Смели, глобални икономически стратегии

БЪЛГАРИЯ И ТЕОРИЯТА НА СВОБОДНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ВАЛУТИ, ИЗВЕСТНА КАТО МОДЕРНА МОНЕТАРНА ТЕОРИЯ (ММТ)

КАК ЩЕ ПЛАТИТЕ ЗА ТОВА?

Подел съм много инициативи - от държавно здравеопазване за всички, до неотложно нужна ни инфраструктура. И във всички тези случаи федералното правителство ще плаща за тях. И всеки път въпросът, който веднага експлоадира, е:

“И как ще платите за това?”

Ще отговоря директно и окончателно на този въпрос, и то по такъв начин, че всички да го разберат.

И преди да започна, бих искал да благодаря на моя главен икономически съветник, професор Стефани Келтън, специалист по икономическа политика, както и на Отдела за монетарни операции във Федералния резерв, за това, че ме образоваха относно този критичен въпрос. И веднага ще ви кажа, че това, което веднъж бе обвито в мъгла, митове и мистерия, сега е абсолютно и кристално ясно.

Така, нека първо поговорим за това, как вашето правителство прави ВСИЧКИ плащания.

Винаги, когато Министерството на финансите разходва (харчи), то нарежда на Федералната резервна банка да добави долари в банковата сметка на този, който получава плащането. Така, например, ако вие получавате $1000 от федералното правителство, Министерството на финансите нарежда на Федералната резервна банка да направи така, че числата на доларите в банковата ви сметка да се увеличат с $1000.

С други думи, ако сте имали $2000 в банковата си сметка, а след това сте получили $1000 от правителството, сметката ви вече ще показва, че имате $3000. Казано по-точно, когато правителството харчи, всичко, което то прави, е да уголеми числата в банковата ви сметка.

Както бившият председател на Фед, Бен Бернанки, веднъж свидетелства:

“Ние просто използваме компютъра, за да увеличим числата в сметката.”

Сега, това не е някаква нова идея или предложение. Просто така винаги се осъществяват ВСИЧКИ правителствни харчения.

Това е цялата философия относно правителствените разходи и няма друг начин, по който да се правят. И всички в Министерството на финансите и Федералния резерв, включително и председателят му, го знаят. Няма никакъв спор, че винаги, когато американското правителство харчи - вчера, днес и утре - то само променя числа в банкови сметки.

И правителството просто може да изхарчи 1 милиард долара по същия начин, по който може да изхарчи и 1 долар, тъй като всичко, което трябва да направи, е да промени цифри в собствените си счетоводни книги.

Така че, как ще платим за здравеопазването за всички и за цялата инфраструктура, от която се нуждаем? Точно по същия начин, по който сме плащали и плащаме за всички неща вчера, днес и утре:

Харчим като променяме числа в банкови сметки, правейки ги по-големи.

С това не казвам, че харченето не води до последствия, което то прави.

Това, което означава, е, че няма такова нещо като правителството да е свършило доларите, които харчи, защото всичко, което то прави, е да променя числа в банкови сметки. Правителството не може да свърши доларите, които добавя в банкови сметки по същия начин, по който футболният стадион не може да свърши точките, чрез които показва резултата на електронното си табло.

И ако не искате да ми повярвате, ето този господин от Федералния резерв, който стои до мен, заедно с другия, от Министерството на финансите, са тук, за да отговорят на всичките ви въпроси.

Нека да продължа с този въпрос:

Тъй като правителството не може да свърши парите и може да направи всяко плащане, когато трябва да го направи, както винаги е правило, какъв възможен проблем би могъл да възникне, ако харчи твърде много?

Отговорът е инфлация.

Твърде много харчене може да причини твърде много инфлация.

И как знаем, че това ще се случи?

Какво ще кажете, ако погледнем инфлационните прогнози?

И просто така се случва, че Федералната Резервна Банка и Бюджетният кабинет при Конгреса вече харчат много пари за прогнозиране на инфлацията.

Така че ето как става:

Предлагаме програма, като здравеопазване за всички или моето предложение за $1 трилион за инфрaструктурата ни в рамките на следващите 10 години, и след това питаме Фед и Бюджетния кабинет при Конгреса колко инфлация, ако изобщо, това би причинило.

И ако те кажат, че тези предложения няма да причинят инфлация, тогава сме свободни да действаме без увеличаване на нечии данъци.

