вторник, 5 май 2020 г.

ЧИСТОЛИНИ

С този си разказ участвах в

"Електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян за девета година обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян"

По липса на художествени и/или фантастични елементи ( въпреки че действието се развива в България през 2050 и касае политическото ни тричане ) не бях от забелязаните автори.





                                    Ч И С Т О Л И Н И

Точно в средата  на 21 век Итън навърши 33 години. По тоз повод - Исусова възраст, си внуши, че може да се вземе в ръце.
Иначе досега зад привидното му спокойствие на спяща клетка или уж безобиден интернет вирус дремеше аполитичност парекселанс - български патент.
Времето беше станало негово, имаше сигурни доходи, не работеше. Единственото му занимание беше да се репчи с разни типове из Фейсбук, половината от които бяха роботи-декаденти.
"Въобще  и изобщо" - си помисли в шаблона на обеднелия и схематизиран език,  имаше достатъчно време да се прави на интелектуалец на свободна практика, да бяга от себе си, увлечен в разучаването на инструкции за ползване на модели роботи за чистене и секс.
За  България във времето, когато идеите имаха най-висока себестойност, а свръхинтелигентните уреди и автономни системи бяха обичайно ежедневие, жизненият стандарт беше  относително пораснал и достигнал средноевропейски стойности.
Не, страната не се разпадаше, но не се и консолидираше, а увеличаващото се подоходно неравенство и ножицата между богати и бедни се дирижираше от някакъв таен център.
 Взел се в ръце, Итън написа и публикува във Фейсбук  яростен пасквил срещу всичко това,  намеквайки за генезиса на тази ситуация и излагайки предположението си за  съществуването на някаква тайна престъпна организиция.
"Печална е ситуацията в това общество. В нашето блато има златни рибки, а шаранчетата са като че нахранени, но болни.  Зад привидното благоденствие тлъстите риби ядат малките и всеки знае, че зад управлението на малката и весела страна стоят вируси, чието поведение е контролирано и насочвано от бившите тайни служби. Идеята е ние да бъдем зрители. Много обичам България, страната е прекрасно място за живеене, с много качествени хора. Но за жалост техните умения и усилия нерядко се насочват в грешна посока - измами, фалшификации,  корупция. "
Наежен и нажежен, Итън бързо натрупа  неимоверна популярност.
Неочаквано, обаче, под хилядите лайкове, емотикони с вдигнат палец, реплики "браво!" и  "съгласен!", изпъкна постингът на някой си Чичко Разум, който пишеше:
Итъне, мило момче!
Моля те от сърце да ме разбереш!
Забъркваш се в неща, за които така или иначе нямаш представа, а и едва ли можеш да промениш в рамките на късичкия човешки живот. Що ти трябва беля на главата? Защо не оставиш живота да се плъзга гладко из Интернет, да консумираш и да си играеш с джаджите, без да размахваш импотентната си и фалшива загриженост за справедливостта?
Не, не те заплашвам - съветвам те. Пази си здравето, Итънчо, купи си най-новия модел робот Красавицата Тута, изчакай я да не те допуска до леглото си, да речем - един месец, по-добър театър и онирофилм няма да имаш. Живей си животеца кротко и удобно. Не ти трябва да знаеш чак толкова много неща - който трупа знание, той трупа мъка и печал!
Не се набутвай в машината, че много боли, когато ти притисне пръстите!
Просто ме послушай - не по мярка са ти тези занимания!
Айде със здраве и да се пазиш!

