Защо се провалят политиките в България?
Преди 13 години
петък, 29 юни 2012 г.
Реформа в образованието
Това че се прие от ГЕРБ децата да тръгват от 5 годишни на забавачка-училище и това да се обвързват социалните помощи с посещението на училище е едно изключително важно решение...Остава да се приложи както трябва.
Във възпитанието на децата обаче трябва да бъде включено както възпитание по правила на живот в ежедневието и изобщо спазването на един минимум правила, така и беседи на възрастни люде, които са набрали мъдрост и опит...Във всяко село, във всяко населено място има такива хора - краеведи, майстори, натрупали опит в професиите си, хобита и от широкия свят. Не оставяйте този опит да си отиде без да е стигнал до обществото.
Във възпитанието на децата обаче трябва да бъде включено както възпитание по правила на живот в ежедневието и изобщо спазването на един минимум правила, така и беседи на възрастни люде, които са набрали мъдрост и опит...Във всяко село, във всяко населено място има такива хора - краеведи, майстори, натрупали опит в професиите си, хобита и от широкия свят. Не оставяйте този опит да си отиде без да е стигнал до обществото.
сряда, 27 юни 2012 г.
EC - икономическа прогноза
EC - икономическа прогноза - карта
Данните са на Европейската комисия от май, тази година.
Ако кликнете на отделна страна ще видите и конкретни данни за страната.
Икономиката на Европа е в застой, евро страни като Испания и Гърция са дълбоко в рецесия. Една интерактивна карта показва колко сериозно е положението, както и основните икономически данни на всички държави-членки на ЕС, както и изводите на Европейската комисия какво най-вероятно ще се случи.
Ако кликнете на отделна страна ще видите и конкретни данни за страната.
Икономиката на Европа е в застой, евро страни като Испания и Гърция са дълбоко в рецесия. Една интерактивна карта показва колко сериозно е положението, както и основните икономически данни на всички държави-членки на ЕС, както и изводите на Европейската комисия какво най-вероятно ще се случи.
вторник, 26 юни 2012 г.
Национална стратегия в информатиката?
ИТ индустрията в България продължава да спада
Неведнъж съм споделял, че на България е нужна национална стратегия в информатиката. става дума за описателни стандарти. Например, доколкото знам, националната стратегия на Норвегия в информатиката е на основата на Topic Maps.
събота, 23 юни 2012 г.
Другата България? На кино? Социализъм и деструктивност
Социализъм и деструктивност
Другата България, Едвин Сугарев
Хайде холан.
Няма оправяне. Най-вече по този начин.
Другата България, Едвин Сугарев
...Няма да мине обаче. Цялото това „вдигане на ръце“, всички тези медийни активни мероприятия, тези комични преговори в Министерския съвет – те изобщо няма как да минат. Просто защото става дума за хора с друга кръв и с друго мислене, с друго светоусещане. Става дума за децата на прехода. За тези, които не са обременени с минало, но които ценят своето бъдеще и искат да го извоюват, като превърнат България в нормална страна. Които искат ценности, а не цена, на която могат да бъдат купени. Които искат правила, а не вратички в закона, използваем за собствено облагодетелстване....Колко е прав Едвин Сугарев и колко ясно се плъзга по повърхността на практиката, на същността и направимото. Едно е да ти се иска нещо и съвсем друго е резултатът...Българската интелигенция, пак и за кой ли път, продължава само да минира фактически направимото разграничавайки се, и то с кълнене, обиди и високомерие от народа си.
Хайде холан.
Няма оправяне. Най-вече по този начин.
събота, 16 юни 2012 г.
Законът за горите, природозащитниците и Едвин Сугарев
Явно тази работа със Закона за горите е доста деликатна или най-малкото мътна работа. За да е наясно човек трябва доста сериозно да чете и... обмисля и дискутира. Изглежда обаче всички са доста подготвени по темата. "Природозащитниците", въпреки че не реагират по човекозащитни дела, са наясно, Едвин Сугарев е дотолкова наясно, че нарича Бойко Борисов кретен...
Бойко Борисов пък, който е рационален човек, повече изглежда няма задни мисли, но може и да греши...
Оказва се обаче, че едната или другата, а може би и трите страни май не са прави...
Как да избегнем спекулациите? Ами ако държавата създаде структура, която дава възможност на природозащитниците и Едвин Сугарев да контролират прилагането на закона би било едно доста работещо решение.
Бойко Борисов пък, който е рационален човек, повече изглежда няма задни мисли, но може и да греши...
Оказва се обаче, че едната или другата, а може би и трите страни май не са прави...
Как да избегнем спекулациите? Ами ако държавата създаде структура, която дава възможност на природозащитниците и Едвин Сугарев да контролират прилагането на закона би било едно доста работещо решение.
петък, 15 юни 2012 г.
Природозащитници?
Премиерът: Местихме кокичета, пазихме щъркели, правим всичко за екологията
Kovachev 11:49 Петък 15 юни 2012
Господа, Мога да докажа и със снимков материал как на южния склон на Витоша се вършееше "подборна сеч" на боров материал. Когато уведомих лично Тома Белев по телефона, той ме увери че това е законно. А когато го питаха за подборната сеч около Алеко за да се спаси гората там от корояда, "лесовъда" Белев твърдеше , че няма такова понятие по телевизията. Типичен подход на корумпиран комунистически некадърен чиновник! Вижте лозунгите на "еколозите"! Там се говори за това кой колко ще спечели, а не за природа! За мен този митинг е сбирка от платени партийни клакьори на БСП и Доган и шепа наивници.
