Правилата

Смешни, не, ужасяващи са опитите за въвеждане на някакви правила в страна, където същността е масово неспазване на правила...Едно от най-ярките доказателства по отношение на "въвеждането на правила" бяха и изборните резултати след промените в тези правила по изборите.

Днес между другото се повдигат две теми, които са свързани също дълбоко с "правилата" - "решението на фармацевтите" и резултатите от образованието.

Аптекари искат свободно да заменят идентичните лекарства
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=169354&srcpos=6

Залезът на българската просвета
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=169335&srcpos=7

Всъщност парадоксът е че продължаваме да се опитваме да въвеждаме правила и да ги контролираме, след като познаваме масово разпространения манталитет, който ги обрича.

Така или инак, малко са полезните ходове, ако изобщо ги има. Например:

- опростяване до максимум

- взаимоконтрол - например, вдигане на ДДС на 22 процента и възстановяване при засичане на 2-та процента, в края на годината от предоставени касови бележки в годишните отчети.

- масово и редовно обучение за отговорност към обществото, в което живееш.


За съжаление, тази малка група от хора, които все още имат някакви остатъци от практикуваща обществена отговорност, и евентуално могат да разработят и внедрят такъв проект, са тъкмо най-малко включени както на партийни така и на управленски нива...А най-лошото е, че горното ще разберат изключително малко българи.

Той наистина се опитва да следва всичко, което е казал...

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-08-27&article=337907

Ето това е нещо, което малко хора очакваха наистина, независимо че гласуваха за него...


http://paper.standartnews.com/bg/articl ... cle=337907

"
- Намесата на премиера, за да се санкционира някой, говори ли за това, че той изпълнява собствената си закана - еднакво строг и към свои, и към чужди, когато те сгрешат?
- Имам усещането, че това е личната му амбиция, Той наистина се опитва да следва всичко, което е казал, наистина се опитва да демонстрира непримиримост и отказ от политическа протекция. Но липсват предишните защитни механизми, предишните равнища на контрол. А министър-председателят не може да тича по целия терен. Ако цялото управление разчита на един човек и на неговата способност да реагира в критични ситуации, това само по себе си е риск.
"

Лежерната безотговорност, мързел или изостаналост

По отношение реформите в здравеопазването, образованието и науката ето едно много емблематично изречение:

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-08-24&article=337501

Аз принадлежа към нея и знам, че напрежението, в което живеят моите колеги в останалите държави членки на ЕС и в САЩ е несравнимо с лежерната безотговорност, в която живеем ние всички. Доста комфортно, но нездравословно за обществото.

Впрочем наблюдавам отдавна Румяна Коларова и мога да кажа, че от "социолозите-политолози" е средно с най-близко до реалността мнение.

Управлението и идеите идващи от обществото

Интересна и полезна идея:
http://news.ibox.bg/news/id_611775037

лошото е че ГЕРБ продължава да работи с практиката на "препращанията" и /или отговорите ала-бала....Задължително най-малко трябва да се влиза в контакт с колектива и обсъждано става ли или не става...Да не говорим, че трябва съвсем сериозно да се заведат и отчитат в Интернет всяка подадена идея, да не говорим и за вече направен проект.

Но затова е нужно да се РАБОТИ. А българчето на държавна софра е свикнало само да се оглежда за неща да гепи - я отпусчица без заповед, я чупка в работно време, а защо не и някое подкупче...

ГЕРБ ще я закъса също ако не вземе сериозни мерки срещу това.

ГЕРБ - образование и култура

Един от най-важните / а и показателни / проблеми пред управлението на ГЕРБ няма да е културата.

/ Там има достатъчно люде у нас, които се жабуркат и упражняват...докато културата е нещо, което е съществувало най-вече всред поколението на Строителите на съвременна България. свързано на първо място със съпричастността към съдбата на страната, любопитство към света и постиженията му, което включва както четенето, така и непрофесионалното практикуване на от музика до пеене и театър /

Един от най-важните проблеми за решаване от ГЕРБ ще бъде образованието:

http://www.segabg.com/online/new/articl ... id=0000137
„ЕурАктив”: Много деца в България спират да ходят на училище

"Нешибаната" ни интелигенция

Наистина доста често възмущението на добрите ни публицисти е напълно резонно:

Как българските политици разбират шибания си народ
http://www.svobodata.com/page.php?pid=3778&rid=29&archive=

И Едвин Сугарев и Любослава Русева, но и редица от тяхната по-елитна кохорта, обаче, без да щат, но по хоризонти, се включват в групата на "шибаните", в случая не народа, а интелигенцията...

Наистина може ли да се мерят проблемите пред които стои страната с проблема - изказа на някакъв министър. Да, някой ден, сигурно и до тези категории ще опрем, днес обаче, при цялата Мара втасала, да отделяш толкова сили и енергия е не само "шибано", но и елементарно, а и малко или много принизяване...

Не е задължително наистина да се ръкопляска, но за една "нешибана интелигенция", която не участва, така или инак в майсторенето на страната е жизнено наложително истински анализ на проблемите и опитите за решаването им. какви трябва да са им темите?

