Електроният вариант на книгата
http://www.eap-save.eu/index.php?_id_page=64
Пламен Цветанов: Референдумът за АЕЦ „Белене” е капан за нацията
10 април 2011 | 09:39 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение
За това необходим ли е референдум за строителството на АЕЦ „Белене”, както и за последния научен доклад за развитието на енергетиката до 2030 година, изготвен с участието на български учени Агенция „Фокус” разговаря с дтн Пламен Цветанов - дългогодишен ръководител на лаборатория „Анализ на енергийни системи” на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българска академия на науките.
Фокус: Г-н Цветанов, защо разработката на БАН не е достатъчно известна?
Пламен Цветанов: Това е единствената разработка за последното десетилетие, която количествено анализира развитието на националната електроенергетика до 2030 година. Изследването е част от европейски проект, в който участваха 26 изследователски центъра от Европа, Бразилия, Турция, Индия и Китай по единна методология с много дезагрегирано прогнозиране на електропотребностите. В този смисъл няма друго прогнозиране, направено досега в България, включително и в НЕК, което толкова детайлно да анализира определящите фактори и електропотребности по секторната дезагрегация на европейския модел ЕКОН. В самата книга е дадена една поучаваща картина за последните петнадесет години, която показва, че редовно прогнозираният висок ръст на електропотребностите от НЕК е поръчкова манипулация. Реалните потребности следват своята логика и вървят в такава посока, че до 2030 година реално няма да има нарастване на електропотреблението в страната даже без политика за повишаване на енергийната ефективност. Тъй като България е 6,3 пъти по-енергоинтензивна от средното европейско ниво, нашата икономика няма никакви шансове да бъде конкурентноспособна, ако енергийната политика не се преориентира от екстензивно развитие към енергийна ефективност. За съжаление през последното десетилетие българската електроенергетика се развива по пътя на екстензивното развитие. Книгата показа, че ако се построят всички започнати и предполагаеми проекти към 2020 г. при електропотребности около 37.5 млрд. киловатчаса електроенергия на година, България ще има 38 милиарда киловатчаса излишни. Досега България никога не е изнасяла повече от 5 до 7 милиарда киловатчаса годишно. Какво ще ги правим тези излишни 38 млрд., след като средата се измени и от недостиг вече почти всички страни имат излишък заради икономическата криза и новия мироглед на хората. Липсата на прираст в електроенергийното търсене показва очевидната необходимост в препоръчителния сценарий за развитие да останат само обекти, които се конкурират с вариантите за модернизация на съществуващите централи. Анализът (изборът на производствени мощности) показва, че АЕЦ „Белене” и някои други обекти следва да бъдат изведени от препоръчителния сценарий до 2030 год. (по-подробни икономически, балансови и режимни съображения са представени в книгата). При препоръчителния сценарий резервните мощности са сведени до разумното ниво около 20%, осигуряващо възстановяване на вложените средства. Спестените мощности в сравнение с тези на екстензивния сценарий на всички съществуващи проекти към 2020 година са 4 930 МВт, а към 2030 – 5 796 МВт. Това означава спестени инвестиции от 14,4 милиарда евро до 2020 год.и 16,6 милиарда евро до 2030 (само за АЕЦ „Белене” по заявление на министъра на енергетиката инвестицията се оценява на 10 милиарда евро). Тези огромни инвестиционни спестявания на здравия разум могат да помогнат на страната да реши значителни икономически и социални проблеми: енергийна ефективност, пътища, здравеопазване, образование
Книгата беше представена в БТА и големия салон на БАН, връчена на председателя на МС г-н Бойко Борисов лично от председателя на БАН академик Н. Съботинов, изпратена на всички министри, на всички депутати от Комисията по икономика, енергетика и туризъм и на всички посолства на страните-членки на ЕС. Защо не е достатъчно известна? Известността зависи и от политиката на медиите. Електронният вариант на книгата е достъпен.в „публикации” на http://www.eap-save.eu/index.php?_id_page=64
Фокус: Как смятате един референдум може ли да реши такъв важен въпрос?