Твой
Чичо Разум

Под психологическия профил, какъвто имаха всички граждани на страната България, прикрепен към ЕСГРАОН-досието на Чичко Разум, пишеше: Човек от елита. Един от ръководителите на еволюирала в подобна на масонска и вклинена в управлението на държавата структура.
Итън можа само да отговори:
- Чичко Разум, стига си флиртувал с нещастието и безсилието ни!
Но си направи за пореден път труда да се вгледа в себе си и да пресметне доколко може да е порасла личностната му значимост. Разсъждаващо нищожество.  Позора на човек. Безличен мухльо, свикнал да премълчава себе си. Без истински гняв срещу несправеливостта, без способност за спонтанна съпротива на тъмните сили.
Спомни си за един човек, с когото се бяха запознали в клуба по шахмат - Дон Павел.
  Дон Павел беше даровит аматьор философ, играещ безличен. Наричаше се Дон, защото беше прекарал 10 години като плочкаджия, в началото на века, на гурбет в Испания
Разказа му за случката с Чичко Рзум.
-  Това не може да продължава. Не стига, че лапат неправомерно, но и трябва да си мълчим. Виж, всеки един от нас е собственик на една четиримилионна част от страната - каза Дон Павел. - Колкото сме живите днес. Така че, само чрез умовете и с ръцете на вас - младите, трябва да започне създаването на нов тип организация в страната, която да се противопостави адекватно и успешно на Синдиката.
Така Итън стигна до идеята.
Целите бяха ясни. Сега трябваше да се заложат основите  и да се поеме апостолският кръст. Да се тръгне из все още съществуващите населени места  - също като по времето на Левски, когато народът ни е трябвало да бъде освестен и подтикнат да осъзнае собствената си несвобода, да пожелае свободата.
- Добре си го замислил - каза Дон Павел, - но Синдикатът  ползва съвременните технологии. През последните десетилетия, ползвайки изобретенията, насочени към масирана манипулация на човешкото съзнание, той успешно разработи система, в която приоритет  имат кражбите от обществото в непознати досега размери. Тази система се усъвършенства вече повече от 60 години. Съветвам те, тъй като знам някои неща, първият ти обход да бъде - Злокучене, Велинград и Перущица. Перущица е специално място. Него езотериците и Бялото братство отдавна разгадаха и посочиха като ценър на българската духовност. Там се намират и основите на един от най-възвисените храмове още от времето на траките. Върху тези основи първите християни в Европа са издигнали и най-голямата църква за онези времена... Поради това там беше избрано и мястото на единния център за съхраняване на държавната информация и на сървъра, който поддържа електронното правителство. Този център е под фактическото управление на Синдиката.
Итън имаше привърженици от Фейсбук, които се зарекоха, че ще му организират проповедите.   И тръгна из страната.  Караше неголям Мерцедес с водородна клетка. Паркира го на пустия и прашен площад в центъра на Злокучене.  Селото беше останало с шепа хора, но и те пренебрегнаха срещата с Итън. Бяха се появили само двамата  организатори -  над 80-годишни старци, свидетели и на  социалистическото време, и няколко добри и тъжни бездомни кучета, които се въртяха в дълбоките сенки на почиващите си привечер роботи на фирма "Чистолини” в дъното на площада. По-късно, на кротка раздумка с двамата организатори, Итън разправи за намеренията си.
- Трябва да отчиташ, че Синдикатът и неговата информационна система няма да те допуснат така лесно да си развяваш байряка... -  каза единият от двамата старейшини - последният, както се разбра, който помнел как се прави вино от памид.
- Преди Злокучене, по пътя, имаше две села  - Виноградец и Карабунар - каза другият. - Там вече не живее никой, а лозята се обработват от роботи, които подрязват, копаят, пръскат, поливат, обират гроздето и правят вино. Продаваха виното все навън - от Лос Анжелис през Ню-Йорк, та до Пекин и Токио. Принадлежаха на една от последните големи компании извън Синдиката. Но... Софтуеърната академия на Синдиката в Перущица изобрети вирус, който беше инфилтриран в управлението на роботите. Така миналата година беше компрометирана цялата реколта от грозде, акциите на компанията се сринаха и Синдикатът я купи на безценица.
На следващия ден във Велинград, където къщите бяха повече от хората и където бе прочутата циганска школа за футболисти, играещи най-вече в клубовете на Острова на Брекзит, срещата на Итън с местните се състоя  в известния още от комунистическо време бивш пoчивeн дoм нa прoфcъюзитe "Двoрeцa". Беше прeoбрaзен в мoдeрeн хoтeл. "Двореца" днес беше зает от пенсионери от Норвегия,  които за закуска, казват, си поръчвали шкембе чорба, а вечерта, заети с аперативите си, бяха оставили свободна конферентната зала.
Въпреки че студен вятър свиреше шантаво и самотно из клоните на онези борове, които още отпреди 1944 са садени навсякъде из България, където има минерални извори, залата беше пълна, защото Итън беше предложил на организаторите сам да плати богата почепка. Посетителите бяха наполовина стари хора - етнически българи, а другата половина - млади цигани. Ислушаха го.
- Ние ще сме държава в държавата. С нашата система ще обърнем изоставащия ход на обществото ни. Модел ни е манталитетът на българите от края на 19 и началото на 20-ти век. Инструментът представлява система, в Интернет, която служи за предлагане и реализиране на обществени, социални и граждански задачи, но и стоки и услуги. Участниците ще сте вие...
В хода на тази сапунка и утопия, в дъното на залата няколко девойки - предимно циганки, се кискаха великодушно и невинно, а смехът им отекваше в залата със звука  на пукащи се мехури .
На другия ден -  в Перущица. Залата, където щеше да се проведе срещата, изненадващо започна да се пълни без общоприетото стимулиране. Итън си обясни този факт с обстоятелството, че тук функционираше модерен софтуерен университет и беше ситуиран Електронният център, собственост на Синдиката, в който несъмнено работеха само будни и интелигентни, високотехнологични специалисти. Както и със струпването на относително млади хора.