четвъртък, 14 юни 2012 г.
Преразпределението
Тук съм дал обяснение защо например в Македония, въпреки че на глава от населението доходите са по-ниски там пенсионерите, лекарите и учителите получават повече отколкото в България:
Обяснение за обърнатата пирамида на доходите
Ето и Радостин Стойчев, по повод на конкретния казус - смяна на треньор, 20 души залегнали в ръководството на волейбола и то от повече от 10 години, са застанали на хранилката и майсторят глупости, пазейки далаверите си...
Радо Стойчев: Шепа хора правят каквото си искат във волейбола
Разбира се това е само един пример за илюстрация на цялата система.
СДС инженерството и реалната демокрация
М. Андреев: Л. Павлов се присламчва към Кунева със зестра
Сините намигат на Касим Дал
"Не водим никакви политически разговори с никого и с никакви партии. В момента организираме изборите за лидер на СДС и всякакви такива коментари са опит за намеса в кампанията. А аз няма да позволя това. Когато са ясни кандидатите ни, тогава питайте тях какво мислят за съответни коалиции", обясни временният лидер на СДС Борис Марков.
Тези дни стана ясно, че СДС смята да даде възможност за демократичен избор на нов председател - като право на глас ще има всеки член на партията.
Смятам обаче начинът на номинацията на кандидат председателите за не по-малко важно. Кой ще ги номинира, могат ли да се кандидатират и нечленове на СДС, как ще информират гласуващите за програмите и стратегиите си!?
Колкото демокрацията е по реална, толкова всякакви инженерства или стратегии за коалиции ще играят по-малка роля.
сряда, 13 юни 2012 г.
В какво да се инвестира?
Да, ние сме източноевропейци! И се справяме по-добре с кризата!
Естонският президент Томас Хендрик Илвес заряза дипломатичния тон, за да отговори на заядливите критики на Нобеловия лауреат Пол Кругман, че въпреки постигнатите резултати страната му не може да бъде рекламно лице на германската рецепта за закъсали страни
Което противоречи на социалдемократическите "технологии" за излизане от кризата или дори на
Смятам че харченето на пари в изтощаване на все повече материални ресурси на планетата трябва да различаваме от харченето на пари в образование, здравеопазване, организация на държавата - приближаване на ефективната държава до гражданите, информация и други технологии.
Естонският президент Томас Хендрик Илвес заряза дипломатичния тон, за да отговори на заядливите критики на Нобеловия лауреат Пол Кругман, че въпреки постигнатите резултати страната му не може да бъде рекламно лице на германската рецепта за закъсали страни
"Аз мога да отговаря само с една дума - икономии, икономии, икономии", смята Петер Копел, стратег по инвестициите на SEB Bank. Той е категоричен, че именно тези мерки са спасили страната. След три години на затягане на коланите обаче европейците едва ли искат да чуят точно това.
"В исторически план икономиите са неизбежни, но това не е част от културата на Западна Европа в момента",
Което противоречи на социалдемократическите "технологии" за излизане от кризата или дори на
Пол Кругман, който никога не бил привърженик на политиката на строги икономии и активно съветва правителствата да харчат все повече пари,
Смятам че харченето на пари в изтощаване на все повече материални ресурси на планетата трябва да различаваме от харченето на пари в образование, здравеопазване, организация на държавата - приближаване на ефективната държава до гражданите, информация и други технологии.
вторник, 12 юни 2012 г.
Как провалих избора на Сергей Станишев - истински случай
Как провалих избора на Сергей Станишев
2006
През 2005 се бях вече прочул в София като изключителен майстор на малки банички от многопластово тесто с пълнеж от висококачествено сирене и нежен кашкавал, когато ми се обадиха от Парламента и ме ангажираха като парламентен баничар. Скоро разбрах, че баничките ми се бяха харесали както на всички партии и фракции така и на президента Първанов и премиера Цар, които също им се бяха наслаждавали, при редките си посещения тук, с повод и без повод, но най-вече, както разбрах с червено вино.
Не минаха и няколко дни откак бях назначен и с благия си характер, вечната лъчезарна усмивка, а най-вече с баничките станах всеобщ любимец, като бях също изключително ухажван от Доган и хората му, тъй като по обясними причини те се пазеха от сандвичите в ресторанта, които независимо, че не бяха скъпи, като за депутати, можеха да съдържат и свинско.
Бях доволен от приходите и постепенно като се поокопитих и свикнах с напрежението, че се намирах всред толкова големи хора, и тъй като работата налагаше понякога и по 12 часа да съм на линия, а бях млад, започнах да оглеждам за някоя по-завързана депутатка с задната, но не долна мисъл, да я издрусам, както аз си знам, в някой плюшен ъгъл, така че да не е нужно после аз да я търся. Разбира се, Надето ми беше фаворитката, но по това време нещо не си намираше като трябва политически мястото, а си личеше, че е толкова амбициозна, че изглеждаше от тези, които са готови да си отложат ерупцията заради кариерата. Беше направила също много грешки, което се беше пък отразило на цвета на кожата и на прическата й, така че си харесах една очилата, но с изключително стройно тяло от БСП и една от ДПС със здрав, но не пълен ханш, съответстваш на целта ми, имената, на които по деликатност няма да спомена.