Например:

- как да се проврем през джунглата на социалната и пенсионната реформа.
- какви са престъпленията в гилдиите - на здравеопазването, на администрацията, кой и как да ги следи
- ще можем ли да ядем нормална храна
- ще успеем ли да дадем образование и знания за обществен живот на децата и най-вече от малцинствата
- какво значи масов спорт
- обществените пари / поръчки / как да се контролират и от гражданите?
........

123

1. Das Internet ist anders.

Es schafft andere Öffentlichkeiten, andere Austauschverhältnisse und andere Kulturtechniken. Die Medien müssen ihre Arbeitsweise der technologischen Realität anpassen, statt sie zu ignorieren oder zu bekämpfen. Sie haben die Pflicht, auf Basis der zur Verfügung stehenden Technik den bestmöglichen Journalismus zu entwickeln - das schließt neue journalistische Produkte und Methoden mit ein.
2. Das Internet ist ein Medienimperium in der Jackentasche.

Das Web ordnet das bestehende Mediensystem neu: Es überwindet dessen bisherige Begrenzungen und Oligopole. Veröffentlichung und Verbreitung medialer Inhalte sind nicht mehr mit hohen Investitionen verbunden. Das Selbstverständnis des Journalismus wird seiner Schlüssellochfunktion beraubt - zum Glück. Es bleibt nur die journalistische Qualität, die Journalismus von bloßer Veröffentlichung unterscheidet.
3. Das Internet ist die Gesellschaft ist das Internet.

Für die Mehrheit der Menschen in der westlichen Welt gehören Angebote wie Social Networks, Wikipedia oder Youtube zum Alltag. Sie sind so selbstverständlich wie Telefon oder Fernsehen. Wenn Medienhäuser weiter existieren wollen, müssen sie die Lebenswelt der Nutzer verstehen und sich ihrer Kommunikationsformen annehmen. Dazu gehören die sozialen Grundfunktionen der Kommunikation: Zuhören und Reagieren, auch bekannt als Dialog.
4. Die Freiheit des Internet ist unantastbar.

Die offene Architektur des Internet bildet das informationstechnische Grundgesetz einer digital kommunizierenden Gesellschaft und damit des Journalismus. Sie darf nicht zum Schutz der wirtschaftlichen oder politischen Einzelinteressen verändert werden, die sich oft hinter vermeintlichen Allgemeininteressen verbergen. Internet-Zugangssperren gleich welcher Form gefährden den freien Austausch von Informationen und beschädigen das grundlegende Recht auf selbstbestimmte Informiertheit.
5. Das Internet ist der Sieg der Information.

Bisher ordneten, erzwungen durch die unzulängliche Technologie, Institutionen wie Medienhäuser, Forschungsstellen oder öffentliche Einrichtungen die Informationen der Welt. Nun richtet sich jeder Bürger seine individuellen Nachrichtenfilter ein, während Suchmaschinen Informationsmengen in nie gekanntem Umfang erschließen. Der einzelne Mensch kann sich so gut informieren wie nie zuvor.
6. Das Internet verändert verbessert den Journalismus.

Durch das Internet kann der Journalismus seine gesellschaftsbildenden Aufgaben auf neue Weise wahrnehmen. Dazu gehört die Darstellung der Information als sich ständig verändernder fortlaufender Prozess; der Verlust der Unveränderlichkeit des Gedruckten ist ein Gewinn. Wer in dieser neuen Informationswelt bestehen will, braucht neuen Idealismus, neue journalistische Ideen und Freude am Ausschöpfen der neuen Möglichkeiten.
7. Das Netz verlangt Vernetzung.

Links sind Verbindungen. Wir kennen uns durch Links. Wer sie nicht nutzt, schließt sich aus dem gesellschaftlichen Diskurs aus. Das gilt auch für die Online-Auftritte klassischer Medienhäuser.
8. Links lohnen, Zitate zieren.

Suchmaschinen und Aggregatoren fördern den Qualitätsjournalismus: Sie erhöhen langfristig die Auffindbarkeit von herausragenden Inhalten und sind so integraler Teil der neuen, vernetzten Öffentlichkeit. Referenzen durch Verlinkungen und Zitate – auch und gerade ohne Absprache oder gar Entlohnung des Urhebers – ermöglichen überhaupt erst die Kultur des vernetzten Gesellschaftsdiskurses und sind unbedingt schützenswert.
9. Das Internet ist der neue Ort für den politischen Diskurs.

Demokratie lebt von Beteiligung und Informationsfreiheit. Die Überführung der politischen Diskussion von den traditionellen Medien ins Internet und die Erweiterung dieser Diskussion um die aktive Beteiligung der Öffentlichkeit ist eine neue Aufgabe des Journalismus.
10. Die neue Pressefreiheit heißt Meinungsfreiheit.

Artikel 5 des Grundgesetzes konstituiert kein Schutzrecht für Berufsstände oder technisch tradierte Geschäftsmodelle. Das Internet hebt die technologischen Grenzen zwischen Amateur und Profi auf. Deshalb muss das Privileg der Pressefreiheit für jeden gelten, der zur Erfüllung der journalistischen Aufgaben beitragen kann. Qualitativ zu unterscheiden ist nicht zwischen bezahltem und unbezahltem, sondern zwischen gutem und schlechtem Journalismus.
11. Mehr ist mehr – es gibt kein Zuviel an Information.