Това насърчи Итън да сподели, освен стандартните си идеи, и някои конкретни мерки.
- Ние - погледна той със страстна надежда към препълнената зала - ще намалим разходите за администрация... Ще редуцираме числеността на работещите в държавните институции, като я съобразим със  средностатистическата в Европейския съюз, отнесена към броя на жителите в страните - членки. Ще наложим, ако трябва със силата на закон, спазването на правилата, определени в Конституцията, по които функционира  перфектната демократична държава. И всичко това - под ръководството и контрола на нашата интернет-система
Ръкопляскаха му премерено, но сърдечно. Тези будни хора му легнаха на сърцето. Неслучайно Дон Павел беше го насочил насам...Разбраха се с инициативния комитет, организирал събранието, на следващата вечер да разясни проекта си с подробности.
Около обяд на другия ден паркира колата си до малка електричка край пътеката, която водеше към Червената църква, намираща се недалеч от Перущица. Тръгна покрай напоителен канал.
Силуетът на църквата се очертаваше зад група дървета в края на канала  и когато приближи, забеляза, че Църквата на ангелите или Червената църква, представлява виртуална, холографска проекция върху реалните  руини на фона на ниските възвишения и небето. Стените блестяха и светеха с всички полусенки на бялото, а тънки, червени фризове под стрехите маркираха контурите на преддверието и самата куполна църква, тип базилика. 
Итън приближи и застана непосредствено близо пред запазените основи и виртуалното преддверие. Изведнъж забеляза една млада жена, която беше седнала встрани от църквата и гледаше някак унесено и дори самотно и обезсърчено към полята и синеещите планински склонове в посока Перущица и Родопите. Итън направи няколко кръчки към нея. Като че дочула стъпките, жената се обърна. Беше млада циганка.
- Отвътре е още по-интересна - неочаквано оживено рече циганката и се изправи. - Нали е от времето на първохристиянството. Въпреки че доста от стенописите са възстановени с малко или повече фантазия...
Итън я приближи и протегна ръка:
- Андрея - се представи младата циганка. - А ти си Итън. Бях снощи на срещата.
Чак сега я разгледа. Беше около трийсетгодишна, с коса, хваната на малък и елегантен кок на тила, дълбоки, малко печални  очи, гладко чело и изваяно и стройно тяло. Носеше бялата си копринена блуза небрежно пусната над бледосини дънки.
- Да влезем вътре - предложи. - Там е най-духовно.
Двамата минаха по каменните стъпала на реалните останки в предверието, изкачиха малка дървена платформа и се озоваха в центъра под купола на кръглото основно  помещение, около което бяха разположени във формата на четирилистна детелина четири полуцилиндрични ниши, изрисувани със сцени от детството на Исус, Мъченията и Чудесата, обрамчени с изображения на ангели.  Под краката им прозираше проектираната виртуална мраморна мозайка, съставена от малки плочки, които образуваха фигури на растения и животни.
- В последно време на много места може да се прочете, че в действителност сцените са малко или много натъкмени примери... - каза Итън, загледан към изписаните сцени с преобладаващи охрени багри, топли цветове жълто и червено.  - Самите евангилия, които ги описват, съдържат доста противоречиви твърдения..
- Тук сме свидетели на първохристиянството, което е повече духовен и идеен наръчник, а не догми или сцени. Това, което е практикувано тук, е предшествало богомилството и евангелизма - рече Андрея. -  А днес  се споделя от българската реформаторска църква. Равеството между мъжа и жената, както и между хората с различен цвят на кожата...Или, както казва свети Йоан: "Това, за което става дума,  е съществувало преди мен, макар да съм негов предшественик."
- Държиш се като че си ангел - рече полунашега Итън. - Откъде ги имаш тези неща?
- Аз съм директор на музеите в Перущица... - И добави със страст: - А вие, българите никога не сте съзнавали, че официалните православни притчи не стъпват и на малкото пръстче на врастналите се при вас  от хилядолетия завети на Залмоксис и Орфей. Завети, които са подозрително близо до първохристиянството и по-късно до богомилите. Тази църква се нарича Църква на ангелите, защото всички изобразени човешки фигури,  Богородица и Исус се рисуват с крила. А това, че Богородица и Исус са ангели, е присъщо на поверията на богомилите... Впрочем - ако се върнем на идеите ти от снощи - висша форма на аскеза при богомилите била любовта към труда и реда. Най-вече за общото..
- Да, чувал съм...
- Така или инак, техните идеи са по-близо до Божието слово, отколкото тези на царете, папите и патриарсите. Нали?
- Чела си Ботев - забеляза Итън.
- А твоята проповед е също нещо, което се приближава до тези идеи. Общинарията, общостният принцип на живот, който, както разбрах, искаш да създадеш, за да заместиш сегашния пазарен, е също като на първохристиянските общини. А при нас, тук, защото се подготвяме, идеите ти падаха като топъл дъжд върху прашна, но зажъдняла почва...
- Ти също си българка, щом си родена тук - успя само да каже Итън.
- Така е, но само ако общественото съзнание стигне до съединение на двата свята - този на непроявената идея с този на осъзнато възможното й проявление, овеществяване. Повечето от вас само си въобразяват, че са се освободили от предубежденията. Но и всички си внушаваме, че сме в групи по подобия, но всъщност произвеждаме стереотипи, служещи на предубеждения...
Итън беше омагьосан. От думите й, от нежните и топли цветове, които идваха от иконите с ангелите по стените и свода, от тихата и тайнствена светлина, падаща от сводестите прозорци. Без да мисли, пристъпи, подхвана я с ръка отзад, като че ще танцуват, притегли я към себе си и я целуна. В началото тя  се стегна, но само след миг се отпусна и отговори на целувката му. Той усети втренчения в неговите очи поглед... После тя се отдръпна и прошепна.
- Само да не ме нараниш...