Но, какво ако кажат, че тези разходи ще причинят твърде много инфлация?

Е, в такъв случай ще трябва да увеличим данъците.

Защо?

Защото обалагнето с данъци изважда пари от икономиката.

Така че, ако Фед и Бюджетният кабинет при Конгреса кажат, че новите разходи ще предизвикат твърде много инфлация, можем да извадим част от тези пари извън икономиката чрез данъците.

И отново, как знаем колко да обложим с данъци?

Отговорът е същият – прогнозата за инфлацията.

Важният момент е, че инфлационната прогноза е това, което ни казва колко да облагаме с данъци, а не големината на дефицита.

И така, какво е това нещо, наречено правителствен дълг?

Слушайте внимателно:

Правителственият дълг не е нищо повече от всичките изхарчени долари от правителството, които все още не са били използвани за плащането на данъци.

Нека повторя:

Правителственият дълг не е нищо повече от всичките долари, изхарчени от правителството, които все още не са били използвани за погасяване на данъци.

И тези долари седят в икономиката като нечии спестявания, докато не се използват за погасяване на данъци.

Мислете по този начин – когато правителството харчи долари, някой трябва да ги получи.

И ако правителството също отнеме долар чрез данъците, този долар е изчезнал от икономиката.

Но ако правителството изхарчи долар и не го отнеме чрез данъците, този долар остава в икономиката като нечие спестяване.

И почти всичките тези спестявания са точно тук, във Федералната резервна банка, в банкови сметки, които наричат държавни ценни книжа (ДЦК). Да, всички тези ДЦК са просто долари в спестовни сметки при Фед, само че с украсени имена.

Да, Министерството на финансите е изхарчило някакви $18 трилиона в повече, отколкото е таксувало обратно и тези $18 трилиона са спестяванията на хората и бизнесите в икономиката, които са в банкови сметки при Федералната резервна банка, наричани държавни ценни книжа, а също и наричани правителствен дълг.

Това означава, че правителството не дължи никакви долари на никого, защото то вече им е дало доларите, когато ги е изхарчило. Някой вече ги има и доларите вече седят там в банковите сметки при Фед. И това обяснява защо изплащането на дълга никога не се е превърнало в проблем. Ако е трябвало да създаде проблем, не мислите ли, че този проблем е трябвало да възникне много преди натрупването на $18 трилиона?

Да, счетоводителите наричат всички спестовни сметки “банков дълг”, но в този случай това е много подвеждащо и е причинило някои много лоши решения на икономическата политика.

А сега,  нека бързо резюмирам трите точки, които току-що изложих:

1. Как плащаме за здравеопазването за всички и инфраструктурата?

По същия начин, по който винаги плащаме за всичко. Нареждаме на Федералната резервна банка да вкара доларите в съответните банкови сметки.

2. Как знаем колко да облагаме с данъци?

Даваме предложенията си на Федералната резервна банка и Бюджетния кабинет при Конгреса, за да определят колко данъци са необходими, за да поддържаме инфлацията ниска.

3. Резултатите са здравеопазване и инфраструктура за всички на световно ниво, милиони нови работни места и увеличаване на общите доларови спестявания в икономиката, като данъчното облагане е на правилното равнище, за да предотвратява нежелани инфлационни напрежения.

Е, сигурен съм, че никога преди не сте чули неща като тези, а до неотдавна аз също не бях чувал за тях.

И, да, гневен съм! Преди съм мислел, че правителството е свършило парите, и че трябва да взима заеми от кредитори като Китай, изискващи високи лихви, за да сме в състояние да харчим повече, отколкото получаваме от данъците и всички останали безсмислици, които не ни позволяват да просперираме.

И всички в Конгреса вероятно все още мислят по този начин. И всички те грешат. И всеки служител във Фед и Министерството на финансите знае, че всички те грешат, но едва сега истината започва да се разбира.

След всички тези години, през които слушахме грешни неща, едва сега започваме да чуваме истината.

И нека да завърша, като кажа, че не става въпрос за добавяне на някакъв вид стимул, а за премахване на ограничение. Мислете за американската икономика като за шампион-маратонец, готов за Олимпийските игри. Но тогава сме сложили найлонов плик на главата му и той не може да диша и бяга. Това, което предлагам, е да свалим найлоновия плик, да премахнем ограничението и да го оставим да бяга отново. Не става въпрос да му даваме допинг. Става въпрос да премахнем изкуствените, финансови ограничения на икономиката и да я оставим да работи с целия си потенциал.

