понеделник, 28 февруари 2011 г.

Здравеопазването?

Заето с флашки, патрашки и тъстове на Цветанов, организирани повишения на цените и междуфирмена задлъжнялост, което подобно на като че организираното натрупване на отпуски и болнични в миналото, трябва да клати и гътне настоящото правителство, обществото изпусна от вниманието си работата на третия министър на здравеопазването. Става ли там нещо или просто не се прави нищо, защото няма достатъчно способности и ум да се направи нещо. Прави ли се поне опит да се съберат и представят пред обществото идеите на водещите болници и специалисти? Най-малкото прави ли се опит за създаването на адекватна Бърза помощ, за каквато неведнъж призовава проф. Чирков? И дали няма да е тъкмо здравеопазването най-големият препъникамък.

вторник, 22 февруари 2011 г.

Сделката БОРКОР?

Сделката БОРКОР
22 Февруари 2011
Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com/page.php?pid=5043&rid=154

Логиката на г-н Сугарев е правилна, но е все още в сферата на догадките, чиито резултати ще видим нататък. Г-н Сугарев не веднъж беше прав в досегашните си догадки за ББ, много пъти обаче сгреши. Тези му догадки са много "ачик" - А.Петров заплаши преди 1-2 седмици, Бойко кляка и то много показно. Струва ми се малко или повече невярно...Човек може да продължи с догадките си в други посоки:
1.Сертов е предложен от други, днес приятелки, служби
2.Бойко се стреми да контролира чрез опозицията своите, подложени на натиск
3.Винаги може да каже - ето, аз ви сложих човек от опозицията, питайте него защо върви корупцията
4.Истинският демократ е този, който направи механизъм за контрол на него си самия.
5.Каква по-добра реклама пред ЕС за нивото на цивилизованост на България.

понеделник, 21 февруари 2011 г.

Изключително интервю с Петко Бочаров

Днес Петко Бочаров беше в сутрешния блок на НОВА. Най-важното беше уж небрежно и кротко подхвърлената тема за издребняването в темите, които интересуват българските журналисти. Наистина над 90% от хората не могат да видят събитията и света с глобален поглед, да преценяват кое е същественото и кое подробност, която само отклонява от същественото. Може би затова и не всеки може да оцени възможностите и перспективите на правителството на ГЕРБ. Както и пълната липса на алтернативи...А липсата на алтернативи означава, че си с огромна преднина...


Рационалното, извън приказките, изисква все пак някакъв поглед с по-глобален взгляд...Препоръчвам Робърт М. Пърсиг: "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", където съвсем достъпно един философ съветва как човек да построи мислите си, когато не може да обхване цялото, а тръгва от елемента.

събота, 19 февруари 2011 г.

138 години от обесването на Левски

На 19 февруари се навършват 138 години от обесването на Левски. Тази година отново ще се опитам да използвам тази дата с артикулацията на една гражданска позиция.


Копирам подобни "опити" от 2003 и 2006 година.



2006
133 години след гибелта на Левски търсим апостоли

Зад привидното отсъствие на достатъчна гражданска енергия днес, когато българското общество е все в по-голяма безпътица, материална и морална криза, не би било правилно да се подмине и обратно пропорционалната зависимост - личностна и обществена нагнетеност.

Къде може да се потърси градивното на тази нагнетеност и да се дефинират глобалните задачи за преодоляване на кризата.

Погледът към бъдещето би бил значим ако съумеем да намерим паралел между съвремието и един от най-значимите периоди в българската история, в който заявено с по-голяма или по-малка спекулация, се формира българската народност.

Според стар български летопис, цитиран от Петър Добрев в "Светът на прабългарите" по време на царуването на цар Симеон "...той вземеше данък от цялата своя земя и от всяка област на своето царство: едно повесмо прежда и лъжица масло и яйце на година. Това беше неговият данък от неговата земя и неговите люде и нищо друго не искаше той. И много изобилие имаше в онова време при тоя цар Симеон. И след неговата смърт пое българскато царство син му Петър - цар български, имаше изобилие от всичко - пшеница и масло, мед, мляко, вино, и вреше и кипеше от всяко божие дарование, и нямаше оскъдност от нищо, но имаше ситост и изобилие от всичко по изволение Божие..."

