понеделник, 31 януари 2011 г.

Констатации, дори без пожелания

Дюнери и мачлета
Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com/page.php?pid=4885&rid=154&archive=

"Той е избор на българския народ, презентация на това, което този народ обича и почита – емблематичен пример за това на какво мислене и каква философия на управление се доверява този народ. Бойко Борисов е някак си манталитетно свой, интимно близък; това говорене е сюблимното говорене, което българинът си представя като автентично и истинно – точна както същия този българин видя най-ярката проява на цивилизацията в чушкопека.

Иначе цялата тази галимация със СРС-та, Трактори и Гоцета ще отмре. След десетина години ще я помним само като виц. Тази народопсихология обаче няма да отмре. И тя е, която тика България в днешното тресавище."

Дори и прав в тезата си, Едвин Сугарев за пореден път потвърждава цялата несъстоятелност на способностите, хоризонтите и визиите на българските интелектуалци, а защо не и интелигенция. Констатации, но никакви опити дори за някакъв план за път или дори за мечта за път, как българинът би могъл да се промени. И тъкмо тук, ако човек не е предубеден, би трябвало да признае, че такъв или инакъв Бойко Борисов е засега единственият, който е дръзнал да се опита да стори стъпка към някаква промяна. Колкото и химерна и далечна да ни изглежда днес.

петък, 28 януари 2011 г.

Свободата и свободното слово

Борисов към медиите: „за Бога, братя – не цитирайте!“
By Иво Инджев ⋅ януари 28, 2011 ⋅
http://ivo.bg/2011/01/28/%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BD%D0%B5-%D1%86/#comment-44763



Не знам. Свободата за незрелите обществено и морално!? А такива в България - много и бол, а такива са и тъкмо начело на медиите и те не могат да са дефинициите на свободата. Все пак е нужна поне малка "практичност"...Разбира се кой и как определя "практичността" е също въпрос...Но в случая на ББ е гласувано доверие...Иначе си е анархия или по-точно диктатура на незрелите обществено и морално.

събота, 22 януари 2011 г.

Селски хитрини в Здравеопазването

Бих желал да предупредя Бойко Борисов и ГЕРБ, че в Здравеопазването пак се върви към провал на реформирането. Хора, които разбират виждат само дребни и селски хитрини...Предизвестен провал.

петък, 14 януари 2011 г.

Тест - проверка за умствени и психически увреждания от социализма и прехода

Днес сутринта по Нова министър Плевнелиев на въпроса от страна на водещия - "Вие не се ли притеснявате, че Министър председателят ви няма доверие и че може да ви подслушва", отговори горе-долу по следния начин:

- Преди три дни заедно с Премиера присъствахме на откриването на нова водопречиствателна станция в Димитровград с пари по програма ИСПА. Направи ми впечатление, че медиите същия този ден не се интересуваха от свършената работа, работа резултат от много усилия на правителството на ГЕРБ, резултат с изключително значение за региона и страната, а се интересуваха само от компроматите и интригите...

http://bnt.bg/bg/news/view/44768/bojko_borisov_i_rosen_plevneliev_otkriha_nova_prechistvatelna_stancija


http://news.ibox.bg/news/id_1566249974

Наистина, си рекох, как комунистическия манталитет е успял така безкомпромисно да повреди хората, че дори и в свят, в който най-естественото е да се интересуваш от фактите, да продължаваш да си мислиш, че приказките, думите и локумите са живота!!!!


ПП. А под всичко това ясно се очертава светът на Другарите. Свят грижливо формиран с интриги, слухове, компромати, изкривявания, димни завеси и бламажи...

сряда, 12 януари 2011 г.

Петко Бочаров отново навреме казва истината

Най-неприятното е че всички телевизии на 80% дават глас на такива като Цвятко Цветков.

Такива като Петко Бочаров се появяват рядко, но с тежест:

http://frognews.bg/news_30632/P_Bocharov_Puka_im_na_GERB!_Kartitsite_v_MVR_moje_da/


http://www.webcafe.bg/id_923187593_Dishame_li_svobodno

събота, 8 януари 2011 г.

Противоположност на мненията - Едвин Сугарев / Петко Бочаров

Мой коментар под статията на Едвин Сугарев:

http://www.svobodata.com/page.php?pid=4734&rid=154&archive=
Царският гамбит на Бойко Борисов
7.1.2011




Че д-р Михайлов правеше впечатление на до известна степен повлияно обсебен, си е така, но така или инак никой не му обръщаше внимание.

Иначе анализът на Едвин Сугарев е блестящ. Но с едно много важно условие. Ако се консултираш с познайното за страната и ако не можеш да предполагаш, че има такива хора като Бойко Борисов...За мен той е напълно наясно какво целят душманите с очернянето на Цветанов и ми е ясно, че той не е човек, който може да си плюе на суратя по начина като направи съюз с БСП, ДПС и/или АБВ. Аз споделям мнението на Петко Бочаров, че за пръв път България е поела пътя на прогреса и я чака продължителен възход. И за това и за мен е ясно кой ще бъде водачът.

петък, 7 януари 2011 г.