Междувременно, независимо от многото игрички, сценки и пари, които се въртяха и реализираха тук, започнах да виждам, че депутатите са си най-обикновени хора, които случайно или не бяха изтикани от съдбата на това място. Едни от тях действаха на първо място за собствена облага, а другите на второ, като се правеха, че действат в името на господарите си, с каквато тактика, отклоняваха прожекторите от себе си за по-късно или по-скрито облагодетелствуване.
Все пък успях, тъкмо по време на най-бурните заседания, да подлъжа или така си въобразявах тази от БСП в стаичката зад бюфета. Оказа се колкото и страстна, толкова и откровено разговорлива относно секса, след това. Сигурно беше зодия лъв.
С тази от ДПС беше още по-добре. Тя просто заключи вратата на някакъв кабинет, където се озовахме, уж непредубедено разговаряйки, хвърли се върху мен, но след всичко, утихна, изненадана от способностите ми.
После дойдоха новите избори. Доходите ми паднаха, защото депутатите бяха заети с предизборните си тарикатщини, но моите две приятелки все пак намираха време да прескочат за по баничка и още нещо към парламента, докато веднъж не се засякоха, тъкмо когато излизах с бесепарката, която си оправяше косата, от Западната зала, където я бях току що оправил. Независимо, че вече имаше някакво политически споразумение за съвместни действия между ДПС и БСП, се получи много неприятна конфронтация, като по-късно и двете ми заявиха, поотделно, че ако искам да продължа трябва да се откажа от другата.
По това време се сближих и с един десен народен представител Асен, мисля второто му име беше нещо като Кехайов. Беше елегантен човек, с прекалено широко, като че открито, но повече като че надуто от винце, лице, който си поръчваше вечер по цяла торбичка с банички, защото ги давах тогава с отстъпка и защото, както ми сподели, били много добро мезе за червеното. Асен сигурно нямаше много доверие на останалите депутати, защото често засядаше при мен, като ми откриваше разни тайни на политиката. Имаше сериозни сини очи, но инак беше достатъчно ехиден и находчив. Така, като се радвах на хапливите му коментари по отношение на разни, наистина недоразумения, но и на относително нормални депутати, научих от него, че цялата тази менажерия си имала своите кукловоди.
- Хич и не мисли, че ги е грижа за народа - ми казваше той. - Дори и някой случайно да се самозаблуждава, че има идеали, в края на крайщата винаги се оказва, че зад работата стоят пари.
- Я го кажи по-ясно – му казах, като изведнъж се мобилизирах, защото видях цвета на една от познатите дрехи на бесепарката да се мярка пред отворената врата на коридора, но останах на мястото си, защото не бях се решил с коя точно от двете си изгори да се коалирам окончателно. – И вие ли сте от тези?
- Неправилно задаваш въпроса, мой човек – ми рече. – Българите си бяха свикнали през столетията от естеството на живота и ежедневието да си имат своите водачи. Не някакви институции, а те самите са си събирали парите за училищата например. Докато тези естествени ръководители не бяха изместени от съвсем други сили и мошенически идеи дошли след катастрофата след Балканската и Първата причаната, за която е най-вече във възгледите на Фердинанд, който си е бил и отмъщението на Царска Русия.
- Ъ.. – рекох.
- Какво, ъ – се засмя – Просто оттогава се появяват неестествените водачи, които са си повярвали, че и те могат да управляват, тъй като просто са си постигали и постигат целта да се обогатяват. Оттогава та и до ден днешен.
- Искаш да кажеш, че така е било и при кумира ти Костов.
- Е. Костов никога нямаше да дойде на власт, ако не се бяха задавили от некадърност и алчност. Ти самият – и ми смигна към шишетата с алкохола – си един от тези, за които това е естественият манталитет. Но не си сам. Повечето сте такива и така и гласувате.
- Но нали сам казваш, че Костов е направил толкова много. Та дори и необратимо.
- Моля ти се. Просто те могат и ще използват всяка ситуация за своя полза.
- Много ме зарадва – рекох вече напълно безразличен към политиката, защото видях депесарката да влиза. Беше си прибрала косита отзад и изглеждаше още по-съблазнителна. Имах чувството, че бих я издрусал начаса, но само й смигнах, а тя се направи, че не го забеляза, сигурно защото беше с Доган.
След няколко дни се състояха изборите резултатите, от които са известни. Нямаше нищо конкретно. Само дето Асен ме открехна, че силите са абсолютно изравнени, но фактически, както и беше предрекъл, не са, защото те могли да използват всяка ситуация.
- Можеш ли да ги забравиш – се смееше. - Намерили са едни, които да гласуват за тайно гласуване, а други които да гласуват за тях при тайното гласуване. И няма да се учудя ако този номер с Мозер не е тяхно дело. Не му обърнах внимание.
След няколко дни дойде и денят на гласуването.
В деня на гласуването реченото от Асен стана сторено. Защото Мозер я нямаше или както каза Асен, пък и да я имало, те други биха се изявили като принципни заради парата и изтича да гласува, трима от БНР или пак нещо като радио, гласуваха за таен вот, а други трима от "Атака" за Сергей Станишев.
