четвъртък, 30 септември 2010 г.

Конкурс за проекти в здравеопазването

Аз лично отдавна смятам, че преди да се направи някакъв избор или се вземе решение, в случая - здравеопазването, трябва да се направи конкурс за проекти. Както е в много други сфери.

Така смята и Мартин Димитров:
http://www.standartnews.com/news/details/id/81592/%D0%9C.%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%3A-%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%88%D0%B5%D1%84-%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BB
М.Димитров: Новият здравен шеф да е смел Борисова нямаше посока на действие, казва синият лидер

Съветвам да се събере една работна група от НС, за да има подкрепа. Нека да има няколко кандидата, които да развият своите идеи – не знам доколко човек, който е лекар, може да направи необходимата здравна реформа, по-добре да бъде назначен човек икономист, а не лекар, който има някакви интереси, допълни Мартин Димитров.


За разлика от него обаче съм за лекар. Има достатъчно лекари - честни, интелигентни и с визия.

сряда, 29 септември 2010 г.

"Няма да се въвежда допълнително 20% заплащане на здравните услуги."

Борисов: Няма да се доплаща за здраве
Премиерът промени концепцията в последния момент

http://www.standartnews.com/news/details/id/81478/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2%3A-%D0%9D%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%89%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5

Наистина под ключовата за здравеопазване подавка "20% доплащане" фактически се криеше от една страна желанието пациентите да контролират източването на здравната каса, а от друга практически някаква пълна неяснота - в която се включваха и невъзможни и парадоксални състояния.

Изходът след отказа - информатиката днес дава възможност за относително много евтино въвеждане не на електронна карта, а на информационна здравна сметка ( например в ЕСГРАОН ). В тази сметка всеки един гражданин ще може да види приходите и разходите си...Приходите от вноски, разходите - доколко е ползвал и защо здравни услуги...От една страна така ще може да се получи по-добър контрол, от друга могат да се дават и бонуси на "положителните салда". Тази сметка ще може да послужи нататък и за основа на всички допълнителни, по-скъпо струващи организационни мерки, например като здравната карта.

вторник, 28 септември 2010 г.

Изказването на министър Цветанов

Изказване на Цветанов за ромите е неприемливо за ЕК
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=170474

че ромската общност е инкубатор за генериране на престъпност


Днес в пресата коментарите са и в двете посоки - както в посока практичност и говорене открито по проблема, така и като обвинение към тези, които не правят достатъчно за повишаване образованието и културата на тези "общности".

http://ivo.bg/2010/09/27/%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0/#comment-37929


http://www.standartnews.com/comments/details/id/762/%D0%98%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B0%D1%83%D1%82%D1%81%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D1%80



У нас обаче не бива да се забравя, че не може хора – водещата или болшинствената народност у нас, които още не са се научили да казват „добро утро“ сутрин да бъдат обвинявани, че не правят достатъчно за приобщаването на така наречените „нежелаещи“ да се цивилизоват. Цивилизоваността, в разните й аспекти, е паралелен процес… И отчуждението от обществените задачи ( въпреки че принципно никога не са били нещо извън "разбиранията" на от 3 до 10 % на хората у нас ) по време на социализма също не бива да се забравя…

понеделник, 27 септември 2010 г.

Интересни случки и тълкуванията им от посещението на Бойко Борисов в Америка

http://e-vestnik.bg/10049/borisov-mishel-obama-e-pipnata-otvsyakade-kak-premier-stava-korespondent-na-vestnik/

Наистина едно много забавно четиво. Авторът на горното "тълкувание" завършва:

Малка беда е, че този тип журналистика, диктувана от премиер на обслужващ журналист не може да покаже реалната картина на българските срещи в Ню Йорк. Не е толкова страшно, че в. „Труд” живее още във времето на Тато. Сега сме във века на свободната информация и, рано или късно, скритото излиза отнякъде.