Превод: Райчо Марков

Източник: MMT FOR BERNIE SANDERS 2016

Глупост на пропагандата и политиката

Анализатърът и общественикът г-н Илиан Василев, Фейсбук, 25.12.2015:

Не коментирах досега Волгин по свои причини, най-вече не бях убеден, че си струва. Зная кой го финансира? Зная към какво се стреми, защото само лаик може да си мисли, че последното му предаване в събота не беше съзнателно екстремно за да предизвика тази реакция. Но предаването е "тясно за неговата душа". 
Новината е, че чак сега се случва. Странно е, че подобен журналист може толкова дълги години да използва трибуната на БНР без санкция. Това се обяснява само със здравите сили зад кадър които са го подкрепяли през всичките тези години. Не е само Волгин в БНР, хора от кръга има в БНТ и на други места. 
Големи демократи, гранд интелектуалци, но за всеки случай никога няма другото мнение в ефир. Като на събрание на съзаклятници. Ей, така от кумова срама - все пак национално радио е. Боя се, че иска по-видна роля, включително политическа. Начело и на барикадите, но тъй като няма барикади, трябва да ги предизвика.
И защото зная за какво иде реч - няма да продължа да го обсъждам. 
По-скоро гледам по-общия план и това, което са замислили тези които го финансират. Както и в случая с Доган, който бил недоволен от Местан /притчи някакви/, ходовете на Волгин говорят за изчерпване на възможностите за "меки" действия и преминаване към хард кампанията на здравите сили, особено на свързаните с Москва. 
Путин разчиташе, че ще се отменят санкциите. Разчиташе и на Северен поток -2. Не стана. На практика Западът го блокира изцяло защото вижда какво става в Източна Украйна и че той изобщо няма намерение да спазва Минските споразумения. Затова даде ход на замислената кампания - първо наложи санкции на Украйна, сега дестабилизира и България.
Волгин много разчиташе на Сиризацията на българския политически елит - разочарова се от Сириза, че не извади Гърция от ЕС и най-вече НАТО. Въпреки че Волгин ходеше с неин Т-шърт из радиото - нищо, че се предполага, че като журналисти в БНР е независим и деполитизиран. 
Мога да говоря с часове за ролята на неговата група - ултралеви интелектуалци - в кампанията срещу Шеврон издържана в най-мракобесните традиции на комунистическата антиимпериалистическа традиция.
Изобщо приятели - от тук нататък обясненията следва да се търсят в следващите избори и протести. Започна се. Да търсим по-крупния план. Защо само Слави Трифонов да действа? На политическия тепих има още много свободно място и ранно започналите вероятно си мислят, че имат повече шансове. 
Жалко - имаха попадения на времето и Божан много ми харесваше с ироничните си коментари. Парите развращават.

Така или инак, с много тъпа пропаганда - ала Волгин, или не чак толкова тъпа - ала Андрей Райчев, с много тъпа политика - ала Сидеров, Станишев и Миков, или не чак толкова тъпа - ала Доган, българинът, какъвто и да го спрягаме, ако няма диктатура и манипулации винаги е бил и ще бъде минимум на 80% срещу тъпото ляво, което се подсилва с глупаво русофилство. Като и лявото и русофилството губят от взаимното си злепоставяне. Което още повече отрезвява нормалния човек.

Как провалих избора на Сертгей Станишев 2005

Но тези ми терзания не траяха дълго. Тъкмо тогава, през 2005 се бях вече прочул в София като изключителен майстор на малки банички от многопластово тесто с пълнеж от висококачествено сирене и нежен кашкавал. Идея, която по-късно прерасна в цяла верига от гуфретчийници. Така или инак, тъкмо затова ми се обадиха от Парламента и ме ангажираха като парламентен баничар. Скоро разбрах, че баничките ми се бяха харесали, както на всички партии и фракции, така и на президента Първанката и премиера-Цар, които също им се бяха наслаждавали при редките си посещения тук, с повод и без повод, но най-вече, както разбрах, с червено вино. 

