сряда, 29 декември 2010 г.

Райнер Мария Рилке - Ръката

Ръката

Виж малкия синигер,
влетял заблуден в стаята:
двадесет сърдечни удара дълго
лежа [в] една длан.
Човешка ръка. Някой решен да защитава.
Без да си собственост - защитаван.
Но
сега връз перваза на прозореца
свободен
остава все така ужасен
към себе си
и обкръжението чужд,
вселената, непознаващ.
Ах, толкова объркваща е ръката
дори и когато спасява.
И в най-подпомагащата ръка
има достатъчно смърт
и пари.

http://www.rilke.de/gedichte/hand.htm

Die Hand

Siehe die kleine Meise,
hereinverirrte ins Zimmer:
zwanzig Herzschläge lang
lag sie [in] einer Hand.
Menschenhand. Einer zu schützen entschlossenen.
Unbesitzend beschützenden.
Aber
jetzt auf dem Fensterbrett
frei
bleibt sie noch immer im Schrecken
sich selber
und dem Umgebenden fremd,
dem Weltall, erkennts nicht.
Ach so beirrend ist Hand
selbst noch im Retten.
In der beiständigsten Hand
ist noch Todes genug
und war Geld

неделя, 26 декември 2010 г.

Райнер Мария Рилке - Имало е една натрупана царственост

Както и в Русия, Рилке вижда в Ориента, въз основа на собственото си въвличане в "обикновения живот", загуба на близост с Божественото. Това е особено видно в единствената поема, която е писал по време на пътуването си в Египет и която остава само като един фрагмент.

Започва със стиха "Da ward ein solcher Vorrat Königseins" ( Имало е една натрупана царственост), който се отнася за 13 метровата статуя на Рамзес....


Имало е една натрупана царственост

Имало е една натрупана царственост
започнала с така разкошни разгадания
че сега почти се налага да се заключи Богатството
около това ядро на гранитна вкаменелост
положено във просека от палми
не преставащо да значи, още по-сега.


Da ward ein solcher Vorrat Königseins

Da ward ein solcher Vorrat Königseins
begonnen mit so fürstlichen Entschlüssen
dass sich noch jetzt fast Reiche schließen müssen
um diesen Kern granitenen Gesteins
der hingelegt in eine Palmenlichtung
nicht aufhört zu bedeuten, der noch jetzt

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Райнер Мария Рилке - Живея живота си в растяща борба

Живея живота си в растяща борба

Живея живота си в растяща борба,
който се влачи над нещата.
Същият навярно не ще изживея
но поне ще опитам.

Кръжа около Бога, прастарата кула,
и кръжа аз от векове;
и аз не знам сокол ли съм, буря
или значеща песен.

http://rainer-maria-rilke.de/05a002lebensringe.html

вторник, 21 декември 2010 г.

Райнер Мария Рилке

http://www.faz.net/s/RubB31053DF7CD04EB1AC6255608393AC68/Doc~E9FB73F904F1A4495962575C9AC25B4C5~ATpl~Ecommon~Scontent.html

06. Октомври 2010


Райнер Мария Рилке е за мен е най-впечатляващия поет на немски език. Как оценявате произведенията му сега?
Бернд Нойман, министър на културата на Федерална република Германия

Марсел Райх-Ranicki: Той е бил идол и кумир на цели поколения германски, и дори още повече, европейски читатели. Той е приеман за въплъщение на поезията, неговото звънко и ритмично звучащо име - Райнер Мария Рилке - се превърна в олицетворение на поезията. Но за разлика от големите поети на миналия век Рилке е смятан, въпреки че не от всички, за ясновидец и пророк.. Неговото слово е приемано като глашатай за спасение и като заместител на религията.



Ето и едно негово стихотворение в мой превод. За сравнение давам и линкове към други две.


Проснат връз планините на сърцето

Проснат връз планините на сърцето. Изглеждаш малък там
погледни: последно поселище на думите, и по-високо
но колко си малък всъщност, и най-низък.
Дом на чувството. Позна ли го?
Проснат връз планините на сърцето. Каменни устои
под дланите. Тук цъфти все пак
нещо; от безмълвно сриване
пеейки цъфти невежа плевел.
А знаещият? Ах, той започва да знае
и сега мълчи, проснат връз планината на сърцето.
И тръгва май, излекувано съзнание,
нещо наоколо, някакво забелязано планинско животно
расте и пребивава. И голямата скрита птица
кръжи над върха с явно колебание. - Но
беззащитна, тук над планинете на сърцето.



Ausgesetzt auf den Bergen des Herzens

Ausgesetzt auf den Bergen des Herzens. Siehe, wie klein dort,
siehe: die letzte Ortschaft der Worte, und höher,
aber wie klein auch, noch ein letztes
Gehöft von Gefühl. Erkennst du's?
Ausgesetzt auf den Bergen des Herzens. Steingrund
unter den Händen. Hier blüht wohl
einiges auf; aus stummem Absturz
blüht ein unwissendes Kraut singend hervor.
Aber der Wissende? Ach, der zu wissen begann
und schweigt nun, ausgesetzt auf den Bergen des Herzens.
Da geht wohl, heilen Bewusstseins,
manches umher, manches gesicherte Bergtier,
wechselt und weilt. Und der große geborgene Vogel
kreist um der Gipfel reine Verweigerung. - Aber
ungeborgen, hier auf den Bergen des Herzens . .


http://liternet.bg/publish12/r_m_rilke/index.html

http://liternet.bg/publish12/r_m_rilke/zapokiten.htm


http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=51622

петък, 17 декември 2010 г.

Големи немски автори на романи

Имам този превод от книгата "История на немската литература", която притежавам и която ще цитирам точно след някой и друг ден:

На първо място те принадлежат на една и съща генерация; всички представени по-долу автори произхождат от 19. век и то не само чисто биографично, но също и по отношение на литературната традиция, в която са техните корени.

Всички те разгръщат най-голямата си литературна изобретателност и активност /с изключение на Томас Ман / в първата четвъртина на 20 век, което ги прави своеобразни пресичащи границата между епохите - историческата /монархия и република/ и литературна /граждански реализъм и авангарден модернизъм/. На второ място те спомагат немският роман за първи път да придобие световно признание. Щорм и Раабе, Келер и Щифтер без съмнение са постигнали значимост, тяхното въздействие обаче не излезе извън рамките на немскоговорящите страни и в никакъв случай не може да се сравнява с това на Достоевски и Толстой, на Зола и Балзак. Едва с Томас Ман и Роберт Музил, Франц Кафка и Херман Хесе немският роман буквално прекрачва границата към световната литература.

Накрая творчеството на почти всички тези автори утвърди своето значение и сила на въздействие до наши дни, а именно във функцията на традиционното посредничене от една страна и като изходен момент за естетични преобразувания в ресора на романа от друга страна /да си спомним само за значението на Музил в експерименталния роман от 50-те години или за третиране на митовете от Томас Ман, от което напр. Гюнтер Грас научи доста не само за своя “Бут”/.

четвъртък, 16 декември 2010 г.

Служители на разузнаването или на ДС

Ето едно мнение по въпроса за ДС сътрудниците всред дипломатите.

Петков Четвъртък, 16 Декември 2010, 12:04:32
Не мога да разбера всеобщото удивление, че половината от дипломатите били служители на разузнаването. А на кого да бъдат служители? На Червения кръст или на въздържателното дружество. Нали работата на един дипломат е да събира сведения за държавата в която се намира и съобразно тия сведения да действа благоприятно за държавата си. Смятате ли, че сегашното разузнаване няма служители-дипломати?


Интересно е да се отговори на въпроса има ли разлика между стандартните доклади на дипломатите ( в края на крайщата на всеки един това му е част от работата ) и докладите пред ДС.

Около половината посланици са свързани с тайните служби на комунистическия режим,

Прави впечатление, че реакциите по въпроса са строго политически. Почти без изключение. Което ще рече - има възможност за вътрешнополитически влияния и има икономически интереси. Две решения се задават - или принципно отзоваване на всички или решения от страна на правителството за всеки конкретен случай...Така или инак по време на социализма посланиците и сътрудниците в посолствата ( имам лични впечатления ) общо взето имаха вид и бяха прости хора. Но такова впечатление правеше и страната. Въпросът днес е искаме ли и можем ли да правим друго впечатление, и въпросът е не само количествен, но и качествен.

сряда, 15 декември 2010 г.

Герхарт Хауптман

Продължение от вчера. Става дума за Герхарт Хауптман, германец от Силезия,( по това време там е Австроунгария ), и който получава и Нобелова награда за литература в 1912 година.

Нещо като анотация на "Морското чудо"

http://www.tagtt.com/veruca/archive/moment/das_meerwunder%2C_gerhard_hauptmann-350681


Морското чудо
Eine unwahrscheinliche Geschichte. Berlin (S. Fischer) 1934. Entstanden 1933–1934

Разказвачът, в италиански пристанищен град, случайно попада на човек, който е част от един осветен кръг мъже. Този мъж го взема на една от срещите на кръга. Там среща друг мъж ( Карденио ) , който започва да разказва своята история свързана със срещата му с две русалки. Отначало историята на Карденио въздейства малко странно на автора, скоро обаче той е увлечен в нея. Карденио разказва за своя предишен живот като капитан на кораб и как отнема жената на един друг капитан. Когато корабът му потъва той успява да спаси само жени си. В самотата обаче той забелязва скоро, че нещо не е наред с жена му. Когато една утрин тя е изхвърлена от морето мъртва на плажа той много се ужасява и уплашва, но след това издялва една дървена статуя, в която втъква душата й. Тази статуя му послужва за носова или галеон фигура на следващия му кораб. Тежи ли проклятие върху статуята или наистина тя носи душата на умрялата жена, което в края на крайщата води до преобръщане на кораба. Карденио се спасява със своя готвач и фигурата на един самотен остров. Там се стига до комични ситуации при срещата с едно тайнствено морско създание.

Тази история е пълна с въпроси за смисъла на живото и човешкото съществуване, въпроси дали човек се е развил правилно, въпроси за мечти и реалност.



Няколко адреса от Мрежата:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82_%D0%A5%D0%B0%D1%83%D0%BF%D1%82%D0%BC%D0%B0%D0%BD

http://en.wikipedia.org/wiki/Gerhart_Hauptmann


Ето и нещо за Петко Тодоров, което е свързано и с влиянието на Хауптман.
http://www.e-bookbg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=188&Itemid=82

Активно присъства в българския литературен живот; създава драмите "Страхил страшен хайдутин", "Първите". "Змейова сватба" и "Невеста Боряна", един том "Идилии". Различни като художествена ценност, те внасят нов нравствен и естетически смисъл в използваните като художествена канава народни поверия. Под влияние на Хенрих Ибсен и Герхард Хауптман Тодоров превръща художествените си обобщения в образи-символи. Търсенията за самоизява на творческата, градивната личност стават основна тема в зрялото му творчсство.

вторник, 14 декември 2010 г.

Артур Шницлер

Въпроси към Райх-Раницки

Поет на един изгубен свят
Това, което важи и за много други писатели на виенския модернизъм е вярно и за Артур Шницлер: Световната война смачква неговия свят.


За втори път, но не и за последен Марсел Райх-Раницки се занимава със забравени и преоткрити "Еротици" от Виена.

http://www.faz.net/s/RubB31053DF7CD04EB1AC6255608393AC68/Doc~E44CC23A56D344A1CBA108BDB180692D2~ATpl~Ecommon~Scontent.html

18. Октомври 2010
Какво мислите за Шницлер? Карла Шьоллер, Мюнхен

( превода мой, Боабаб )


Марсел Райх-Раницки: Герхард Хауптман и Артур Шницлер са родени 1862-ра. Единият е смятан за поет от обвитата в легенди планина Riesengebirge ( Карпатите ), а другият като писател ( литерат ) от виенския литературен кръг Wiener Kaffeehaus. Хауптман е честван като пророк, Шницлер пък има репутацията на лековат, на еротичен, което в съзнанието на много германски читатели има същото значение и синоним на посягане към фриволното и склонността и влечението към неприличното и циничното.

Шницлер все още има много читатели - на неговата публикувана 1924 новела „Госпожица Елза” са били отредени голям успех и популярност; дори, някои от неговите пиеси са се играли на много сцени, най-малко по-старите. Все пак един инцидент, който се случва в един берлински театър през 1924 става симптоматичен.