Es waren einst Institutionen wie die Kirche, die der Macht den Vorrang vor individueller Informiertheit gaben und bei der Erfindung des Buchdrucks vor einer Flut unüberprüfter Information warnten. Auf der anderen Seite standen Pamphletisten, Enzyklopädisten und Journalisten, die bewiesen, dass mehr Informationen zu mehr Freiheit führen - sowohl für den Einzelnen wie auch für die Gesellschaft. Daran hat sich bis heute nichts geändert.
12. Tradition ist kein Geschäftsmodell.

Mit journalistischen Inhalten lässt sich im Internet Geld verdienen. Dafür gibt es bereits heute viele Beispiele. Das wettbewerbsintensive Internet erfordert aber die Anpassung der Geschäftsmodelle an die Strukturen des Netzes. Niemand sollte versuchen, sich dieser notwendigen Anpassung durch eine Politik des Bestandsschutzes zu entziehen. Journalismus braucht einen offenen Wettstreit um die besten Lösungen der Refinanzierung im Netz und den Mut, in ihre vielfältige Umsetzung zu investieren
13. Im Internet wird das Urheberrecht zur Bürgerpflicht.

Das Urheberrecht ist ein zentraler* Eckpfeiler der Informationsordnung im Internet. Das Recht der Urheber, über Art und Umfang der Verbreitung ihrer Inhalte zu entscheiden, gilt auch im Netz. Dabei darf das Urheberrecht aber nicht als Hebel missbraucht werden, überholte Distributionsmechanismen abzusichern und sich neuen Vertriebs- und Lizenzmodellen zu verschließen. Eigentum verpflichtet.
*) Stilblüten-Alarm aufgehoben
14. Das Internet kennt viele Währungen.

Werbefinanzierte journalistische Online-Angebote tauschen Inhalte gegen Aufmerksamkeit für Werbebotschaften. Die Zeit eines Lesers, Zuschauers oder Zuhörers hat einen Wert. Dieser Zusammenhang gehört seit jeher zu den grundlegenden Finanzierungsprinzipien für Journalismus. Andere journalistisch vertretbare Formen der Refinanzierung wollen entdeckt und erprobt werden.
15. Was im Netz ist, bleibt im Netz.

Das Internet hebt den Journalismus auf eine qualitativ neue Ebene. Online müssen Texte, Töne und Bilder nicht mehr flüchtig sein. Sie bleiben abrufbar und werden so zu einem Archiv der Zeitgeschichte. Journalismus muss die Entwicklungen der Information, ihrer Interpretation und den Irrtum mitberücksichtigen, also Fehler zugeben und transparent korrigieren.
16. Qualität bleibt die wichtigste Qualität.

Das Internet entlarvt gleichförmige Massenware. Ein Publikum gewinnt auf Dauer nur, wer herausragend, glaubwürdig und besonders ist. Die Ansprüche der Nutzer sind gestiegen. Der Journalismus muss sie erfüllen und seinen oft formulierten Grundsätzen treu bleiben.
17. Alle für alle.

Das Web stellt eine den Massenmedien des 20. Jahrhunderts überlegene Infrastruktur für den gesellschaftlichen Austausch dar: Die “Generation Wikipedia” weiß im Zweifel die Glaubwürdigkeit einer Quelle abzuschätzen, Nachrichten bis zu ihrem Ursprung zu verfolgen und zu recherchieren, zu überprüfen und zu gewichten – für sich oder in der Gruppe. Journalisten mit Standesdünkel und ohne den Willen, diese Fähigkeiten zu respektieren, werden von diesen Nutzern nicht ernst genommen. Zu Recht. Das Internet macht es möglich, direkt mit den Menschen zu kommunizieren, die man einst Leser, Zuhörer oder Zuschauer nannte - und ihr Wissen zu nutzen. Nicht der besserwissende, sondern der kommunizierende und hinterfragende Journalist ist gefragt

Кражбите и майсторенето им

Може ли в България да бъде преодоляна "деликатно" повсеместната разруха, кражби и мошеничества, като и матреалът, с който действаш също може да те издъни на всяка крачка...

Първо / пък и досега / се прояви Съдебната система, която съсипана от труд си поиска наградата в края на миналата година, после се оказа че някои не са вземали отпуски по 10 години, после, че най-вероятно, БСП фирмите на широк фронт точеха чрез болнични, после се оказа че държавата "дължала" не знам си колко милиона на фирми / като на всички е ясно, кои са фирмите и как са "печелили" /. Тези дни пък се оказа, че правителството "съсипва" БАН, след като е ясно с какъв манталитет се е цоцало и там...Най-деликатно обаче е положението в Здравеопазването. От една страна има лекари, които са си вършили работата, както и че от десетилетия са били експлоатирани по руски тертип с изключително малки доходи...От друга на всички е ясно какви пари са били цоцани с какви ли не способи - като се започни от "конкурси" за ремонти, лекарства и апаратура и се стигне до лобистки заплати средно с по 10 пъти по-високи от тези в други специалности...Как от една страна ще резнеш клона на крадците, а от друга няма да посегнеш на качеството на и без това некачеството....Трудна работа. Все пак още не е използвана възможността за пропорциите в труда на специалностите към средния доход. Пропорции, които работят в други страни...Но тъй като това си е само теоретично пожелание, пак решението ще бъде взето чрез методите, които използва и практикува ББ.

