Събитията, действията, обектите и средствата
( Някъде 2004, по времето на основаване на ДСБ с извинения за недоизкусуряването )
През изминалите десетилетия заедно с развитието на компютъра се развиваше и науката за него - информатиката. Все по-стройно, макар и недостатъчно, се организираха огромните количества данни съхранявани върху все по-бързи и по-гъсто организирани магнитни носители. Бавно и итеративно човека опипваше пътя към принципите, които се оказваха толкова по-добри, колкото по-близки до природата и човешкото мислене.
Въпросът е обезателно спорен, но като че най-рационалното в информатиката днес се оказва разглеждането на структурата от събития, чиито съставни елементи са извършителите - субекти и обекти, действията им, облагодетелстваните субекти и обекти, средствата - така наречения инструментариум, както и атрибутите за качество, за всички изброени субекти, обекти и действия. А поставени във времето и пространството ( мястото ) всичко изброено като че дори може да оживее.
Така ако си припомним структурата на едно изречение, което сме анализирали в гимназията, би се получило следното.
Съвкупността от изреченията за събитията имат следните елементи: Подлог ( субекти и обекти ), сказуемо ( действие ), допълнения ( облагодетелствани и инструментариум ), обстоятелствени пояснения ( време и място ).
Към всяко от горните са приложими и прилагателните, а прехвърлим ли тази схема към настоящия си живот ще проследим и поставим на място ( почти без затруднение ) субектите, обектите и събитията на изминалите години, главните герои, действията, ще си обясним причините, които са довели до тези събития.
Накратко: на фона на жизнено необходимото, болезненото и катарзистично настъпление на пазарното стопанство, частния сектор и царящата обществена яловост носещите политически събития за страната през последните 10-тина години могат да се изброят лесно. Бяхме поканени в НАТО, беше определена дата за приемане в ЕО, българският етнически модел работи без кризи. Кой носи вина или кой е направил най-много за това както и хронологията на действията, които определиха тези събития е много важен въпрос, не би трябвало да се отминава, но е и многократно повтарян, като че безполезно, и затова го отминаваме.
Много по-важни обаче, като че се оказваха събитията описанията със средствата на еклектичната експлоатация на преувеличаването, размиването, издребняването, превратното тълкувание - ограбвания, компромати, заговорчета, бандитизми по митниците, политически и подкупно-политически партизанствания и напълно обърквания ( поне по отношение на видимото ) живот. Кой как и защо направи пари в това време от гледна точка на стандарта на живот на огромната част от населението не е все едно, но откъм перспективите за нацията по-скоро изместване отколкото важно. Ние сме на последно място в Европа, а ако някой изяви претенцията, че сме на предпоследно или предпредпоследно и това го успокои си носи сам вината. От последното е интересно на първо място обекта - капитал. Но парите, казват, не миришели. Да се опитаме да погледнем към събитията, в бъдещето, които ни интересуват и да открием субектите и обектите, които могат да влияят позитивно.
Няма да е откритие ако кажем, че трудното започва тъкмо тук, при прилагането на горната схема по отношение на бъдещето и че тъкмо то, особено на фона на безизходицата и кризата, в която сме, е важно. И все пак трябва да признаем, че всяко систематизиране по отношение на подобни анализи е по-добро от никакво систематизиране.
Така съсредоточени във важността на средствата и разбира се, на безсилието, ние забравяме, че сме искали, искаме и ще искаме нещо друго. То е било в представите ни винаги и това мисловно събитие ни е давало и дава надежда.
Не знам дали ако започнем да да описваме това мечтано събитие би се получило нещо различно от фантастичен разказ, което можем да наречем “излизане на страната на зелено”. Зелено на свежа пролетна ливада или зелено заради работещ или взет под внимание светофар или и двете заедно, не е ясно. Ясно е само, че понякога се опитваме да си представим съставните събития и действията, които биха направили това събитие необратимо.
Така ние мечтаем и искаме държава на гражданите: Ще рече мечтаем за следните събития: законност, справедливост, ред и демокрация и искаме да живеем по-добре и в СВОЯТА си страна. Искаме още и други събития. Искаме държавният апарат да е колкото може по-малък и да служи на тези, които правят бизнес. Искаме държава, в която икономическата свобода е висока ( ще рече с колкото се може по-малка бюрокрация - примери Ирландия и Нова Зеландия ) и затова се работи с висока ефективност и напред излизат трудолюбивите и способните, а не тарикатите, мошениците, бандитите, чиновниците и всякаквите еквилибристика.
