вторник, 13 март 2018 г.

Баладата 1978

                                            Мекеретата просмукани целите от дъха на паричките си, наложиха себични възгледи на новосъздадената българска екзархия. Беше престоял цял месец в затвора, което съвпадна със закриването на вестник “Македония”. И сякаш света го изостави и сякаш нещастията го дебнеха от всички страни, но все още не беше съкрушен, защото не му беше нужно да вкуси неизпитано нещастие, за да го познава. 


Продължи да се крепи, но до февруари на седемдесет и трета. Когато обесиха Левски. Чашата преля. Под присъдата личеше подписът на Иванчо Хаджипенчович. Иванчо Хаджипенчович беше чистокръвен бъргарин. Васил Левски не го мереха с неговите си надежди и чувства, а го почитаха като беукорно чист дух, несмирна истина и човек, който не само умее да прощава, но и да превъзмогва наклонностите на характера. Нещо неземно. Оттогава, вече дни наред, Славейков лежеше на един нар в прашна, търговска кантора, свряна в Балкапан хан - Цариград. Ханът, бивша - отпреди векове - манастирска, четвъртита сграда, миришеше отвътре и наоколо на биволски кожи, лой и колониал. Покрусен, докато мишките притичваха по ъглите, той не издържа, обясни любимия си, роден свят ядно, и подир няколко часа неприязнено чувство към всичко българско го заля. По-късно се удивлявяше на човешкото в духа си - че е дръзнал на съди народа. Та нали той самият само чраз народа представлява това, което е.Нехайно равнодушен към общите интереси и борби, у българина липсват полезни традиции и така разпилян зад нещастието да не мисли всеки ден по един начин за същественното, всякога ще пати. Обичаите, които напомнят заглушаващият морал на волни и самотни всред природата стопани са жизнени до границите на селското землище, а нататък са горите, убежище от чумата и някогашни бърлоги и леговища на лехтун хайдути. Турците по тази земя са нещо естественно, както небесните стихии, и сякаш вечно. Ненавист към тях има, но напомня повече угризение заради това, че поробителите ритат безнаказано мъжете по срамните им части дори пред любимите им. Градовете - с много мухи, заради мързела на мюсюлманите, които са преоблекли примерните и практични нрави в обреди и целият им живот е една голяма поляна, която няма минало и бъдеще, а само зелена шир и зюмбюли, които се вият в арабески, като опиянени от зурла кобри, са еснавски центрове, а за бългаските селяни са врящи казани на порока... И недоверието в ума грабва сърцата им. На полето, зад задружния труд се е спотаила липсата на лична дисциплина, която зависи единствено от това какво ще кажат съседите...И всичко това вещае тежки времена за наивниците. Някъде там, загубило се, неуместно, странно неравенство, лишава българина от самочувствие и затова той пие, когато е подтиснат. Несъзнато се оживява - предпочита да слуша, когато укоряват, а не когато хвалят някого.    Стана, отвори вратата на кантората и като тръгна бавно по скрития встрани, сводест коридор и докато се питаше дали само в родината му са тъй, понякога разхорени, чу харцово пеене на синигери от клоните на близък чинар. Позволи си да се облегне на една колона. Все още не успяваше да намери в себе си прежната твърдост и си спомни спокойна нощ преди години, когато гонен, след изнурителен ход, беше попаднал в непозната къща на едно чисто, балканско селце. Докато чакаше в трема шумовете от съседната стая бяха тихи и бързи. Лъхаше на чисто дърво, на прани вълнени черги и влага от зелено. Някъде вън цвърчаха шурци. На жълтото пламъче от свещта белите стени, с млечносиви вълни към потона, навяваха умиление и уют и носеха носталгия... 

Стопаните се появиха, стегнати като за пред гост, усмихнаха се кротко и всички минаха на чардака. Сложиха софра. В осветената част към двора се виждаха приведена лозница, туфи трева,  цветя , а в тъмнината бълбукаше чучур...    Слъцето току-що беше залязло. Славейков все още стоеше облегнат на колоната и загледан сега на запад, в спокойния кармъз на небето над покривите и минаретата, намери в себе си и кротост и носталгия и срам. Извърна се, закрачи бавно и влезе в стаята си. Захвана да разтребва, като пипаше дори там, където по-рано никога не беше и помислял... Масата само не докосна и когато вън беше паднал мрак, запали свещ и седна с изправен гръбнак на малкото дървено столче пред нея.

