Да, много по-близко до първохристянството ( ако не и същото ) е богомилството:
Освен като духовни наставници, богомилите се славели със своето пословично
трудолюбие и със способностите си на народни лечители.
През периода на византийското робство те кръстосвали надлъж и нашир България и
Европа, носейки на гърба си по три торби — едната с хляб, втората с билки, а третата
с инструменти.
В същността си богомилското учение е езотерично и се представя с две доктрини – за
миряни (оглашени и верни) и за монаси (избрани и съвършени). Описанията на култ и
ритуал при богомилите по-долу са дадени по Николай Райнов.
За да влезе в стадия на избраничество, верният трябва да доведе поне трима
оглашени и да ги настави и „огласи“ със звуците на учението.
Богослужението се състоеше в четене на Писанието, на книгите на Богомилството,
проповед и молитва. Събранията свършваха с „вечери на любовта“, дето епископ
ломеше хлеб и всички пиеха от една чаша вино. Чашата се пазеше в олтара и в нея в
тържествените дни се извършвах литургии. В литургията се преосъществяваше хляб
и вино с магични молитви и жестове и се даваше на верни, избрани и съвършени.
Съвършените бяха епископи и апостоли на Богомилството. Те носеха черни раса,
малък кръст на гърдите и пръстен от желязо на левия показалец. Те бяха усамотени,
малко се събираха с външни и се явяваха на събранията с покривала от черен плат.
При откриване на събранията, верни и избрани искаха благословението им и те го
даваха с молитва, нечуто произнесена.