Може ли науката да обясни всичко? Матрица на мисленето

Преди време бях пуснал няколко наброски относно Менделеевата таблица на обществото:

http://boababbg.blogspot.com/2010/02/blog-post_02.html

http://boababbg.blogspot.com/2010/02/2.html

http://boababbg.blogspot.com/2010/03/3.html

А днес ми попадне нещо - матрица на мисленето, може би встрани от тази тема, но все пак подхранваща я:

http://www.webcafe.bg/id_18587656_Moje_li_naukata_da_obyasni_vsichko?
Може ли науката да обясни всичко?

Съществува и много слабата вероятност да успеем да обясним и самата неизразимост. Възможност за това ни дават опитите на Аарън Слоумън и Рон Крайсли, които създават матрица на мисленето при природни и изкуствени системи за обработка на информацията. Виртуалната им машина включва и процеси, които класифицират собствените й вътрешни състояния. Те описват не само прости усещания (като например „виждам червено"), но и вътрешни състояния и концепции, които не могат да бъдат адекватно сравнени между една виртуална машина и друга такава.

Тази и други теории за обработка на информацията подсказват една нова възможност - че възприятията на съзнанието могат да си останат неизразими дори когато науката докрай разбере „как" и „защо". В такъв случай аз ще се окажа права с моята интуиция, че науката не може да опише всичко, но може да обясни даже и това което не може да опише.

Идеи и отглеждането им

Лично на мен като пострадал и страдащ от тази бездна, до известна степен, поне на теория, ми е ясно как евентуално могат да се прехвърлят понтони...За тези пък, които още не са се сетили, сигурно предвид другите проблеми, че съществува тази бездна ето и една "сламка". Обърнете внимание на Долината на смъртта .



http://webcafe.bg/id_1557482248_Kak_US_universiteti_otglejdat_biznes_ot_lukovitsa
Как US университети отглеждат бизнес от луковица

Инспирирано в Земен

ГРАДЪТ Е БЛИЗО И ДАЛЕЧ
1982

По-рано Стефан Киров смяташе, че обича да обмисля, че се стреми да разбира хората и постъпките им, но когато видя, че приятелката на сина му остава в къщата им, се получи съвсем друго. Като че новият живот го беше засилил повече отколкото трябва и сега със зъби и нокти трябваше да се вкопчва и връща назад.

    Влакът изпълзя извън града, набра скорост и край прозореца се ширна есенното поле.

Не беше обиден, а струваше му се - непоправимо огорчен. Сякаш синът му беше играл досега някаква не дотам чиста роля...Мислеше много, посрещна и изпрати много нощи, но не намери сила в себе си да вземе някакво решение. Питаше се къде му е мястото в този свят и си припомняше последните години, откакто младият беше узрял и с целият си дух разсъждения го беше накарал да научи още нещо. Така можеше да се мисли за съвременен човек. Но за какво беше нужно? Малко повече свобода в мислите. Малко повече нерви. В службата - една по фина чувствителност. Сякаш имаше значение какво си въобразява какво мисли и чувства всеки от колегите му.

    Влакът се носеше. Полето се вдигаше и падаше и земята, като че дишаше заморена. Човекът срещу него се готвеше да го заприказва, но Стефан Киров се загледа в багажника над главата си. В този миг му се струваше, че него са пратили в тази трудна командировка, защото нямат доверие на младите...

    В единадесет преди обяд стъпи в заспалото градче. Влакът отпътува, а той мина през полутъмна чакалня и излезе на площадчето пред гарата. Наоколо нямаше жива душа. Постоя, за да свикне със слънцето, положи старата си чанта на близка пейка, седна и запали цигара.

    Света на младите му се виждаше дребен, неважен, съвсем различен от неговия, какъвто го
помнеше от времето през младостта си, когато дойде в града. Спомни си националните младежки бригади и песните около лагерния огън. Дори беше смешно, че си спомня точно това, но в момента, опитвайки се да съпоставя, сякаш само то имаше смисъл.

Площада завършваше при ред стари къщи с чак гнили стрехи и очукана мазилка. На едно място пишеше “ железария“ , а отдолу магазина изглеждаше затворен от десетилетия. След това теренът се надигаше и там, сред повече растителност, бяха новите огради с табелки “Образцов дом“ край вратите. Още по-нагоре по склона стари къщи, варосани кой знае кога, се гушеха самотни вред обагрени дървета и висока, суха трева.

    Стефан Киров седя дълго на пейката, а душата му се пълнеше с нещо отдавна забравено и жално. Сякаш омачкан от новия, от градския, бързия живот не беше оставал сам със себе си. Сега не го тревожеше нищо. Нещата си бяха отишли по местата и той постепенно се отпусна - както отдавна, много отдавна - не се занимаваше повече нито с другите хора, нито със собствените си мисли... А света беше просто, познато, бавно устроен.

    Почака. Спокойствието, за радост, не се стопи, а напротив, стана по-осезаемо, едва ли не се сля с така мил шум. Като че мелодия. Той дочуваше звуци от жужащи някъде пчели, от шумящо сено, от сенчести и горещи дворове.

