Райнер Мария Рилке - Ръката

Ръката

Виж малкия синигер,
влетял заблуден в стаята:
двадесет сърдечни удара дълго
лежа [в] една длан.
Човешка ръка. Някой решен да защитава.
Без да си собственост - защитаван.
Но
сега връз перваза на прозореца
свободен
остава все така ужасен
към себе си
и обкръжението чужд,
вселената, непознаващ.
Ах, толкова объркваща е ръката
дори и когато спасява.
И в най-подпомагащата ръка
има достатъчно смърт
и пари.

http://www.rilke.de/gedichte/hand.htm

Die Hand

Siehe die kleine Meise,
hereinverirrte ins Zimmer:
zwanzig Herzschläge lang
lag sie [in] einer Hand.
Menschenhand. Einer zu schützen entschlossenen.
Unbesitzend beschützenden.
Aber
jetzt auf dem Fensterbrett
frei
bleibt sie noch immer im Schrecken
sich selber
und dem Umgebenden fremd,
dem Weltall, erkennts nicht.
Ach so beirrend ist Hand
selbst noch im Retten.
In der beiständigsten Hand
ist noch Todes genug
und war Geld

Райнер Мария Рилке - Имало е една натрупана царственост

Както и в Русия, Рилке вижда в Ориента, въз основа на собственото си въвличане в "обикновения живот", загуба на близост с Божественото. Това е особено видно в единствената поема, която е писал по време на пътуването си в Египет и която остава само като един фрагмент.

Започва със стиха "Da ward ein solcher Vorrat Königseins" ( Имало е една натрупана царственост), който се отнася за 13 метровата статуя на Рамзес....


Имало е една натрупана царственост

Имало е една натрупана царственост
започнала с така разкошни разгадания
че сега почти се налага да се заключи Богатството
около това ядро на гранитна вкаменелост
положено във просека от палми
не преставащо да значи, още по-сега.


Da ward ein solcher Vorrat Königseins

Da ward ein solcher Vorrat Königseins
begonnen mit so fürstlichen Entschlüssen
dass sich noch jetzt fast Reiche schließen müssen
um diesen Kern granitenen Gesteins
der hingelegt in eine Palmenlichtung
nicht aufhört zu bedeuten, der noch jetzt

Райнер Мария Рилке - Живея живота си в растяща борба

Живея живота си в растяща борба

Живея живота си в растяща борба,
който се влачи над нещата.
Същият навярно не ще изживея
но поне ще опитам.

Кръжа около Бога, прастарата кула,
и кръжа аз от векове;
и аз не знам сокол ли съм, буря
или значеща песен.

http://rainer-maria-rilke.de/05a002lebensringe.html

Райнер Мария Рилке

http://www.faz.net/s/RubB31053DF7CD04EB1AC6255608393AC68/Doc~E9FB73F904F1A4495962575C9AC25B4C5~ATpl~Ecommon~Scontent.html

06. Октомври 2010


Райнер Мария Рилке е за мен е най-впечатляващия поет на немски език. Как оценявате произведенията му сега?
Бернд Нойман, министър на културата на Федерална република Германия

Марсел Райх-Ranicki: Той е бил идол и кумир на цели поколения германски, и дори още повече, европейски читатели. Той е приеман за въплъщение на поезията, неговото звънко и ритмично звучащо име - Райнер Мария Рилке - се превърна в олицетворение на поезията. Но за разлика от големите поети на миналия век Рилке е смятан, въпреки че не от всички, за ясновидец и пророк.. Неговото слово е приемано като глашатай за спасение и като заместител на религията.

Ето и едно негово стихотворение в мой превод. За сравнение давам и линкове към други две.