Излязоха пред църквата. Пак се обърнаха. И двамата. Да я погледнат още веднъж. След това тръгнаха към мястото, където бяха паркирали колите си. Зад група дървета край  канала спряха и отново погледнаха към църквата.
- Имам чувството, че скоро ще си купим софтуеъра за споделени сърца.
- Не е ли много скъпо?
- Жалко, че не можем да си изследваме-споделяме сърцата... Да споделим своите тайни копнежи... - каза Андрея.
Погледна я с отворени очи. В началото я беше заговорил заради печалния й поглед, а сега усещаше гордостта й . Като че каналът с малките, притичващи с вирнати опашлета гущери и величавата, красива, но и бутафорна заради виртуалността си църква, го удариха в сетивата, които запулсираха.
- Вие, българите, въртите само на празни обороти - неочаквано и решително каза тя..
- Обиждаш ме. Не чу ли какво ви говорих снощи?
- За изтерзаните има предварително приготвен пъкъл.... А снощи онези от Синдиката са питали за теб.
Запита се дали  тя не започваше да си мисли, че си е поиграл с нея.
- Това са само приказки и "трай коньо"..продължи Андрея. - Има начин да замениш системата на Синдиката със  системата, която предлагаш, но трябва да се проникне в централата им и да се компрометира сървърът. Но като те гледам, не си достатъчно дързък.
- Щом го казваш - вече се обиди Итън.
Внезапно сянка премина по лицето й...
- Неприятен спомен? - попита той.
- Не, просто си представих какво трябва да се направи..- тя се извърна настрани и си помисли: "Предубежденията и страхът на белчовците са трагични." Почувства се отново самотна и се натъжи.
Той пък се питаше дали наистина тя си мисли, че я подценява - неглижира я, защото е циганка... Или го беше пренебрегнала, виждайки неговата неспособност за истинско неподчинение на статуквото. Наистина ли беше само един безличен мухльо? А тя сигурно си харесва много тялото, за да се облече така...
Проследи я с поглед, докато малката й кола не се скри зад завоя и дърветата... Седна в своята кола и в този момент почувства някакво убождане по  врата. Загуби съзнание.
***
Когато дойде на себе си, седеше вързан за стол, главата му се маеше в мъгла. Намираше се в неголяма стая за събеседване, с продълговата маса, столове и бяла дъска, изписана със схеми и формули.
- Оп-па-а! Животът надигна почти бодро глава  - поръси го като със студен дъжд гласът на възрастен мъж, седнал срещу него. Зад мъжа се бяха изправили двама здравеняци, облечени в елегантни костюми върху сини ризи.
Итън забеляза закачливо-ироничния поглед на възрастния мъж:
- Чичко Разум? - попита.
Възрастният мъж кимна невъзмутимо:
- Уж си умно момче, Итъне, но виж как загази... А те предупредих съвсем сериозно.
- Стига си се перчил като малко дете! - неочаквано и за себе си реагира Итън, наритвайки гузността си, че е страхливо нищожество.
Чичко Разум се засмя:
- Ще бъдеш бит с железни прътове и ще ти бъдат счупени краката. Ти, момче, си като косъм в супата. Кой ти е казал, че можеш да обикаляш насам-натам и да объркваш населението?
Направи жест към единия от здравеняците, който пристъпи към Итън и стовари твърд  като чук юмрук в корема му.
- Изправете го!
Наистина имаше нужда да бъде изправен. Двамата мъжаги го отвързаха и като го прихванаха над лактите, го задържаха прав.
- Върви в крак с другите, ако изобщо искаш да вървиш... - каза Чичо Разум.
След това махна с ръка към вратата на стаята. Завлякоха го натам и се озоваха в голяма зала с компютри, стриймове и сфери, пълни с блестящи клетки, вързани помежду си със светещи в различните цветове на дъгата синапси. Няколко млади мъже, повечето цигани, облечени с бели гащеризони, операраха пред виртуални монитори.
Чичко Разум се приближи до Итън и изсъска:
- Имаш ли представа къде си попаднал?Ако излезеш изобщо оттук, ще се качиш в германската си бракма, която само се мота между нашите автономни електрически илънмъски и повече няма да припариш насам до края на живота си...Искам думата ти. Ти си от баламите интелитгенти. Нали за вас думата  е чест.
Итън тъкмо набираше дързост да отвърне геройски, когато двукрилата входна врата на залата  се отвори с трясък и в помещението нахълтаха трима мъже с насочени към Чичко Разум и двамата му бодигарда пистолети Браунинг Хай Пауър, последен модел. Двама от операторите на компютрите също насочиха светкавично пистолети към едрите момчета на Чичко Разум. След миг заплашените вдигнаха ръце, а зад тримата на входа се появи Андрея, която даде знак на още двама от операторите, които приближиха Чичко Разум и като го хванаха под мишниците, завлякоха го до една конзола, където единият, извил ръката му, я приближи до четец за пръстови отпечатъци.
- Готово, паролата ни беше известна - обърна се Андрея към Чичко Разум. - И в този момент с отпечатъка ти цялата сума изтече от сметките на Синдиката, а управлението на страната  премина в ръцете на организацията на този човек - и тя посочи Итън.
В настъпилата тишина под заплахата на оръжие, недоумяващ, гневен и отчаян, Чичко Разум бе изведен заедно с двете си момчета от командната зала , а Андрея се приближи до Итън, който, отпаднал, се беше облегнал на една от компютърните мозъчни сфери.
- Без теб никога нямаше да успеем да го доведем тук - му каза.
- Не беше много гот да послужа за примамка, но за един мухльо бива... - рече Итън.
- Мухльо? - го погледна изумена тя. - Кой от героите, хвърлящи по няколко хиляди евро за дребната си прищявка да имат най-новия модел секскрасавица, или с лека ръка готови да предадат и най-близкия си приятел, само за да удовлетворят хазартната си страст за печалби на всяка цена, кой, питам те, дръзна до този момент да тръгне срещу Чичко Разум? Плюс това, както казва Исак Бабел: "Вълкът вие, когато е гладен, у всеки глупец има достатъчно поводи за скръб и само мъдрецът разсича със смях завесата на битието"... Това е, което ме привлече към теб, което ме накара да ти повярвам.
Той се усмихна, а тя го прегърна и зарови ръка в косата на тила му.
- Имаш специални поздрави от Дон Павел. Смята, че сега ще можем да реализирме системата ти.
- Да съединим идеята като непроявен свят с възможното като проявен, нали?