Не минаха и няколко дни откак бях назначен, и с благия си характер, вечната лъчезарна усмивка, а най-вече с баничките, станах всеобщ любимец, като бях също изключително ухажван от Доган и хората му, тъй като по обясними причини те се пазеха от сандвичите в ресторанта, които, независимо, че не бяха скъпи като за депутати, можеха да съдържат и свинско. 

Бях доволен от приходите и постепенно като се поокопитих и свикнах с напрежението, че се намирах всред толкова големи хора, и тъй като работата налагаше понякога и по 12 часа да съм на линия, а бях млад, започнах да оглеждам за някоя по-завързана депутатка със задната, но не долна мисъл, да я издрусам, както аз си знам, в някой плюшен ъгъл, така че да не е нужно после аз да я търся. 

Разбира се, Надето ми беше фаворитката, но по това време нещо не си намираше като трябва, политически, мястото, а си личеше, че е толкова амбициозна, че изглеждаше от тези, които са готови да си отложат ерупцията заради кариерата. Беше направила също много грешки, което се беше пък отразило на цвета на кожата и на прическата й, така че си харесах една очилата, но с изключително стройно тяло от БСП и една от ДПС със здрав, но не пълен ханш, съответстваш на целта ми, имената, на които от деликатност няма да спомена. 

Междувременно, независимо от многото игрички, сценки и пари, които се въртяха и реализираха тук, започнах да виждам, че депутатите са си най-обикновени хора, които, случайно или не, бяха изтикани от съдбата на това място. Едни от тях действаха на първо място за собствена облага, а другите - на второ, като се правеха, че действат в името на господарите си, с каквато тактика отклоняваха прожекторите от себе си за по-късно или по-скрито облагодетелствуване. 

Все пък успях, тъкмо по време на най-бурните заседания, да подлъжа - или така си въобразявах - тази от БСП в стаичката зад бюфета. Оказа се колкото и страстна, толкова и откровено разговорлива относно секса, след това. Сигурно беше зодия лъв. 

С тази от ДПС беше още по-добре. Тя просто заключи вратата на някакъв кабинет, където се озовахме, уж непредубедено разговаряйки, хвърли се върху мен, но след всичко, утихна, изненадана от способностите ми. 

После дойдоха новите избори. Доходите ми паднаха, защото депутатите бяха заети с предизборните си тарикатщини, но моите две приятелки все пак намираха време да прескочат за по баничка и още нещо, към парламента, докато веднъж не се засякоха, тъкмо когато излизах с бесепарката, която си оправяше косата, от Западната зала, където я бях току-що оправил. Независимо, че вече имаше някакво политически споразумение за съвместни действия между ДПС и БСП, се получи много неприятна конфронтация, като по-късно и двете ми заявиха, поотделно, че ако искам да продължа, трябва да се откажа от другата. 

По това време се сближих и с един десен народен представител, Асен, мисля, второто му име беше нещо като Кехайов. Беше елегантен човек, с прекалено широко, като че открито, но повече като че надуто от винце, лице, който си поръчваше вечер по цяла торбичка с банички, защото ги давах тогава с отстъпка и защото, както ми сподели, били много добро мезе за червеното. Асен сигурно нямаше много доверие на останалите депутати, защото често засядаше при мен, като ми откриваше разни тайни на политиката. Имаше сериозни сини очи, но инак беше достатъчно ехиден и находчив. Така, като се радвах на хапливите му коментари по отношение на разни, наистина недоразумения, но и на относително нормални депутати, научих от него, че цялата тази менажерия си имала своите кукловоди. 
- Хич и не мисли, че ги е грижа за народа - ми казваше той. - Дори и някой случайно да се самозаблуждава, че има идеали, в края на крайщата винаги се оказва, че зад работата стоят пари. 
- Я го кажи по-ясно – му казах, като изведнъж се мобилизирах, защото видях цвета на една от познатите дрехи на бесепарката да се мярка пред отворената врата към коридора, но останах на мястото си, защото не бях се решил с коя точно от двете си изгори да се коалирам окончателно. – И вие ли сте от тези? 
- Неправилно задаваш въпроса, мой човек – ми рече. – Българите си бяха свикнали през столетията от естеството на живота и ежедневието да си имат своите водачи. Не някакви институции, а те самите са си събирали парите за училищата например. Докато тези естествени ръководители не бяха изместени от съвсем други сили и мошенически идеи, дошли след катастрофата след Балканската и Първата, причината за която е най-вече във възгледите на Фердинанд, който си е бил и отмъщението на Царска Русия. 
- Ъ... – рекох. 
- Какво, ъ? – се засмя. – Просто оттогава се появяват неестествените водачи, които са си повярвали, че и те могат да управляват, тъй като просто са си постигали и постигат целта да се обогатяват. Оттогава, та и до ден днешен. 
- Искаш да кажеш, че така е било и при кумира ти Костов. 
- Е. Костов никога нямаше да дойде на власт, ако не се бяха задавили от некадърност и алчност. Ти самият – и ми смигна към шишетата с алкохола, – си един от тези, за които това е естественият манталитет. Но не си сам. Повечето сте такива и така и гласувате. 
- Но нали сам казваш, че Костов е направил толкова много. Та дори и необратимо. 
- Моля ти се! Просто те могат и ще използват всяка ситуация за своя полза. 
- Много ме зарадва – рекох, вече напълно безразличен към политиката, защото видях депесарката да влиза. 
Беше си прибрала косите отзад и изглеждаше още по-съблазнителна. Имах чувството, че бих я издрусал на часа, но само ѝ смигнах, а тя се направи, че не го забеляза, сигурно защото беше с Доган. 