Пламен Цветанов: Референдумът е капан за нацията. По много и важни въпроси досега водещите политици на нашия преход не са правили нито един референдум. Точно в момента, когато стана тази авария в Япония, която може да сложи точка за дълъг период на така наречения ренесанс на ядрената енергетика, президентът Георги Първанов прибързва, за да каже в неразборията – дайте да направим един референдум. Първо хората нямат ясно понятие за националната енергийна политика и кои са основните й цели. Основната цел е именно енергийната ефективност, а не огромните проекти, зад които стоят корпоративни и чужди интереси. Тези проекти ще легнат на гърба на обикновените хора, но от тях ще се възползват други, а не тези, които ще плащат цената. Второ хората нямат никакви понятия за режимите в областта на електроенергетиката. Ако те имаха такива понятия щяха за знаят, че четири хилядника (блокове 5 и 6 и двата хилядника на Белене) базова мощност не се вписват в режимите на нашата електроенергетика. През лятото, например, при максимум 3500-3600 мегавата, четири хилядника просто не могат да се натоварят, което значи че няма и да се откупват. Освен това, когато се товарят, за да се откупват, това ще бъде за сметка на цялата национална електроенергетика, тоест за сметка на ТЕЦ –овете „Марица”, за сметка на възобновяемите източници, тоест за сметка на разнообразието на българската енергетика, включително и за националните енергийни ресурси. Трето българинът не е наясно по проблемите на енергийната зависимост. У нас непрекъснато се внушава, че ядрената енергетика увеличава нашата енергийна независимост, което е един абсолютен абсурд. Тоест „колкото повече сме ядрено зависими, толкова повече сме енергийно независими. (Всеки абсурд, ако се повтаря стотици пъти, става истина).”. При това е известна постановката на ЕС, че енергийната зависимост е много съществен елемент на националната сигурност. И досега в различни български програми се пише, че тъй като ядреното гориво е национален ресурс, нашата енергийна зависимост от вноса на енергийни ресурси е около 46%. Ако ядреното гориво се счита, че е внос, ние сега сме зависими над 72% и сме едни от най-зависимите страни в Европа. Добре, но когато аз карам моята кола, която не е руска, защо се приема, че вносът на нефта е от Русия. А когато внасям руско ядрено гориво, руски ядрени технологии, когато след това ядрените отпадъци трябва да се изнасят също в Русия, да се преработват, после да се връщат, да се търси национално хранилище, тоест когато ние сме абсолютно зависими в областта на ядрената енергетика – да се говори, че това увеличава националната независимост – това е чиста заблуда. Другият въпрос е въпросът с ядрената безопасност. Защо се бърза сега с референдум, когато след трагедията в Япония, навсякъде в Европа се поставя въпросът за нови единни стандарти за ядрена безопасност? Ангела Меркел каза, че ЕС има стандарти за ябълки и банани, а няма стандарти за ядрени реактори. Някои бързат нашият народ чрез референдум да се обвърже с реактори, за които никой не знае, каква е тяхната безопасност и за които с достатъчна убеденост може да се твърди, че трябва да се усъвършенстват в съответствие с новите изисквания на новото време. Индия вече отказа 20-те реактора от Русия, Европейския парламент гласува спиране на строителство за определен период, а ние бързаме чрез референдум хората кажат да. Как можеш да кажеш да, когато не знаеш за какво става дума? А става дума за една от най-големите технологии, създавани от човечеството, която е и много рискова. Сега се бърза, защото ако се изчака, народът ще разбере повече и рискът от енергийна зависимост, ще намалее. Това е капан за българската нация.
Фокус: Ако не референдумът, тогава кой би трябвало да реши?
Пламен Цветанов: Правителството трябва да води политика в съответствие с политиката на ЕС и за реализация на обосновани национални цели. Политиката на ЕС е сега да се изработят стандарти, да се оцени това, което имаме и тогава да се реши как ще се движим в бъдеще. Някои, а изглежда и президентът, още не са разбрали, че ние вече принадлежим на едно ново съобщество – Европейския съюз. Подписахме за АЕЦ „Белене” последната вечер преди да влезем в ЕС. Сега, когато ЕС поставя въпроса за нови изисквания за ядрена безопасност, се бърза с референдум. И досега в ЕС съществува така наречената илюстрационна програма в областта на ядрената енергетика, където се казва, че всяка страна може да построи ядрени реактори, но в нито една страна на ЕС, по никакъв начин държавата не трябва да финансира това строителство. Само преди месеци, когато започнаха авариите по Черноморието генералният директор на НЕК заяви, че от десетина години нито лев не е инвестиран за ремонт на мрежите, а средствата, събирани за целта от потребителите на електроенергия, са разходвани за АЕЦ „Белене” и Цанков камък. Пак в нарушение на тази инструкция на ЕС до неотдавна се пишеше, че НЕК гарантира частичното и пълно изкупуване на електроенергията от АЕЦ „Белене” поне за близките 15 години. Всичко това е в противоречие с правилата на това съобщество, в което считаме че живеем. Трябва да се действа в съответствие с новите изисквания за ядрена безопасност, защото авария на територията на ЕС е абсолютно недопустима.
Какво да се прави сега? Най-общо казано националната енергийна политика трябва да се преориентира към националните цели и проблеми за устойчиво развитие. За да не отклоняваме интервюто към тази голяма тема, бих препоръчал заинтересуваният читател да прелисти глава трета на книгата упомената по-горе.
Фокус: Вие казахте, че цената АЕЦ „Белене” е твърде висока?