Двама мъже заедно пречели, по време на представлението на драмата на Шницлер "Самотният път", както е отразено, с "извънредно високо" изразяване на своето неодобрение: Напълно непонятно e, викали те, че един такъв "боклук" бива представян. Тези, които така бурно и страстно протестирали срещу Шницлер, били двама млади драматурзи - Бертолд Брехт и Бронен Арнолт ( Bronnen Arnolt ).
....


Ето и нещо по от Елиас Канети по повод „Госпожица Елза”
ЕЛИАС КАНЕТИ
Международно списание за
трансдисциплинарни
културологични изследвания
http://eliascanetti.org/fileadmin/user_upload/Zeitung_4_bg.pdf

Смях без комизъм

При четенето на малкия разказ "Госпожица Елза"15 от Артур Шнитцлер
срещаме следния размисъл на Елза за семейството й: "Всичко в нашия дом се
урежда с шеги...На пръв поглед това изглежда да е едно много приятно
семейство, щом трудните проблеми, каквито могат да се появят във всяко
семейство, в това на Елза се решават с помощта на шега, чрез комизъм, който
поражда хумор и смях. На повърхността се очертава една приятна форма на
общуване.
Или това впечатление е измамно? Дали то не иска само да покаже, че в това
семейство няма ни грижи, ни проблеми, които да налагат по-задълбочени и
сериозни разговори? Дали шегата не трябва само да отклони вниманието и да
внуши на околните, че това семейство живее в хармонично и щастливо
разбирателство, без никакви конфликти? По-надолу в текста на Шницлер става
ясно, че функцията на шегата в семейството не е насочена навън, а навътре,
към домашните, на първо място към бащата, и цели да предпази от
проблемите, като ги смекчи и изтласка.
Бащата на Елза е пристрастен, хазартът и борсовите спекулации го тласкат
към все по-дълбока финансова криза. Досега той явно все е намирал кой да
поеме загубите му. Но този път е заложил и изгубил сума, която са му поверили
и която той трябва да върне. Ако не може да плати, срещу него ще подадат
жалба. Затова задачата на Елза, която е на почивка, е да помоли един приятел
на семейството, г-н фон Дорсди, да им услужи с въпросната сума. Особено
деликатният момент в случая е, че я моли не непосредствено баща й, а майка
й, и то с телеграма. За Елзе не е невъзможно да се справи със задачата, макар
че лично тя никак не цени г-н Дорсди. Ситуацията става обаче непоносима,
когато господинът й поставя условието да му се реваншира за услугата, като се
съблече пред него и му позволи да я погледа.

понеделник, 13 декември 2010 г.

Хуго фон Хофманстал

Въпрос към Райх-Раницки във Фракфуртер Алгемайне


Къде бихте поставили в литературата Хуго фон Хофманстал, този артист и естет на езика? Бил ли е той един от последните представители на Fin-de-siècle ( "чистото изкуство" ) или предшественик на нововъзникващия модернизъм?

Смятам, подобно на много други ценители на младия Хофманстал, че е един от най-известните поети на немски, както и отличен писател на оперни текстове, особено на "Кавалера на розата".

За съжаление, голяма част от текста на операта не може да бъде чут. В писмата си Хофманстал често се оплаквал, че Щраус е покрил текста с "дебел слой музика" и така го е унищожил. Той не е могъл да направи нищо: Композиторът е знаел много добре какво иска и не е мислил да се отказва от това си намерение. Музиката във всеки случай е доминираща. Тока е било естествено и за Щраус. По този въпрос той не е допускал изобщо да се дискутира.


Ето едно от стихотворенията му, които преведох набързо, както и няколко адреса:

Виждаш ли града?

Виждаш ли града, как си почива ей там
Шепти ласкаво в нощна роба.
Всред коприненосребрист потоп луната излива
Вълшебно великолепие връз него.

Хладният вятър на нощта донаса диханието си;
Призрачно, гаснещо утихващ звук:
Плаче във съня, вдишва дълбоко и смълчан
Прошепва, загадъчен, съблазнен за взрив ...

Тъмният град спи в моето сърце
В блясък и жарава, с болезнен цветен блясък:
Но ласкаещо плува около ти отблясъка му ,
Притихнал за шепот, се плъзга през нощта.


Siehst du die Stadt?
Siehst du die Stadt, wie sie da drüben ruht,
Sich flüsternd schmieget in das Kleid der Nacht?
Es gießt der Mond der Silberseide Flut
Auf sie herab in zauberischer Pracht.

Der laue Nachtwind weht ihr Atmen her,
So geisterhaft, verlöschend leisen Klang:
Sie weint im Traum, sie atmet tief und schwer,
Sie lispelt, rätselvoll, verlockend bang ...

Die dunkle Stadt, sie schläft im Herzen mein
Mit Glanz und Glut, mit qualvoll bunter Pracht:
Doch schmeichelnd schwebt um dich ihr Widerschein,
Gedämpft zum Flüstern, gleitend durch die Nacht.

Hugo von Hofmannsthal
( 1890)



http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%B3%D0%BE_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%A5%D0%BE%D1%84%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB


http://www.google.bg/search?q=Hugo+von+Hofmannsthal&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a

неделя, 12 декември 2010 г.

Карл Цукмайер - германски театър ( лит. )

Въпрос към Райх-Раницки във Фракфуртер Алгемайне


Какво литературно значение придавате на Карл Цукмайер? Пиесите му, поне някои, са били извънредно популярни и дори хит. Неговите мемоари - "Als wär's ein Stück von mir" ( Като че къс от мен ) ме вдъхнови. Michael Wurmstichт


Много от произведенията му са попаднали най-вече в забвение. Може би и затова пиесата му "Капитанът от Кьопеник" би могла отново да се представи успешно.


И няколко адреса около Карл Цукмайер, които събрах без специални усилия в "мрежата":


http://liternet.bg/publish19/b_racheva/lit_prostranstva/cvetyt.htm
ЦВЕТЪТ НА ГЕРМАНСКИЯ ТЕАТЪР, (Карл Цукмайер), Бисерка Рачева


http://de.wikipedia.org/wiki/Hauptmann_von_K%C3%B6penick
Фридрих Вилхелм Фойгт бил роден в Източна Прусия обущар. Той станал известен като Капитанът от Кьопеник с дръзкото си нападение срещу общинската сграда на квартала Кьопеник в Берлин. На 16 Октомври 1906 година облечен като капитан заедно с група доверили му се войници нахлуват в сградата, арестуват кмета и ограбват градската хазна.

http://blog.project-sierra.de/archives/1175
Der Rattenfänger – Carl Zuckmayer

събота, 11 декември 2010 г.

Зигфрид Ленц за Станислав Лем?

Въпрос към Райх-Раницки във Фракфуртер Алгемайне


Познавате ли есето на Зигфрид Ленц за Станислав Лем? Клаус Hegewald

Не. Не съм писал нищо за Лем. Но веднъж, близо две седмици, направихме едно пътуване прекосявайки надлъж и шир ГДР. Беше поучително и забавно. Но научната фантастика ми остава чужда. Моля за разбиране.

петък, 10 декември 2010 г.

Защо Хайнрих Бьол, един от немските носители на литературна Нобелова награда е забравен днес?

В Германия най-находчивия и търсен за коментари около литературата днес е Марсел Райх- Раницки. Последният е всъщност полски евреин, в чийто немски може да се усети акцент, но чието изразно богатство на мисъл и думи е всепризнато.

Райх-Раницки отговаря на въпроси на читателите във вестник "Франкфуртер Алгемайне". Спрях се на Хайнрих Бьол тъй като и в България доста рядко се споменава.

На мен лично са ми известни следните негови книги преведени на български:

"Билярд в девет и половина"
"Възгледите на един клоун"
"Изгубената чест на Катарина Блум"

http://www.faz.net/s/RubB31053DF7CD04EB1AC6255608393AC68/Doc~E3614C491F850476CBCC53C547E49AC6A~ATpl~Ecommon~Scontent.html

Навярно никой друг немски носител на Нобелова награда е така забравени като Хайнрих Бьол. Имате ли обяснение? Има ли някоя негова книга, която особено цените? Сибил Деген, Хановер


Марсел Райх-Ranicki:
Първо: Това със сигурност ми се струва пресилено. Е да, много книги на Бьол всъщност са забравени - но в никакъв случай всички. Сатирите "Не само за Коледа" са всред най-забавните на немски през петдесетте години. За почти виртуозен смятам разказа - "Събраното мълчание на доктор Murkes"

четвъртък, 9 декември 2010 г.

Мечтите на българите днес

Много, ама много отдавна не съм имал надежда някой от съвременниците ни да ми осъществи мечтите...Нямам я и днес...Може би и затова Бойко Борисов ми дава повече и от колкото съм очаквал. Като се допитвам до ума си, без мечти, го намирам за напълно достатъчно.

Схемите в разсъжденията и приказките засенчват ли фактите?

http://www.svobodata.com/page.php?pid=4563&rid=154#comments
Безспокойствата на Бойко Борисов
8 Декември 2010
Едвин Сугарев


Аз поначало харесвам позициите на г-н Сугарев, както и гражданската му доблест. В случая, както се е случвало и друг път, се усеща нещо доста схематично в разсъжденията. Като че цветовете са отишли към бяло и черно, повтарят се подозрения, които досега не се потвърдиха...Това че Бойко се е "навил" да прави някои от руските проекти в никакъв, ама в никакъв случай не е доказателство, че се е договорил с Първанов. Разбира се, договорките са възможни, но ако човек е наблюдавал ББ през годините ще си помисли, че е по-вероятно да се откажа от властта отколкото да си плюе на суратя...И не само тази е "неточността" на Едвин...

вторник, 7 декември 2010 г.

И Любослава Русева критикува всъщност за приказки

И Журналистката Любослава Русева критикува управлението на Борисов по схемата на Костов - критиката е за приказки и ала-бали.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/12/05/1005425_vojdut_na_chervenokojite/
Вождът на червенокожите

Най-ми хареса, разбира се, оценката на Бойко, че Мишел Обама била пипната отвсъкъде....

Костов за какво е искал оставка от тройната

http://www.dnes.bg/politika/2008/11/25/dsb-otnovo-poiska-ostavkata-na-pravitelstvoto.61506,4

ДСБ отново поиска оставката на правителството


Доста огромна разлика

понеделник, 6 декември 2010 г.

Синята коалиция втвърдява тона към управлението на ГЕРБ

ДСБ поиска смяна на ключови министри, СДС видя категоричен завой наляво
6 Декември 2010


Браво на Костов!

Но е крайно време да разбере, че приказките хващат декиш до време...Лошото е че няма как да възстанови декиша с дела...Особено, след като не може да работи заедно дори и с най върлите си подържници...Иване, бе, толкова хора има, които се кълнат в тебе, как не можа да ги използваш...Не може да си толкова тъп и некадърен...те затова те мислят за умишлен нефелник и запушалка за най-креативната част от българите...

събота, 4 декември 2010 г.

Спешно за ГЕРБ

Казусът с Калина Илиева, както и "акцията" в Горнооряховската болница би трябвало да накара Бойко Борисов да потърси, не политически, но задължително граждански съвет, който да балансира всички подобни опасности за грешки....Този граждански съвет не бива да е от политическия, партийния или художествено-интелигентски контингент...В този граждански съвет трябва да влизат умни хора от народа от цялата страна, така и представители на здравата и несвързана с дотации интелигенция...

Управление на галфони

Днес попаднах на интернет статията:

УПРАВЛЕНИЕ НА ГАЛФОНИ
Иван Сухиванов
http://www.svobodata.com/page.php?pid=4527&rid=29&archive=#comments

Давам си сметка, че сигурно в БАН има червени номенкратурчици, има и лисенковщина, но БАН не е създаден от БКП все пак. Парвенюшката класа, която е яхнала сега страната, няма нужда от творчество, пък и нали има чалга певачки, Иванка от Айтос ще изпее на премиера колко е любим на народа, и другите чалгаджиики, облечени като вавилонски принцеси, с единичните имена като на крави с рекорден млеконадой, ще закрякат на като патки в гьол...


Все пак не бива да се разсъждава от позиция - аз си мисля, че страната не е тъкмо тази, която фактически имаме.

Какво имам на ум?

Позицията на всички, май без изключение, анализатори и критици започва да гради от мисълта за страната България, мисъл която е доста далеч от фактическата България, и която представлява нещо функциониращо подобно на представата им за близка до нормално функционираща държава и общество...За жалост истината е че българското общество е далеч от нормалната функционалност и за да обхванеш и решиш как да реформираш всяка съставна подсистема, за да реформираш цялото е задача невъзможна, най-малкото, по обхват. Затова и започваш реформите на широк и колкото е възможно по-широк фронт...И каквото и да правиш и както и да го правиш реформата винаги няма да е достатъчно качествена.