    По-късно стана, взе чантата си и тръгна бавно през площада. Предприятието се намираше недалеч, вляво, покрай железопътната линия. Стефан Киров отиде направо в плановия отдел, видя се с хората, поговори с тях, прегледа необходимите документи. На обяд един от колегите му го заведе в малко ресторантче. Докато се хранеха Стефан Киров се разприказва свободно за работата си и не съзнаваше, че в мига не се интересува от нищо друго. Беше обзет от така силна вяра в себе си, че се чувстваше несравнимо добър и обичаше всичко и всички.

    Работата се оказа дори проста и към пет, след като я приключи успешно, той се сбогува и тръгна обратно към гарата. По пътя мина под надвесила плод на тротоара лозница, откъсна си няколко кехлибарени зърна - друг път не би и помислил, и ги схруска с наслада. Когато стигна площада слънцето огряваше само склоновете наоколо, но в ниското още се долавяха отблясъците  му и въздухът беше златен и зрял. Пред гарата имаше сергии на селяни и сега, след края на работния ден, хора от градчето се бяха събрали на приказка или на пазар. Стефан Киров купи бурканче мед, прибра го в чантата, прекоси площада и мина през притихната и чиста чакалня. Взе си билет. Плочките на перона, изметени сякаш току що, изпускаха приятна топлина. Той тръгна напред-назад, искаше му се да върви и да не спира, но когато подмина гаровата постройка изведнъж забави крачка. Под голям, див кестен имаше пейка, на която седеше някакъв човек. Без сам да знае защо, Стефан Киров се приближи и попита:

- Свободно ли е?   
- Да, - отвърна мъжът. - Свободно е.    
Седна в другия край на пейката и погледна непознатия. Имаше гъста, вече прошарена, остра коса и грубо, изпечено лице с много бръчки. Беше облечен просто и чисто.  
- Ще посрещате някого? - попита Стефан Киров без конкретно любопитство, само за да подхване разговор.
- Да - вдигна глава мъжът. - Чакам. От моята посока влакът минава само веднъж. Този, вашият влак е и моят.   

Стефан Киров изпита чувството, че познава този човек страшно отдавна. Загледа се отново в него, като че искаше да открие с очи тайната на тази така очевидна близост.   
- А вие, какво? - попита мъжът. - Ще заминавате ли?   
- Да - отвърна Стефан Киров. - Свърших си работата и ще заминавам, - и продължи някак неусетно: - Но ми харесва тук. Много ми харесва.   
- Мъжът се усмихна едва-едва.   
- Какво може да ви харесва? Глухо място.   
- А защо? Точно това е хубавото.

Обзе го някакъв нов пристъп на спокойствие. Може би заради човека, може би защото падаше така прекрасна, миришеща на зряло, спокойна привечер и защото хълмовете над градчето бяха огряни от последните слънчеви лъчи, а високото небе светлееше безкрайно и прозрачно.   
- Да, хубаво е тук - пак каза той. - Като се пенсионирам може да си намеря някое такова местенце... Да живея...

В сравнение с това, което изпитваше в този миг, живота в града, мислите за простъпката на сина му, мислите за службата, изглеждаха така жалки и Стефан Киров знаеше, че не иска, не иска да изгуби това блаженство.
- Сега има много такива места - прекъсна мислите му мъжът.
- А насам, има ли?   
- Има. Ей, отзад , на бърдото, колкото щеш празни къщи.
- Много ми харесва тук - отново каза Стефан Киров.   
- И аз затова седя още, - рече мъжът и извади пакет “Арда“. Ама умира животът тук. Няма напрежение, няма...
- А... Защо? Тук животът е естествен. Така трябва да живеем всички.

Човекът замълча. Най-неочаквано Стефан Киров почувства, че е прехвърлил някаква неназовима граница. Сякаш прекалено много се беше облегнал на прекрасния миг, на спокойствието, на добротата, която излъчваше човекът до него и усети, че кротката, бавна, следобедна омая се губи нанякъде. Затова попита:
- Вие какво работите?
- Земеделец съм - рече мъжът и Стефан Киров, само от звука на гласа като че ли възвърна увереността си. - Хората сега не го мятат за някакъв успех в живота, но аз съм доволен. Вдигнах къща, кола купих... Лошото е другаде. В душата. Сам живея тука.
Човекът посегна към вътрешния джоб на сакото си, извади огънат, карират лист хартия и го подаде на Стефан Киров, който го пое, разгъна и прочете:
"Тате, градът не бил за нас. Чакай ме в най-скоро време. Симо“      

Датата беше от около месец назад... Върна листа и погледна събеседника си. За пръв път си срещаха очите за по-дълго и Стефан Киров, чак по-късно щеше да го осъзнае, видя тъга подобна на неговата и знаеше, че и мъжа е видял същото... И това кратко и така неясно разбирателство му се стори подобно на целия изминал след обяд, стоящ на фона на хилядите дни преминали в града.