Пламен Цветанов: Един от абсурдите на водените преговори е, че никой досега не е казал точно за какво се преговаря-дали само за централата като такава или и за връзките й със системата, резервните мощност, които тя изисква и т.н.Неотдавна Института за пазарна икономика оцени общата стойност на 11.4 млрд. евро. В договора между Русия и Турция цената за четири реактора е около 22 млрд. долара. Тук искам да добавя и за още едно от клишетата, което е важна уловка в един референдум. Разпространеното мнение е, че ядрената енергия, е най-евтина. Понеже съм участвал в комисии искам да информирам, че реакторите І – ІV на АЕЦ „Козлодуй” са построени с инвестиции 272 лв. на инсталиран киловат мощност, при това тези 272 лв. са продуктообменни стойности между България и Русия. След това бяха построени V и VІ блок, които в момента продават електроенергия на цена 2,2 евро на киловат час. В турския договор е написана и себестойността на електроенергия на договаряната атомна централа -12,35 долара на киловат час. Това означава почти 10 евроцента на киловат час или 4.55 пъти по-скъпо от това, което произвежда сега АЕЦ „Козлодуй”. Примерът показва, че да се втълпява на хората клишето „ядрената енергия е най-евтина”, е поредният абсурд. Десет евроцента/КВтч е повече от преференциалната цена на ветровата енергия, която е национален ресурс, която няма радиоактивни отпадъци и която с нищо не увеличава енергийната зависимост на нашата страна. Като се има предвид, че прогнозната цена на ядрените централи на ЕС до 2030 г. е 4-4.5 евроцента/КВтч, АЕЦ със себестойност 10 евроцента/КВтч няма място в европейския либерализиран електроенергиен пазар. Някои казаха, че ще продаваме на Сирия, но това са приказки, в които няма здрав разум. Може да се добави, че от гледна точка на режимите, хилядниците на АЕЦ „Белене” ще се нуждаят от резервни мощности. По правило в електроенергетиката би трябвало да има въртящ се резерв, който не произвежда, но е готов в случай на авария да замести най-голямата експлоатирана мощност. Тоест ние би трябвало да имаме още 1000 мегавата резервни, които ще се използват 200 – 300 часа годишно и които естествено не възстановяват инвестициите си. Радиоактивните отпадъци и извеждането о експлоатация са също мащабни и неоценени предизвикателства. Гражданинът на България обикновено не знае тези числа и проблеми и именно поради това се очаква да каже „да” на един референдум в точка трета -„за икономии” на рутинни избори. Президентът очевидно счита българите ама съвсем са за „бунаци”. Иска ми се да вярвам, че греши.
Фокус: Вие сте автор на книга за АЕЦ „Белене” и на доклади, защо се е покрило първото изследване на БАН, в което се казва, че площадката се намира върху земен разлом?
Пламен Цветанов: Тъй като книгата „АЕЦ БЕЛЕНЕ”:изследвания и становище на Българската академия на науките” възкръсна и след 21 години отново е обект на внимание под наименованието „Бялата книга на БАН” аз съм длъжен да дам някои пояснения. Първо-книгата е следствие на неуспяла кръгла маса по Белене между БАН, Държавния комитет по планиране и Министерството на енергетиката в рамките на Великото народно събрание. След няколко тематични обсъждания по моделни резултати за икономическо развитие, перспективни енергопотребности и енергоснабдяване стана ясно, че може и без Белене и нашите партньори напуснаха кръглата маса. Беше решено да се издаде книга с пет самостоятелни части и свои авторски колективи. Така че, независимо от това, че аз бях координатор на книгата и ръководител на първата част, това е уникална книга с повече от 50 автори от БАН, Енергопроект и други институции. Петте части на книгата са:1/Социално-икономическо развитие на страната и целесъобразност от изграждане на АЕЦ „Белене”; 2/ Технически проект на АЕЦ „Белене”и техническо равнище на съоръженията й; 3/ Сеизмичност на строителната площадка, сеизмичен риск и характеристики за проектиране; 4/Влияние на АЕЦ „Белене” върху околната среда; 5/ Обществено мнение и реакции относно изграждането на АЕЦ „Белене”. Всички изследвания и изводи на колективите бяха против строителството на АЕЦ „Белене”. Книгата имаше определено влияние за спиране на строителството. Спонтанно възниква въпросът имаме ли сега такива многоаспектни изследвания при новите условия за строителство на тази централа и такава култура на обсъждане? За съжаление-не.
За сеизмиката на площадката. Колективът се състоеше от 15 изследователи от институтите по геофизика, геология и лабораторията по геотехника на слаби земни основи и терени с ръководител чл.кор. проф. М. Минков. Общото заключение е, че се констатира разлом по р. Дунав и че грунтовите условия са по-близки до трета категория, поради което са възможни втечнявания на пясъци при сеисмични въздействия с интензивност от седма и по-висока степен, Подчертава се обстоятелството,че съгласно „Указания по размещению атомних станций”1987 и „Норми проектирования сеисмостойких атомних станций”, площадки с инженерногеоложки условия като тези на АЕЦ „Белене” са неблагоприятни за строителство на атомни централи. Какво стана после? Доколкото знам НЕК финансира няколко проучвания да опровергаят тези изводи. В ежедневното списание „Вокруг России” от 28 март 2011 в статия „Фукусима для России”, анализираща неблагоприятното състояние на руските ядрени централи се подчертава „У „Росатома” есть как минимум три проекта в сеисмо-опасних зонах-в Болгарии, Турции и Армения”.
Десислава АНТОВА