Ясно ни е че на капитала като субект не може да се разчита. И ни е ясно, че ДЕМОС означава НАРОД. Което ще рече, в ситуацията, в която за осъществяването на горните събития не са намерени капитали, капиталите да се търсят в обединението и включването на избирателите, за осъществяване на целите.
В този ред на мисли бих желал да напомня, че все още не е дефинирано какво означава дясно в България. Особено като знаем произхода на по-едрия капитал. Дали да не си речем, че дясното в България се свързва с народа, който иска да живее по-добре, в страна със закони, ред и справедливост. Където държавният апарат е малък и служи на бизнеса. И това, тъй като не може да не е масовото желание на болшинството българи, има шанс. Трябва само да се доведе до знанието на хората и трябва организация, която да е носител на тази програма.
И тези българи трябва да тръгнат към новите задачи с обявен за цел един нов морал. Те трябва да се запитат: Къде са ни мотивациите? Къде е онзи минимум на етичен стандарт, оценка и поддръжка, която е нужна, за да може една по-малка или по-голяма общност да живее с достойнство? Къде са традиционните задължения като хуманност, истинност, честност, или това, което не може винаги да се предпише или провери по закон, а идва само в следствие на вътрешно убеждение? Къде е това нещо, което не е идеология, не е и ерзац на религията? Въпроси, които могат да намерят своето решение в идеите, които си пробиват път в новия, глобализиран свят. Дали заедно с икономическата глобализация съществува и една глобализация на социалните и граждански движения. Можем ли да потърсим аналогични, разбира се по-дребни по мащаб такива, в България. Като че събитията от последните седмици ни дават такава надежда. Поради липса на "чисти" и обществено активни сили, които създават политически партии, гражданското общество, в лицето на някои граждански движения ( най-активно такова “Диалог” ) пое инициативата да изрази стремежа на голяма част от българите, отдясно, но като че ли с национални задачи, да строи на мястото на съществуващата и вече доказано-неефикасна и минирана политическа система нещо ново.
Ясно е че за да стигнем до желаните събития тези, които ги желаят, трябва да имат и структурата на една нова политическа платформа. Оказва се че ако искаме тези събития и цел: да обедини здравите сили на народа, за законност, справедливост, ред и демокрация и ефективна икономика, така че да живеем по-добре, ние трябва да искаме партия, с точна програма, в която функционерите, за да не повтаряме минали грешки и за да се опазим от всички капани заложени от миналото, са изпълнители на тези искания, а не инициатори на свои цели.
Но тази политическа платформа трябва да има освен своя програма трябва да е и обединител на здравото и градивното, тя трябва да е партия на самоконтрола, контрола върху държавния апарат, тя трябва да e Църква и Университет за демокрация, прогрес, обществознание, лични отношения, труд, неща чийто дефицит сме наследили от многострадалната си историята и философията на късогледия егоизъм А освен вътрешния контрол тази партия трябва да осигури на гражданските движения ( по устав ) контролни и корективни функции. А ръководителят на тази партия, освен каризматичността, освен стратегическото си и мащабно мислене, ръководителят, който иска успех не само за страната, но дори и за себе си, ще го познаем по това, че на първо място ще създаде и поддържа демократични механизми, които ще контролират на първо място него самия.
Друго средство освен партиите е пресата. Крайно време е да се намерят сили за един наистина свободен, народен, повтарям, народен демократичен вестник, в който се обсъждат именно това което трябва да прави и прави обществото, но не това на върха, а това на дъното.. Реално или не, изпълнимо или не, това е стъпката в правилната посока. Може би тези, на които ще се облегнем отново, отново ще ни предадат или ще бъдат принудени да ни предадат. Но тази стъпка трябва да бъде направена. И всякакви програми, всякакви икономически, стратегически и други теории, няма никога да заработят без превода на думата "демокрация" ( демос - народ ) и без този народ да има политически представител, който да е контролиран от народа и който да осъществи исканията му. И дори и това да не стане, дори и да се провали, малката стъпчица ( колкото и дълго да траят те у нас ) ще бъде направена. И ще бъде много жалко също тези думи да ги пишем всяка година отново и отново да края на всеки наш личен свят.