- Преди двадесет години - аз съм вдовец - можех да се оженя повторно, но не го направих, - рече мъжът и замълча за миг. - Не исках да го гледа друга.
Човекът повдигна бавно очи и се загледа през железопътните коловози, където няколко изпочупени товарни вагона стояха тъжно и сякаш обрасли отвсякъде с бурен.
- Със сина се разбирахме много добре. Това къща, работа - много помагаше. Неразделни бяхме и затова като отиде войник ми беше много трудно. Но... Но като рече човек - оправя се... Върна се след две години и сякаш не е той. Мълча, сумтя неделя-две и аз му рекох, не той:“Какво има сине?“ Вика ми: „Ще отида да живея в града, тате.“

Мъжът дръпна за последен път от цигарата, стана, отиде встрани до желязно, грозно кошче и хвърли угарката. Върна се и седна отново:
- Аз не му се сърдя - така е трябвало, но той някак се чувства...
- Гузен... - кой знае как у Стефан Киров дойде тази дума и след като я изрече му стана неловко, но човекът не обърна внимание и продължи:
- Не се обажда. Тук има къща, кола - там живее в бекярски фургон. Казаха ми момчетата оттук... Преди половин година получавам писмо, и то такова - два три реда, той така пише. Казва: „Ще се женя“. Хубаво, си викам , но повече нищо... После дойдоха тези два реда, - и човекът посочи към вътрешния джоб на сакото си.- Сега го чакам. Всяка вечер. И си мисля:“Какво ли става там?"

- Ще се върне - каза неочаквано Стефан Киров с очи приковани в някаква несъществуваща точка.   
- Не, няма да се върне - каза мъжът. - Няма да се върне той, но поне да си идва от време-навреме. Ще вземе колата. Пресни яйчица, продукти да му давам.   

Отдалеч се чу свирка. Стефан Киров се изправи, беше се отпуснал, неочаквано и без да разбира защо. Взе чантата си  и изчака влака да нахлуе на гарата. Извърна се и подаде десница.   
- Ще се върне - каза по-скоро повтаряйки казаното пред малко.   
- Със здраве - рече мъжът, стана и се ръкува.- Със здраве.   

В гласа му прозвуча нещо познато, но неясно. После, докато пресичаше първите два коловоза, Стефан Киров разбра, че това неясно нещо е примиреността. Напомняше му за самотни мигове. За безкрайно тъжни вечери. Отвори вратата на един вагон и се качи. Обърна се... Мъжът седеше все там, на празната пейка, заедно с кестена и червеникаво-златните му клони и чакаше. Всичко това изглеждаше прозрачно, чисто, ясно - така се запечата в съзнанието на Стефан Киров и когато влакът потегли и той го загуби от погледа си, душата му се сви, и той отново се почувства привично зле, както сутринта, преди да стъпи в градчето. Тръгна по коридора. От една отворена врата на купе се чу как непознат глас каза някому:   

- Твой човек е, няма как, ще го търпиш.   
Стефан Киров спря. Изглеждаше външно спокоен, но после отвори най-близкия прозорец, бръкна спорно в чантата си, извади бурканчето с меда и със сила го запрати навън. Стъклото се удари в бетонен стълб край железопътната линия и за миг се видя как меда потече тежък и блестящ. После се надвеси от прозореца и докато вятъра рошеше косата му, дълго гледа към малкото градче, което все повече се губеше далеч, в сянката на златната и пурпурна, есенна привечер.

                    ***   
1995
След написването на горния текст (според един приятел по-доброто име за „Слаби разкази“ е „Слаби текстове“) имах щастието да го представя на един от тогавашните ни изтъкнати литератори. Те, разбира се и сигурно с право, винаги ме правеха на две стотинка. Покрай многото забележки по полето и редовете, под мястото, където Стефан Киров хвърля бурканчето с мед, беше написал - „Защо?“. Тогава, в началото на 80-те и аз самия не можах да се сетя. Чак десет години по-късно това вече не е загадка за никого.

Виенския институт: България няма план за излизане от кризата

Виенския институт: България няма план за излизане от кризата
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/07/08/930147_vienskiia_institut_bulgariia_niama_plan_za_izlizane_ot/

Аз лично мисля, че и Винеският институт и всички соц. анализатори, а и от Синята имат един много технократски подход към ситуацията в България. На България сега на първо място е нужно малко ред, ще рече затягане на обществената инфраструктура - включваща на голяма широчина и на малка дълбочина всички сфери на живота. Което ще е изключително съществено за ефективността на хората, както в личен, така и в обществен план...Как така, Бойко, който като казват, не бил толкова образован, го разбира това по-добре от тези учени не знам..Или по-добре знам - сложните задачи не се решават с тесни специализации..А за широките специализации няма училище - има ум,око и ухо.

Химн на МВР - продължение

В случая въпросът е възможно ли е да има изобщо химн на МВР, който не е кич? Друг въпрос е, и това е обвинението ми към Русава, възможно ли някой от интелигенцията да "подозре" в случая и известна доза истинско отношение към страната и има ли място ако е истинско и ако знаеш десетилетията абсолютна лъжа изобщо да се говори за кич?

Друг съществен въпрос е също: след като си окупирал меродавно интелигентското мнение по отношение на истината за границата между кич, халтура и култура, изисканост, дали от позицията на културата, меродавността и демокрацията не е лошо да се замислиш, че можеш да допуснеш нещо правилно извън твоето...Особено след като преди няколко години, пак от позицията на окупираната меродавност за дясното си хвърлял огън и жупел срещу Бойко и Цветанов, когато започнаха да се обявяват за десни и така, за кой ли пореден път, да изолираш интелигенцията от управлението на страната.

Безвъзвратно загубени?