Проснат връз планините на сърцето

Проснат връз планините на сърцето. Изглеждаш малък там
погледни: последно поселище на думите, и по-високо
но колко си малък всъщност, и най-низък.
Дом на чувството. Позна ли го?
Проснат връз планините на сърцето. Каменни устои
под дланите. Тук цъфти все пак
нещо; от безмълвно сриване
пеейки цъфти невежа плевел.
А знаещият? Ах, той започва да знае
и сега мълчи, проснат връз планината на сърцето.
И тръгва май, излекувано съзнание,
нещо наоколо, някакво забелязано планинско животно
расте и пребивава. И голямата скрита птица
кръжи над върха с явно колебание. - Но
беззащитна, тук над планинете на сърцето.



Ausgesetzt auf den Bergen des Herzens

Ausgesetzt auf den Bergen des Herzens. Siehe, wie klein dort,
siehe: die letzte Ortschaft der Worte, und höher,
aber wie klein auch, noch ein letztes
Gehöft von Gefühl. Erkennst du's?
Ausgesetzt auf den Bergen des Herzens. Steingrund
unter den Händen. Hier blüht wohl
einiges auf; aus stummem Absturz
blüht ein unwissendes Kraut singend hervor.
Aber der Wissende? Ach, der zu wissen begann
und schweigt nun, ausgesetzt auf den Bergen des Herzens.
Da geht wohl, heilen Bewusstseins,
manches umher, manches gesicherte Bergtier,
wechselt und weilt. Und der große geborgene Vogel
kreist um der Gipfel reine Verweigerung. - Aber
ungeborgen, hier auf den Bergen des Herzens . .


http://liternet.bg/publish12/r_m_rilke/index.html

http://liternet.bg/publish12/r_m_rilke/zapokiten.htm


http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=51622

Големи немски автори на романи

Имам този превод от книгата "История на немската литература", която притежавам и която ще цитирам точно след някой и друг ден:

На първо място те принадлежат на една и съща генерация; всички представени по-долу автори произхождат от 19. век и то не само чисто биографично, но също и по отношение на литературната традиция, в която са техните корени.

Всички те разгръщат най-голямата си литературна изобретателност и активност /с изключение на Томас Ман / в първата четвъртина на 20 век, което ги прави своеобразни пресичащи границата между епохите - историческата /монархия и република/ и литературна /граждански реализъм и авангарден модернизъм/. На второ място те спомагат немският роман за първи път да придобие световно признание. Щорм и Раабе, Келер и Щифтер без съмнение са постигнали значимост, тяхното въздействие обаче не излезе извън рамките на немскоговорящите страни и в никакъв случай не може да се сравнява с това на Достоевски и Толстой, на Зола и Балзак. Едва с Томас Ман и Роберт Музил, Франц Кафка и Херман Хесе немският роман буквално прекрачва границата към световната литература.

Накрая творчеството на почти всички тези автори утвърди своето значение и сила на въздействие до наши дни, а именно във функцията на традиционното посредничене от една страна и като изходен момент за естетични преобразувания в ресора на романа от друга страна /да си спомним само за значението на Музил в експерименталния роман от 50-те години или за третиране на митовете от Томас Ман, от което напр. Гюнтер Грас научи доста не само за своя “Бут”/.

Служители на разузнаването или на ДС

Ето едно мнение по въпроса за ДС сътрудниците всред дипломатите.

Петков Четвъртък, 16 Декември 2010, 12:04:32
Не мога да разбера всеобщото удивление, че половината от дипломатите били служители на разузнаването. А на кого да бъдат служители? На Червения кръст или на въздържателното дружество. Нали работата на един дипломат е да събира сведения за държавата в която се намира и съобразно тия сведения да действа благоприятно за държавата си. Смятате ли, че сегашното разузнаване няма служители-дипломати?

Интересно е да се отговори на въпроса има ли разлика между стандартните доклади на дипломатите ( в края на крайщата на всеки един това му е част от работата ) и докладите пред ДС.