По-лошото е, че простотиите вече се издигат в маниер, шик, някакъв стил, който народът харесва – кво, пък, колко е естествен човекът, кво искате от него…


Моето пък тълкувание е че тълкувателите ни са прости и смешни хора ( друго не може да се очаква, след като около 1880 година само 3.6% от българите са с образование )...Те не могат да разберат, че хората по света не обръщат внимание на това, кой как тълкува тази или онази подробност, а гледат на фактите, а ако стигнат и до интерес към подробностите, тогава гледат и на непосредствеността, откритостта, на самочувствието и достойнството.

понеделник, 20 септември 2010 г.

"Съпруга предаде убиеца от Костенец"

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=340880

Анонимността не е гарантирана
Вътрешният министър разказа кой е помогнал на полицията да намери издирван за убийство
http://www.capital.bg/blogove/pravo/2010/09/19/962656_anonimnostta_ne_e_garantirana/

Днешната поанта на българските средства за "масова информация" върху "издаването" на престъпника от страна на съпругата, на мястото на фактите, че всъщност бягството само по себе си е нещо абсурдно, както и че "предаването", че е най-разумното и най-законното, подчертават недвусмислено цялата изкривеност и нелечима андрешковщина на обществото ни...Ние продължаваме да не се идентифицираме с държавата си, а неосъзнатата простотия на пресата само сочи един от симптомите.

петък, 17 септември 2010 г.

Демократична по форма и авторитарна по съдържание

Статията:
Вървим към демократична по форма и авторитарна по съдържание държава (Ние всички подценяваме Бойко Борисов!)
д-р Николай Слатински
http://nslatinski.org/?q=bg/node/311#comment-2818


Моят отговор и под статията:

Анализите, поначало редки, са хубаво нещо.

Може би от тях бихме могли да стигнем по-близо до истината...В случая имам няколко забележки:

- най-вероятно именно енергийните "козове" са най-важното нещо, за да имаш достатъчно сила или власт в една страна...особено като България

- в края на крайщата властта е една пълна единица и това че трима или повече я имат не променя много ако един я има.

- въпросът е колко тази власт се използва за общо блато и въпросът е за практичност / резултати / по отношение на страната и въпросът е за нивото на добронамереност - идеал

- демокрацията, поне не по-лоша от моментната засега е гарантирана в България

- всички критики които чувам засега срещу ББ за мен са повърхностни, поне ако опитите за реформи не се окажат безрезултатни / а резултат в българската "конюнктура" е и 30% успех /

- и ...ами ако се окаже, че ББ е добронамерен. В което засега вярват повечето българи.

сряда, 15 септември 2010 г.

"Кой каза?"

Както и със случая в Могилино Георги Първанов насочва мисленето и изказа си в неправилна посока - не на реалния проблем, а на това кой и защо бил направил забележка.

Фактически България прави изключително малко за решаването на така наречения "ромски проблем". И то не от вчера...А най-малкото Първанов, който и веднъж не се е изказал по въпроса градивно, ако не и никак.


http://frognews.bg/news_26993/Parvanov_Sporim_s_Borisov_no_i_dvamata_rabotim_za/
„Това, което стана с изгонването на българските и румънските роми от Франция, не е добър европейски тон, според мен се разминава с европейските ценности. Не намирам за нормално груповото репатриране, какъвто беше този случай. Ако има хора, които са нарушили закона, то тази информация трябва да стане публична, което е ангажимент и на българските власти, но в никакъв случай не бива да се вменява вина на етнически принцип“, каза държавният глава.

„Ако аз показвам някаква нервност в случая, то е защото изказването на френския посланик ми прозвуча менторски. Ние добре си знаем проблемите, свързани с ромския въпрос. Правителства наред, в това число и сегашното, полагат не малко усилия, за да намерят реалната социална и образователна интеграция на ромите. Но този проблем няма да бъде решен със замах. То е създаван в продължение на десетилетия и сигурно ще ни трябват години за неговото решаване“, добави още президентът Георги Първанов.



Фактически правителството на Борисов за пръв път прави нещо съществено - въвеждането на обучение на децата от 5 годишни.

