комунистическата глупост тогава е сложила основата за банкрутите на България, както и за значителното изоставане от нивото на стандарта от другите соц. страни, което е предопределило и безсмислеността да се трудиш ефективно изобщо. При положение че една бездънна яма гълта труда на милиони...Днес това продължава вече в други, свързани с морала / законите, управлението, партиите, ДПС и т.н. / области на живото с доста по-мащабни съсипии.

понеделник, 3 ноември 2008 г.

Свободен изказ на мнението

Иво Инджив, 2.10.2008

http://ivo.bg/2008/11/02/подариха-ли-ни-свободата/

под което сложих следния полупоетически  
Very Happy коментар:

Колкото и да не сме доволни от резултатите, предвид съществуващата в страната ретроградност, както и организираната назадничавост от човешки отношение, политика, икономика, свобода на изказа, както и способност за възприемане на тази изразена свобода, животът ни днес щеше да е още много, много по-ограничен, ако тези, които могат и искат да изразят свободно мнението си не го правиха и правят.

Това, което ме притеснява е че тъкмо не народни будители градят концепции, а истинските такива не могат да намерят път за общи концепции и действия.