Но народът не биваше да бъде обвиняван. Само просвещението е изостанало... У българина нямаше противовес между ум и чувство, блян и действителност, интерес и воля - това безумство, което го изпълваше с умиление. Без всякаква припряност, но бъбриви, хората вплитат простодушието си в една наконтролирана и безполезна, кротка и бясна човешка душа. Неконтролирана и безполезна сякаш освен за децата им. Това беше достатъчно. 


Анахронизмът в тази европейска страна шашва. Едно небивало Възраждане все още не дава мира на тези, които се интересуват... А учредяването на българската екзархия беше победа... И то каква! Беше постигната не отведнъж - мъдро, със средствата на самите византийци. Българите вярваха в истрическото минало на народа си, което за тях беше всичко. То беше парламентът, свободата, филосолията и абстрактното. Повече миналото, отколкото екзотичните царства, които бяха обещани от свободния капитал, ги хвърли на борба за патриаршията. Нали това, което е било, пак ще бъде. Прочетоха го в Библията и повярваха сляпо в него. На Великден българските гурбетчии, събрани в единствения храм в Цариград – “Свети Стефан”, забраниха на Иларион Макариополски - нещо, което той сам желаеше, да спомене и молитвословието името на гръцкия патриарха. И затова архиереят невинно и ревностно изрече вместо него името на султана... Тази саможертва - после заточиха трима души, между които и Макариополски - само потвърди схизмата... Така беше измъкната една победа на дипломацията, която не разедини духовно народа. Победа без оръжие, противно на това, което вещаеше нахлулият от запад дух, който пъкваше в претворения бароков стил на новите къщи, заблудил странно и корана, според който подигравка с алаха е да имаш траен дом след като прекарваш толкова малко дни на земята. Славейков смяташе, че нахлулият от запад дух все пак е и за добро, но не си е спестил и лошото. Мислеше че няколкото въоръжени чети, които атакуваха през Дунав, биха се славно и загинаха, вършат същата грешка във въоръжената борба, каквато “старите” в религиозната - дуйствуват стихийно, утопично, сложно. Сякаш механизмът, който желаят да задвижат, се намира в някоя страна, където от векове се занимават с часовникарство. Но Левски. И той, както Славейков, се беше доверил на народа.  

Стана и отново излезе навън. Луната, днигнала се откъм морето, прозираше през тънък облак с цвят на огледало и се чуваше равният като баян шум на града. Левски? Впрочем и той беше успял, но без да дочака жътвата...Никой не знаеше за горчилките, които беше изпитал през живота си... Само няколко месеца пред обесването Славйков беше писал: “Един огромен, исполински глас се издава всред стихиите на българския народ... Не съглеждате ли вий онези светли точки, които се вестяват тоу-таме из нашето отечество, които предвестяват нови времена, нови образования, които има да се въздигат върху развалините на вехтите?”

Почувства хлад. Влезе в килията. Облече белезникав, рунтав кожух без ръкави. Нямаше зелена дреха по себе си. Този цвят беше определен за мюсюлманите. Седна пред масата. Смръкна емфие. Не пиеше кафе. За обикновеня българин това беше голямо, морално падение. За истинското - униженията и робството - никой не искаше и да спомене. За османлията най-голямото падение беше да го натопят в река, да целуне кон под опашката и да му острижат единия мустак. Българинът понасяше от векове и по-лошо, и по- друго. Дали разликите в  унижението имаха значение. Дори несравнимо. Премисли тайно и дълго унижението. За българите то се беше превърнало във философски факултет по жизненост.    Но Левски? Човешкото съвършенство не беше понятно, природно, сиреч естествено, и не би съществувало задълго. Но не би могло и да загине. Със смъртта си Левски магически го превърна в саможертва.  

Загледан в свещта, стоя дълго. Без да трепне. Постепенно пламът се разложи: нищото около фитила, жълтата ивица, бялата ивица, оранжевата и черната - тънка като конец. И 
всичкто това, което рядко виждаш, но е до теб, му напомни за емоции, които беше отгатвал или може би не, в един кратък миг, който го губиш, защото не знаеш дали си го имал... Един човек, който владее елементарното, защото е изваяно от прости идеи, ужаси на робство, и природа в кръвта ти съвършенство, е обречен.   Замисълът се избистряше. Страната беше строго патриархална и мъжете нямаха време и сила за повече от една любов. Но любовта! Любовта за българина беше всичко. Като историята. Като унижението. Тя смени интелектуалната свобода, сложните преосмисляния и омаята от изкуството.    Работи дълго. Постигна беззлобност на героите и звуча елегичност чак до финала. Заглавието беше неповторимо. Символизира обречената саможертва за родното...Така написа “Изворът на белоногата”.