След това настана едно голямо чакане, през което, тъй като депутатите бяха изгладнели, извиха дълга опашка за банички. Двете ми работнички едва успяваха да смогнат на темпа при автоматичните фурни и тъкмо давах две, по завързани, на Надето, която пак се беше разхубавила, защото беше налучкала верния тон при изказванията си и ми мина през ума, че това чакане и атмосферата изобщо си беше тъкмо подходяща да си я издрусам, както аз си знам. Бях говорил веднъж-дваж с нея и й казах няколко незначителни комплимента, но с онзи тембър и поглед, от който знаех, че изтръпваха, като веднага забелязах че е готова, а в същия момент се питах къде точно в това меле - в кухненската тоалетна, която сметнах веднага за не най-подходяща за нея или в Западната зала, когато едната от работничките ми ме стресна със съобщението, че тестото току що е свършило. Така се нервирах, че на мига забраних и подрусването и Надето, че изтичах в най-близката тоалетната, за да дам простор на нервите си далеч от хорските очи.
Каква беше изненадата ми, когато сварих там един як и дебел пич от Атака, който явно беше по-нервиран и от мен, защото риташе и удряше вратите, като в същото време псуваше като каруцар. На мига главата ви се проясни. Знаех го че има много фирми една, от които за торти и тесто изобщо.
- Виж какво пич - му викнах - ако ми доставиш до половин час три кашона многопластово бутер тесто ще проваля избора на правителството.
Той спря да рита, удря и псува и ме изгледа като луд.
- Истина ти казвам, пич. Кълна се. И не го правя само заради тестото. Доган ми отне гаджето - го излъгах.
- Ако ме будалкаш... - рече заплашително, но беше вече ясно, че е готов да се хване и за сламка.
Оставих го да се състезава и лае в джиесема си, а аз търтих да търся първо бесепарката. Заведох я в Западната зала. Казах й че съм решил да бъда само с нея, но при едно условие. Очите й светнаха, но въпреки това ме отряза като пресен морков.
- Не виждате ли, че искате да спечелите с трикове - се опитах да я ударя на чест.
- Ние сме най-сигурни, че сме най-нужни на страната - ми рече тя и призна - И затова и целта оправдава средствата.
- Така ли - рекох и посегнах.
Не се дръпна.
Тя беше от по-нежните, но аз знаех, че дори и когато искат да бъдат обладавани нежно, жените, в края на крайщата, мечтаят да бъдат чукани по мъжки. Затова и, въпреки че нямаше много време, задържах ерупцията си и я изчаках да се разтопи докрай.
- Нали ми обещаваш - й прошепнах нежно в ухото след това.
В момента, в който се скри от погледа ми, изтичах в другата посока. Намерих депесарката в компания, но нямаше време за губене. Направих й знак, както в по-добрите времена и не след дълго се срещнахме в Източната зала. С нея беше по-лесно. Забелязал съм, че турците много повече ценят дадената дума, пък и не й дадох много време да мисли. - Добре, добре - каза по-късно, като се откъсна с труд от мен, оправи си дрехите и прическата и ме целуна преди да изчезне към залата, откъдето зовяха вече за гласуването.
Така. Тъкмо тези мои приятелки гласуваха тайно срещу правителството на Станишев и така провалиха първия му избор.
Разбира се и аз си получих тестото същата вечер, но както се разбра, след има-няма две седмици, пак Станишев беше избран за министър председател и аз разбрах, че по-подходящо заглавие за разказа ми би бешело било: "Как изпуснах Надето"
2006
През 2005 се бях вече прочул в София като изключителен майстор на малки банички от многопластово тесто с пълнеж от висококачествено сирене и нежен кашкавал, когато ми се обадиха от Парламента и ме ангажираха като парламентен баничар. Скоро разбрах, че баничките ми се бяха харесали както на всички партии и фракции така и на президента Първанов и премиера Цар, които също им се бяха наслаждавали, при редките си посещения тук, с повод и без повод, но най-вече, както разбрах с червено вино.
Не минаха и няколко дни откак бях назначен и с благия си характер, вечната лъчезарна усмивка, а най-вече с баничките станах всеобщ любимец, като бях също изключително ухажван от Доган и хората му, тъй като по обясними причини те се пазеха от сандвичите в ресторанта, които независимо, че не бяха скъпи, като за депутати, можеха да съдържат и свинско.
Бях доволен от приходите и постепенно като се поокопитих и свикнах с напрежението, че се намирах всред толкова големи хора, и тъй като работата налагаше понякога и по 12 часа да съм на линия, а бях млад, започнах да оглеждам за някоя по-завързана депутатка с задната, но не долна мисъл, да я издрусам, както аз си знам, в някой плюшен ъгъл, така че да не е нужно после аз да я търся. Разбира се, Надето ми беше фаворитката, но по това време нещо не си намираше като трябва политически мястото, а си личеше, че е толкова амбициозна, че изглеждаше от тези, които са готови да си отложат ерупцията заради кариерата. Беше направила също много грешки, което се беше пък отразило на цвета на кожата и на прическата й, така че си харесах една очилата, но с изключително стройно тяло от БСП и една от ДПС със здрав, но не пълен ханш, съответстваш на целта ми, имената, на които по деликатност няма да спомена.