Този летопис е създаден след падането на България под византийско владичество, когато нашите земи попадат под данъчната система на Византия. Готският историк Енодий споделя през 502г., че титлите у българите се печелят в зависимост от достойнствата и не се дават веднъж завинаги, както у другите народи. А според византийски топарх, който съпоставя попадналите под византийско робство българи от XI век с тези от миналото: "Те българите сега са изгубили предишната си справедливост, докато по-рано те най-много от всичко почитали тези добродетели, сами достигнали до големи трофеи и градовете и народите се присъединявали към тях доброволно".

Значимостта на периода, обхващащ царуването на цар Борис I, Симеон и синът му Петър, който е всъщност един апостолски период, се определя от:

- самоопределението на българите към християнската общност
- създаването и официалното приемане на собствена писменост ( заедно двете книжовни школи - Търновската и Охридската )
- разширяването на българските територии през царуването на Симеон
- увеличаването на населението чрез доброволното присъединяване на други народности към българската народност
- икономически възход

През около 40-годишният период на управлението на цар Петър горепосочените фактори, заедно със справедливостта и икономическия възход в исторически план е най-вероятната предпоставка за създаването на изконната българска нация. В същото време, обаче, екстензивният растеж е имал и деструктивно влияние върху обществото, а именно намаляване на влиянието на прабългарската кауза - например изгубването на справедливостта, спомената в цитата по-горе, както и отслабване на единението. И наистина, в продължение на повече от три века Прабългария отстоява с успех всички опити за покоряване от страна на Византия, а когато е най-голяма, икономически силна и благоденстваща, тя пада под византийско робство.

В аналитичен аспект би било достатъчно унизително да пренебрегнем историческата фактология и се обърнем към съвременната проблематика, поставяйки си "глобални" цели.

В период на присъединяване към някакъв по-голям социум - ЕС, особено когато сме в криза, ние още повече сме длъжни да се обърнем към липсващите градивни ретроспекции - справедливост, ред, ортодоксално християнство, рационалност, ефективна икономика - опростена данъчна система.

Простъпвайки плахо и отчитайки политическата реалност в България хората от извънофициалните среди не осъзнават себе си като потенциални носители на тези "глобални" цели. Но тъкмо хора, познати или не, случайно срещнати, видяни или разказано ни за тях са пример за нашата романтика, дори идеал в тези извънредно трудни времена. Това, разбира се, не са светци и светици, това са просто обикновенни хора, които са съвременни, европейски индивидуалисти с общи, дошли най-вече от историята ни, идеали.

Зад привидно незначещи в сравнение с шлагерността на ежедневната и парламентарната ни политика думи и идеи ние трябва да търсим и открием факти, които да са в синхрон с националната идея, възрожденския морал, демократическите принципи и християнските добродетели.

Настина Борис, Симеон, Петър и Васил Левски няма да се родят повторно. Затова всеки от нас е призван да намери апостолското в себе си!





2003
130 години след гибелта на Левски на тази страна са нужни апостоли


Изминалата година и особено случилото се през декември не само ликвидира окончателно илюзиите, че това правителство е носител на нещо ново и положително, но и ни сервира безпардонно и кристално ясно истината за цялата конституционална, политическа, икономическа и обществена безизходица, до която е доведена страната след мъчителния гърч на несъстоялия се преход. Единствената светлинка в тунела остава надеждата в гражданското общество или казано направо: в самите нас, в общото движението на всички, които могат и искат да живеят като свободни и честни хора, които искат и могат се опълчат на тъмните сили, на болезнено и ясно познатата ни ситуация.

Самата тази мисъл обаче, колкото и правилна да изглежда, само след минута помръква и ние се връщаме обратно към безизходицата. Та какво наистина представляват водачите на гражданското общество като Едвин Сугарев и шепата като него, умишлено лишени от възможността изобщо да бъдат чути от народа си? От същия този народ, чиито интереси така страстно и предано защитават. Какво представляват няколкото малобройни групи хора, захванали се да съзиждат основите на гражданско общество, от което не изпитват потребност самите граждани? Какъв е смисълът от усилията на неколцината смели и заслужаващи поклон българи? Срещу тях е изправен мощният апарат на тези, които са заинтересовани да запазят статуквото: правителство, партии, медии, индустриални и финансови конгломерати...

Този народ нито може да чуе онези, които биха могли евентуално да го поведат към по-добро, нито пък, ако ги чуе, е готов да ги изслуша и разбере - заради историческата ни и обществена култура, заради вечния недоимък, заради постоянния натиск, на който е подложен. Нашият народ е приучен да изслушва уникални лъжи и да коленичи пред безумни кумири. Той не желае истината, страхува се от свободата и ненавижда свободните българи.