След няколко дни се състояха изборите, резултатите от които са известни. Нямаше нищо конкретно. Само дето Асен ме открехна, че силите са абсолютно изравнени, но фактически, както и беше предрекъл, не са, защото те могли да използват всяка ситуация. 
- Можеш ли да ги забравиш! – се смееше. - Намерили са едни, които да гласуват за тайно гласуване, а други, които да гласуват за тях при тайното гласуване. И няма да се учудя, ако този номер с Мозер не е тяхно дело.

Не му обърнах внимание. 

След няколко дни дойде и денят на гласуването. 

В деня на гласуването, реченото от Асен стана сторено. Защото Мозер я нямаше или, както каза Асен, "... пък и да я е имало, те други биха се изявили като принципни заради парата", и изтича да гласува, трима от БНР или пак нещо като радио, гласуваха за таен вот, а други трима от "Атака" - за Сергей Станишев. 

След това настана едно голямо чакане, през което, тъй като депутатите бяха изгладнели, извиха дълга опашка за банички. Двете ми работнички едва успяваха да смогнат на темпа при автоматичните фурни и тъкмо давах две по-завързани на Надето, която пак се беше разхубавила, защото беше налучкала верния тон при изказванията си и ми мина през ума, че това чакане и атмосферата изобщо си беше тъкмо подходяща да си я издрусам, както аз си знам. Бях говорил веднъж-дваж с нея и й казах няколко незначителни комплимента, но с онзи тембър и поглед, от който знаех, че изтръпваха, като веднага забелязах, че е готова, а в същия момент се питах къде точно в това меле - в кухненската тоалетна, която сметнах веднага за не най-подходяща за нея или в Западната зала, когато едната от работничките ми ме стресна със съобщението, че тестото току що е свършило. Така се нервирах, че на мига забравих и подрусването, и Надето, че изтичах в най-близката тоалетната, за да дам простор на нервите си, далеч от хорските очи. 

Каква беше изненадата ми, когато сварих там един як и дебел пич от Атака, който явно беше по-нервиран и от мен, защото риташе и удряше вратите, като в същото време псуваше като каруцар. На мига главата ми се проясни. Знаех го, че има много фирми, една от които за торти и тесто изобщо. 
- Виж какво, пич - му викнах. - Ако ми доставиш до половин час три кашона многопластово бутер тесто, ще проваля избора на правителството. 
Той спря да рита, удря и псува и ме изгледа като луд. 
- Истина ти казвам, пич. Кълна се. И не го правя само заради тестото. Доган ми отне гаджето - го излъгах. 
- Ако ме будалкаш... - рече заплашително, но беше вече ясно, че е готов да се хване и за сламка. 

Оставих го да се състезава и лае в джиесема си, а аз търтих да търся първо бесепарката. Заведох я в Западната зала. Казах й, че съм решил да бъда само с нея, но при едно условие. Очите й светнаха, но въпреки това ме отряза като пресен морков. 
- Не виждате ли, че искате да спечелите с трикове - се опитах да я ударя на чест. 
- Ние сме най-сигурни, че сме най-нужни на страната - ми рече тя и призна: - И затова и целта оправдава средствата. 
- Така ли? - рекох и посегнах. 
Не се дръпна. 

