понеделник, 15 декември 2008 г.

Русофилството

Не бива да се заблуждаваме, че проруските настроения и чувства всред една голяма част от народа няма и в бъдеще да намират адекватен афинитет от страна на една не малка част от българските политици. Независимо от членства и други…И това няма да затихва, а напротив, колкото повече тези същите политици установяват, че имат много малко общо със Запада и колкото повече това им се показва и подчертава, както от Запада, така и от интелигенцията / не Гранитската / тук.

неделя, 7 декември 2008 г.

Комунизмът си отива? Само на песен.

6.9.2006 / датата може да е и 2004 /


Понякога си говорим за Македония и жителите й, наши бивши, исторически сънародници, които в болшинството си днес декларират, че не искат да имат нищо общо с нас. Нека оставим причините, историята, както я знаем и се вгледаме в същността на разликите между нас и тях.

Смятам, че разликите ни са в отношението към труда, в отношениета между хората, към традициите и в отношението към държавата, много повече отколкото в езика, променен донякъде естествено, но повече по замисъл. Колкото и относително абстрактни да са гореизброените категории, тенденциите, поне по субективното ми убеждение, са в тяхна полза. Страна, в която интелигенцията и водещите личности не са била толкова основно унищожавани / с една изключение в преследването на хората с българско самосъзнание там /, в която комунизъмът не беше така краен, земя, която за много дълъг период е била в сферата на влияние на Югославия, с по-близкото си местоположение, култура и неизолираност от Запада, би трябвало да има предимства по отношение на нас.

Косвени или преки доказателства са впечатленията ни, които имаме при посещения и екскурии в Македония, разликите в качеството на материални и личностни отношения, за които имаме впечатлиния от там, младите хора там, които са ни загърбили и гледат с по-голяма симпания към Сърбия, разликата в обществената производителност между нас и тях, в тяхна полза / по-висок доход на глава от населението /, което е и израз за тезата, която засягам.

За мен хората в държавата Македония имат мнаго повече общо с хората живеещи в България преди 1944 г. отколкото самите ние.

Всъщност темата тук не е Македония, а социалистическият и комунистически манталитет и стил на живот, наследен у нас, след 45 години диктатура и срещу който, в годините след 1989 г., трябваше да са насочени основните ни усилия и сремежи, в икономически и още по-радикално, в общесвен план, с атрибутите му: отношение към труда / разбирай не количеството му, а качеството /, отношението между хората, отношението към традициите и отношението към държавата.

Какво беше съдържанието на тези отношения при социализма у нас? С едно радикално и насилствено удържавяване и присвояване на собствеността у нас, ние живяхме в едно общество, в което тази собственост беше обявена за обща, но в което преразпределението, от една страна, правеше една малка прислойка фактически собственици, а друга, огромната част от населението, пролетариат, без никакви права и възможности по отношение на собствеността, качеството на труда и отношението към държавата за промяна на статуквото. Банкрутът, икономически и обществен, на тази система беше доказан навсякъде по света, и то с права пропорционалност на стрикността, с която беше прилаган. Тази стриктност и суровост у нас всъщност ни завари 1989 г., като не се спираме на икономическия фалит, абсолютно на дъното и като общество, чийто израз беше изключително ниското качество / сравнена с други страна - по-горе Македония и Сърбия / на обществен труд. Като се започне от най-елементарната трудова операция, видима при строежа на жилища например, и се премине през обществените служби и организации, до образованието, здравеопацването и нихилизма към общите задачи.

Затова и качествата на така наречения преход могат да бъдат дефинирани, като неподготвеност на огромната част от населението, включително несвързаната с властоимащите интелигенция, с теория и практика за провеждане на необходимите реформи. И обратно, подготвена поради заинтересованост от досегашното преразпределение комунистическа върхушка и свързаните с тях компрадори. Или подготвеност от позицията на досегашното фактическо управление на собствеността. Заинтересованост да създадат условия за по-нататъшното и аналогично преразпределение в новите условия.

Така, ако анализираме резултатите, днес, след 15 години преход, могат да се направят следните констатации:

1.Фактическото управление на едрата собственост не се е променила. Променила се е само юридическата й форма. Тя е в ръцете на същите хора с малки, но процентно по отношение на цялото население, незначителни попълнения.

2.Държавата, с нейните институции, парламент, правителство, министерства и учреждения, правова система, прокуратура, църква и др. продължава да е в ръцете на същата тази прислойка, като е съсредоточена и притежаваща средства почти обсолютно монополно да поддържа старата форма на преразпределение .

3.Свободна преса и слово, поставени в абсолютно маргинално положение, така че дори при наличието на една правилна стартегия и тактика за промяна, да не може да популяризира възможността за промени всред населението.

