петък, 31 октомври 2014 г.

Законодателни инициативи и персонални виновни за кризата в КТБ



Скандална стенограма – кои и как разрешиха грабежа в банките?




Така още през октомври 2001 година се внася специален законопроект за изменение на Наказателния кодекс. Докладчик е жълтата депутатка Анелия Мингова. В него се предвижда една единствена важна промяна – отмяна и премахване на опасната ал. 3 от чл. 220, която праща за две петилетки в затвора банкерите за необезпечени кредити. За приемането на поправката благословията си дава неслучайно и Ахмед Доган, който тогава активно контролира и управлява ДПС. Изменението на закона минава скоростно през Правната комисия и но първо четене в пленарна зала. На 9 ноември промените в НК са подложени на второ гласуване в пленарна зала. Избухва обаче остър дебат между управляващите и опозицията в лицето на ОДС. Най-активните противници за отпадането на ал. 3 са бившият правосъден министър Светослав Лучников, екс финансовият министър Муравей Радев и бившият икономически министър Петър Жотев. Те предупреждават, че поправката е лобистка и може да се окаже бомба със закъснител за банковата система. Лучников даже внася алтернативни поправки в НК, които не само че не отменят ал. 3, но и засилват наказателния контрол върху банкерите. В негова подкрепа застават червените Любен Корнезов и Благовест Сендов. В защита на исканата от НДСВ промяна скачат Иван Искров, омбудсманът на републиката Константин Пенчев, който тогава е царски депутат, бившият шеф на сметната палата Валери Димитров, юристът Борислав Ралчев, царистът Тошо Пейков, а горещото заседание на парламента се ръководи от проф. Огнян Герджиков. Мотивите на жълтите и ДПС са, че ал.3 е рестриктивна и задушава свободата на банкерите за инициативност. Според тях другите две алинеи от чл. 220 са достатъчни, за да дисциплинират банките. На няколко пъти Иван Искров манипулативно внушава, че дебатът се политизира, а трябвало да се действа прагматично.

понеделник, 20 октомври 2014 г.

Изумителна равносметка



 
И между другото:
 
Равносметката само от този кратък преглед е, че за собствената си свобода само през Априлското въстание и в битките на българска територия по време на Руско-турската война загиват над 30 хиляди български воюващи мъже и 165 хиляди цивилни българи, мъченици за Освобождението на България. Извън тази равносметка са жертвите - воюващи български въстаници и загинали цивилни българи по време на Старозагорското въстание, което предшества Априлското.
А знае ли средностатистическият българин колко са руските войници, загинали на българска територия по време на тази война? Малко над 15 хиляди руски войници.