Около половината посланици са свързани с тайните служби на комунистическия режим,

Прави впечатление, че реакциите по въпроса са строго политически. Почти без изключение. Което ще рече - има възможност за вътрешнополитически влияния и има икономически интереси. Две решения се задават - или принципно отзоваване на всички или решения от страна на правителството за всеки конкретен случай...Така или инак по време на социализма посланиците и сътрудниците в посолствата ( имам лични впечатления ) общо взето имаха вид и бяха прости хора. Но такова впечатление правеше и страната. Въпросът днес е искаме ли и можем ли да правим друго впечатление, и въпросът е не само количествен, но и качествен.

Герхарт Хауптман

Продължение от вчера. Става дума за Герхарт Хауптман, германец от Силезия,( по това време там е Австроунгария ), и който получава и Нобелова награда за литература в 1912 година.

Нещо като анотация на "Морското чудо"

http://www.tagtt.com/veruca/archive/moment/das_meerwunder%2C_gerhard_hauptmann-350681


Морското чудо
Eine unwahrscheinliche Geschichte. Berlin (S. Fischer) 1934. Entstanden 1933–1934

Разказвачът, в италиански пристанищен град, случайно попада на човек, който е част от един осветен кръг мъже. Този мъж го взема на една от срещите на кръга. Там среща друг мъж ( Карденио ) , който започва да разказва своята история свързана със срещата му с две русалки. Отначало историята на Карденио въздейства малко странно на автора, скоро обаче той е увлечен в нея. Карденио разказва за своя предишен живот като капитан на кораб и как отнема жената на един друг капитан. Когато корабът му потъва той успява да спаси само жени си. В самотата обаче той забелязва скоро, че нещо не е наред с жена му. Когато една утрин тя е изхвърлена от морето мъртва на плажа той много се ужасява и уплашва, но след това издялва една дървена статуя, в която втъква душата й. Тази статуя му послужва за носова или галеон фигура на следващия му кораб. Тежи ли проклятие върху статуята или наистина тя носи душата на умрялата жена, което в края на крайщата води до преобръщане на кораба. Карденио се спасява със своя готвач и фигурата на един самотен остров. Там се стига до комични ситуации при срещата с едно тайнствено морско създание.

Тази история е пълна с въпроси за смисъла на живото и човешкото съществуване, въпроси дали човек се е развил правилно, въпроси за мечти и реалност.

Няколко адреса от Мрежата:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82_%D0%A5%D0%B0%D1%83%D0%BF%D1%82%D0%BC%D0%B0%D0%BD

http://en.wikipedia.org/wiki/Gerhart_Hauptmann


Ето и нещо за Петко Тодоров, което е свързано и с влиянието на Хауптман.
http://www.e-bookbg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=188&Itemid=82

Активно присъства в българския литературен живот; създава драмите "Страхил страшен хайдутин", "Първите". "Змейова сватба" и "Невеста Боряна", един том "Идилии". Различни като художествена ценност, те внасят нов нравствен и естетически смисъл в използваните като художествена канава народни поверия. Под влияние на Хенрих Ибсен и Герхард Хауптман Тодоров превръща художествените си обобщения в образи-символи. Търсенията за самоизява на творческата, градивната личност стават основна тема в зрялото му творчсство.

Артур Шницлер

Въпроси към Райх-Раницки

Поет на един изгубен свят
Това, което важи и за много други писатели на виенския модернизъм е вярно и за Артур Шницлер: Световната война смачква неговия свят.

За втори път, но не и за последен Марсел Райх-Раницки се занимава със забравени и преоткрити "Еротици" от Виена.

http://www.faz.net/s/RubB31053DF7CD04EB1AC6255608393AC68/Doc~E44CC23A56D344A1CBA108BDB180692D2~ATpl~Ecommon~Scontent.html

18. Октомври 2010
Какво мислите за Шницлер? Карла Шьоллер, Мюнхен

( превода мой, Боабаб )

Марсел Райх-Раницки: Герхард Хауптман и Артур Шницлер са родени 1862-ра. Единият е смятан за поет от обвитата в легенди планина Riesengebirge ( Карпатите ), а другият като писател ( литерат ) от виенския литературен кръг Wiener Kaffeehaus. Хауптман е честван като пророк, Шницлер пък има репутацията на лековат, на еротичен, което в съзнанието на много германски читатели има същото значение и синоним на посягане към фриволното и склонността и влечението към неприличното и циничното.