Тя беше от по-нежните, но аз знаех, че дори и когато искат да бъдат обладавани нежно, жените, в края на крайщата, мечтаят да бъдат чукани по мъжки. Затова и, въпреки че нямаше много време, задържах ерупцията си и я изчаках да се разтопи докрай. 
- Нали ми обещаваш - й прошепнах нежно в ухото след това. 

В момента, в който се скри от погледа ми, изтичах в другата посока. Намерих депесарката в компания, но нямаше време за губене. Направих й знак, както в по-добрите времена и не след дълго се срещнахме в Източната зала. С нея беше по-лесно. Забелязал съм, че турците много повече ценят дадената дума, пък и не й дадох много време да мисли. 
- Добре, добре - каза по-късно, като се откъсна с труд от мен, оправи си дрехите и прическата и ме целуна преди да изчезне към залата, откъдето зовяха вече за гласуването. 

Така. Тъкмо тези мои приятелки гласуваха тайно срещу правитерството на Станишев и така провалиха първия му избор. 

Разбира се и аз си получих тестото същата вечер, но както се разбра, след има-няма две седмици, пак Станишев беше избран за министър председател и аз разбрах, че по-подходящо заглавие за разказа ми би било: "Как изпуснах Надето"

Ума български и елементарната му простотия

Г-н Илиан Василев, Фейсбук
Не зная дали да го коментирам по сериозно. Има интелект безспорно този човек и трябва да се уважава - борави с тежки като звучене думи и понятия. Но не може да надскочи собствените си рамки - действително няма място за еднополюсен свят и то от доста време, но не може да се издигне от линеарния си свят - там където дори е уверен, че Русия и Китай се възраждат и ще станат равностойни глобални центрове противовес на САЩ /това е и плод на идеологическа затвореност, и да разбере логиката на мрежовия свят - особено неформалните мрежи в икономика и финанси. Там нещата са съвършено различни, друга е парадигмата, свързаността, зависимостите, рисковете, възможностите. 
Казвам защото се занимавам от много години с глобализация и виждам огромните трудности когато местни политици трябва да обхванат със съзнанието си глобални процеси.
Все още е на равнище аналогова геополитика.
Интелектуалните му търсения са ОК, проблемът е, че зад неговото слово стои огромен риск за страната, а именно от самоиндуцирания песимизъм за евроатлантическото пространство прозира нагласите за отказ и преориентация към някаква неясна геополитическа "увисналост" извън Запада и връщане към Евразия.
Спирам до тук, защото изводите са много, много тревожни. Не толкова за Доган и за ДПС, колкото за липсата на визия и разбиране за рискове и решенията пред нас.
Съмнявам се обаче, че в другите партии ще се проведе подобен разговор. Помислете си колко са другите партийни лидери способни на подобен анализ и колко са партиите които ще имат нужда от него. Не казвам, че е перфектен, само че е направен.


Ахмед Доган пред елита на ДПС: За мен беше гаф тази декларация, г-н Местан!


Абсолютно е вярно, че Доган не е глупав. Но като всички българските политици, дори и от нивото на Симеон, е в миналото. Те, те всичките, колкото и да поискваха да са демагози, дори и там не стигнаха до истината...А колко лесни би им било да демонстрират живот на аскети, живот, който иска от другите да са праведни и скромни...Дори и в план лично изгода... Не, това са, независимо от ума, елементарни простаци. И от тях България нищо повече от негативност не може да чака.

Как да доведем до българина реалността

Смятат, че Борисов естатуквото, но като Волгин, Миков, всички от БСП и де факто всички ние, повредените от соца, не са готови, дори и на нещо повече от това да излязат да гласуват...Е, тогава - Борисов ще е статуквото. Повече е то всякави други претенции.

И  въпросът е да го осъзнаваме и да работим. Ако ще бавно, с халка на врата, но в истинската посока...Как да доведем до българина реалността, която всъщност притежава. Само с доверие.

Претенциите и приказките са хубаво нещо, но безсилието и безидейностата са пагубни

Радан Кънев ще създава солидна дясна алтернатива на сегашното управление


 Българският политик си мисли, че политика се прави само с приказки...Да, Борисов наистина прави политика с приказки, но все пак е свикнал нещо да прави. Не е много, но е направено...Г-н Кънев ако може и иска нещо да направи е време да намери начин да работи със симпатизантите си и привържениците. Да изгради на солидарна и демократична основа една общност, която да почувства че има думата...Претенциите и приказките са хубаво нещо, но безсилието и безидейностата са пагубни.