Почувства хлад. Влезе в килията. Облече белезникав, рунтав кожух без ръкави. Нямаше зелена дреха по себе си. Този цвят беше определен за мюсюлманите. Седна пред масата. Смръкна емфие. Не пиеше кафе. За обикновеня българин това беше голямо, морално падение. За истинското - униженията и робството - никой не искаше и да спомене. За османлията най-голямото падение беше да го натопят в река, да целуне кон под опашката и да му острижат единия мустак. Българинът понасяше от векове и по-лошо, и по- друго. Дали разликите в  унижението имаха значение. Дори несравнимо. Премисли тайно и дълго унижението. За българите то се беше превърнало във философски факултет по жизненост.    Но Левски? Човешкото съвършенство не беше понятно, природно, сиреч естествено, и не би съществувало задълго. Но не би могло и да загине. Със смъртта си Левски магически го превърна в саможертва.    



Загледан в свещта, стоя дълго. Без да трепне. Постепенно пламът се разложи: нищото около фитила, жълтата ивица, бялата ивица, оранжевата и черната - тънка като конец. И всичкто това, което рядко виждаш, но е до теб, му напомни за емоции, които беше отгатвал или може би не, в един кратък миг, който го губиш, защото не знаеш дали си го имал... Един човек, който владее елементарното, защото е изваяно от прости идеи, ужаси на робство, и природа в кръвта ти съвършенство, е обречен.   Замисълът се избистряше. Страната беше строго патриархална и мъжете нямаха време и сила за повече от една любов. Но любовта! Любовта за българина беше всичко. Като историята. Като унижението. Тя смени интелектуалната свобода, сложните преосмисляния и омаята от изкуството.    Работи дълго. Постигна беззлобност на героите и звуча елегичност чак до финала. Заглавието беше неповторимо. Символизира обречената саможертва за родното...Така написа “Изворът на белоногата”.

понеделник, 19 февруари 2018 г.

Левски и постепенното открехване към истината

Братята Поплуканови са предателите, Пьотр Алабин с отношението си към гроба на Апостола е доказателство за "добронамереността" на руската политика към България, а с откраднатото количество пари е могло да се купи достатъчно количество тогава съвременно оръжие, което да спомогне за самостоятелното освобождение...


Може да се мисли и за връзки Поплуканови като агенти на Русия...





понеделник, 6 юни 2016 г.

Лявото пред вечния се Рубикон



БСП и Homo Post-Sovieticus

Даниел Смилов, Портал "Култура"

И моята ( изглеждаща проста, но плод на дългогодишен интерес и занимаия  )  рлеакция:


Единственият шанс на "лявото" е да стигне до теоретични и практически решения свързани с доказване на грешката на Маркс във формулата C + V + M. Или прецизирането на собствеността на/върху M. Впрочем диктатурата на пролетариата ( ограничаване на свободата ) отдавна е погребала вероятността това да стане на Изток...В Щатите от години се правят опити-експерименти за решения на ниво предприятия. И така да се повиши интересът ( творчеството ) в работния процес.

петък, 27 май 2016 г.

Някой ден може да има коалиция между ГЕРБ и БСП?!?!



Все пак не бива да се забравя, че това е казано 2013

Лиляна Павлова: Някой ден може да има коалиция между ГЕРБ и БСП


Няма невъзможни неща. Всичко е възможно. Някой ден е възможно да има коалиция с БСП, защо не. Така отговори Лиляна Павлова в предаването “Нека говорят” на въпрос дали е възможна коалиция между БСП и ГЕРБ.


Няма какво да се заблуждаваме. 80% от ГЕРБ са ( най-общо казано ) втори ешалон на БСП, с малко повече западна и национална ( почиваща на търсенето на други различни от тези на БСП материални "източници" )...Това означава, че евентуалния им съюз е нещо, което, при недостатъчна интелигентност и организираност на стоящите по-надясно, може при определени договорености да постигне евентуална промяна на конституцията....В сложната разчекната поза между Русия и Турция, както и във вихъра на взаимоблокиращите се национални, междуетниетнически и етносоциални проблеми може този съюз да издигне някаква програма - поне като пропагандна илюзия - която да доведе до тяхно правителство.

вторник, 26 април 2016 г.