4.Икономическият банкрут на социализма днес е заместен с управлението на частен едър капитал от страна на вече посочените нови / стари фактически собственици и от едно множество дребни собственици, които с цената на нерегламентирано огромно работно време си изкарват прехраната. Така, заедно с отвореността на пазара е избегнат дефицита, характерен за социализма и все пак като се излизе на световния пазар поне се осигурява една по-нормална, реална оценка на производство.

5.Преразпределението на обществения продукт през държавата в сферата на социалното, образованието, медицинското обслужване и др. става отново почти по същия познат от времето на социализма начин, като заетите в неговата сфера са отново над всички, не работят ефективно, шиканират населението / реалните им работодатели / и се въртят / в мнозинството си / около корупция, неуплътняване на работното време и неуважение, ще рече кражба, от тези същите реални работодатели, които са основните данъкопладци.

6. Обществото / голямото множество българи / продължава да е в позицията на безгласна, заради съществуващата политическа система, която във всеки момент, при каквито и да е условия поставя на власт досежашните властници, и така отново е оставено с убеждението, че то няма връзка с държавата и оттам е в позицията на консумация на нихилистимни към обществото / ще рече само към себе си / лични идеологии.

7.Църквата, един от малкото потенциални духовни острови е също под опеката на официалната, стара власт.

8.Поради всичко гореизброено, желание за неоконсумиране на вече познатия от социалицма модел, но вече без дефицити по сергиите, където българинът живееше, несвободен откъм нормалното за света, но при ненормалното статукво намерил свои ниши, за да оживее и да се възползва, там където може, от случайни кражби, не само материални, но и кражби от типа на работно време, качество на труда и обща ефективност, и така преживявайки момента, да залага бомбите със закъснител за обществото, децата и собствената си старост.


9.Болшинството от тези, които са осъзнали тези дефицити в обществения живот, идеология, мисъл и труд, продължават, с близки до македонците основания, да напускат и се отказват от тази съвременна България и съвременно българско, строейки аналогични лични философии като собствено извинение. Поради, все таки по-нормални реални отношения към собствеността и пазаря съществува едно все по-нарастващо малцинство от тези същите, осъзнали се, които по различни причини остават в страната. Малцинство, което се активизира и колкото и на пръв поглед да е безнадежно в претенциите си, и колкото и да е неизчистено и препълнено с грешки, постепенно, ако се отърси от тези грешки, ще играе ролята на духовен водач в пътя за преодоляване на духовната ни криза.

Както 1944г. беше началото на насилствената смяна на един манталитет, стил на живот и отношение към страната, което ни приобщаваше със Запада, така 1989 г. беше началото на последния опит да се утвърди българският модел на социалистиески манталитет, което ще ни държи още дълго време далеч от развитите общества.

Така, днес, независимо от промените, все по-ясно става, че правоимащите и финансовоимащите в страната педантично поддържат съществиването на онзи модел, който имаше една външно относителна и приета от болшинството стабилност. Днес особено при наличието на пазарни елементи, предпазващи от нов финансов банкрут, съвсем еднозначно можем да кажем - не комунизмът / или социализмът / не си е отивал. Той е сменил само формата си на собственост от обществена в частна, но е запазил социалистическия начин на отношения и затова качеството на труда, отношенията между хората, отношенията към традициите и държавата ще се променят бавно и дори несъществено, което няма да е достатъчно, за да ликвидира същественото ни изоставане от други страни в обществената производителност на труда и което рано или късно ще е основния повод за съществени промени.







вторник, 2 декември 2008 г.

Защо Анжела Меркел държи на Б.Борисов

http://paper.standartnews.com/bg/articl ... cle=258000

Да държиш на някакъв мечтан морал в ситуацията на все по тотално-националната му поквара води до все по-голямо и пълно объркване и невъзможност да вземеш каквото и да е решение. Чувствашсе  напълно безпомощен и напълно объркан.  Това, впрочем, е обяснимо. Ако не си способен на решения и действия ти не можеш подругому...И германците, колкото и да сме далеч от тях и там, го виждат и решават.

понеделник, 1 декември 2008 г.

Романтиката на снежните вечери

Колко хубави са снежните вечери
И дантелата на клоните
Покрити с лепкав сняг.

Как се самохаресват душите
С притихнали копнежи
Когато са свидетели на безчестие.

Не са объркани а втренчени
В ориста на грешките
Които се повтарят.

Грешките, които се експонират
В съдбата и безкрайно
Дълги и болезнени мигове.

Грешките, предхождани
От красиви и безкрайно къси
Дантели от полепнали секунди.

Какви ли са душите
За да могат да се надсмиват
На невинни свидетели на безчет падения.

Кога ли ще полепнат по раменете им
Дългите и болезнени мигове.
На съдбата пратки препоръчани.

29.01.2004