Държавата всъщност е манталитетът на населението й

Така или инак в превозните средства, където е на самотаксуване добри по душа и "солидарни" граждани си оставят билетчетата, за да могат други да ги ползват. Защото са убедени, че държавата - не те - трябва да плаща превоза. smile emoticonСимптоматично. И все пак - на тези граждани не им хрумва, че докато направим така че дори да не се краде трябва да направим и така, че тази държава да не загине съвсем.

Е, така мислехме по време на соца. Направихме нова държава, но се оказа че докато съсипвахме предната ние сме се съсипали повече...Или с две думи държавата е манталитета на населението й.

"Промяната засяга близо 300 хил. компании, регистрирани по ДДС. Много вероятно голямата маса от фирми няма да декларират нищо, т.е. ще твърдят, че нищо служебно не се ползва за лични цели. Данъчните служители обаче ще може да преценяват тенденциозно при ревизия кое дружество да бъде ударено и кое не. (в. Капитал)Georgi Kadiev:Смея да твърдя, че Горанов и ГЕРБ излъгаха всички, вкл. собствените си депутати.Приеха текст в ЗДДС, с който всеки от нас е длъжен да декларира служебни вещи, ползвани и за лични. И да си намалява сам ДДС за възстановяване. Точка. Без повече обяснения."

Бизнес новини - Как безпардонно набутаха данък “Уикенд”

Министърът на финансите Владислав Горанов съвсем не се е отказал от налагането на най-скандалното данъчно облагане - т.нар. данък

B2BMEDIA.BG|ОТ ADMINISTRATOR

ХаресвамКоментар

Споделяне

Борислав Кирилов, Стела Николова и 6 други харесват това.

Коментари

Красимир Цолов Аз да питам за един прЕател - тоалетната хартия лична нужда ли е, или служебна? Необходимо ли е шефът на фирмата да пусне заповед до служителите да серат, за да се счита за служебна нужда?

Харесвам · Отговор · 4 · Вчера в 01:39 · Променено

Емил Василев Прокорупционно решение. А за Менда предупреждавам още от 2009-а. мнооого е проста и нагла, горката.

Харесвам · Отговор · 4 · 13 часа

Drago Spasov ...всички със "счетоводителско" мислене са виновни за тази простотия...за съжаление това са хората които ни управляват......дребнави и малограмотни....

Харесвам · Отговор · 1 · 13 часа · Променено

Венцеслав Йонков И все пак вътрешното убеждение, че като лъжем държавата не крадем от себе си си е социалистическа убеденост...И ако може аз повече да излъжа от другия...Разбира се, друг е въпроса, че държава, която не я чувстваш за своя, тъй като тя е представлявана от крадливи същества, заслужава да бъде крадена.

Харесвам · Отговор · 29 мин.

Борислав Кирилов Системата за управление на държавата е открадната, а населението е поставено в статус "престъпно виновен". Толкова за "нашата" държава - тя не е наша, чиновниците, политиците и мафията искат ние да бъдем нейни.

Харесвам · Отговор · 22 мин.

Венцеслав Йонков Така или инак в превозните средства, където е на самотаксуване добри по душа и "солидарни" граждани си оставят билетчетата, за да могат други да ги ползват. Защото са убедени, че държавата - не те - трябва да плаща превоза. smile emoticonСимптоматично. И все пак - на тези граждани не им хрумва, че докато направим така че дори да не се краде трябва да направим и така, че тази държава да не загине съвсем.

Харесвам · Отговор · 16 мин. · Променено

Борислав Кирилов Тази държава (система за управление) трябва да загине. Тя никога не е била договаряна, като обществен договор. Властта е открадната, не билетчетата.

Харесвам · Отговор · 7 мин.

Венцеслав Йонков Е, така мислехме по време на соца. Направихме нова държава, но се оказа че докато съсипвахме предната ние сме се съсипали повече...Или с две думи държавата е манталитета на населението й.

Харесвам · Отговор · 6 мин.

Борислав Кирилов Кой казва, че има нова държава?

Харесвам · Отговор · 4 мин.

Венцеслав Йонков А как така чехите и поляците, все пак си ги основаха новите?