Междувременно, независимо от многото игрички, сценки и пари, които се въртяха и реализираха тук, започнах да виждам, че депутатите са си най-обикновени хора, които случайно или не бяха изтикани от съдбата на това място. Едни от тях действаха на първо място за собствена облага, а другите на второ, като се правеха, че действат в името на господарите си, с каквато тактика, отклоняваха прожекторите от себе си за по-късно или по-скрито облагодетелствуване.
Все пък успях, тъкмо по време на най-бурните заседания, да подлъжа или така си въобразявах тази от БСП в стаичката зад бюфета. Оказа се колкото и страстна, толкова и откровено разговорлива относно секса, след това. Сигурно беше зодия лъв.
С тази от ДПС беше още по-добре. Тя просто заключи вратата на някакъв кабинет, където се озовахме, уж непредубедено разговаряйки, хвърли се върху мен, но след всичко, утихна, изненадана от способностите ми.
После дойдоха новите избори. Доходите ми паднаха, защото депутатите бяха заети с предизборните си тарикатщини, но моите две приятелки все пак намираха време да прескочат за по баничка и още нещо към парламента, докато веднъж не се засякоха, тъкмо когато излизах с бесепарката, която си оправяше косата, от Западната зала, където я бях току що оправил. Независимо, че вече имаше някакво политически споразумение за съвместни действия между ДПС и БСП, се получи много неприятна конфронтация, като по-късно и двете ми заявиха, поотделно, че ако искам да продължа трябва да се откажа от другата.
По това време се сближих и с един десен народен представител Асен, мисля второто му име беше нещо като Кехайов. Беше елегантен човек, с прекалено широко, като че открито, но повече като че надуто от винце, лице, който си поръчваше вечер по цяла торбичка с банички, защото ги давах тогава с отстъпка и защото, както ми сподели, били много добро мезе за червеното. Асен сигурно нямаше много доверие на останалите депутати, защото често засядаше при мен, като ми откриваше разни тайни на политиката. Имаше сериозни сини очи, но инак беше достатъчно ехиден и находчив. Така, като се радвах на хапливите му коментари по отношение на разни, наистина недоразумения, но и на относително нормални депутати, научих от него, че цялата тази менажерия си имала своите кукловоди.
- Хич и не мисли, че ги е грижа за народа - ми казваше той. - Дори и някой случайно да се самозаблуждава, че има идеали, в края на крайщата винаги се оказва, че зад работата стоят пари.
- Я го кажи по-ясно – му казах, като изведнъж се мобилизирах, защото видях цвета на една от познатите дрехи на бесепарката да се мярка пред отворената врата на коридора, но останах на мястото си, защото не бях се решил с коя точно от двете си изгори да се коалирам окончателно. – И вие ли сте от тези?
- Неправилно задаваш въпроса, мой човек – ми рече. – Българите си бяха свикнали през столетията от естеството на живота и ежедневието да си имат своите водачи. Не някакви институции, а те самите са си събирали парите за училищата например. Докато тези естествени ръководители не бяха изместени от съвсем други сили и мошенически идеи дошли след катастрофата след Балканската и Първата причаната, за която е най-вече във възгледите на Фердинанд, който си е бил и отмъщението на Царска Русия.
- Ъ.. – рекох.
- Какво, ъ – се засмя – Просто оттогава се появяват неестествените водачи, които са си повярвали, че и те могат да управляват, тъй като просто са си постигали и постигат целта да се обогатяват. Оттогава та и до ден днешен.
- Искаш да кажеш, че така е било и при кумира ти Костов.
- Е. Костов никога нямаше да дойде на власт, ако не се бяха задавили от некадърност и алчност. Ти самият – и ми смигна към шишетата с алкохола – си един от тези, за които това е естественият манталитет. Но не си сам. Повечето сте такива и така и гласувате.
- Но нали сам казваш, че Костов е направил толкова много. Та дори и необратимо.
- Моля ти се. Просто те могат и ще използват всяка ситуация за своя полза.
- Много ме зарадва – рекох вече напълно безразличен към политиката, защото видях депесарката да влиза. Беше си прибрала косита отзад и изглеждаше още по-съблазнителна. Имах чувството, че бих я издрусал начаса, но само й смигнах, а тя се направи, че не го забеляза, сигурно защото беше с Доган.
След няколко дни се състояха изборите резултатите, от които са известни. Нямаше нищо конкретно. Само дето Асен ме открехна, че силите са абсолютно изравнени, но фактически, както и беше предрекъл, не са, защото те могли да използват всяка ситуация.
- Можеш ли да ги забравиш – се смееше. - Намерили са едни, които да гласуват за тайно гласуване, а други които да гласуват за тях при тайното гласуване. И няма да се учудя ако този номер с Мозер не е тяхно дело. Не му обърнах внимание.
След няколко дни дойде и денят на гласуването.
В деня на гласуването реченото от Асен стана сторено. Защото Мозер я нямаше или както каза Асен, пък и да я имало, те други биха се изявили като принципни заради парата и изтича да гласува, трима от БНР или пак нещо като радио, гласуваха за таен вот, а други трима от "Атака" за Сергей Станишев.