На какво можеш да разчиташ?

- на доверието на избирателите

- на човешкия "матреал" днес, такъв какъвто е

- на гаранциите от ЕС

петък, 3 декември 2010 г.

Управление на гражданите

http://www.standartnews.com/news/details/id/87690/


Тия от АБВ са ми чели "проповедите", но , разбира се, нямат и понятие как да го реализират.

Белене и нюансите

Ето и мнението на Хиновски, който принципно е противник на строежа, но който разбира че нещата не са само бели или черни, нито че един или друг има конкретна вина за обстоятелствата, па дори да се казва и Иван Костов, който фактически би трябвало да е непричом:


http://www.dnevnik.bg/intervju/2010/12/02/1004140_ivan_hinovski_predsedatel_na_bulgarski_energien_forum/


Тогава какъв е смисълът да се подписва подобен меморандум, при условие че новоизбраният финансов консултант HSBC също не е дал своето мнение доколко ефективен и изгоден е проектът?
- Задавате въпрос, който съдържа отговора. Има опит за някакво раздвижване. Лично аз оценявам проекта като палитра от действия на правителството с цел да подобри отношенията с Русия. От това зависи напредъкът в редица други ефективни области на взаимодействие – военна и лека промишленост, оставането на "Лукойл" в "Нефтохим" и други подобни.

Опитваме се да търгуваме комплексно. Няма нищо лошо в това. Лошо става, когато започваме да даваме много пари неясно за какво и неясно за какви срокове.

Характер на приетия бюджет

"За МВР са предвидени 99 млн. лв. приходи и 1,006 млрд. разходи. Бюджетът за Министерството на културата е 94 млн. лева. "


http://www.vsekiden.com/82511


И аз мисля, че бюджетът не изразява същността на нещата...Според WiKiLeaks най-големият проблем на страната е мафията...аз бих прибавил анархията...От тази гледна точка дори и този бюджет за МВР е малък, но не защото не е подходящ, а защото няма да имат възможност, пак заради анархията внедрена като манталитет, да го приложат ефективно.

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Активиране на резидента

http://www.svobodata.com/page.php?pid=4519&rid=29&archive=

Днес сутринта гледах по Първа спора по Закона на БАН. Депутатката на ГЕРБ тъкмо щеше да обясни какъв трик със собствеността на имотите са направили в закона за БАН през 1991-1992 и Имамов я прекъсна...Явно агентите си имат задачи и когато трябва, дори и за последно, биват активирани.

вторник, 30 ноември 2010 г.

БАНските страчета отвръщат на удара

"Почти претръпнахме и дори се шегуваме как да накараме Борисов да дойде в БАН.

- Как?

- Предложих на колегите да направим отбор по футбол. Аз ще застана на вратата и ще поема риска да му пусна 10 гола. С надеждата в момент на върховно щастие премиерът да ни отпусне 10 милиона.

- По милион за гол?

- Да, а колегите ми горчиво се смеят. Но такава е тъжната истина. Онзи ден им казах, че ако закрият БАН, трябва да емигрираме отвъд Дунава във Влашко и повторно да открием българско книжовно дружество в град Браила.
"
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=690565
Георги Марков: Няма да вдигнем бяло знаме над БАН



Сетиха се, а га лапаха кюфтетата ( правеха се десетилетия наред, че не виждат какво става ) им беше кеф. :)))

Поне един клуб за нещо по-фактическо и градивно да бяха направили в тази обител на Хомо Луденси ( играещи человечета на рентиерска жица )

ПП. Или пък най-малкото - Учени за социално възпитание...Или клуб - Учени протягат ръка на малцинствата....Но...Банските страчета обичат да си стоят на камбанарийката и да захранват и охранват с държавни пари кадри за попълване на дупки на Запад... Социална и партриотечна деятелност по-слаба от тази на Овчарското дружество в Жеравна от 1870...

Да не говорим за ситуацията в Юридеческия факултет с налични подобни модели и в други техни "звена"... Но...Не те дори са най-гадните...Най-гадни са тези, които ги имат за институция...

Най готино е да си учен като тези, които живяха край Освиенцим и се правеха, че не виждат какво става на 5 километра от бюргерските им домове...

А пък партенката, че щели, след закриването на БАН да емигрират в Румъния и отново да основат Книжовното дружество направо ми покърти сърцето...Специално тези нямат енергията и ищаха дори да участват в неделна уборка край блоковете си, камо ли да откриват Книжовни дружества.

вторник, 23 ноември 2010 г.

"Ще ни отнемат имущество без съд"

http://www.duma.bg/duma/node/7600

Днес вестник "Дума" излезе с тревожна и паник статия. Щели да им отнемат откраднатото от нас...Айде, да е на хаирлия и на добър час, пожелавам!

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Хроника и рационалност

Днес в пресата отново прави впечатление статия на Любослава Русева.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/11/21/997329_dnevnici_na_letargiiata/
Дневници на летаргията

Както винаги качествена статия, но, без да прозвучи като упрек, само художествено-журналистическа хроника..И въпросът е днес, независимо от подробностите - като "Живков бил построил повече или по-малко" какво е възможно ДНЕС ( не какво ни се иска ) и от тази реалност прави ли се нещо ( след като е ясен манталитетът - описан така последователно ) и ако да или не, какво не се прави или какво да се прави...Или авторката казва с две думи - каквото и да правиш тук - ще ти се доспи и ще загубиш стремеж да нещо фактическо...Демек и критиката ( мърморенето ) е нещо.

неделя, 21 ноември 2010 г.

БИТКАТА ЗА БЪЛГАРИЯ

БИТКАТА ЗА БЪЛГАРИЯ
http://www.svobodata.com/page.php?pid=4429&rid=154&archive=#comments
21 Ноември 2010
Николай Флоров


Верни неща са написани...Само не мога да разбера г-н Флоров...Кой освен тези, които нарича "котило сегашни администратори и членове на правителството, включително и самия премиер и неговия вътрешен министър" би свършил тъкмо това, което трябва да се свърши...Не ми изглежда съвсем красиво, въпреки че е национално, да очакваш някого да ти извади кестените от огъня, за да се нахраниш, а в същото време да му подхвърляш, че мирише... Тези, които се смятат за истински демократи имаха цялото време на света, за да се докажат на практика...

Съвременният манталитет на българина

Искам да дам един много прост пример. Нека даден човек е държавен или общински служител. На този човек му е възложено да контролира извозването на дребна дървесина - сухи и дребни клони клони от гората, които извършва някаква частна фирма....Как би постъпил този българин? най-много 10-20% от българите ще се опитат да са коректни при изпълнението на тази работа...Останалите, разбира се, ще се уговарят с фирмата - да си затварят очите за това или онова срещу пари...Това е страната ни днес. Искам да кажа, че е нужно едно гражданско движение на доблестните и тези, които ще правят опити за преработване на налични манталитет...

сряда, 17 ноември 2010 г.

Простота и прозрачността е път към рационалното

А според Алфред Тарски и неговата теория за разбиране на ежедневието истината представлява съвпадение на фактите с действителността или по-точно, че дадена теория е вярна тогава, когато тя съвпада с фактите.

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Ново Възраждане?

А защото стана дума за Новото Възраждане и то нещо, което показва, че пак се оказах кръстник на разни образувания. След Ред, законност и Справедливост, сега пък Новото Възраждане....Както и друг път съм казвал живея направо романа си "Как разсякох завесата на битието"

Писано 2008
http://ivo.bg/2008/10/19/%D0%BD%D0%B5%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD-%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D1%8E%D1%81%D1%8E%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/

По-нагоре прочетох, че ни трябват много нови неща…Наистина е нужно ново Възраждане, но преди това ще минат още няколко голготи…Ако се върнем обаче на конкретния повод бихме казали, че алтернатива пред Неразумните юроди е или нови избори – натискът пък и ползите, както и индикациите от предните седмици, го казват, или преминаване към Общността на независимите държави…Но пък и на толкова абсурди, заради ползи и потребности на елементарни хора бяхме свидетели, че нищо чудно да ни изненадат пак.



http://boababbg.blogspot.com/search?q=%D0%A0%D0%B5%D0%B4%2C+%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

вторник, 9 ноември 2010 г.

Несъстоятелност

Изумен съм от изключителната елементарност на Бойковите противници... За да имаш успех с критиките си трябва да вървиш след истината, а не да я "майсториш" с приказки.

понеделник, 8 ноември 2010 г.

"
Преклонена главица, ботуш целува
By Иво Инджев ⋅ ноември 7, 2010 ⋅ Post a comment

Има ли право суверенна България да се разпорежда с Паметника на съветската армия в своята столица?
http://ivo.bg/2010/11/07/преклонена-главица-ботуш-целува
"


Опростенческо е да се смята, че този паметник не бива премахнат, защото нямало политическа воля. Колкото и да е вярно...Ние само се насъскваме да сме все повече разно- и криво-гледи...Нека първо поподредим институциите за да имат, ако не политическа, поне "нормална" воля, пък после, трябва или не, нещата ще се случат...Със същия успех се тръшкаме и тропаме с краче, че видите ли, нямали сме хора, като ...там и там...които да са политици като...там и там. А всичко е тук и човек или трябва да оценява възможното или всъщност доказва, че и него дори не заслужава.

събота, 6 ноември 2010 г.

Кой има право днес?

Дори и комунистите мислят като нормални хора....Останалите, от БСП, АБВ и други са или зависими от мафията или умствено повредени....

Библията на разрухата се крие в БСП
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-11-06&article=346442


"- Как се отнасяте към управлението на Бойко Борисов?
- В частта държава и държавност изключително силно и точно ще подкрепим управлението на ГЕРБ, независимо че има показни акции и че полицаите са си превишили правата при арестуването на някой. Няма война без жертви. Все пак ГЕРБ раздруса мафията - здравната, енергийната, екологичната. Те започнаха да преследват и нeзаконно забогателите. Аз виждам в тях политическа воля и почтеност. И ако и ние искаме да бъдем почтени, трябва да признаем техните усилия. Що се касае до политическата част в управлението на икономиката, ще бъдем интелектуални противници. "

сряда, 3 ноември 2010 г.

Супер, мол и супер мол

Последните няколко десетилетие в българския навлезе думата "супер". Първо дойде бензина "супер", после "супермаркета" и оттам или кой ли знае откъде другаде започнахме да използваме думата "супер" като хвалба и окачествяване...Тъй като тия няколко години в България ни заля една вълна от молове, смятам за подходящо да се приеме и думата "мол", след "супер" като превъзходна степен... А за още по-превъзходна би могло да се използва и "супер мол".

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Обществото за българина

Вчера на разклона на Околовръстно в посока Хладилника някой беше отместил табелата, която седи там от няколко месеца и дава информация, че към Хладилника не може да се мине. Цял ден колите слизаха надолу, набиваха се в уличките при запушването и след това се връщаха обратно…Това бяха хиляди коли. Чудих се как един не се намери, от тези хиляди, който да премести табелата, така че да направи нещо полезно за следващите, а и за всички...

ПП. Аз лично, все пак, измених на манталитета :)))

неделя, 31 октомври 2010 г.

Нов политически сезон

Обикновено, есенно време, година преди избори, у нас се пръкват и новите политически проекти:


1.
На г-н Първанвов

http://www.vsekiden.com/79957

http://ivo.bg/2010/10/30/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2/


2. На г-н Алексей Петров
Илиана Беновска, проф. Елка Тодорова и Теодор Дечев ще градят ЕКИПА на Алексей Петров
http://www.blitz.bg/news/article/91174


3.Както и "Справедливост"
http://www.spravedlivost.net/joomla/index.php?option=com_content&task=view&id=492&Itemid=1

Аз пък, редовно, по този случай си пускам стихотворението:

Предзимна политическа
Копакабана

Копакабаната се разгърна.
Първи дъжд,
пръв зимен повей.
Разгърдени, с наболи зърна
политически трупове
се наредиха за снимка.
Глиган до кошута
и прошарена къртица
до шамандура.
Жълти листа прокапаха
по тротоара,
на всеки вестникарски
ъгъл раздаваха
паунови пера.
Мъглата се сгъсти.
Десни социдеи
напираха невздържано
докато либертианството
изфръкна
като гола смугла
красавица
от пъпката
на посткомунистическата
диктатура.
На мястото на мавзолея
няколко
травеститни духа
оголили дълги бедра
и задници
с женски форми
в мрежести чорапи
танцуваха самба.