Днес прочетох една статия на Любослава Русева в "Дневник", която пряко атакува халтурата, но и изказване на Веселин Маринов, в "Сега".

http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/07/05/928031_vechnite_drunchotrunkovci/
Вечните дрънчотрънковци

...
Виновен е Тутракан (метафорично казано)

който излъчва Дрънчо Трънков. Виновна е напълно безкритичната публика, която продължава да тича, пипва, бега и се радва на неизкоренимата българска бутафория.
...

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6476§ionid=hotnews&id=0000142

....
Веселин Маринов: Песента ми може да изяде главата на ГЕРБ
Маринов обясни, че не намира нищо учудващо във възпяването на МВР, предаде агенция Блиц. "Патриотичната и социалната тема винаги са били част от творчеството ми през годините. Всяки един текст е създаден с желанието да възпитава. Имам 4 песни за армията - за летеца, за моряка, за десантчика, за българския войник - обобщаваща", припомни изпълнителят.
...

Наистина Л.Русева е една изключително талантлива журналистка, но тази статия и тезата и много подходящо повдигат един изключително емблематичен за България въпрос - Дали приемането за даденост, че всички са маскари, че абсолютно всички видими в политиката и обществото поначало правят всички користно, за лични или тясно групови интереси...Може и да е така, но ако не е? Ако все пак и в България има идеалисти? Може ли да де сложи знак на равенство между Слави Трифонов и Веселин Маринов и между Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Станишев,Първанов?

Може, но ако пък е обратното...някои ще кажат - само наивник може да предполага, че едните са безкористни...В това предположение обаче стои нещо изключително болно и жалко... Жалко за тези, като Л.Русева и всички загубили вярата за нещо нормално в България...


Но все пак, ако допуснат че все още има някаква честност и доблест, не смятат ли че могат да грешат... И защо дори теоретично не се опитват да го допуснат? Може текста на песента да не е върхът на духовността, може и да напомня и нещо от времето на соца...Но тогава би трябвало и войнишките песни в Америка да са соц. халтура, би трябвало и патриотичното възпитание на децата от най-бедните слоеве, черните и латиносите, в Америка да е в сверата на дрънчотрънковци.


Или с две думи - толкова ли безвъзвратно сме изгонили и загубили в съзнанията си всички атрибути на нормалността за съществуването на една държава днес.

Здравната каса - емблематично

Личното желание, необяснимо в план възможности, нещо да е вярно ни кара доста често да коментираме фактите осветени изключително сенчесто...Изключително показателно и дори емблематично в случая ще бъде резултатът от разследването на прокуратурата какво е станало с тези 450 милиона на здравната каса, които са изчезнали...Противниците на ГЕРБ казват, че тарикатът Дянков ги е прехвърлил нанякъде си, противниците на тройката пък предполагат, че същата пак е направила някой от триковете си...Така или инак, в случая, емблематичното ще бъде именно дали Бойко Борисов отново ще се опита да е откровен с избирателите или обратното...Ако Дянков, или изобщо ГЕРБ се е изтарикатил, неговата откровеност ще притъпи тази тарикатщина, ако обаче Станишката е направил номера най-вероятно ще бъде казано, че Бойко пак се опитва да изкара другите виновни.

Гражданоливница - 4, народопсихология

Още един, много посказателен, пример колко грешно мислим и колко грешно обръщаме нещата, така че всички постройки оттам нататък са грешни...И така до края на света. Ето една статия, в която се обяснява защо българинът мечтае и дори бленува за твърдата ръка...

Народът ще плаче за още месии
Търсенето на „твърда ръка” и „бащица” ще продължи и след Борисов
Диян Божидаров
http://www.segabg.com/online/new/articl ... id=0000901

Истината не е обаче, че българинът е изградил исторически мечтата си за силната ръка. Истината е че българинът исторически не е съзрял за колективни, общи, групови и какви ли не неиндивидуални организации...Затова и, инстинктивно, търси вожда...Всъщност практически значимото в ситуацията би било ако вождът създаде условия за еманципиране и развитие на действен ( функциониращ ), дори и прост, механизъм за общи организации и действия...Оттам нататък еволюцията сама ще си намери пътят.

Изобщо бойната ни и непримирима интелигенция, която изнесе съпротивата срещу Тошо, извърши героична революция, съпротивлява се със зъби и нокти срещу Симо, Доган и Станишката най-сетне беше здраво притисната в интелигентния си ъгъл от "пожарникаря" и "учителя по физкутура":

http://www.segabg.com/online/IMG/6289/0004.jpg

С две думи добрите и полезни четящи са ощетени за кой ли път.

Ма много са опасни тез четящи, бе. Зер книгата ги научи на съпротива и непримиримост.

А всъщност карикатуриращите са значително по-достойни за карикатура от изкарикатурените, колкото и също.



http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6289§ionid=16&id=0000111[/quote]

Критиките срещу Бойко и ГЕРБ

Вчера си купих "Гласове". Отдавна не го бях купувал...Нямаше страница, където да не пишеха подобни работи.

Това беше върха:

http://www.glasove.com/article-8711.php


Моето мнение е че всичките тези "критики" са абсолютни глупости, идващи от глупаци. Аз лично ако исках да го критикувам щях да го правя поне на място...

Така или инак след като не знаят за какво и как да го критикуват, те още по-малко знаят за какво и как да го сменят...