"Хората на духа и неговата уютна бутилка"

Три интересни статии, които характеризират като безплодни както ситуацията в страната и "хората на духа",така й, за съжаление, най-добрите ни и с относително европейско ниво журналисти:

1.
Компромисите на безкомпромисния премиер
Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com/page.php?pid=3962&rid=29&archive=

2.
Хората на духа и неговата уютна бутилка
Иво Инджев
http://ivo.bg/2010/09/15/%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%83%D1%8E%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BA/#comment-37421

3.
Пундитите. US посланик Уорлик и Сганарел
Димитри Иванов
http://www.blogger.com/post-edit.g?blogID=7545219649332516928&postID=1043801168351093271


Специално за номер 2:

Тези хора никога не са били хора на духа, от които България има нужда…И то не може да бъде инак – просто ние сме, в огромната си част, само от 2-3 поколения грамотни. ( наскоро стана ясно, че в 1880 само 3.6% от българите са били грамотни, а 1944 – 20%. Да не говорим за обществената безграмотност „възпитавана“ при социализма. )

понеделник, 13 септември 2010 г.

Къде е нашето място в прогреса на информатиката

Една моя статия от Демокрация от 2000 година, където се прави едно относително популярно предположение за посоките в информатиката...Което днес е ясно, че е било правилно за евентуални стратегии...В Норвегия държавната стратегия за описание на знания, приета след 2000 година, е така наречената технология Topic Maps...С работа от повече от 10 години по въпроса имам вече и готови продукти и системи, но България е много далеч от момента, когато, най-малкото ще предложи технология за евентуално обсъждане или приемане на полезни за страната технологии и/или идеи.




2000-08-16

Определящото в развитието на световната икономика от последните 20–30 години без съмнение се оказа революционният ход на информационните технологии. Като че неусетно, но не неосезаемо те намериха място в почти всички сфери на бита, повишиха производителността на труда, откриха нови възможности в живота и комуникацията между хората, ускориха откритията в науката. Не само повишената производителност, но и вярата, че компютърът и информатиката са моторите на бъдещото развитие, доведоха до неимоверни натрупвания на капитали, които все се инвестираха отново в същите, като водеха до нови открития и нови печалби.
Ако в този аспект проследим последните 10 години, които са характерни с развитието на Интернет и мобилната комуникация, ще установим, че ускоренията, с които се възприема и внедрява новото, стават все по-големи. Стигна се дотам, че закономерната в миналото цикличност на световните развити капиталистически икономики се изглади и те преминаха почти без изключение в период на дълъг икономически ръст.
Перспективите, без да се преувеличават и без да се омаловажават опасностите, които съпътстват новостите, са още по-блестящи. Компютърът, информатиката, Интернет, нанотехнологиите, генното инженерство (чиито постижения без информатиката също бяха немислими), поставят пред света нови задачи, а извеждат на преден план и някои забравени, тъй като възможностите им за осъществяване стават реални. Колкото и невероятно да изглежда, като че идва времето, когато ще бъдат решени глобални проблеми, свързани с глада, болестите, образованието и т. н.
Тези постановки като че съвсем не се връзват с българската ни ситуация. Проблемите са толкова много и така дълбоки, че за повечето от тях дори не е дошъл моментът да се заговори. Но... нека се спрем само на „като че ли“. Не са ли стремежите ни за по-добър живот свързани тъкмо с търсенето на дейности, с които да излезем ефективно и пълноценно на световния пазар? Информатиката не изисква огромни капиталовложения на основни средства, а знания, интелигентност, трудолюбие, обединяване на усилия и организация. Успехите на малки страни като Финландия и Израел в областта на комуникацията и информатиката са както прекрасен пример, така и превъзходен модел за следване. Естествено и за жалост ние сме далеч назад като общество от тези две страни.
В България сега преобладава делът на селското стопанство в БВП (брутен вътрешен продукт). Уникално, като знаем за пустеещите земи и като знаем производителността в селското ни стопанство. А шансовете в традиционните промишлени отрасли са, меко казано, слаби. Да се разчита само на структурни подобрения, малък и среден бизнес, туризъм, селско стопанство, услуги, е колкото неизбежно за момента, толкова и недостатъчно.
Перспективата на информатиката се споделя от много български специалисти (не бива да забравяме и скорошните изявления на Бодо Хомбах и плановете на Бил Гейтс относно Балканите).
Анализът показва, че първият етап на информационната революция в световен мащаб завършва. Създадени са всички информационно-инфраструктурни предпоставки за нещо ново и качествено ново. Но е интересно да се знае, че в проучвателните и развойните звена се работи; в следващите няколко години Интернет ще преодолее слабостта си в аспект скорост, което ще даде още по-силен тласък в развитието на компютъризацията в бизнеса, науката, образованието и управлението. Световната система на информацията ще бъде достъпна и за най-отдалечения жител на планетата. В тази ситуация най-необходимото ще бъде софтуеъра. Интересното е, че тъкмо в него (действията, мисълта и знанията на компютъра) развитието е най-незначимо. Практически от 15 години като операционна система няма нищо ново. Зад новите техники, езици и модели при програмирането се крият само подобрения и усъвършенствания на вече съществуващи такива.
А къде е бъдещето? Неслучайно наскоро Microsoft излезе на пазара с продукт за генериране на знания в рамките на предприятието. И това е само началото. Това са хиляди печеливши работни места.
Често се казва, че при липсата на достатъчно капитал идеята е абсолютно неосъществима. Трябва да подчертая обаче, че става дума за обучение и трупане на опит по един нов метод на представяне и ползване на данни в информатиката, което поне в началния етап е осъществимо и без материална база. Задачата е единствено по силите на организация с малко или по-голямо държавно участие (такъв опит имат Финландия и Израел). С използването на своите звена в основните сфери като образованието и управлението на трудовите ресурси, структурата и възможностите си за подход и управление при синхронизирането на инвестициите, държавата е задължителен участник. С Бил Гейтс или без него, ако истински желаем да имаме място не само пред масата с насъщния, но и място в света, в съвременните му възможности за живот, в бъдещето му, не бива да изпускаме възможностите, които предоставя идващата нова революция в информатиката. Дори и най-малките успехи ще са истински мотор не само в икономиката, но и в целия социален живот.