сряда, 27 октомври 2010 г.

Кой, какво и за какво, доверието или умът, дарованието и позицията

Вчера в "Дневник" Любослава Русева една много даровита и със стремеж за по-културна и дори литературна журналистика, но все пак симпатизираща, като че ли, на Явор Дачков, журналистка, публикува статията:

Навсякъде е хубаво, но най-добре си е у нас*
http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/10/25/981894_navsiakude_e_hubavo_no_nai-dobre_si_e_u_nas/

Темата е за разликата в морала и европейската култура на българските политици и западните, а и дори балканските политици. Навсякъде по света политиците са крали, но като ги хванат и ги осъдят, те цивилизованите, си посипвали главите с пепел...

А нашите, пита Русева и дава пример Догановия хонорар за хидроконсултации от 1.5 милиона и хонорара на министър Цветан Цветанов от 30 хиляди, за консултации относно криминогенната обстановка в България.


Какво обаче вижда неевропееца в развитата така теза:

- приравнява се милион на няколко десетки хиляди, като се използва всеизвестния вече факт за "хонорара" на Доган, за да се заклейми и Цветанов, - демек всички са едни и същи / да не забравяме, че това са тезите на Татяна Дончева и други апологети на морала /

- аз обаче си мисля, че когато един човек тръгне да пазарува нещо и иска да си свърши работата първото което го интересува е доверието. Човек дори може да пренебрегне качеството пред доверието, защото то води и до много по-високо крайно качество. И докато на Запад, най-общо има висока степен на доверие към фирми и политици, то тук нещата са обърнати. На Доган, например, доверието гласувано от Минстрой е разбираемо. Това доверие сигурно е гарант за нещо друго...А какво е доверието към Цветан Цветанов от страна на една западна фирма, особено докато не е бил на власт. Ако съм представител на една западна фирма и не познавам страната бих се консултирал кой би ми свърши работата най-добре...Но ще искам на първо място да мога да се доверя... Няма да отида при съдиите, които пускат заподозрените и за чиито хонорари не става дума, а ще отида при този, на когото, според западните стандарти, може да се гласува доверие

- така или инак, човек може да е много даровит, и дори много умен, но ако е на грешна позиция то крайния резултат е отрицателен. Освен ако не се окаже, че не бива да се задава този въпрос, а се запиташ - за какво е тъкмо така поставен проблема.

събота, 23 октомври 2010 г.

Разказ - В бара на хотела Resortquest River

В бара на хотела Resortquest River

1


С индианеца Хари де ла Конте се запознахме една ноемврийска вечер в бара на хотела Resortquest River недалеч от центъра на Keystone, Colorado, в Скалистите пранини на САЩ. Същата сутрин пистите над курорта бяха посипани с чуден, пухкав сняг, който дава рядката възможност за полет.

Дали всички, които са карали в такъв сняг са осъзнали, че така се чувстват птиците при летеж се съмнявам, но през деня него го бях запомнил тъкмо по този стил, горе като си стрелвахме веднага след лифта. По прибраната стойка, по умишленото забавяне на тялото преди дъгата и стремежа за красиво изписване само с краката след всеки завой, което по своята красота и сила може да се сравнява само с най-обладателния и уравновесен, преди катарзиса, ритъм при секс, знаех че и той е мислил за полета на птиците. И то много повече и много по-задълбочено от мен.

Всичко в Америка е като в Европа и в същото време малко по-различно. Боровете са същите, но с по-редки клони и с огромни шишарки, снегът пак така пухкав, но като че по-чист и лек, небето и нюансите на зарева и залеза по снега между скалите и по върховете, по-наситен, но и като че под въздействието на притеглянето на по-големи маси земя, мисленето като че по-земно и с по-силна вяра в себе си и в своята си чистота. Което, за такава креатура като мен, която само преди два три месеца трябваше да се занимава с клоунстване и с моралното разобличавания, без да имам чак такова право на това, но като се сравнява с някои, си е за самочувствие.

Да си призная, още сигурно ще ми трябва време, за да изчистя докрай не само ума, но кръвта и лимфите си и за да мога достатъчно свободно да откликна на подканящите погледи за контакт отправени ми от наистина интересни на пръв, а по-късно за някои от тях и втори, поглед дами по пистите. Все пак се чувствах способен да задоволя това любопитство. Сигурно чувството само не е достатъчно. Ние пропускаме и ще пропускаме моментите, но си и мислех, че интересът им е продиктуван по-скоро от красотата на полета ми при карането в дълбокия сняг, отколкото от тайната, която им предлагах като, нека кажа малко смело, европеец. Така и не посегнах и не откъснах нито едно от тези, и според ски костюмите им, ковбойски, снежни хризантеми.


Това, че не потърсих контакт не значеше, независимо от удоволствието при карането, че не се чувствах самотен. Толкова по-силен беше и интересът ми, когато онази вечер, след първото on the rocks, ме заговори индианецът Хари де ла Конте. На третата минута бяхме вече толкова близки, че си признахме и взаимно одобрявахме начините си на каране. Което за нас българите си е равносилно някой да ти подхвърли, че харесва как риташ.

Фамилното му име впрочем не беше де ла Конте. Запомнил съм само истинското му първо име, Хари, но с не напълно напусналата ме от форума на Медиапуул палавост, независимо от сериозността, с която бях започнал да се приемам в Америка, го нарекох в себе си, без капка ирония, а по-скоро поради дори безмълвната звучност на името Хари Белафонте, де ла Конте.

Докато си споделяхме какви ли не резолюции и резонанси на впечатленията от ските, пухкавия сняг и начините за полет в този сняг всичко беше нормално. Когато обаче с присъщия си стоицизъм признах на пряко поставен въпрос, че съм от България, а той подаде онова “Не...”, пълно с изненада, но и с неочаквано звучащо весело съпричастие, състрадателност, но и пренебрежение, магията на вечерта в бара на хотела Resortquest River недалеч от центъра на Keystone, Colorado, в Скалистите планини на САЩ и след полет в пухкав сняг изчезна. Сега и решението ми да не закачам ковбойските, снежни хризантеми изглеждаше напълно естествено.

В България, а и в Европа, редовно се чувам да казвам: “Колко малък е света”, но тогава, когато си се забил на майната си и си се откъснал от миналото, а защо не и от настоящето, някакъв непознат индианец да ти каже: “Миналата година бях няколко месеца в България” е меко казано поразително.

Оказа се, че индианецът Хари де ла Конте беше посетил България и по-специално Благоевградския университет натоварен с мисията да изнесе няколко лекции за работата с малцинствата в Америка. През лятото беше обикалял страната, беше натрупал доста впечатления и като че не беше имал шансът да ги сподели с някого, защото по-нататък само той говори. Аз пък само поръчвах пиене и слушах.

Разказът му започна с констатация.


В бара на хотела Resortquest River – 2



- Първоначалното ми мнение беше, че сте просто simple и че вие просто се губите във въпросите на относителността, културата и манталитета. Липсата на манталитет и морал. Докато в Америка се набляга повече върху правилата на тима, в Европа върху правилата на знанията, при вас не видях тим и правила.

- Е – казах, като се преструвах на леко развеселен – това са си наши правила.

- Сигурно – отвърна той изразително – Все пак не мога да си представя как с тези правила изобщо постигате нещо. Защото в момента, в който се опитате да захванете нещо, непременно ще получите противни мнения и тъй като механизмът на тази технология, която се учи в детството, ви е неизвестна, ще потънете в безкрая на въпроси свързани с относителността. Както часовникът е изиграл изключително важна рола за човечеството, независимо от относителността на времената на индивидите хора, събития, предмети и движения, така и за да са ефективни на хората са нужна единни и абсолютни категории при решаването на общите им задачи.

И защото само разпочукнах от неловкост леда в стената на чашата си и отпих, той продължи.

- По време на престоя си имах контакт с три българки. Всичките бяха хубави, интелигентни и интересни. Сега като си помисля за тях и съвместните ни минути в мен горчивото е повече от красивите мигове. А трябва да призная, такива имаше немалко.

- Мога да си представя – го уверих напълно откровено, като вдигнах по инстинкт поглед към хубавицата седнала малко по-нататък на бара и се пазех да конкретизирам тази си престава.

- От човешката история са извлечени правила, които казват достатъчно просто и ясно как да общуваме. Традиционните задължения като хуманност, истинност, честност, или това, което не може винаги да се предпише или провери по закон, а идва само вследствие на вътрешно убеждение. Това може да се нарече световна етика. Тя е проста и е валидна за обикновените хора навсякъде по света. Дори и в горите на Амазония. Да не се ликвидираме физически, да сме честни и откровени един към друг, да се уважаваме взаимно.

Не знам защо в този момент ми хрумна, че не малко наши момчета биха го упрекнали на мига с крилатата фраза: “Ама вие защо биете негрите и сте станали световен жандарм”, но кой знае защо това не ме развесели особено.

( Следват интересни истории с трите българки, както и с хубавицата седнала малко по-нататък на бара. Но, когато съм готов. )

3

- Идеята на Дарвин, че културата се развива подобно на биологическата еволюция ни кара да се спираме на идеи, моди и техники, които така яката са се загнездили в главите на хората, че в края на крайщата именно те формират културата им - рекох, като осъзнавах, че съм живял дълго в България и при социализма и осъзнавах вида на стила, който ми диктуваше улавянето на алкохола.


- Само една от тях имаше относително приемлива позиция - каза той. - Не ми позволи да й плащам, но ми даде да разбера ясно, че не съм единственият й любовник. Веднъж живях три месеца в Ню-Йорк и признавам, че тази българка беше по-свободна и от най-провокиралата ме нюйоркчанка.

Изгледах го със завист и си казах наум.

"Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже
и той я гледа мила засмена."

петък, 22 октомври 2010 г.

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Министър Цветанов и ползата от компроматите

Въпреки многото безполезни приказки от цялата работа ще има няколко ползи

- Цветанов ще си вдигне рейтинга, защото е чист, пък и става дума за суми, които са по възможностите за една средно семейство

- ще има повод да се сезира проверката на достатъчно много други публични и можещи да влияят на политиката личности - пример съдията Пенгезов и лидера на БСП Овчаров, а защо не и президента

- те обаче трябва да отговарят по същия начин, като Цветанов, а не да се правят, разчитайки на партийни и парични защити на ампета

- медиите, все пак, е тъпо да извеждат като тема номер 1, защитни действия на подсъдими

- журналистите, колкото и тези дни да показват глупост и тенденциозност при задаване на въпросите си, свикват и може би ще искат в бъдеще да имат правото да задават все повече въпроси ( право да си кажа, след като слушах днешното обяснение за парите на Цветанов от Красимир Стефанов става ясно колко грозно и умишлено беше изведено вчерашното заглавие за 127 хиляди, които им липсвало обяснението - не могат ли да разберат, че читателите, дори и тези, които искат Цветанов да се провали, ясно разбират изкривяванията )

- независимо, че се тръби, колко била клакьорска пресата днес не се чу ясната похвала, че властта днес може да се нищи така свободно

сряда, 20 октомври 2010 г.

Намерения и факти

Нашите медии, умишлено или не, но определено и по навик вследствие изграден грижливо през социализма манталитет, внушават на българина да приема приказките за факти.

Преди няколко дни, когато въртолети летяха над къщи край язовири и в подножия на планини, обявиха, че от несъбрани данъци ще се получат най-малко 30 милиона за държавната хазна, Кушлев щял да прибере имущество за милиард и половина ( досега е прибрал само 200 хиляди, което не покрива и заплатата на агенцията му ), а днес пък че пари ще дойдат от по-високи данъци за богаташки имоти и скъпи коли:

http://dnes.dir.bg/news/mestni-danatzi-antikrizisni-merki-7294772?nt=4
Налагат по-високи данъци за жилища и мощни коли


В случая се получава парадокса, че всеки знае, че най-много 5% от намеренията у нас намират практическа реализация, и то в извратен вид, но въпреки това гръмките и написани с големи букви димки се приемат за нещо нормално...Нека, нека, си казва предубедения будала, например като мен, в края на крайщата не е ли прекрасно да живееш в непрекъсната лъжа и заблуди в този грозен и несправедлив наш сват. Така или инак си му свикнал.