вторник, 13 март 2018 г.

Баладата 1978

                                            Мекеретата просмукани целите от дъха на паричките си, наложиха себични възгледи на новосъздадената българска екзархия. Беше престоял цял месец в затвора, което съвпадна със закриването на вестник “Македония”. И сякаш света го изостави и сякаш нещастията го дебнеха от всички страни, но все още не беше съкрушен, защото не му беше нужно да вкуси неизпитано нещастие, за да го познава. 


Продължи да се крепи, но до февруари на седемдесет и трета. Когато обесиха Левски. Чашата преля. Под присъдата личеше подписът на Иванчо Хаджипенчович. Иванчо Хаджипенчович беше чистокръвен бъргарин. Васил Левски не го мереха с неговите си надежди и чувства, а го почитаха като беукорно чист дух, несмирна истина и човек, който не само умее да прощава, но и да превъзмогва наклонностите на характера. Нещо неземно. Оттогава, вече дни наред, Славейков лежеше на един нар в прашна, търговска кантора, свряна в Балкапан хан - Цариград. Ханът, бивша - отпреди векове - манастирска, четвъртита сграда, миришеше отвътре и наоколо на биволски кожи, лой и колониал. Покрусен, докато мишките притичваха по ъглите, той не издържа, обясни любимия си, роден свят ядно, и подир няколко часа неприязнено чувство към всичко българско го заля. По-късно се удивлявяше на човешкото в духа си - че е дръзнал на съди народа. Та нали той самият само чраз народа представлява това, което е.Нехайно равнодушен към общите интереси и борби, у българина липсват полезни традиции и така разпилян зад нещастието да не мисли всеки ден по един начин за същественното, всякога ще пати. Обичаите, които напомнят заглушаващият морал на волни и самотни всред природата стопани са жизнени до границите на селското землище, а нататък са горите, убежище от чумата и някогашни бърлоги и леговища на лехтун хайдути. Турците по тази земя са нещо естественно, както небесните стихии, и сякаш вечно. Ненавист към тях има, но напомня повече угризение заради това, че поробителите ритат безнаказано мъжете по срамните им части дори пред любимите им. Градовете - с много мухи, заради мързела на мюсюлманите, които са преоблекли примерните и практични нрави в обреди и целият им живот е една голяма поляна, която няма минало и бъдеще, а само зелена шир и зюмбюли, които се вият в арабески, като опиянени от зурла кобри, са еснавски центрове, а за бългаските селяни са врящи казани на порока... И недоверието в ума грабва сърцата им. На полето, зад задружния труд се е спотаила липсата на лична дисциплина, която зависи единствено от това какво ще кажат съседите...И всичко това вещае тежки времена за наивниците. Някъде там, загубило се, неуместно, странно неравенство, лишава българина от самочувствие и затова той пие, когато е подтиснат. Несъзнато се оживява - предпочита да слуша, когато укоряват, а не когато хвалят някого.    Стана, отвори вратата на кантората и като тръгна бавно по скрития встрани, сводест коридор и докато се питаше дали само в родината му са тъй, понякога разхорени, чу харцово пеене на синигери от клоните на близък чинар. Позволи си да се облегне на една колона. Все още не успяваше да намери в себе си прежната твърдост и си спомни спокойна нощ преди години, когато гонен, след изнурителен ход, беше попаднал в непозната къща на едно чисто, балканско селце. Докато чакаше в трема шумовете от съседната стая бяха тихи и бързи. Лъхаше на чисто дърво, на прани вълнени черги и влага от зелено. Някъде вън цвърчаха шурци. На жълтото пламъче от свещта белите стени, с млечносиви вълни към потона, навяваха умиление и уют и носеха носталгия... 