Шницлер все още има много читатели - на неговата публикувана 1924 новела „Госпожица Елза” са били отредени голям успех и популярност; дори, някои от неговите пиеси са се играли на много сцени, най-малко по-старите. Все пак един инцидент, който се случва в един берлински театър през 1924 става симптоматичен.

Двама мъже заедно пречели, по време на представлението на драмата на Шницлер "Самотният път", както е отразено, с "извънредно високо" изразяване на своето неодобрение: Напълно непонятно e, викали те, че един такъв "боклук" бива представян. Тези, които така бурно и страстно протестирали срещу Шницлер, били двама млади драматурзи - Бертолд Брехт и Бронен Арнолт ( Bronnen Arnolt ).
....

Ето и нещо по от Елиас Канети по повод „Госпожица Елза”
ЕЛИАС КАНЕТИ
Международно списание за
трансдисциплинарни
културологични изследвания
http://eliascanetti.org/fileadmin/user_upload/Zeitung_4_bg.pdf

Смях без комизъм

При четенето на малкия разказ "Госпожица Елза"15 от Артур Шнитцлер
срещаме следния размисъл на Елза за семейството й: "Всичко в нашия дом се
урежда с шеги...На пръв поглед това изглежда да е едно много приятно
семейство, щом трудните проблеми, каквито могат да се появят във всяко
семейство, в това на Елза се решават с помощта на шега, чрез комизъм, който
поражда хумор и смях. На повърхността се очертава една приятна форма на
общуване.
Или това впечатление е измамно? Дали то не иска само да покаже, че в това
семейство няма ни грижи, ни проблеми, които да налагат по-задълбочени и
сериозни разговори? Дали шегата не трябва само да отклони вниманието и да
внуши на околните, че това семейство живее в хармонично и щастливо
разбирателство, без никакви конфликти? По-надолу в текста на Шницлер става
ясно, че функцията на шегата в семейството не е насочена навън, а навътре,
към домашните, на първо място към бащата, и цели да предпази от
проблемите, като ги смекчи и изтласка.
Бащата на Елза е пристрастен, хазартът и борсовите спекулации го тласкат
към все по-дълбока финансова криза. Досега той явно все е намирал кой да
поеме загубите му. Но този път е заложил и изгубил сума, която са му поверили
и която той трябва да върне. Ако не може да плати, срещу него ще подадат
жалба. Затова задачата на Елза, която е на почивка, е да помоли един приятел
на семейството, г-н фон Дорсди, да им услужи с въпросната сума. Особено
деликатният момент в случая е, че я моли не непосредствено баща й, а майка
й, и то с телеграма. За Елзе не е невъзможно да се справи със задачата, макар
че лично тя никак не цени г-н Дорсди. Ситуацията става обаче непоносима,
когато господинът й поставя условието да му се реваншира за услугата, като се
съблече пред него и му позволи да я погледа.

Хуго фон Хофманстал

Въпрос към Райх-Раницки във Фракфуртер Алгемайне

Къде бихте поставили в литературата Хуго фон Хофманстал, този артист и естет на езика? Бил ли е той един от последните представители на Fin-de-siècle ( "чистото изкуство" ) или предшественик на нововъзникващия модернизъм?

Смятам, подобно на много други ценители на младия Хофманстал, че е един от най-известните поети на немски, както и отличен писател на оперни текстове, особено на "Кавалера на розата".

За съжаление, голяма част от текста на операта не може да бъде чут. В писмата си Хофманстал често се оплаквал, че Щраус е покрил текста с "дебел слой музика" и така го е унищожил. Той не е могъл да направи нищо: Композиторът е знаел много добре какво иска и не е мислил да се отказва от това си намерение. Музиката във всеки случай е доминираща. Тока е било естествено и за Щраус. По този въпрос той не е допускал изобщо да се дискутира.