Заемът за жилище на министър Цветанов

Тъй като тези дни стана дума за заемът и покупката на жилище в Изток от министър Цветан Цветанов, за сравнение от едно място ми обърнаха внимание на следния сайт, където става дума за Станишев, семейство Дойнови, "спестени" хилядарки от отпуски, земя на Ламбовски и изобщо наследени, по способност, бизнеси:

http://www.fimoti.com/index.php?topic=151.0

вторник, 19 октомври 2010 г.

Здравната реформа

Ето едно мнение на "Лекарка":

Лекарка ( нерегистриран )
19.10.2010 17:08
от този адрес:
http://dnes.dir.bg/news/bls-zdravna-reforma-7290356?nt=4

Щом договора е за замазване на очите на хората- ще се скъса.Стига лъжливи ходове на правителството.Относно реформата в здравеопазването- тя е ясна-нови диагностично свързани групи относно пътеките,за да не се лъже,контрол върху лекарствената политика-защото нямаме пари за най добрите лекарства.Реформиране на здравната мрежа- по европейски модел- за това нямаме пари.Пакета на услугите- по здравна каса- според финансовите възможности на държавата.Лични здравни карти- за да се вижда кой пие и кой плаща./трябват пари за да се изработят./Всичко това бе предложено от екс. мин. Борисова,но тя не можа да се договори с любимеца Дянков и я смениха.Електората не я хареса защото не била млада и красавица.Хак ви е .Сложиха Константинов защото е от БЛС-за да намалят напрежението,но с фалшиви ходове не се стига далеко.



Бих прибавил, на първо място, изграждане на добре функционираща Бърза помощ. ( което няма да е никак лесно )

С интерес очаквам реакцията на Бойко Борисов

Досега всички български* опити да бъде създадена интрига между Бойко Борисов и Цветан Цветанов беше преодолявана, и от двамата, абсолютно премерено и умно...Мисля, че и последните опити ще бъдат преодолени така... Иначе се рискува абсолютно всичко...а и моята лична симпатия.


Вчера беше убит шофьорът на адвокатката по делото срещу Килърите, а тази нощ откраднато златото от Леярите... Добър повод за отмиване на компроматчета.

* - специфични с дребнавостта, простотията, налудничавостта и измекярщината си интриги и компромати

понеделник, 18 октомври 2010 г.

"Скандалът" около минитър Цветанов - 2

Не мога да отмина "коментарът" на Едвин Сугарев:

http://www.svobodata.com/page.php?pid=4184&rid=29&archive=#comments

"Скандалът" около минитър Цветанов

Както и българският съд, когато тълкува, този който иска ще изтълкува "ситуацията с апартаментите" на министър Цветанов в интерес на мафията и нейните сурогати, ще го изтълкува така...Аз лично обаче съм убеден, че народът, болшинството хора, вече трудно могат да бъдат излъгани...Разпространителите на "компромати" за това крив или прав ти е носа по време на чума, се компрометират сами...

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Синдикатите и сивата икономика

http://www.monitor.bg/article?id=264454
Всеки четвърти работник в сивата икономика
25% от строителството нелегално, завърта 1,7 млрд. лв.

Време е синдикатите, които са с изключителни претенции към правителството, първо да си свършат работата по отношение на "прегрешенията" на членската си маса.

БСП бутала ченгетата към протести

http://www.monitor.bg/article?id=264449

Въпроси кой "стимулира" синдикатите, главоломния ръст на болничните в края на миналата година, източванията от здравната каса, могат да бъдат задоволени по аналогия.

сряда, 13 октомври 2010 г.

"Новите" лица и "техники" в ДСБ

Снощи гледах Референдум относно пенсионната реформа и осигуровките...От страна на ДСБ участваше Радан Кънев. Говори умни неща, но, както винаги предложенията и реформите, които се предлагат от ДСБ, постепенно губят валидността си, защото колкото и умни и правилни, нямат реална възможност за прилагането им....Краен резултат - същия като при БСП, които поначало са характеризират само с празни приказки.

вторник, 12 октомври 2010 г.

Гиньо Ганев се ширил в офис за 1 млн. лева - 2

Всъщност какво може да се очаква от един Гиньо и един Ганев.

Гиньо Ганев се ширил в офис за 1 млн. лева

http://www.monitor.bg/article?id=264188


Само в страна като България и под "опеката" на комунистите и манталитета им може да се избере такъв народен изедник за народен закрилник.


На стената на срама!!! На веки веков!!!

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Съветите и стъпките на Николай Слатински - 3

Попаднах на един материал, който ще се опитам да коментирам стъпка по стъпка:

5 стъпки за изход от кризата в управлението на България
http://nslatinski.org/?q=bg/node/314

6. В „ГЕРБ” кадровият потенциал и членската маса са унизително посредствени и направо бездарни – дори на фона на падащото средно равнище на интелигентност и креативност у нас, след като 1 милион креативни, можещи, предприемчиви и енергични хора емигрираха, а още 1 милион такива тук, в страната, са смазани, обезверени, уморени, затънали в кредити, амортизирани.


По тази точка може да има и верни неща, но... - Бойко Борисов, във връзка с разбиранията си за управление на България, но и сравнително, по-средна оценка, има най-добрите министри / изключвам времето на Костов, защото ситуацията тогава и политическа и икономическа беше много, много различна / - да се говори за нужда креативните да излязат напред в една страна с огромна маса, с огромно болшинство, което няма и понятие за каква креативност всъщност трябва да става дума е празнодумство и добро пожелание... - да, ГЕРБ, нямат много широка подкрепа всред малката група на кретивните и интелигентните ( изключвам от тази група социалистическите интелигентни и градивни, защото те използват креативността и интелигентността си с грешна постановка, което е още по вредно и от несъпричастността ), но те, самите интелигентни и креативни ( с много малки изключения ) са повредени от предубеждения, което е също вредно...

Съветите и стъпките на Николай Слатински - 2

Попаднах на един материал, който ще се опитам да коментирам стъпка по стъпка:

5 стъпки за изход от кризата в управлението на България
http://nslatinski.org/?q=bg/node/314

5. Целият потенциал извън парламента и извън управлението – партии, NGO-та, интелектуалци, мениджъри и кадърни политици от организационна точка са в насипно състояние, фрагментизирани и атомизирани, така че не могат да родят бързо нито управленска алтернатива, нито сплотена сила, която да вземе властта по демократичен път (не броим вечните кандидати за власт, които тичат из институциите и се самопредлагат „до поискване”).


Вярно е че е в насипно състояние, но той ще си и остане такъв. Нещо "градено" с десетилетия, не можеш оправи с добри пожелания...Тепърва след поподреждането, след захващане, поне малко, да функционира моралната, обществена и материална инфраструктура, ще се появят малко по-големи обединения ( да припомняме ли кои са в неправителствените организации и за какво съществуват ? ) Интересното е че умници като Слатински дори не споменават това, а Волен Седеров, в името тъкмо на него рискува както доверието на членовете на партията си, така и своето политическо бъдеще...

Съветите и стъпките на Николай Слатински

Попаднах на един материал, който ще се опитам да коментирам стъпка по стъпка:

5 стъпки за изход от кризата в управлението на България
http://nslatinski.org/?q=bg/node/314

1. Бойко Борисов доказано не става за министър-председател – липсва му разбиране на самата същност на управлението днес, когато йерархичните структури се заместват от мрежовите, твърдите, силовите подходи отстъпват място на меките, гъвкавите подходи, а централизацията и командването дават път на децентрализацията и координирането.


- Кой го доказа и как? Само след думата "доказано" човек вече изтръпва. И нататък Н.Слатински "доказва", че социалистическото му разбиране за начина по който трябва да се управлява Българската държава напира тъкмо като доказателство, че изпуска нещата...Кой, Станишев или Сакскобурготски бяха на ясно за продължаващия разпад на държавността в България... А Бойко Борисов тъкмо това доказа - че с подходящо или неподходящо образование е наясно, че най-първото, преди всичко, трябва да се поподреди, да се попозапуши, да се възвърне чувството, че това е държава, а не граовска махла...И колкото и да е изключително трудно срещу лавината на незаинтересоваността и анархията - има резултати...

събота, 9 октомври 2010 г.

Реформи в здравеопазването

Контролът и ефективността, най-малкото финансовата, в здравеопазването може да се постигне бързо и евтино, сравнително, с въвеждането на национална информационна система...За целта могат да се използван вече съществуващите системи на ЕСГРАОН, на НОИ и други, както и на някои от болниците...Нужно е да се намери само подходящ екип...Такава система, ако екипът е наистина ориентиран практически, може да се разработи и внедри за 3 месеца.

петък, 8 октомври 2010 г.

Обясненията на Борисов

http://www.vsekiden.com/78405
Вноската за пенсия – не 3% нагоре, а по-малко
Костов единствено и само дойде да ме помоли да бъдем силни, обяви премиерът


Изключително съм доволен! Поредното "обяснение" от страна на Борисов обезмисля, девалвира и замита като че с ръкав от мръсна маса всички "упражнения" както на голяма част от журналистическата гилдия, така и на цели рояци "политолози", "социолози" и "политици".

Под вола теле

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=634717#comments
Волейбол за сърцата
автор(и): Николай Кръстев, прочитания: 538, коментари: 3

Този път волейболистите не триумфираха. Загубиха от отбора на Куба, оставяйки сили и души на терена в мач, който не може да бъде разказан. Но емоцията и споменът от него ще живеят дълго.

Българите сега не успяха в битката за медалите. Но пак спечелиха симпатии и нови почитатели. Как да не подкрепяш мъже, борили се с дух до последен дъх! И елитни играчи, които са толкова далеч от така заразната звездомания? Все спортисти и хора, за които спокойно се казва, че могат да бъдат пример на децата.

За протокола грозните успехи са по-важни от красивите загуби. Но сърцата на запалянковците безпогрешно усещат кога един отбор е отстъпил, без да бъде победен. Тогава и затова му дават цялата си обич. Волейболистите отново я заслужиха. Като едно от малкото хубави и стойностни явления в родния спорт.




Комплименти и благодарност за нашите момчета. Без изключение. В един отбор никога всички в един ден не играят 100% с възможностите си...Благодаря и на г-н Николай Кръстев. Един коментар без търсене на телето под вола, с което обществото ни е така богато надарено.

Българските синдикати

Не знам защо, но нямам доверие на българските синдикати. Може би е така защото "назначенията" на "постове" в България са винаги от ОНОВА котило...Интересно ще ми бъде, например, да узная колко от участниците във вчерашния митинг на КНСБ са участници по служба. Това включва както профсъюзните лидери по предприятия, така и БСП дейци.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Синдикатите и организациите на работодателите

Месеци наред така наречената "тристранка" преговаряше за пенсионната и здравната система...Като резултат обявяване на стачки и вечни недоволства от едната или от другата страна...Всичко хубаво с претенциите, липсват обаче каквито и да е усилия и ангажименти...Например по контрол на изтичания в системите, контрол на спазването на закона, та дори и контрол за плащането на ДДС...При положение, че правителството се ангажира с някакви отстъпки към едните и/или другите трябва да заложи в договорите членовете и организациите да свършат поне малко работа около осветяването на плащането на данъци и осигуровки.

вторник, 5 октомври 2010 г.

Де факто???

Много говорим за Гражданското общество. Да видим дали предприетото от webcafe.bg ще има ли резултат... Все пак си спомням, че инициативата "Пиши до кмета", по времето, когато Б.Борисов беше кмет, имаше резултат. Тогава описах в сайта на Общината как в Кьолн, Германия, се сепарира боклука преди подаването му към заводите за преработка...Дали съм бил първия или последния, който е споделил тази идея и дали от това "посяване" в общината са взели решение за сепарирането няма значение...Важното е идеята да стигне до повече хора...И..разбира се, участниците да са заинтересовани от общо благо а не от лични, но вредни, пак за всички, присвоявания.

Позволих си и да копирам това от webcafe.bg



http://www.webcafe.bg/id_1322222131_Pisma_do_premiera


Трудно ти е.

Мъка ти е.

Искаш премиерът да те чуе.

Напиши му всичко, както си е.

Ние ще го публикуваме.

Без грубости и без обиди само моля!

Иначе пиши на воля.

Моля, изпращайте вашите писма за новата ни рубрика на редакционния ни e-mail: webcafebg@gmail.com или използвайте формата за "Стани автор".