ПОКАНА ОТ ИНИЦИАТИВА ЗА СПРАВЕДЛИВИ ЦЕНИ НА ЕНЕРГИЯТА


 Групата „Инициатива за справедливи цени на енергията“ Ви кани на 27 април 2016 г. от 14.00 часа на първата у нас Фейсбук-пресконференция, посветена на липсата на конкуренция на пазара на горивата в България, ролята на институциите и вредите от това за българското общество и икономика.
Участници от страна на Инициативата ще са:
Георги Георгиев – юрист, член на САК, работи и в областта на правно-информационните технологии.
Васил Чакъров- финансист.
Алекс Алексиев – експерт по национална сигурност
Венцеслав Йонков – специалист по информатика.
Васко Начев- енергиен експерт
Илиян Василев - експерт по енергийна сигурност.
Напомняме, че Инициативата отправи писмо до Народното събрание, Президента и Министър-Председателя преди два месеца, което беше подписано от над 100 души, включително и формирана за целите на по-нататъшни активни действия по отстояването на правата и интересите на засегнатите, група от експерти у нас, така и в чужбина.
В приложение изпращаме прес-релийз с основни акценти на извършената до момента работа - анализи, предприети действия и събрана информация по темата. Ще отговаряме на зададени въпроси – писмени, пряко във форума на страницата или чрез позвъняване или видеовръзка чрез Фейсбук, където е възможно в диалогов режим. Въпроси може да се задават общо към групата или към отделни участници в пресконференцията.
За това е необходимо да посетите фейсбук-страницата на групата преди и в посочения час.
Пресконференцията е отворена за един час. Въпросите и отговорите ще следват подаването им на страницата.
За допълнителна информация и заявка за получаване на прес релийза моля на тел. 0884 104 705 или на е-адрес: fair.fuelprices@gmail.com



Прес релийз

Една "проста", но лесна за реализация идея за електронното гласуване


Защо не трябва да прибързваме с електронното гласуване

Има и други начини. Гласува се на компютър с камера. Камерата взема моментна снимка – с движения. Софтуеър на сървъра идентифицира лицето и му издава код за гласуване за момента.

петък, 8 април 2016 г.

Функционирането на страната България



Ще връщаме милиони от парите за земеделие, но не е ясно колко


 Характерът на функционирането на страната е такова, че дори и случайно да искаш да сложиш някой честен и свестен човек на отговорна и свързана с много пари позиция ( напримир Фонд Земеделие, НАП, ДАИ, Надзори и Комисии - всички те в пълен комплект и безкрай ) партийните и организационни "структури" няма да го допуснат...А ако случайно се промъкне някой наистина честен и свестен, цялата система няма да му позволи, ще го изработи, ще го отстрани ( та ако ще и по крайния начин ). Гарантирано!

Гробокопачът на ДСБ?


Вестник "Труд" Гробокопачът на ДСБ

Към Фейсбук


Иначе, най-общо казано, гробокопачът на ДСБ може да се дефинира така: 

1.Името беше дадено без допитване 

2.ДСБ се дистанцира от инициатора си клуба "Диалог" 

3.ДСБ не намери сили и ум да приеме предложеният от Данаил Кънчев и мен проект "Демокрация в действие" 

4.До ден днешен няма механизъм и технология за демократично допитване до членовете и симпатизантите.

четвъртък, 31 март 2016 г.

Шимон Перес и мъдростта:



Шимон Перес: Това е краят на една епоха

( курсивън мой - иначе обяснение за "толерантността" на Меркел  )

Но земя, която остава заплашена…

- Ние не само променихме света, ние променихме перспективите пред света. Печалбата, към която се стремим, не е богатството, а мирът и иновациите. Така че проблемът не са “Ал Кайда” или “Ислямска държава”. Проблемът са бедността, невежеството, нетолерантността. Срещу тях трябва да се борим. Близкият изток и Африка са изправени пред този избор. Миналото не съдържа бъдещето, няма експерти за това, което все още не се е случило.

Левите "интелектуалци" и носталгията им по социализма



​Новото лице на кръга "А-спекто" и левите интелектуалци


Престъпление е да не признаваш, че до 1989 година като граждански и обществен морал, икономика, здравно състояние на нацията, демография, материална жилищна база всичко беше изтощено докрай...Като на първо място поставям гражданския и обществен морал ( отдалеченост от общата собственост-държавата, нихилизъм и безотговорност - което се изрази в избуяване на мутризацията във всички области на живота, както и в "качеството" на държавата - парламентаризъм, съдебна система, провоохрана, ред )