Стопаните се появиха, стегнати като за пред гост, усмихнаха се кротко и всички минаха на чардака. Сложиха софра. В осветената част към двора се виждаха приведена лозница, туфи трева,  цветя , а в тъмнината бълбукаше чучур...    Слъцето току-що беше залязло. Славейков все още стоеше облегнат на колоната и загледан сега на запад, в спокойния кармъз на небето над покривите и минаретата, намери в себе си и кротост и носталгия и срам. Извърна се, закрачи бавно и влезе в стаята си. Захвана да разтребва, като пипаше дори там, където по-рано никога не беше и помислял... Масата само не докосна и когато вън беше паднал мрак, запали свещ и седна с изправен гръбнак на малкото дървено столче пред нея.

Но народът не биваше да бъде обвиняван. Само просвещението е изостанало... У българина нямаше противовес между ум и чувство, блян и действителност, интерес и воля - това безумство, което го изпълваше с умиление. Без всякаква припряност, но бъбриви, хората вплитат простодушието си в една наконтролирана и безполезна, кротка и бясна човешка душа. Неконтролирана и безполезна сякаш освен за децата им. Това беше достатъчно. 


Анахронизмът в тази европейска страна шашва. Едно небивало Възраждане все още не дава мира на тези, които се интересуват... А учредяването на българската екзархия беше победа... И то каква! Беше постигната не отведнъж - мъдро, със средствата на самите византийци. Българите вярваха в истрическото минало на народа си, което за тях беше всичко. То беше парламентът, свободата, филосолията и абстрактното. Повече миналото, отколкото екзотичните царства, които бяха обещани от свободния капитал, ги хвърли на борба за патриаршията. Нали това, което е било, пак ще бъде. Прочетоха го в Библията и повярваха сляпо в него. На Великден българските гурбетчии, събрани в единствения храм в Цариград – “Свети Стефан”, забраниха на Иларион Макариополски - нещо, което той сам желаеше, да спомене и молитвословието името на гръцкия патриарха. И затова архиереят невинно и ревностно изрече вместо него името на султана... Тази саможертва - после заточиха трима души, между които и Макариополски - само потвърди схизмата... Така беше измъкната една победа на дипломацията, която не разедини духовно народа. Победа без оръжие, противно на това, което вещаеше нахлулият от запад дух, който пъкваше в претворения бароков стил на новите къщи, заблудил странно и корана, според който подигравка с алаха е да имаш траен дом след като прекарваш толкова малко дни на земята. Славейков смяташе, че нахлулият от запад дух все пак е и за добро, но не си е спестил и лошото. Мислеше че няколкото въоръжени чети, които атакуваха през Дунав, биха се славно и загинаха, вършат същата грешка във въоръжената борба, каквато “старите” в религиозната - дуйствуват стихийно, утопично, сложно. Сякаш механизмът, който желаят да задвижат, се намира в някоя страна, където от векове се занимават с часовникарство. Но Левски. И той, както Славейков, се беше доверил на народа.  

Стана и отново излезе навън. Луната, днигнала се откъм морето, прозираше през тънък облак с цвят на огледало и се чуваше равният като баян шум на града. Левски? Впрочем и той беше успял, но без да дочака жътвата...Никой не знаеше за горчилките, които беше изпитал през живота си... Само няколко месеца пред обесването Славйков беше писал: “Един огромен, исполински глас се издава всред стихиите на българския народ... Не съглеждате ли вий онези светли точки, които се вестяват тоу-таме из нашето отечество, които предвестяват нови времена, нови образования, които има да се въздигат върху развалините на вехтите?”