Писма до Бойко Борисов

Близо 21 000 писма, в които граждани се жалват от всевъзможни проблеми, са получени в приемната на МС за 14 месеца от мандата на правителството на Бойко Борисов, съобщи в. "Монитор". За сравнение броят на жалбите за целия мандат на Станишев е едва 8680...

Матеус - изключително симптоматично

http://www.sportcafe.bg/id_1093531152_Kak_go_pravish_Mateus?

Остава загадка как германецът за една седмица у нас налучка играчите във форма, но ключова част от работата на успешния мениджър е делегирането на работа надолу по веригата.

"Чуждестранна колонизация на селата"

Давам този линк към статията "Чуждестранна колонизация на селата" с цел едно допълнение...
http://www.webcafe.bg/id_646011528_Chujdestranna_kolonizatsiya_na_selata

Свързано с темата една относително стара идея е създаване на агенция, кооператив или акционерно дружество, може и на базата на публично частното партньорство, което да използва всички споменати в статията предимства и да се заеме с възстановяване, реновирането, поддържането и управлението на изоставени къщи из българските села, които да се предоставят заедно с дворовете, и евентуално малки стопанства към тях за ползване от желаещи, на първо място пенсионери, както българи, така и чужденци.

Участието на българската интелигенция във възстановяването на държавата

Например, ето една поредна критика, от страна на Иво Инджев
http://ivo.bg/2010/10/04/%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF/
Чиновниците и чинопочитанието са на почит в битките на Борисов

Същественото всъщност е че реформи, така или инак, ще бъдат направени и ...същественото е също, че интелигенцията за пореден път не участва с друго освен с "градивна", според нея, критика.

Политическите коментари днес

Последно време коментарите около правителството на ГЕРБ се характеризират с изключителната си повърхностност, шлагерност и дребнавост...Характеризира се и с известна масовост на критически настроените политолози и анализатори, което, поне според мен, като ги сравнявам с общонационалните проценти на одобрение, показва каква част от тях са на синекурни и зависими позиции...

Тъкмо затова започна да ми се ще да чуя Огнян Минчев...Какво мисли за общата икономическа и политическа обстановка и най-общо за състоянието на страната и перспективите...

Мисля също, че мълчанието му се дължи от една страна на одобрение, от друга на факта, че се чакат резултати, от трета на осъзнаването, че реалностите, в които се правят опити за реформи са такива, че един непредубеден и умен човек не може да очаква бързи резултати.

петък, 1 октомври 2010 г.

Политическата класа и кариеристите

Ето нещо много вярно...И което може да послужи - ако има кой да го прочете и види:

Той, заобиколен в сферите, в които се е концентрирал, пропусна факта, че мислещите хора постепенно започнаха да се отдръпват и останаха кариеристите.

Реално, в момента той наистина е заобиколен от кариеристи. Гледам последните назначения, които се случиха. Както в здравеопазването, така и в образованието. Това са определено хора без опит, но с много силна политическа подкрепа и кариеристи – хора, които се опитват да правят това.


http://www.vsekiden.com/77942

Здранеопазване проекти - 2

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=627684
10 спешни неща, за да се оправят болниците

2. Незабавно трябва да се направи остойностяване на всички медицински дейности на базата на консенсусно приети и утвърдени стандарти, протоколи и алгоритми по отделните специалности. Утвърдените минимални цени е задължително да бъдат съобразени с европейските тенденции на съвременната медицина.



За остойностяването трябва задължително да се намери пропорцията между между средните доходите в България и други страни и съответното остойностяване, в зависимост от компонентите - труд, апаратура и лекарства.

Нов здравен министър

Не знам дали с избора на д-р Константинов Бойко Борисов е прав или греши, но обезателно трябва да се съобразява с факта, че не бива да продължава да действа като с Фандъкова, която я срещна и по делата и по работата й по-нататък я лансира за кмет...

Здравеопазването, особено в България и особено тъкмо в тази ситуация, както и факта, че д-р Константинов не е с голям управленски опит, налагат създаване на съвет към министъра. В него могат да влязат три до пет души...Доказали се организатори ( поне от нивото на Константинов - болницата в Кюстендил е по-малко и от едно отделение в някоя от софийските болници ), честни лекари и визионери. Като Чирков например ( без да претендирам в 100%-ната му честност :) ), който настоява първото и най-важно нещо в реформата да е организирането на Бързата помощ.

Допълнително информация:
http://e-vestnik.bg/10058/izpovedta-na-posledniya-feldsher-v-zdraveopazvaneto-gerb-izvarshva-tsenotsid-nzok-vav-voyna-s-lekarite/


Свако:

Испанското село в което живея е с над 4000 хиляди жители и няма болница. Има медицински пункт, където когато не се по4увстваме добре ходим да досаждаме на единствения лекар. Записваш се в понеделник, и след една седмица ти идва редът. Веднъж докторът прецени, 4е е нужно да мина през ехограф и трябваше да 4акам пове4е от месец.На въпроса не може ли да стане по-бързо, отговорът беше, 4е е възможно ако го направя на собствени разноски, а не на здравните осигуровки които ми се удържат всеки месец от заплатата. Освен това ме прати при диетолог, лице от женски пол на предпенсионна възраст на което имах неблагоразумието да споделя как се храня и какви коли4ества алкохол употребявам. В резултат ми се препоръ4а диета при която само един заек би оцелял и то ако не се придържа строго към нея. Скромното ми мнение е , не се разболявайте(правете вси4ко с мярка) и не о4аквайте безплатно ле4ение. Ако все пак я окъсате, резутатът от ле4ението, независимо къде живеете ще зависи от големината на банковата Ви сметка.

четвъртък, 30 септември 2010 г.

Конкурс за проекти в здравеопазването

Аз лично отдавна смятам, че преди да се направи някакъв избор или се вземе решение, в случая - здравеопазването, трябва да се направи конкурс за проекти. Както е в много други сфери.

Така смята и Мартин Димитров:
http://www.standartnews.com/news/details/id/81592/%D0%9C.%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%3A-%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%88%D0%B5%D1%84-%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BB
М.Димитров: Новият здравен шеф да е смел Борисова нямаше посока на действие, казва синият лидер

Съветвам да се събере една работна група от НС, за да има подкрепа. Нека да има няколко кандидата, които да развият своите идеи – не знам доколко човек, който е лекар, може да направи необходимата здравна реформа, по-добре да бъде назначен човек икономист, а не лекар, който има някакви интереси, допълни Мартин Димитров.


За разлика от него обаче съм за лекар. Има достатъчно лекари - честни, интелигентни и с визия.

сряда, 29 септември 2010 г.

"Няма да се въвежда допълнително 20% заплащане на здравните услуги."

Борисов: Няма да се доплаща за здраве
Премиерът промени концепцията в последния момент

http://www.standartnews.com/news/details/id/81478/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2%3A-%D0%9D%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%89%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5

Наистина под ключовата за здравеопазване подавка "20% доплащане" фактически се криеше от една страна желанието пациентите да контролират източването на здравната каса, а от друга практически някаква пълна неяснота - в която се включваха и невъзможни и парадоксални състояния.

Изходът след отказа - информатиката днес дава възможност за относително много евтино въвеждане не на електронна карта, а на информационна здравна сметка ( например в ЕСГРАОН ). В тази сметка всеки един гражданин ще може да види приходите и разходите си...Приходите от вноски, разходите - доколко е ползвал и защо здравни услуги...От една страна така ще може да се получи по-добър контрол, от друга могат да се дават и бонуси на "положителните салда". Тази сметка ще може да послужи нататък и за основа на всички допълнителни, по-скъпо струващи организационни мерки, например като здравната карта.

вторник, 28 септември 2010 г.

Изказването на министър Цветанов

Изказване на Цветанов за ромите е неприемливо за ЕК
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=170474

че ромската общност е инкубатор за генериране на престъпност


Днес в пресата коментарите са и в двете посоки - както в посока практичност и говорене открито по проблема, така и като обвинение към тези, които не правят достатъчно за повишаване образованието и културата на тези "общности".

http://ivo.bg/2010/09/27/%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0/#comment-37929


http://www.standartnews.com/comments/details/id/762/%D0%98%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B0%D1%83%D1%82%D1%81%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D1%80



У нас обаче не бива да се забравя, че не може хора – водещата или болшинствената народност у нас, които още не са се научили да казват „добро утро“ сутрин да бъдат обвинявани, че не правят достатъчно за приобщаването на така наречените „нежелаещи“ да се цивилизоват. Цивилизоваността, в разните й аспекти, е паралелен процес… И отчуждението от обществените задачи ( въпреки че принципно никога не са били нещо извън "разбиранията" на от 3 до 10 % на хората у нас ) по време на социализма също не бива да се забравя…

понеделник, 27 септември 2010 г.

Интересни случки и тълкуванията им от посещението на Бойко Борисов в Америка

http://e-vestnik.bg/10049/borisov-mishel-obama-e-pipnata-otvsyakade-kak-premier-stava-korespondent-na-vestnik/

Наистина едно много забавно четиво. Авторът на горното "тълкувание" завършва:

Малка беда е, че този тип журналистика, диктувана от премиер на обслужващ журналист не може да покаже реалната картина на българските срещи в Ню Йорк. Не е толкова страшно, че в. „Труд” живее още във времето на Тато. Сега сме във века на свободната информация и, рано или късно, скритото излиза отнякъде.

По-лошото е, че простотиите вече се издигат в маниер, шик, някакъв стил, който народът харесва – кво, пък, колко е естествен човекът, кво искате от него…


Моето пък тълкувание е че тълкувателите ни са прости и смешни хора ( друго не може да се очаква, след като около 1880 година само 3.6% от българите са с образование )...Те не могат да разберат, че хората по света не обръщат внимание на това, кой как тълкува тази или онази подробност, а гледат на фактите, а ако стигнат и до интерес към подробностите, тогава гледат и на непосредствеността, откритостта, на самочувствието и достойнството.

понеделник, 20 септември 2010 г.

"Съпруга предаде убиеца от Костенец"

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=340880

Анонимността не е гарантирана
Вътрешният министър разказа кой е помогнал на полицията да намери издирван за убийство
http://www.capital.bg/blogove/pravo/2010/09/19/962656_anonimnostta_ne_e_garantirana/

Днешната поанта на българските средства за "масова информация" върху "издаването" на престъпника от страна на съпругата, на мястото на фактите, че всъщност бягството само по себе си е нещо абсурдно, както и че "предаването", че е най-разумното и най-законното, подчертават недвусмислено цялата изкривеност и нелечима андрешковщина на обществото ни...Ние продължаваме да не се идентифицираме с държавата си, а неосъзнатата простотия на пресата само сочи един от симптомите.

петък, 17 септември 2010 г.

Демократична по форма и авторитарна по съдържание

Статията:
Вървим към демократична по форма и авторитарна по съдържание държава (Ние всички подценяваме Бойко Борисов!)
д-р Николай Слатински
http://nslatinski.org/?q=bg/node/311#comment-2818


Моят отговор и под статията:

Анализите, поначало редки, са хубаво нещо.

Може би от тях бихме могли да стигнем по-близо до истината...В случая имам няколко забележки:

- най-вероятно именно енергийните "козове" са най-важното нещо, за да имаш достатъчно сила или власт в една страна...особено като България

- в края на крайщата властта е една пълна единица и това че трима или повече я имат не променя много ако един я има.

- въпросът е колко тази власт се използва за общо блато и въпросът е за практичност / резултати / по отношение на страната и въпросът е за нивото на добронамереност - идеал

- демокрацията, поне не по-лоша от моментната засега е гарантирана в България

- всички критики които чувам засега срещу ББ за мен са повърхностни, поне ако опитите за реформи не се окажат безрезултатни / а резултат в българската "конюнктура" е и 30% успех /

- и ...ами ако се окаже, че ББ е добронамерен. В което засега вярват повечето българи.

сряда, 15 септември 2010 г.

"Кой каза?"

Както и със случая в Могилино Георги Първанов насочва мисленето и изказа си в неправилна посока - не на реалния проблем, а на това кой и защо бил направил забележка.

Фактически България прави изключително малко за решаването на така наречения "ромски проблем". И то не от вчера...А най-малкото Първанов, който и веднъж не се е изказал по въпроса градивно, ако не и никак.


http://frognews.bg/news_26993/Parvanov_Sporim_s_Borisov_no_i_dvamata_rabotim_za/
„Това, което стана с изгонването на българските и румънските роми от Франция, не е добър европейски тон, според мен се разминава с европейските ценности. Не намирам за нормално груповото репатриране, какъвто беше този случай. Ако има хора, които са нарушили закона, то тази информация трябва да стане публична, което е ангажимент и на българските власти, но в никакъв случай не бива да се вменява вина на етнически принцип“, каза държавният глава.