Ето едно от стихотворенията му, които преведох набързо, както и няколко адреса:

Виждаш ли града?

Виждаш ли града, как си почива ей там
Шепти ласкаво в нощна роба.
Всред коприненосребрист потоп луната излива
Вълшебно великолепие връз него.

Хладният вятър на нощта донаса диханието си;
Призрачно, гаснещо утихващ звук:
Плаче във съня, вдишва дълбоко и смълчан
Прошепва, загадъчен, съблазнен за взрив ...

Тъмният град спи в моето сърце
В блясък и жарава, с болезнен цветен блясък:
Но ласкаещо плува около ти отблясъка му ,
Притихнал за шепот, се плъзга през нощта.


Siehst du die Stadt?
Siehst du die Stadt, wie sie da drüben ruht,
Sich flüsternd schmieget in das Kleid der Nacht?
Es gießt der Mond der Silberseide Flut
Auf sie herab in zauberischer Pracht.

Der laue Nachtwind weht ihr Atmen her,
So geisterhaft, verlöschend leisen Klang:
Sie weint im Traum, sie atmet tief und schwer,
Sie lispelt, rätselvoll, verlockend bang ...

Die dunkle Stadt, sie schläft im Herzen mein
Mit Glanz und Glut, mit qualvoll bunter Pracht:
Doch schmeichelnd schwebt um dich ihr Widerschein,
Gedämpft zum Flüstern, gleitend durch die Nacht.

Hugo von Hofmannsthal
( 1890)



http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%B3%D0%BE_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%A5%D0%BE%D1%84%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB


http://www.google.bg/search?q=Hugo+von+Hofmannsthal&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a

Карл Цукмайер - германски театър ( лит. )

Въпрос към Райх-Раницки във Фракфуртер Алгемайне

Какво литературно значение придавате на Карл Цукмайер? Пиесите му, поне някои, са били извънредно популярни и дори хит. Неговите мемоари - "Als wär's ein Stück von mir" ( Като че къс от мен ) ме вдъхнови. Michael Wurmstichт


Много от произведенията му са попаднали най-вече в забвение. Може би и затова пиесата му "Капитанът от Кьопеник" би могла отново да се представи успешно.

И няколко адреса около Карл Цукмайер, които събрах без специални усилия в "мрежата":


http://liternet.bg/publish19/b_racheva/lit_prostranstva/cvetyt.htm
ЦВЕТЪТ НА ГЕРМАНСКИЯ ТЕАТЪР, (Карл Цукмайер), Бисерка Рачева


http://de.wikipedia.org/wiki/Hauptmann_von_K%C3%B6penick
Фридрих Вилхелм Фойгт бил роден в Източна Прусия обущар. Той станал известен като Капитанът от Кьопеник с дръзкото си нападение срещу общинската сграда на квартала Кьопеник в Берлин. На 16 Октомври 1906 година облечен като капитан заедно с група доверили му се войници нахлуват в сградата, арестуват кмета и ограбват градската хазна.

http://blog.project-sierra.de/archives/1175
Der Rattenfänger – Carl Zuckmayer

Зигфрид Ленц за Станислав Лем?

Въпрос към Райх-Раницки във Фракфуртер Алгемайне

Познавате ли есето на Зигфрид Ленц за Станислав Лем? Клаус Hegewald

Не. Не съм писал нищо за Лем. Но веднъж, близо две седмици, направихме едно пътуване прекосявайки надлъж и шир ГДР. Беше поучително и забавно. Но научната фантастика ми остава чужда. Моля за разбиране.

Защо Хайнрих Бьол, един от немските носители на литературна Нобелова награда е забравен днес?

В Германия най-находчивия и търсен за коментари около литературата днес е Марсел Райх- Раницки. Последният е всъщност полски евреин, в чийто немски може да се усети акцент, но чието изразно богатство на мисъл и думи е всепризнато.