Впрочем всичките тези, ама наистина изсмукани "критики" във форма на гъзибарщини много ми напомнят за критиките как по времето на кметуването на моят приятел се разправяше как София не била никога толкова мръсна, дори и кризисен щаб направиха, разни умници "анализираха" ...и какво стана избраха го пар екселанс, а София от 40 години не съм я виждал толкова чиста.

Нека продължават...Често обаче човек не разбира, че греши непоправимо...И дори вредно за себе си, когато не може да различи достойнството от шмекерството...Колко ли ужасни се чувства, когато разбере, че цял живот е бил на грешната страна и на грешната преценка

http://www.bnews.bg/article-11404

Огромни лобистки кръгове не само в България, а и в Европа, ще кажат и оказват огромен натиск върху нас. Публикации в западната преса, изказвания на уважавани от мен посланици, които казват, че новите демокрации трябва да си научим урока....Но аз мисля, че именно от канцлера Меркел и подобни политици съм си научил урока - че нищо не трябва да се крие от обществото, обясни още премиерът.

Наистина нивото ти на мислене ако опира до упреци на ниво "избира си хората с които ще работи по кръстовището край Севлиево" / особено ако знаеш какви тотални неадекватности бяха пускани като министри на здравеопазването в миналото /, или да си мислиш, че разноговоренето в ситуация, където е нужно ужасно лавиране между планирано-забатачена ситуация, криза и руска интереси изразявана от една стабилна мрежа, е меко казано повърхностно, колкото и същностно българско.

Единствената алтернатива или шанс за противопоставяне срещу ГЕРБ биха имали общности и общи движения, които използват както демократично построени общности така и демократични вземане на специфични, но задължително експедитивни и специализирани решения...Принципите предложихме преди някоя и друга година в проекта Демокрация в действие...

Иначе нивото на мислене на журналистиката, коментаторите и критикарите е на нивото, с което се критикува Прокуратурата за оправдателната присъда срещу Маргините, където никой не се пита ако наистина нямаха нещо срещу подсъдимите, защо тези същите толкова дълго отлагаха делата, защо толкова редовно се разболяваха и симулираха. Отговорът, който така или инак няма да се чуе е:

1. Или Съда и/или Прокуратурата са били задължени да издадат присъда и затова делата са протакани.

2.Или до съдебна присъда се е стигнало, защото най-сетне за Съда и/или Прокуратурата е била осигурена ( изработена ) оправдателната присъда.

Менделеева таблица на обществото - х

По пътя на търсенето на методи за постигане на някаква схема на Мендееевата таблица на обществото попаднах на тази схема.


Кант

"Diese Vorstellung nun von einem allgemeinen Verfahren der Einbildungskraft,
einem Begriff sein Bild zu verschaffen, nenne ich das Schema zu diesem Begriffe".

Представата или идеята от един общ процес на въображението на едно понятие да
постигнеш неговата картина, я наричам схема на тези понятия.

Основните групи елементи на начините на опознаване при сформирането на звания са:

1. сензорните схеми вследствие например на гледане, допир...

2. понятийните схеми - например цвете

3. операционни схеми - класификатори и подредби

Предвиждания на Сорос

Сорос: Нова рецесия в Европа е неизбежна

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3062351

Финансистът Джордж Сорос заяви, че Европа няма да избегне нова рецесия през 2011 г., в резултат на която Старият континент го очаква стагнация в продължение на няколко години. Факторите, които ще предизвикат рецесията, са политически решения в предходните години, довели до "низходяща спирала" в икономиката. По думите на Сорос, отсъствието на механизъм за излизане на отделни страни от Еврозоната се явява "фаталната слабост" на валутния съюз. Най-яркият пример за това е Гърция, която почти банкрутира и в резултат на това еврото се срина. Финансистът, също така, обвини Германия в неадекватни критерии при разпределянето на новосъздадения 750-милиарден фонд за помощ на закъсали страни като Гърция. В частност, Сорос отбелязва безсмислието на условия като липсата на търговски дефицит и висока норма на данъчна събираемост. Според него, точно в това се състои опасността в настоящата ситуация - не трябва да се изисква баланасиран бюджет и висока данъчна събираемост в момент на дисбалансирана банкова система, тъй като това допълнително ще натовари бюджета на съответната държава, което ще я тласне към продължителна и дълбока рецесия. Самата Германия, счита Сорос, преживява кризата сравнително леко, като поевтиняването на еврото спрямо щатския долар и другите основни световни валути се явява полезно за експорта на германската икономика. "Германия ще ухае на рози, когато останалата част от Европа заради низхосящата икономическа спирала се гмурне в периода на рецесия и стагнация", прогнозира Сорос, като добавя: "Европа я чакат нелеки времена заради опасността от социално напрежение, предизвикано от всеобщото недоволство от намаляване на жизнения стандарт, ръста на безработицата и инфлацията". /Ройтерс /

Личното ми мнение е че на България, в този период, за който говори Сорос относително ще й върви. Защо? Ние тръгваме от едно много ниско ниво. Ниво и исторически обусловено, но и конкретно съсипано от престъпленията и некадърността. От тази позиция - малко ред, малко стопанственост, малко разум и справедливост ще е достатъчно да отбележат видим ръст в производителността на обществото.