След това настана едно голямо чакане, през което, тъй като депутатите бяха изгладнели, извиха дълга опашка за банички. Двете ми работнички едва успяваха да смогнат на темпа при автоматичните фурни и тъкмо давах две, по завързани, на Надето, която пак се беше разхубавила, защото беше налучкала верния тон при изказванията си и ми мина през ума, че това чакане и атмосферата изобщо си беше тъкмо подходяща да си я издрусам, както аз си знам. Бях говорил веднъж-дваж с нея и й казах няколко незначителни комплимента, но с онзи тембър и поглед, от който знаех, че изтръпваха, като веднага забелязах че е готова, а в същия момент се питах къде точно в това меле - в кухненската тоалетна, която сметнах веднага за не най-подходяща за нея или в Западната зала, когато едната от работничките ми ме стресна със съобщението, че тестото току що е свършило. Така се нервирах, че на мига забраних и подрусването и Надето, че изтичах в най-близката тоалетната, за да дам простор на нервите си далеч от хорските очи.
Каква беше изненадата ми, когато сварих там един як и дебел пич от Атака, който явно беше по-нервиран и от мен, защото риташе и удряше вратите, като в същото време псуваше като каруцар. На мига главата ви се проясни. Знаех го че има много фирми една, от които за торти и тесто изобщо.
- Виж какво пич - му викнах - ако ми доставиш до половин час три кашона многопластово бутер тесто ще проваля избора на правителството.
Той спря да рита, удря и псува и ме изгледа като луд.
- Истина ти казвам, пич. Кълна се. И не го правя само заради тестото. Доган ми отне гаджето - го излъгах.
- Ако ме будалкаш... - рече заплашително, но беше вече ясно, че е готов да се хване и за сламка.
Оставих го да се състезава и лае в джиесема си, а аз търтих да търся първо бесепарката. Заведох я в Западната зала. Казах й че съм решил да бъда само с нея, но при едно условие. Очите й светнаха, но въпреки това ме отряза като пресен морков.
- Не виждате ли, че искате да спечелите с трикове - се опитах да я ударя на чест.
- Ние сме най-сигурни, че сме най-нужни на страната - ми рече тя и призна - И затова и целта оправдава средствата.
- Така ли - рекох и посегнах.
Не се дръпна.
Тя беше от по-нежните, но аз знаех, че дори и когато искат да бъдат обладавани нежно, жените, в края на крайщата, мечтаят да бъдат чукани по мъжки. Затова и, въпреки че нямаше много време, задържах ерупцията си и я изчаках да се разтопи докрай.
- Нали ми обещаваш - й прошепнах нежно в ухото след това.
В момента, в който се скри от погледа ми, изтичах в другата посока. Намерих депесарката в компания, но нямаше време за губене. Направих й знак, както в по-добрите времена и не след дълго се срещнахме в Източната зала. С нея беше по-лесно. Забелязал съм, че турците много повече ценят дадената дума, пък и не й дадох много време да мисли. - Добре, добре - каза по-късно, като се откъсна с труд от мен, оправи си дрехите и прическата и ме целуна преди да изчезне към залата, откъдето зовяха вече за гласуването.
Така. Тъкмо тези мои приятелки гласуваха тайно срещу правителството на Станишев и така провалиха първия му избор.
Разбира се и аз си получих тестото същата вечер, но както се разбра, след има-няма две седмици, пак Станишев беше избран за министър председател и аз разбрах, че по-подходящо заглавие за разказа ми би бешело било: "Как изпуснах Надето"
понеделник, 11 юни 2012 г.
Кунева и "България на гражданите" - дали пак без граждани
Заради актуалността от вчера прехвърлям тук мой постинг от 4-ти същия месец.
04 юни 2012, понеделник "Културата" на българската политическа сцена
По време на основаването на ДСБ ( става дума за времето преди Костов без да се допитва до инициаторите от "Диалог" избра това име ) чух, че тази партия ще бъде партията на интелигенцията, интелектуална и дясна. Наистина, като че имаше, колкото и спорадични и колкото и нефелни, най-малкото чрез политическите коментари-излияния на д-р Михайлов, такива опити. Резултатът днес е ясен. Вече не съществува видимо нещо политическо интелектуално и интелигентско, нито пък такова дясно.
Видимото на мястото на "дясното" днес е дясното на ГЕРБ.
Дали заради претенциите на "автентичната" десница, заради "прецизността" на погледа на Бойко Борисов или заради неговото си тщеславие, а може би заради всичко това заедно една значителна културна прослойка, дори и в политиката, днес се оказва без политическо представителство, но с определени претенции към стила Борисов.
Гледайки по една от телевизиите вчера представителната трибуна на "България на гражданите" около Кунева и Даниел Велчев човек може да предположи, че една условно "дясна" публика, потенциално близка до онова мечтано, преди около 10 години, ДСБ ще гласува за тази нова партия. И ако не друго, тъй като най-вероятно следващото правителство ще е коалиционно, ще бъде една корекция в дефицитите на ГЕРБ.
Все пак съществен въпрос е дали понятието "гражданска" партия ще остане пак без съдържание, независимо от количеството партии с такива абревиатури и претенциите им.
петък, 8 юни 2012 г.
Пътешествие с Бойко
Писано 2004
Пътешествие с Бойко
I част
С Бат Бойко пресякохме Щатите на дължина, като се сменяхме на волана на наетия бежов, стар кадилак с тъмночервен, подвижен покрив и кожени седалки в същия цвят. Той се оказа колкото чест на българските медии събеседник, толкова и добър мой слушател. Разказвах му надълго и широка за моите впечатленията от Запада и същността на демокрацията. Беше слушал изглежда доста внимателно, защото тази есен го чух да се изказва доста по-вещо по отношение нейна милост. Аз пък му зададох няколко въпроса за форума, както и за сили и интереси покрай него.