„Ако аз показвам някаква нервност в случая, то е защото изказването на френския посланик ми прозвуча менторски. Ние добре си знаем проблемите, свързани с ромския въпрос. Правителства наред, в това число и сегашното, полагат не малко усилия, за да намерят реалната социална и образователна интеграция на ромите. Но този проблем няма да бъде решен със замах. То е създаван в продължение на десетилетия и сигурно ще ни трябват години за неговото решаване“, добави още президентът Георги Първанов.



Фактически правителството на Борисов за пръв път прави нещо съществено - въвеждането на обучение на децата от 5 годишни.

"Хората на духа и неговата уютна бутилка"

Три интересни статии, които характеризират като безплодни както ситуацията в страната и "хората на духа",така й, за съжаление, най-добрите ни и с относително европейско ниво журналисти:

1.
Компромисите на безкомпромисния премиер
Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com/page.php?pid=3962&rid=29&archive=

2.
Хората на духа и неговата уютна бутилка
Иво Инджев
http://ivo.bg/2010/09/15/%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%83%D1%8E%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BA/#comment-37421

3.
Пундитите. US посланик Уорлик и Сганарел
Димитри Иванов
http://www.blogger.com/post-edit.g?blogID=7545219649332516928&postID=1043801168351093271


Специално за номер 2:

Тези хора никога не са били хора на духа, от които България има нужда…И то не може да бъде инак – просто ние сме, в огромната си част, само от 2-3 поколения грамотни. ( наскоро стана ясно, че в 1880 само 3.6% от българите са били грамотни, а 1944 – 20%. Да не говорим за обществената безграмотност „възпитавана“ при социализма. )

понеделник, 13 септември 2010 г.

Къде е нашето място в прогреса на информатиката

Една моя статия от Демокрация от 2000 година, където се прави едно относително популярно предположение за посоките в информатиката...Което днес е ясно, че е било правилно за евентуални стратегии...В Норвегия държавната стратегия за описание на знания, приета след 2000 година, е така наречената технология Topic Maps...С работа от повече от 10 години по въпроса имам вече и готови продукти и системи, но България е много далеч от момента, когато, най-малкото ще предложи технология за евентуално обсъждане или приемане на полезни за страната технологии и/или идеи.




2000-08-16

Определящото в развитието на световната икономика от последните 20–30 години без съмнение се оказа революционният ход на информационните технологии. Като че неусетно, но не неосезаемо те намериха място в почти всички сфери на бита, повишиха производителността на труда, откриха нови възможности в живота и комуникацията между хората, ускориха откритията в науката. Не само повишената производителност, но и вярата, че компютърът и информатиката са моторите на бъдещото развитие, доведоха до неимоверни натрупвания на капитали, които все се инвестираха отново в същите, като водеха до нови открития и нови печалби.
Ако в този аспект проследим последните 10 години, които са характерни с развитието на Интернет и мобилната комуникация, ще установим, че ускоренията, с които се възприема и внедрява новото, стават все по-големи. Стигна се дотам, че закономерната в миналото цикличност на световните развити капиталистически икономики се изглади и те преминаха почти без изключение в период на дълъг икономически ръст.
Перспективите, без да се преувеличават и без да се омаловажават опасностите, които съпътстват новостите, са още по-блестящи. Компютърът, информатиката, Интернет, нанотехнологиите, генното инженерство (чиито постижения без информатиката също бяха немислими), поставят пред света нови задачи, а извеждат на преден план и някои забравени, тъй като възможностите им за осъществяване стават реални. Колкото и невероятно да изглежда, като че идва времето, когато ще бъдат решени глобални проблеми, свързани с глада, болестите, образованието и т. н.
Тези постановки като че съвсем не се връзват с българската ни ситуация. Проблемите са толкова много и така дълбоки, че за повечето от тях дори не е дошъл моментът да се заговори. Но... нека се спрем само на „като че ли“. Не са ли стремежите ни за по-добър живот свързани тъкмо с търсенето на дейности, с които да излезем ефективно и пълноценно на световния пазар? Информатиката не изисква огромни капиталовложения на основни средства, а знания, интелигентност, трудолюбие, обединяване на усилия и организация. Успехите на малки страни като Финландия и Израел в областта на комуникацията и информатиката са както прекрасен пример, така и превъзходен модел за следване. Естествено и за жалост ние сме далеч назад като общество от тези две страни.
В България сега преобладава делът на селското стопанство в БВП (брутен вътрешен продукт). Уникално, като знаем за пустеещите земи и като знаем производителността в селското ни стопанство. А шансовете в традиционните промишлени отрасли са, меко казано, слаби. Да се разчита само на структурни подобрения, малък и среден бизнес, туризъм, селско стопанство, услуги, е колкото неизбежно за момента, толкова и недостатъчно.
Перспективата на информатиката се споделя от много български специалисти (не бива да забравяме и скорошните изявления на Бодо Хомбах и плановете на Бил Гейтс относно Балканите).
Анализът показва, че първият етап на информационната революция в световен мащаб завършва. Създадени са всички информационно-инфраструктурни предпоставки за нещо ново и качествено ново. Но е интересно да се знае, че в проучвателните и развойните звена се работи; в следващите няколко години Интернет ще преодолее слабостта си в аспект скорост, което ще даде още по-силен тласък в развитието на компютъризацията в бизнеса, науката, образованието и управлението. Световната система на информацията ще бъде достъпна и за най-отдалечения жител на планетата. В тази ситуация най-необходимото ще бъде софтуеъра. Интересното е, че тъкмо в него (действията, мисълта и знанията на компютъра) развитието е най-незначимо. Практически от 15 години като операционна система няма нищо ново. Зад новите техники, езици и модели при програмирането се крият само подобрения и усъвършенствания на вече съществуващи такива.
А къде е бъдещето? Неслучайно наскоро Microsoft излезе на пазара с продукт за генериране на знания в рамките на предприятието. И това е само началото. Това са хиляди печеливши работни места.
Често се казва, че при липсата на достатъчно капитал идеята е абсолютно неосъществима. Трябва да подчертая обаче, че става дума за обучение и трупане на опит по един нов метод на представяне и ползване на данни в информатиката, което поне в началния етап е осъществимо и без материална база. Задачата е единствено по силите на организация с малко или по-голямо държавно участие (такъв опит имат Финландия и Израел). С използването на своите звена в основните сфери като образованието и управлението на трудовите ресурси, структурата и възможностите си за подход и управление при синхронизирането на инвестициите, държавата е задължителен участник. С Бил Гейтс или без него, ако истински желаем да имаме място не само пред масата с насъщния, но и място в света, в съвременните му възможности за живот, в бъдещето му, не бива да изпускаме възможностите, които предоставя идващата нова революция в информатиката. Дори и най-малките успехи ще са истински мотор не само в икономиката, но и в целия социален живот.

четвъртък, 9 септември 2010 г.

"Училището убива креативността"

Тази заран прочетох в Блъсковия "Република", че министър Игнатов си търсел мозък за заместник. / като заглавие /. Обяснено и преведено - всъщност си търси заместник от ранга на британският експерт в образованието Кен Робинсън, чиято най-известна лекция "Училището убива креативността" допълва посоката на търсенето. Става ясно, че се търсят пътища за да се учат децата да мислят, а не на фактология, каквато си е нашата училищна система открай време.

Истината е че трябва да се търси и в двете посоки и истината е че с "търсене" почиващо на личните търсения на няколко души, колкото и да се мислят умни, няма да е качествено. Търсенето става с конкурс, ако ще и в интернет за малки идеи-проекти, например...

Тук е може би мястото да дам малко информация, която би подпомогнала един мислещ, напремер :) , човек, когато решава подобни задачи у нас...Както и да даде обяснения за многото ни въпросителни...

1.Малко след Освобождението 1887-88 след статистическо проучване данните сочели че грамотните българи били 3.6% ( да - три цяло и шест процента )

2. През 1990 година се оказало, че само около 4% от българите са излизали в чужбина до този момент.

сряда, 8 септември 2010 г.

Бойко Борисов, футбола и обществото

Не мога да не симпатизирам на Бойко Борисов...Ето, вчера след загубата каза за българският футбол това, което съм споделял неведнъж:

"Трябва като германците - отначало..." Ще рече масов спор и работа с младите... Колко деца само имаме от малцинствата, които ако ги ангажират да спортуват и им дадеш дори само прилична храна ще са доволни...

Поводът обаче е удобен, за да се погледне малко по-нашироко. В края на крайщата състоянието на българския футбол е демонстрация на състоянието на обществото ни...Където трябва да се започне пак отначало...И фактът, че децата до година две ще тръгнат от 5 годишни на обучение е нещо..Разбира се да се надяваме, че ще учат същественото за обществото, а няма да са повод за "консумации" покрай тях...

Все пак нека подам една сламка - нека "отговорните лица" се позаинтересоват как става така, че протестантските цигански общности в Дупница и Самоков са с личен и обществен морал за пример.

понеделник, 30 август 2010 г.

Правилата

Смешни, не, ужасяващи са опитите за въвеждане на някакви правила в страна, където същността е масово неспазване на правила...Едно от най-ярките доказателства по отношение на "въвеждането на правила" бяха и изборните резултати след промените в тези правила по изборите.

Днес между другото се повдигат две теми, които са свързани също дълбоко с "правилата" - "решението на фармацевтите" и резултатите от образованието.

Аптекари искат свободно да заменят идентичните лекарства
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=169354&srcpos=6

Залезът на българската просвета
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=169335&srcpos=7

Всъщност парадоксът е че продължаваме да се опитваме да въвеждаме правила и да ги контролираме, след като познаваме масово разпространения манталитет, който ги обрича.

Така или инак, малко са полезните ходове, ако изобщо ги има. Например:

- опростяване до максимум

- взаимоконтрол - например, вдигане на ДДС на 22 процента и възстановяване при засичане на 2-та процента, в края на годината от предоставени касови бележки в годишните отчети.

- масово и редовно обучение за отговорност към обществото, в което живееш.


За съжаление, тази малка група от хора, които все още имат някакви остатъци от практикуваща обществена отговорност, и евентуално могат да разработят и внедрят такъв проект, са тъкмо най-малко включени както на партийни така и на управленски нива...А най-лошото е, че горното ще разберат изключително малко българи.

петък, 27 август 2010 г.

Той наистина се опитва да следва всичко, което е казал...

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-08-27&article=337907

Ето това е нещо, което малко хора очакваха наистина, независимо че гласуваха за него...


http://paper.standartnews.com/bg/articl ... cle=337907

"
- Намесата на премиера, за да се санкционира някой, говори ли за това, че той изпълнява собствената си закана - еднакво строг и към свои, и към чужди, когато те сгрешат?
- Имам усещането, че това е личната му амбиция, Той наистина се опитва да следва всичко, което е казал, наистина се опитва да демонстрира непримиримост и отказ от политическа протекция. Но липсват предишните защитни механизми, предишните равнища на контрол. А министър-председателят не може да тича по целия терен. Ако цялото управление разчита на един човек и на неговата способност да реагира в критични ситуации, това само по себе си е риск.
"

вторник, 24 август 2010 г.

Лежерната безотговорност, мързел или изостаналост

По отношение реформите в здравеопазването, образованието и науката ето едно много емблематично изречение:

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-08-24&article=337501

Аз принадлежа към нея и знам, че напрежението, в което живеят моите колеги в останалите държави членки на ЕС и в САЩ е несравнимо с лежерната безотговорност, в която живеем ние всички. Доста комфортно, но нездравословно за обществото.


Впрочем наблюдавам отдавна Румяна Коларова и мога да кажа, че от "социолозите-политолози" е средно с най-близко до реалността мнение.

понеделник, 23 август 2010 г.

Управлението и идеите идващи от обществото

Интересна и полезна идея:
http://news.ibox.bg/news/id_611775037

лошото е че ГЕРБ продължава да работи с практиката на "препращанията" и /или отговорите ала-бала....Задължително най-малко трябва да се влиза в контакт с колектива и обсъждано става ли или не става...Да не говорим, че трябва съвсем сериозно да се заведат и отчитат в Интернет всяка подадена идея, да не говорим и за вече направен проект.

