Една моя статия от Демокрация от 2000 година, където се прави едно
относително популярно предположение за посоките в информатиката...Което
днес е ясно, че е било правилно за евентуални стратегии...В Норвегия
държавната стратегия за описание на знания, приета след 2000 година, е
така наречената технология Topic Maps...С работа от повече от 10 години
по въпроса имам вече и готови продукти и системи, но България е много
далеч от момента, когато, най-малкото ще предложи технология за
евентуално обсъждане или приемане на полезни за страната технологии
и/или идеи.
2000-08-16
Определящото
в развитието на световната икономика от последните 20–30 години без
съмнение се оказа революционният ход на информационните технологии. Като
че неусетно, но не неосезаемо те намериха място в почти всички сфери на
бита, повишиха производителността на труда, откриха нови възможности в
живота и комуникацията между хората, ускориха откритията в науката. Не
само повишената производителност, но и вярата, че компютърът и
информатиката са моторите на бъдещото развитие, доведоха до неимоверни
натрупвания на капитали, които все се инвестираха отново в същите, като
водеха до нови открития и нови печалби.
Ако в този аспект
проследим последните 10 години, които са характерни с развитието на
Интернет и мобилната комуникация, ще установим, че ускоренията, с които
се възприема и внедрява новото, стават все по-големи. Стигна се дотам,
че закономерната в миналото цикличност на световните развити
капиталистически икономики се изглади и те преминаха почти без
изключение в период на дълъг икономически ръст.
Перспективите,
без да се преувеличават и без да се омаловажават опасностите, които
съпътстват новостите, са още по-блестящи. Компютърът, информатиката,
Интернет, нанотехнологиите, генното инженерство (чиито постижения без
информатиката също бяха немислими), поставят пред света нови задачи, а
извеждат на преден план и някои забравени, тъй като възможностите им за
осъществяване стават реални. Колкото и невероятно да изглежда, като че
идва времето, когато ще бъдат решени глобални проблеми, свързани с
глада, болестите, образованието и т. н.
Тези постановки като че
съвсем не се връзват с българската ни ситуация. Проблемите са толкова
много и така дълбоки, че за повечето от тях дори не е дошъл моментът да
се заговори. Но... нека се спрем само на „като че ли“. Не са ли
стремежите ни за по-добър живот свързани тъкмо с търсенето на дейности, с
които да излезем ефективно и пълноценно на световния пазар?
Информатиката не изисква огромни капиталовложения на основни средства, а
знания, интелигентност, трудолюбие, обединяване на усилия и
организация. Успехите на малки страни като Финландия и Израел в областта
на комуникацията и информатиката са както прекрасен пример, така и
превъзходен модел за следване. Естествено и за жалост ние сме далеч
назад като общество от тези две страни.
В България сега
преобладава делът на селското стопанство в БВП (брутен вътрешен
продукт). Уникално, като знаем за пустеещите земи и като знаем
производителността в селското ни стопанство. А шансовете в традиционните
промишлени отрасли са, меко казано, слаби. Да се разчита само на
структурни подобрения, малък и среден бизнес, туризъм, селско
стопанство, услуги, е колкото неизбежно за момента, толкова и
недостатъчно.
Перспективата на информатиката се споделя от много
български специалисти (не бива да забравяме и скорошните изявления на
Бодо Хомбах и плановете на Бил Гейтс относно Балканите).
Анализът
показва, че първият етап на информационната революция в световен мащаб
завършва. Създадени са всички информационно-инфраструктурни предпоставки
за нещо ново и качествено ново. Но е интересно да се знае, че в
проучвателните и развойните звена се работи; в следващите няколко години
Интернет ще преодолее слабостта си в аспект скорост, което ще даде още
по-силен тласък в развитието на компютъризацията в бизнеса, науката,
образованието и управлението. Световната система на информацията ще бъде
достъпна и за най-отдалечения жител на планетата. В тази ситуация
най-необходимото ще бъде софтуеъра. Интересното е, че тъкмо в него
(действията, мисълта и знанията на компютъра) развитието е
най-незначимо. Практически от 15 години като операционна система няма
нищо ново. Зад новите техники, езици и модели при програмирането се
крият само подобрения и усъвършенствания на вече съществуващи такива.
А къде е бъдещето? Неслучайно наскоро Microsoft излезе на пазара с
продукт за генериране на знания в рамките на предприятието. И това е
само началото. Това са хиляди печеливши работни места.
Често се
казва, че при липсата на достатъчно капитал идеята е абсолютно
неосъществима. Трябва да подчертая обаче, че става дума за обучение и
трупане на опит по един нов метод на представяне и ползване на данни в
информатиката, което поне в началния етап е осъществимо и без материална
база. Задачата е единствено по силите на организация с малко или
по-голямо държавно участие (такъв опит имат Финландия и Израел). С
използването на своите звена в основните сфери като образованието и
управлението на трудовите ресурси, структурата и възможностите си за
подход и управление при синхронизирането на инвестициите, държавата е
задължителен участник. С Бил Гейтс или без него, ако истински желаем да
имаме място не само пред масата с насъщния, но и място в света, в
съвременните му възможности за живот, в бъдещето му, не бива да
изпускаме възможностите, които предоставя идващата нова революция в
информатиката. Дори и най-малките успехи ще са истински мотор не само в
икономиката, но и в целия социален живот.