Райх-Раницки отговаря на въпроси на читателите във вестник "Франкфуртер Алгемайне". Спрях се на Хайнрих Бьол тъй като и в България доста рядко се споменава.

На мен лично са ми известни следните негови книги преведени на български:

"Билярд в девет и половина"
"Възгледите на един клоун"
"Изгубената чест на Катарина Блум"

http://www.faz.net/s/RubB31053DF7CD04EB1AC6255608393AC68/Doc~E3614C491F850476CBCC53C547E49AC6A~ATpl~Ecommon~Scontent.html

Навярно никой друг немски носител на Нобелова награда е така забравени като Хайнрих Бьол. Имате ли обяснение? Има ли някоя негова книга, която особено цените? Сибил Деген, Хановер


Марсел Райх-Ranicki:
Първо: Това със сигурност ми се струва пресилено. Е да, много книги на Бьол всъщност са забравени - но в никакъв случай всички. Сатирите "Не само за Коледа" са всред най-забавните на немски през петдесетте години. За почти виртуозен смятам разказа - "Събраното мълчание на доктор Murkes"

Мечтите на българите днес

Много, ама много отдавна не съм имал надежда някой от съвременниците ни да ми осъществи мечтите...Нямам я и днес...Може би и затова Бойко Борисов ми дава повече и от колкото съм очаквал. Като се допитвам до ума си, без мечти, го намирам за напълно достатъчно.

Схемите в разсъжденията и приказките засенчват ли фактите?

http://www.svobodata.com/page.php?pid=4563&rid=154#comments
Безспокойствата на Бойко Борисов
8 Декември 2010
Едвин Сугарев


Аз поначало харесвам позициите на г-н Сугарев, както и гражданската му доблест. В случая, както се е случвало и друг път, се усеща нещо доста схематично в разсъжденията. Като че цветовете са отишли към бяло и черно, повтарят се подозрения, които досега не се потвърдиха...Това че Бойко се е "навил" да прави някои от руските проекти в никакъв, ама в никакъв случай не е доказателство, че се е договорил с Първанов. Разбира се, договорките са възможни, но ако човек е наблюдавал ББ през годините ще си помисли, че е по-вероятно да се откажа от властта отколкото да си плюе на суратя...И не само тази е "неточността" на Едвин...

И Любослава Русева критикува всъщност за приказки

И Журналистката Любослава Русева критикува управлението на Борисов по схемата на Костов - критиката е за приказки и ала-бали.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/12/05/1005425_vojdut_na_chervenokojite/
Вождът на червенокожите

Най-ми хареса, разбира се, оценката на Бойко, че Мишел Обама била пипната отвсъкъде....

Костов за какво е искал оставка от тройната

http://www.dnes.bg/politika/2008/11/25/dsb-otnovo-poiska-ostavkata-na-pravitelstvoto.61506,4

ДСБ отново поиска оставката на правителството


Доста огромна разлика

Синята коалиция втвърдява тона към управлението на ГЕРБ

ДСБ поиска смяна на ключови министри, СДС видя категоричен завой наляво
6 Декември 2010


Браво на Костов!

Но е крайно време да разбере, че приказките хващат декиш до време...Лошото е че няма как да възстанови декиша с дела...Особено, след като не може да работи заедно дори и с най върлите си подържници...Иване, бе, толкова хора има, които се кълнат в тебе, как не можа да ги използваш...Не може да си толкова тъп и некадърен...те затова те мислят за умишлен нефелник и запушалка за най-креативната част от българите...

Спешно за ГЕРБ

Казусът с Калина Илиева, както и "акцията" в Горнооряховската болница би трябвало да накара Бойко Борисов да потърси, не политически, но задължително граждански съвет, който да балансира всички подобни опасности за грешки....Този граждански съвет не бива да е от политическия, партийния или художествено-интелигентски контингент...В този граждански съвет трябва да влизат умни хора от народа от цялата страна, така и представители на здравата и несвързана с дотации интелигенция...