Според мен цялото пътуване беше много интересно, а за него, съсипан от нерешимите проблеми, показните опушвания и безизходицата в България, сигурно – дваж. Подробностите, посещението на Grand Canyon, Sedona, Las Vegas, Palm Springs, Tameluca, L.A. и Frisco, сами по себе си са предмет на отделна история. За мен, за него не гарантирам, най-впечатляващата случка ще си остане прекарването ни в хотела Best West, намиращ се в Williams, едно заспало селце, известно най-вече с енигматичната* и бутафорна реставрация, каквото и да означава това, на една ъглова къща по рисунка на Анди Уархол, за която си спомням смътно, че преставляше няколко нагъзили габардините си и афиширайки самотата си като противовес, и аз не знам на какво, кино-суеци, между които Мерилин и Хъмфри, в крайпътен американски бар, реекспониран кой знае от каква маниерна носталгия по Европа и претендиращ за нещо повече от редица палми край тротоар, от някакъв американски пазарностопански хуй-венбин, край магистрала N40 и край прочутия road 66.
В хотела ни посрещна една абсолютна посестрима**, която ако не беше юначният вид на Бат Бойко, който по статура прилича повече на американски авиатор, отколкото на български полицай, сигурно щеше да ме ядоса с пренебрежителното си отношение и най-вече с факта, че никога нямаше да ми даде шанса да й докажа, че греши, и по този начин проваля кариерата си на лекоатлетка, чиято задача е да тича подире ми.
След като се настанихме се отправихме, както ни беше препоръчала посестримата, към басейна, където, каква беше изненадата ни, намерихме да плават две, разпиляли под чистата повърхност на водата блясъка на бедрата си, хубавици. Без да се бави Бат Бойко се насочи към русата. За мен остана брюнетката – не така красива в лицето, но с прекрасен бюст, тънка талия и дълги и гладки бедра, атрибути, които през нощта, а и сутринта, се оказаха изключително важни, предвид умората от пътя, за неколкократното разпалване на ентусиазма ми.
На другата сутрин аз уредих сметката и го оставих да си мисли, че двете дами бяха там случайно. За мен пък винаги ще си остана загадка фактът, че като тръгвахме към каньоните, поради умора или недоволство, неговата мадама не дойде да ни изпрати. Мислех си също, че от незнание, разсеяност, но не, вече бях убеден в това, от стиснатост, може би не й беше оставил нищо само за нея. Но също знаех, че както тряба в България да открием сами пътя си, така и самият той трябва да осъзнае грешките си, за да ги преодолява.
На излизане от Williams намалих скоростта, защото един млад мъж ни махна да го вземем.
- Карай нататък! – ми изкомандва за пръв път Бат Бойко с вътрешната убеденост на водач. В края на крайщата русата беше била негова и това беше важно за страната.
Чак сега си спомних също, че го бях забелязал сутринта да клечи под кадилака и да занича под капака на мотора, което означаваше, че нашите прочути момчета не могат да са спокойни никъде по света. “Хубаво, че му отстъпих русата”, похвалих сам на ум великодушието и предвидливостта си.
Иначе докато яздехме кадилака по тесния път и всред по-насран, с по-насрани и от платото под Черни връх хвойни, екстериор, Бат Бойко беше в добро настроение. Изглеждаше доста свеж и аз си рекох, като визирах и себе си и си оправях левия крачол: “Да, каквото и да ми приказват, сексът подмладява”
*непозната за автора, но звучаща на място и често употребявана от БОГ дума.
**посестрима – мадама преминала 40-те, която прибира косата си отзад, носи кадифени панделки, всичко трепти по нея и гледа остро, докато не й смъкнеш или скъсаш гащите.
Пътешествие с Бойко
II част
Тогава, по време на пътуването, независимо че през по-голяма част от времето, защото бях в оптимистичния си период, се занимавах с приятни мисли от вечерите по мотелите и в Las Vegas и както вече казах, давах на Бат Бойко и уроци по демокрация. Правех и някои коментари по възлови проблеми на прокуратурата и съдебната система в България.
Една сутрин, тъкмо напускахме Los Angelis по шосе N5 и яздехме на скорост, в плътна колона от отправили се на север коли и камиони:
- Гледай ги тези колони коли – казах на Бат Бойко, който беше на волана и когато се обръщах към него ми даваше възможността да се любувам на крайпътната природа очертана от кривата на обратната му захапка. – Всички карат с една скорост, спазват едни и същи правила и това е достатъчно, за да функционира цялото. Няма нужда например през цялото време да се зъбя на онзи плешив задник защо не давал ляв мигач или да правя неприлични жестове на мадамата с джипа, защото се опитва да изпреварва, независимо че няма накъде.
Изчаках го да обмисли казаното и добавих.
- А представяш ли си какво би станало, ако например, средното платно е освободено от правила, а най-лявото има ограничения на скоростта?
- Абсолютна боза – отсече той.
- Не – казах, като не пощадих, за да ме разбере по-бързо, сигурно чувствителния му слух. - Лайна с праз.
И добавих.