Почувства хлад. Влезе в килията. Облече белезникав, рунтав кожух без ръкави. Нямаше зелена дреха по себе си. Този цвят беше определен за мюсюлманите. Седна пред масата. Смръкна емфие. Не пиеше кафе. За обикновеня българин това беше голямо, морално падение. За истинското - униженията и робството - никой не искаше и да спомене. За османлията най-голямото падение беше да го натопят в река, да целуне кон под опашката и да му острижат единия мустак. Българинът понасяше от векове и по-лошо, и по- друго. Дали разликите в  унижението имаха значение. Дори несравнимо. Премисли тайно и дълго унижението. За българите то се беше превърнало във философски факултет по жизненост.    Но Левски? Човешкото съвършенство не беше понятно, природно, сиреч естествено, и не би съществувало задълго. Но не би могло и да загине. Със смъртта си Левски магически го превърна в саможертва.  

Загледан в свещта, стоя дълго. Без да трепне. Постепенно пламът се разложи: нищото около фитила, жълтата ивица, бялата ивица, оранжевата и черната - тънка като конец. И 
всичкто това, което рядко виждаш, но е до теб, му напомни за емоции, които беше отгатвал или може би не, в един кратък миг, който го губиш, защото не знаеш дали си го имал... Един човек, който владее елементарното, защото е изваяно от прости идеи, ужаси на робство, и природа в кръвта ти съвършенство, е обречен.   Замисълът се избистряше. Страната беше строго патриархална и мъжете нямаха време и сила за повече от една любов. Но любовта! Любовта за българина беше всичко. Като историята. Като унижението. Тя смени интелектуалната свобода, сложните преосмисляния и омаята от изкуството.    Работи дълго. Постигна беззлобност на героите и звуча елегичност чак до финала. Заглавието беше неповторимо. Символизира обречената саможертва за родното...Така написа “Изворът на белоногата”.




Почувства хлад. Влезе в килията. Облече белезникав, рунтав кожух без ръкави. Нямаше зелена дреха по себе си. Този цвят беше определен за мюсюлманите. Седна пред масата. Смръкна емфие. Не пиеше кафе. За обикновеня българин това беше голямо, морално падение. За истинското - униженията и робството - никой не искаше и да спомене. За османлията най-голямото падение беше да го натопят в река, да целуне кон под опашката и да му острижат единия мустак. Българинът понасяше от векове и по-лошо, и по- друго. Дали разликите в  унижението имаха значение. Дори несравнимо. Премисли тайно и дълго унижението. За българите то се беше превърнало във философски факултет по жизненост.    Но Левски? Човешкото съвършенство не беше понятно, природно, сиреч естествено, и не би съществувало задълго. Но не би могло и да загине. Със смъртта си Левски магически го превърна в саможертва.    



Загледан в свещта, стоя дълго. Без да трепне. Постепенно пламът се разложи: нищото около фитила, жълтата ивица, бялата ивица, оранжевата и черната - тънка като конец. И всичкто това, което рядко виждаш, но е до теб, му напомни за емоции, които беше отгатвал или може би не, в един кратък миг, който го губиш, защото не знаеш дали си го имал... Един човек, който владее елементарното, защото е изваяно от прости идеи, ужаси на робство, и природа в кръвта ти съвършенство, е обречен.   Замисълът се избистряше. Страната беше строго патриархална и мъжете нямаха време и сила за повече от една любов. Но любовта! Любовта за българина беше всичко. Като историята. Като унижението. Тя смени интелектуалната свобода, сложните преосмисляния и омаята от изкуството.    Работи дълго. Постигна беззлобност на героите и звуча елегичност чак до финала. Заглавието беше неповторимо. Символизира обречената саможертва за родното...Така написа “Изворът на белоногата”.

понеделник, 19 февруари 2018 г.

Левски и постепенното открехване към истината

Братята Поплуканови са предателите, Пьотр Алабин с отношението си към гроба на Апостола е доказателство за "добронамереността" на руската политика към България, а с откраднатото количество пари е могло да се купи достатъчно количество тогава съвременно оръжие, което да спомогне за самостоятелното освобождение...


Може да се мисли и за връзки Поплуканови като агенти на Русия...





понеделник, 6 юни 2016 г.

Лявото пред вечния се Рубикон



БСП и Homo Post-Sovieticus

Даниел Смилов, Портал "Култура"

И моята ( изглеждаща проста, но плод на дългогодишен интерес и занимаия  )  рлеакция:


Единственият шанс на "лявото" е да стигне до теоретични и практически решения свързани с доказване на грешката на Маркс във формулата C + V + M. Или прецизирането на собствеността на/върху M. Впрочем диктатурата на пролетариата ( ограничаване на свободата ) отдавна е погребала вероятността това да стане на Изток...В Щатите от години се правят опити-експерименти за решения на ниво предприятия. И така да се повиши интересът ( творчеството ) в работния процес.