Райх-Раницки за Брехт

http://www.faz.net/s/RubB31053DF7CD04EB1AC6255608393AC68/Doc~E9618AD6BEBAF475DA0843D80CEE23A04~ATpl~Ecommon~Scontent.html


Шекспир промени ли света?

В много страни, милиони зрители са гледали пиесите на Брехт.
Марсел Райх-Раницки за това дали Брехт днес е актуален, и дали театърът може да подобри политиката ( света ):

29.9.2010
Какво е мнението Ви за Брехт към днешна дата? Какви литературен импулси идват от Брехт днес? Клаудия Рот, Берлин



Райх-Раницки: На двадесет и три Брехт отбелязва в дневника си, че той започва да се превръща в класик. Това е една провокативна забележка. Но въпреки това изказана сериозно. Зад дръзката констатация се крие програмата на един начинаещ. Някой е бил решен да завладее света.



След смъртта на Брехт пръв Макс Фриш, го нарича класик - все пак с едно важно ограничение. Той удостоверява, че драматургът Брехт "излъчва явна неефективност за един класик" - което вероятно трябва да значи: огромен успех, но не и реален ефект. Това може и да вярно, но в същото време трябва да се поясни кой драматург в световната литература има различими резултати днес.

четвъртък, 6 януари 2011 г.

Херман Хесе /1877 – 1962/

Херман Хесе /1877 – 1962/
( обърнете внимание на ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ РОМАНИ )

Литературното наследство на Хесе е много широко - 215 книги, проза в списания и вестници,над 1000 обсъждания на книги. Оригинален принос има в 112 произведения.

След първите литературни успехи през 1904 Хесе се установява като свободен писател в Гайенхофен на Бодензее.. Почти е изглеждало, че Гайенхофен би било мястото за тихо щастие, обаче “всеки човек има своя душа, той не може да я смеси със друга. Двама души могат да тръгнат заедно, могат да разговарят заедно и почти да са един за друг. Обаче техните души са като цветя, всяко вкоренено на свое място и никое не може да отиде при друго цвете, иначе би трябвало да напусне своя корен, а именно това то не може.

През 1911 г. Хесе отпътува за Индия “от чисто вътрешна нужда, защото в Гайенхофен за него нямало живот.” Но страната-чудо и рождена страна на майка му /баща й мисионер/ го разочарова. Въпреки това влиянието на индуското мислене у него става все по-силно. След завръщането му от далечния Изток той се преселва в Берн, където го изненадва избухването на войната. През военните години той работи като помощник в Червения кръст и в германската Организация за грижи за военнопленници.
Недиректна реакция спрямо 1.Световна война Хесе има в 3 книги – “Три истории от живота на Кнули” – това са самопризнания, по-зрели от предишните, залегнали в живота на един скитник без приятели и любима, половин дете и половин поет, затова, както счита Хесе - любимец на Бога.

Хесе реагира директно против войната със съчинението “О приятели, не тези тонове” /септ. 1914/, за което е бил сериозно атакуван от германската преса. Под мир, за какъвто се обявява заедно с французина Ромен Ролан, той разбира не някого, който засяга Военното и Политическото, а мирът на всеки човек със съседа и “хармонията в един смислен и пълен с обич живот.”

Световната и лична криза в живота на Хесе довеждат до цезура в неговото творчество. На мястото на книгите със спомени застават ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ РОМАНИ. Тяхната главна тема е пубертетът. Поредицата започва с “невъздържано написания роман “Демиан” /Историята на една младост”. Резюме на романа: Емил Синклер, син на родители християни, се отчуждава от вярата на своята младост под влиянието на своя съученик Демиан и идва до познанието, че: “За пробудили се хора няма друго задължение освен това, да търсят сами себе си, да напипват своя собствен път напред, независимо от това, къде ще ги заведе той. Той би желал да свърши като поет или като безумец, като пророк или като престъпник – това не било негова работа, в крайна сметка това било без значение.

Основните разсъждения от “Демиан” изникват още веднаж една година по-късно в “Завръщането на Заратустра” /1920/. Както изглежда, спрямо тези мисли стои в противоречие “индийската творба” “Сидхарта” /1932/ с будистки оцветеното учение, че светът е вечно преобразуване, човекът вечен пътник.

На “Степния вълк” /1927/ се основава по-късната слава на Хесе. Тук, с примера за саможивеца /аусензайтер/ Хари Халер авторът дава изключително завладяваща психограма на следвоенното поколение, което в търсенето на нова основа за съществувание е изложено на раздвоение между ирационалното и интелектуалността, аниматизма и спиритуализма.

Вътрешно противоречие между дух и порив, сетивност и нравственост има също в “НАРЦИС и Голдмунд” /1930/; задният план представлява неопределено описано средновековие; главните герои са художникът Голдмунд и монахът Нарцис, единият разтърсен от съдбата от погрешни пътища, поражения и разочарования, другият от отказ и аскетизъм достига до резигнация.

Върхът на творчеството на Хесе са 900-те страници произведение от напредналата му възраст “Игра със стъклени перли” /2 тома, 1943 г./ Авторът работи по него от 1931 г.

....