- А ситуацията в България е тъкмо такава.
- Прав си – каза след малко. – Всички го знаят.
- Да, знаят го, но ако ги попиташ защо е така няма да ги спреш да приказват. Само няма да разбереш наистина защо е наистина така, а още повече как да го оправиш.
Той се замисли, а аз се загледах надясно и се питах дали ширналите се там хълмове са подходящи за лозарство и винарство.
- Няма ли да ми кажеш защо? – стресна ме гласът му.
- А – рекох – безкрайна история. И много причини и много нужни действия. Но най-просто първо трябва да има закони и второ да има кой да ги спазва.
- У нас има закони.
- Да но не важат еднакво за всички. И как след като самата прокуратура реагира за едни по един начин, за други инак. А по отношение на себе си да не говорим.
- А може ли да се направи нещо срещу това? – попита след малко.
- Не. Вътре в страната не може. Параграф 22. Гледал си го.
- И книгата съм чел.
- Най-много да ги постреснеш с някое и друго изявление, когато си в чужбина. Няма да ти е лесно, но ще постигнеш все пак нещо. Защото те са толкова тъпи, че ще започнат да се занимават с теб и защо изобщо нещо си казал, а не с това дали има неравни правила и грешни мащаби. Искам да кажа - да гонят дребните дела, където са им казали да гонят и където не могат да получат нещо обратно по муцуната, а не по равно и на ред. Да знаеш, там където няма свобода най-важния въпрос е “кой каза”. И така ще си вкарат автогол.
- Знаеш ли – му казах по-късно – Като се запознавам с манталитета на българския ни съвременник и сам жертва на кражби стигнах до заключението, че за да се опазиш от крадене просто не трябва да даваш възможност на потенциалния крадец да краде.
- Ситуацията с гласуванията не е по-различна – ми отговори след малко. - Установявайки че хората са доведени до положение да са принудени да крадат и да са принудени да не мислят нормално, в условията на демокрацията, когато всички сме с равни права, фактически не трябва да им даваме възможност да гласуват нормално.
- Искаш да кажеш, че когато избрахме Костов просто не им беше дадена възможността да гласуват нормално.
- Да. Затова и трябва да стигнем до ситуацията, да не могат да гласуват нормално.
- Умен си – рекох и се загледах отдясно на пътя, където всред надигащата се към хълмовете нататък кафява земя групи мексиканци обработваха нови територии за засаждане с лозя за вино.
После се бяхме се умълчали, всеки от нас зает със собствените си проблеми, когато ме попита:
- Я ми кажи, защо снощи ми отмъкна русата.
- Моля ти се! Всичко с мярка - рекох, като имах предвид сенките под очите му и бъдещето на България.
сряда, 6 юни 2012 г.
Едвин Сугарев и бъдещето на Синята коалиция
Е. Сугарев: СДС и ДСБ едва ли ще влязат в следващото НС
6 Юни, 2012
И двете партии - и СДС, и ДСБ едва ли ще влязат в следващия парламент. Автентичната десница трябва да започне от кота нула, прогнозира още Сугарев.За съжаление отново не става ясно как да се започне от "кота нула"...Смятам, че СДС има шанс, пък и обяви намерение, най-сетне преди избора на председател да започне дискусия и подбор на идеи.
вторник, 5 юни 2012 г.
Представителната демокрация и "десните" пратии - СДС и ДСБ
Същността на представителната демокрация е въпросът доколко един гражданин е близо до "собствеността върху държавата" си, до управлението й, до преразпределението на бюджета й, до справедливостта й. От тази перспектива, тъй като българският гражданин е де факто най-отдалечен до възможността да влияе на политиката и управлението България, да повлияе на преразпределението и справедливостта й е най-непредставително демократична.
Така доколко една партия е дясна или лява се определя тъкмо от желанието и възможността й да бъде истински гражданска партия, да е истински демократична.
понеделник, 4 юни 2012 г.
"Културата" на българската политическа сцена
По време на основаването на ДСБ ( става дума за времето преди Костов без да се допитва до инициаторите от "Диалог" избра това име ) чух, че тази партия ще бъде партията на интелигенцията, интелектуална и дясна. Наистина, като че имаше, колкото и спорадични и колкото и нефелни, най-малкото чрез политическите коментари-излияния на д-р Михайлов, такива опити. Резултатът днес е ясен. Вече не съществува видимо нещо политическо интелектуално и интелигентско, нито пък такова дясно.
Видимото на мястото на "дясното" днес е дясното на ГЕРБ.
Дали заради претенциите на "автентичната" десница, заради "прецизността" на погледа на Бойко Борисов или заради неговото си тщеславие, а може би заради всичко това заедно една значителна културна прослойка, дори и в политиката, днес се оказва без политическо представителство, но с определени претенции към стила Борисов.
Гледайки по една от телевизиите вчера представителната трибуна на "България на гражданите" около Кунева и Даниел Велчев човек може да предположи, че една условно "дясна" публика, потенциално близка до онова мечтано, преди около 10 години, ДСБ ще гласува за тази нова партия. И ако не друго, тъй като най-вероятно следващото правителство ще е коалиционно, ще бъде една корекция в дефицитите на ГЕРБ.
Все пак съществен въпрос е дали понятието "гражданска" партия ще остане пак без съдържание, независимо от количеството партии с такива абревиатури и претенциите им.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