петък, 27 май 2016 г.

Някой ден може да има коалиция между ГЕРБ и БСП?!?!



Все пак не бива да се забравя, че това е казано 2013

Лиляна Павлова: Някой ден може да има коалиция между ГЕРБ и БСП


Няма невъзможни неща. Всичко е възможно. Някой ден е възможно да има коалиция с БСП, защо не. Така отговори Лиляна Павлова в предаването “Нека говорят” на въпрос дали е възможна коалиция между БСП и ГЕРБ.


Няма какво да се заблуждаваме. 80% от ГЕРБ са ( най-общо казано ) втори ешалон на БСП, с малко повече западна и национална ( почиваща на търсенето на други различни от тези на БСП материални "източници" )...Това означава, че евентуалния им съюз е нещо, което, при недостатъчна интелигентност и организираност на стоящите по-надясно, може при определени договорености да постигне евентуална промяна на конституцията....В сложната разчекната поза между Русия и Турция, както и във вихъра на взаимоблокиращите се национални, междуетниетнически и етносоциални проблеми може този съюз да издигне някаква програма - поне като пропагандна илюзия - която да доведе до тяхно правителство.

вторник, 26 април 2016 г.

ПОКАНА ОТ ИНИЦИАТИВА ЗА СПРАВЕДЛИВИ ЦЕНИ НА ЕНЕРГИЯТА


 Групата „Инициатива за справедливи цени на енергията“ Ви кани на 27 април 2016 г. от 14.00 часа на първата у нас Фейсбук-пресконференция, посветена на липсата на конкуренция на пазара на горивата в България, ролята на институциите и вредите от това за българското общество и икономика.
Участници от страна на Инициативата ще са:
Георги Георгиев – юрист, член на САК, работи и в областта на правно-информационните технологии.
Васил Чакъров- финансист.
Алекс Алексиев – експерт по национална сигурност
Венцеслав Йонков – специалист по информатика.
Васко Начев- енергиен експерт
Илиян Василев - експерт по енергийна сигурност.
Напомняме, че Инициативата отправи писмо до Народното събрание, Президента и Министър-Председателя преди два месеца, което беше подписано от над 100 души, включително и формирана за целите на по-нататъшни активни действия по отстояването на правата и интересите на засегнатите, група от експерти у нас, така и в чужбина.
В приложение изпращаме прес-релийз с основни акценти на извършената до момента работа - анализи, предприети действия и събрана информация по темата. Ще отговаряме на зададени въпроси – писмени, пряко във форума на страницата или чрез позвъняване или видеовръзка чрез Фейсбук, където е възможно в диалогов режим. Въпроси може да се задават общо към групата или към отделни участници в пресконференцията.
За това е необходимо да посетите фейсбук-страницата на групата преди и в посочения час.
Пресконференцията е отворена за един час. Въпросите и отговорите ще следват подаването им на страницата.
За допълнителна информация и заявка за получаване на прес релийза моля на тел. 0884 104 705 или на е-адрес: fair.fuelprices@gmail.com



Прес релийз

Една "проста", но лесна за реализация идея за електронното гласуване


Защо не трябва да прибързваме с електронното гласуване

Има и други начини. Гласува се на компютър с камера. Камерата взема моментна снимка – с движения. Софтуеър на сървъра идентифицира лицето и му издава код за гласуване за момента.

петък, 8 април 2016 г.

Функционирането на страната България



Ще връщаме милиони от парите за земеделие, но не е ясно колко


 Характерът на функционирането на страната е такова, че дори и случайно да искаш да сложиш някой честен и свестен човек на отговорна и свързана с много пари позиция ( напримир Фонд Земеделие, НАП, ДАИ, Надзори и Комисии - всички те в пълен комплект и безкрай ) партийните и организационни "структури" няма да го допуснат...А ако случайно се промъкне някой наистина честен и свестен, цялата система няма да му позволи, ще го изработи, ще го отстрани ( та ако ще и по крайния начин ). Гарантирано!

Гробокопачът на ДСБ?


Вестник "Труд" Гробокопачът на ДСБ

Към Фейсбук


Иначе, най-общо казано, гробокопачът на ДСБ може да се дефинира така: 

1.Името беше дадено без допитване 

2.ДСБ се дистанцира от инициатора си клуба "Диалог" 

3.ДСБ не намери сили и ум да приеме предложеният от Данаил Кънчев и мен проект "Демокрация в действие" 

4.До ден днешен няма механизъм и технология за демократично допитване до членовете и симпатизантите.