Но затова е нужно да се РАБОТИ. А българчето на държавна софра е свикнало само да се оглежда за неща да гепи - я отпусчица без заповед, я чупка в работно време, а защо не и някое подкупче...

ГЕРБ ще я закъса също ако не вземе сериозни мерки срещу това.

четвъртък, 19 август 2010 г.

ГЕРБ - образование и култура

Един от най-важните / а и показателни / проблеми пред управлението на ГЕРБ няма да е културата.

/ Там има достатъчно люде у нас, които се жабуркат и упражняват...докато културата е нещо, което е съществувало най-вече всред поколението на Строителите на съвременна България. свързано на първо място със съпричастността към съдбата на страната, любопитство към света и постиженията му, което включва както четенето, така и непрофесионалното практикуване на от музика до пеене и театър /

Един от най-важните проблеми за решаване от ГЕРБ ще бъде образованието:

http://www.segabg.com/online/new/articl ... id=0000137
„ЕурАктив”: Много деца в България спират да ходят на училище

петък, 13 август 2010 г.

"Нешибаната" ни интелигенция

Наистина доста често възмущението на добрите ни публицисти е напълно резонно:

Как българските политици разбират шибания си народ
http://www.svobodata.com/page.php?pid=3778&rid=29&archive=

И Едвин Сугарев и Любослава Русева, но и редица от тяхната по-елитна кохорта, обаче, без да щат, но по хоризонти, се включват в групата на "шибаните", в случая не народа, а интелигенцията...

Наистина може ли да се мерят проблемите пред които стои страната с проблема - изказа на някакъв министър. Да, някой ден, сигурно и до тези категории ще опрем, днес обаче, при цялата Мара втасала, да отделяш толкова сили и енергия е не само "шибано", но и елементарно, а и малко или много принизяване...

Не е задължително наистина да се ръкопляска, но за една "нешибана интелигенция", която не участва, така или инак в майсторенето на страната е жизнено наложително истински анализ на проблемите и опитите за решаването им. какви трябва да са им темите?

Например:

- как да се проврем през джунглата на социалната и пенсионната реформа.
- какви са престъпленията в гилдиите - на здравеопазването, на администрацията, кой и как да ги следи
- ще можем ли да ядем нормална храна
- ще успеем ли да дадем образование и знания за обществен живот на децата и най-вече от малцинствата
- какво значи масов спорт
- обществените пари / поръчки / как да се контролират и от гражданите?
........

четвъртък, 12 август 2010 г.

123

1. Das Internet ist anders.

Es schafft andere Öffentlichkeiten, andere Austauschverhältnisse und andere Kulturtechniken. Die Medien müssen ihre Arbeitsweise der technologischen Realität anpassen, statt sie zu ignorieren oder zu bekämpfen. Sie haben die Pflicht, auf Basis der zur Verfügung stehenden Technik den bestmöglichen Journalismus zu entwickeln - das schließt neue journalistische Produkte und Methoden mit ein.
2. Das Internet ist ein Medienimperium in der Jackentasche.

Das Web ordnet das bestehende Mediensystem neu: Es überwindet dessen bisherige Begrenzungen und Oligopole. Veröffentlichung und Verbreitung medialer Inhalte sind nicht mehr mit hohen Investitionen verbunden. Das Selbstverständnis des Journalismus wird seiner Schlüssellochfunktion beraubt - zum Glück. Es bleibt nur die journalistische Qualität, die Journalismus von bloßer Veröffentlichung unterscheidet.
3. Das Internet ist die Gesellschaft ist das Internet.

Für die Mehrheit der Menschen in der westlichen Welt gehören Angebote wie Social Networks, Wikipedia oder Youtube zum Alltag. Sie sind so selbstverständlich wie Telefon oder Fernsehen. Wenn Medienhäuser weiter existieren wollen, müssen sie die Lebenswelt der Nutzer verstehen und sich ihrer Kommunikationsformen annehmen. Dazu gehören die sozialen Grundfunktionen der Kommunikation: Zuhören und Reagieren, auch bekannt als Dialog.
4. Die Freiheit des Internet ist unantastbar.

Die offene Architektur des Internet bildet das informationstechnische Grundgesetz einer digital kommunizierenden Gesellschaft und damit des Journalismus. Sie darf nicht zum Schutz der wirtschaftlichen oder politischen Einzelinteressen verändert werden, die sich oft hinter vermeintlichen Allgemeininteressen verbergen. Internet-Zugangssperren gleich welcher Form gefährden den freien Austausch von Informationen und beschädigen das grundlegende Recht auf selbstbestimmte Informiertheit.
5. Das Internet ist der Sieg der Information.

Bisher ordneten, erzwungen durch die unzulängliche Technologie, Institutionen wie Medienhäuser, Forschungsstellen oder öffentliche Einrichtungen die Informationen der Welt. Nun richtet sich jeder Bürger seine individuellen Nachrichtenfilter ein, während Suchmaschinen Informationsmengen in nie gekanntem Umfang erschließen. Der einzelne Mensch kann sich so gut informieren wie nie zuvor.
6. Das Internet verändert verbessert den Journalismus.

Durch das Internet kann der Journalismus seine gesellschaftsbildenden Aufgaben auf neue Weise wahrnehmen. Dazu gehört die Darstellung der Information als sich ständig verändernder fortlaufender Prozess; der Verlust der Unveränderlichkeit des Gedruckten ist ein Gewinn. Wer in dieser neuen Informationswelt bestehen will, braucht neuen Idealismus, neue journalistische Ideen und Freude am Ausschöpfen der neuen Möglichkeiten.
7. Das Netz verlangt Vernetzung.

Links sind Verbindungen. Wir kennen uns durch Links. Wer sie nicht nutzt, schließt sich aus dem gesellschaftlichen Diskurs aus. Das gilt auch für die Online-Auftritte klassischer Medienhäuser.
8. Links lohnen, Zitate zieren.

Suchmaschinen und Aggregatoren fördern den Qualitätsjournalismus: Sie erhöhen langfristig die Auffindbarkeit von herausragenden Inhalten und sind so integraler Teil der neuen, vernetzten Öffentlichkeit. Referenzen durch Verlinkungen und Zitate – auch und gerade ohne Absprache oder gar Entlohnung des Urhebers – ermöglichen überhaupt erst die Kultur des vernetzten Gesellschaftsdiskurses und sind unbedingt schützenswert.
9. Das Internet ist der neue Ort für den politischen Diskurs.

Demokratie lebt von Beteiligung und Informationsfreiheit. Die Überführung der politischen Diskussion von den traditionellen Medien ins Internet und die Erweiterung dieser Diskussion um die aktive Beteiligung der Öffentlichkeit ist eine neue Aufgabe des Journalismus.
10. Die neue Pressefreiheit heißt Meinungsfreiheit.

Artikel 5 des Grundgesetzes konstituiert kein Schutzrecht für Berufsstände oder technisch tradierte Geschäftsmodelle. Das Internet hebt die technologischen Grenzen zwischen Amateur und Profi auf. Deshalb muss das Privileg der Pressefreiheit für jeden gelten, der zur Erfüllung der journalistischen Aufgaben beitragen kann. Qualitativ zu unterscheiden ist nicht zwischen bezahltem und unbezahltem, sondern zwischen gutem und schlechtem Journalismus.
11. Mehr ist mehr – es gibt kein Zuviel an Information.

Es waren einst Institutionen wie die Kirche, die der Macht den Vorrang vor individueller Informiertheit gaben und bei der Erfindung des Buchdrucks vor einer Flut unüberprüfter Information warnten. Auf der anderen Seite standen Pamphletisten, Enzyklopädisten und Journalisten, die bewiesen, dass mehr Informationen zu mehr Freiheit führen - sowohl für den Einzelnen wie auch für die Gesellschaft. Daran hat sich bis heute nichts geändert.
12. Tradition ist kein Geschäftsmodell.

Mit journalistischen Inhalten lässt sich im Internet Geld verdienen. Dafür gibt es bereits heute viele Beispiele. Das wettbewerbsintensive Internet erfordert aber die Anpassung der Geschäftsmodelle an die Strukturen des Netzes. Niemand sollte versuchen, sich dieser notwendigen Anpassung durch eine Politik des Bestandsschutzes zu entziehen. Journalismus braucht einen offenen Wettstreit um die besten Lösungen der Refinanzierung im Netz und den Mut, in ihre vielfältige Umsetzung zu investieren
13. Im Internet wird das Urheberrecht zur Bürgerpflicht.

Das Urheberrecht ist ein zentraler* Eckpfeiler der Informationsordnung im Internet. Das Recht der Urheber, über Art und Umfang der Verbreitung ihrer Inhalte zu entscheiden, gilt auch im Netz. Dabei darf das Urheberrecht aber nicht als Hebel missbraucht werden, überholte Distributionsmechanismen abzusichern und sich neuen Vertriebs- und Lizenzmodellen zu verschließen. Eigentum verpflichtet.
*) Stilblüten-Alarm aufgehoben
14. Das Internet kennt viele Währungen.

Werbefinanzierte journalistische Online-Angebote tauschen Inhalte gegen Aufmerksamkeit für Werbebotschaften. Die Zeit eines Lesers, Zuschauers oder Zuhörers hat einen Wert. Dieser Zusammenhang gehört seit jeher zu den grundlegenden Finanzierungsprinzipien für Journalismus. Andere journalistisch vertretbare Formen der Refinanzierung wollen entdeckt und erprobt werden.
15. Was im Netz ist, bleibt im Netz.

Das Internet hebt den Journalismus auf eine qualitativ neue Ebene. Online müssen Texte, Töne und Bilder nicht mehr flüchtig sein. Sie bleiben abrufbar und werden so zu einem Archiv der Zeitgeschichte. Journalismus muss die Entwicklungen der Information, ihrer Interpretation und den Irrtum mitberücksichtigen, also Fehler zugeben und transparent korrigieren.
16. Qualität bleibt die wichtigste Qualität.

Das Internet entlarvt gleichförmige Massenware. Ein Publikum gewinnt auf Dauer nur, wer herausragend, glaubwürdig und besonders ist. Die Ansprüche der Nutzer sind gestiegen. Der Journalismus muss sie erfüllen und seinen oft formulierten Grundsätzen treu bleiben.
17. Alle für alle.

Das Web stellt eine den Massenmedien des 20. Jahrhunderts überlegene Infrastruktur für den gesellschaftlichen Austausch dar: Die “Generation Wikipedia” weiß im Zweifel die Glaubwürdigkeit einer Quelle abzuschätzen, Nachrichten bis zu ihrem Ursprung zu verfolgen und zu recherchieren, zu überprüfen und zu gewichten – für sich oder in der Gruppe. Journalisten mit Standesdünkel und ohne den Willen, diese Fähigkeiten zu respektieren, werden von diesen Nutzern nicht ernst genommen. Zu Recht. Das Internet macht es möglich, direkt mit den Menschen zu kommunizieren, die man einst Leser, Zuhörer oder Zuschauer nannte - und ihr Wissen zu nutzen. Nicht der besserwissende, sondern der kommunizierende und hinterfragende Journalist ist gefragt

Кражбите и майсторенето им

Може ли в България да бъде преодоляна "деликатно" повсеместната разруха, кражби и мошеничества, като и матреалът, с който действаш също може да те издъни на всяка крачка...

Първо / пък и досега / се прояви Съдебната система, която съсипана от труд си поиска наградата в края на миналата година, после се оказа че някои не са вземали отпуски по 10 години, после, че най-вероятно, БСП фирмите на широк фронт точеха чрез болнични, после се оказа че държавата "дължала" не знам си колко милиона на фирми / като на всички е ясно, кои са фирмите и как са "печелили" /. Тези дни пък се оказа, че правителството "съсипва" БАН, след като е ясно с какъв манталитет се е цоцало и там...Най-деликатно обаче е положението в Здравеопазването. От една страна има лекари, които са си вършили работата, както и че от десетилетия са били експлоатирани по руски тертип с изключително малки доходи...От друга на всички е ясно какви пари са били цоцани с какви ли не способи - като се започни от "конкурси" за ремонти, лекарства и апаратура и се стигне до лобистки заплати средно с по 10 пъти по-високи от тези в други специалности...Как от една страна ще резнеш клона на крадците, а от друга няма да посегнеш на качеството на и без това некачеството....Трудна работа. Все пак още не е използвана възможността за пропорциите в труда на специалностите към средния доход. Пропорции, които работят в други страни...Но тъй като това си е само теоретично пожелание, пак решението ще бъде взето чрез методите, които използва и практикува ББ.