Управление на галфони

Днес попаднах на интернет статията:

УПРАВЛЕНИЕ НА ГАЛФОНИ
Иван Сухиванов
http://www.svobodata.com/page.php?pid=4527&rid=29&archive=#comments

Давам си сметка, че сигурно в БАН има червени номенкратурчици, има и лисенковщина, но БАН не е създаден от БКП все пак. Парвенюшката класа, която е яхнала сега страната, няма нужда от творчество, пък и нали има чалга певачки, Иванка от Айтос ще изпее на премиера колко е любим на народа, и другите чалгаджиики, облечени като вавилонски принцеси, с единичните имена като на крави с рекорден млеконадой, ще закрякат на като патки в гьол...

Все пак не бива да се разсъждава от позиция - аз си мисля, че страната не е тъкмо тази, която фактически имаме.

Какво имам на ум?

Позицията на всички, май без изключение, анализатори и критици започва да гради от мисълта за страната България, мисъл която е доста далеч от фактическата България, и която представлява нещо функциониращо подобно на представата им за близка до нормално функционираща държава и общество...За жалост истината е че българското общество е далеч от нормалната функционалност и за да обхванеш и решиш как да реформираш всяка съставна подсистема, за да реформираш цялото е задача невъзможна, най-малкото, по обхват. Затова и започваш реформите на широк и колкото е възможно по-широк фронт...И каквото и да правиш и както и да го правиш реформата винаги няма да е достатъчно качествена.

На какво можеш да разчиташ?

- на доверието на избирателите

- на човешкия "матреал" днес, такъв какъвто е

- на гаранциите от ЕС

Управление на гражданите

http://www.standartnews.com/news/details/id/87690/


Тия от АБВ са ми чели "проповедите", но , разбира се, нямат и понятие как да го реализират.

Белене и нюансите

Ето и мнението на Хиновски, който принципно е противник на строежа, но който разбира че нещата не са само бели или черни, нито че един или друг има конкретна вина за обстоятелствата, па дори да се казва и Иван Костов, който фактически би трябвало да е непричом:


http://www.dnevnik.bg/intervju/2010/12/02/1004140_ivan_hinovski_predsedatel_na_bulgarski_energien_forum/

Тогава какъв е смисълът да се подписва подобен меморандум, при условие че новоизбраният финансов консултант HSBC също не е дал своето мнение доколко ефективен и изгоден е проектът?
- Задавате въпрос, който съдържа отговора. Има опит за някакво раздвижване. Лично аз оценявам проекта като палитра от действия на правителството с цел да подобри отношенията с Русия. От това зависи напредъкът в редица други ефективни области на взаимодействие – военна и лека промишленост, оставането на "Лукойл" в "Нефтохим" и други подобни.

Опитваме се да търгуваме комплексно. Няма нищо лошо в това. Лошо става, когато започваме да даваме много пари неясно за какво и неясно за какви срокове.

Характер на приетия бюджет

"За МВР са предвидени 99 млн. лв. приходи и 1,006 млрд. разходи. Бюджетът за Министерството на културата е 94 млн. лева. "


http://www.vsekiden.com/82511


И аз мисля, че бюджетът не изразява същността на нещата...Според WiKiLeaks най-големият проблем на страната е мафията...аз бих прибавил анархията...От тази гледна точка дори и този бюджет за МВР е малък, но не защото не е подходящ, а защото няма да имат възможност, пак заради анархията внедрена като манталитет, да го приложат ефективно.

Активиране на резидента

http://www.svobodata.com/page.php?pid=4519&rid=29&archive=

Днес сутринта гледах по Първа спора по Закона на БАН. Депутатката на ГЕРБ тъкмо щеше да обясни какъв трик със собствеността на имотите са направили в закона за БАН през 1991-1992 и Имамов я прекъсна...Явно агентите си имат задачи и когато трябва, дори и за последно, биват активирани.