четвъртък, 9 септември 2010 г.

"Училището убива креативността"

Тази заран прочетох в Блъсковия "Република", че министър Игнатов си търсел мозък за заместник. / като заглавие /. Обяснено и преведено - всъщност си търси заместник от ранга на британският експерт в образованието Кен Робинсън, чиято най-известна лекция "Училището убива креативността" допълва посоката на търсенето. Става ясно, че се търсят пътища за да се учат децата да мислят, а не на фактология, каквато си е нашата училищна система открай време.

Истината е че трябва да се търси и в двете посоки и истината е че с "търсене" почиващо на личните търсения на няколко души, колкото и да се мислят умни, няма да е качествено. Търсенето става с конкурс, ако ще и в интернет за малки идеи-проекти, например...

Тук е може би мястото да дам малко информация, която би подпомогнала един мислещ, напремер :) , човек, когато решава подобни задачи у нас...Както и да даде обяснения за многото ни въпросителни...

1.Малко след Освобождението 1887-88 след статистическо проучване данните сочели че грамотните българи били 3.6% ( да - три цяло и шест процента )

2. През 1990 година се оказало, че само около 4% от българите са излизали в чужбина до този момент.

сряда, 8 септември 2010 г.

Бойко Борисов, футбола и обществото

Не мога да не симпатизирам на Бойко Борисов...Ето, вчера след загубата каза за българският футбол това, което съм споделял неведнъж:

"Трябва като германците - отначало..." Ще рече масов спор и работа с младите... Колко деца само имаме от малцинствата, които ако ги ангажират да спортуват и им дадеш дори само прилична храна ще са доволни...

Поводът обаче е удобен, за да се погледне малко по-нашироко. В края на крайщата състоянието на българския футбол е демонстрация на състоянието на обществото ни...Където трябва да се започне пак отначало...И фактът, че децата до година две ще тръгнат от 5 годишни на обучение е нещо..Разбира се да се надяваме, че ще учат същественото за обществото, а няма да са повод за "консумации" покрай тях...

Все пак нека подам една сламка - нека "отговорните лица" се позаинтересоват как става така, че протестантските цигански общности в Дупница и Самоков са с личен и обществен морал за пример.