Добре тогава, да се откажем ли, да скръстим ръце ли, какво въобще може да се направи? По начало схемата за възможно действие е ясна:

1. Да се набележат основните национални задачи, целите, за постигането на които би могло най-бързо да се постигне съгласие между водачите и обществото.

2. Да се заложат основите на структура, която би могла да се развие като изпълнител на тези задачи и цели.

3. Да се поеме апостолският кръст и да се тръгне от паланка на паланка - също като по времето на Левски, когато народът ни е трябвало да бъде освестен и потикнат да осъзнае собствената си несвобода, че да пожелае свободата.

Но кои са онези, които не само биха получили общественото доверие, но и са самоотвержено готови да поемат по друмищата на обрулената ни родина с неблагодарната мисия да освобождават онези, които сами са избрали да бъдат несвободни? Има ли ги новите апостоли?

И не е ли парадоксално да си задаваме всичките тези въпроси почти 130 години след обесването на първия от тях в нашата многострадална история?

петък, 18 февруари 2011 г.

Добросъвестност към "нашата" държава

http://www.svobodata.com/page.php?pid=5018&rid=29&archive=#comments

Благодаря на г-н Сугарев за статиите му, които винаги провокират! Малко са хората с толкова вложена за обществото ни енергия.



Днес стана известно, че сърбите са пратили полицаи на границата си с България, които трябва да спрат идващите, по случай годишнината на Левски, откъм България, активисти на ВМРО. Ако човек е минавал през Сърбия не може да не си представи колко добросъвестно ще си вършат тези полицаи работата. Колкото и тази работа, в случая, да не е тъкмо "европейска"...А ако си представим аналогичен случай, но с български полицаи? Всеки от нас е виждал съпричастността към задълженията им...И това се отнася за всички и всичко в България...Така че НИЩО, абсолютно нищо особено или странно няма в "бомбата" относно държавните финанси откъм съдебната система, например, или ефективната "бомба", която същата система извършва към обществото ни...

В този ред на мисли и ако по някакъв начин човек успее да пробие затъмнението в съзнанието си, което живота тук ни вменява, и стигнем до нещо що-годе просто и практично, бихме си рекли: възможно ли е по някакъв начин да се опитаме да възпитаваме, поне децата си, да са малко по-рационални и добросъвестни.

Бихме си и рекли, след като имаме и все пак някакви възмутени интелигенти, които са малко или повече някакво гражданство, не може ли да подскажем на тези интелигенти, заедно с вечното им възмущение, оплакване и констатиране на резултатите от функционирането на обществото ни днес, да се организират или заемат с една малка и относително практична задача - проповядване на добросъвестност, ефективност и качество на "обществената" работа, пък дори и като пример. Много малко са, например, спорадичните акции по почистване на някоя вече напълно осрана местност или нещо подобно...

В банковите системи по света е известен е известно понятието - надеждност, или бонитет, на един банков клиент...Аналогично, информатиката днес ни предлага готови решения за това и би трябвало да има и оценка за надеждност - бонитет, за държавните служители и чиновници. Най-малко.

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

България днес?

Покрай съобщението, че "Литературен вестник" на 12.2.2011 навършва 20 години от началото на издаването му се сетих, че отдавна не ми беше попадал в ръцете. Купих си 4 брой, където уводната статия на Едвин Сугарев "България днес" вече бях чел в http://www.svobodata.com/ . Бях я и коментирал тук преди ден-два. Вчера я дадох и на една колежка, младо и интелигентно момиче, която я бях срещнал сутринта на път за работа в метрото. Тя я започна, не можа да я довърши, каза, че се потиска от тези неща, които знае, зазяпа се с празен поглед нанякъде, а след това захвана да обсъжда емигрирането си във Франция, нещо което ми беше споменала преди година...После си спомних, че на страници 6 и 7 в същия вестник бях прочел две други статии. "Живот и хаос по Станиславски" от Любен Лачански и "България: Свобода на словото" от Любомир Канев. Първата статия разчепкваше с типичния за "левия манталитет" осторожност, находчивост, прозорливост и стратегическо мислене качества на Бойко Борисов, като се започне от спекулата, че е чел Винету и още една книга и се стигне до това, че като се е отказал от пушенето, консумацията на пури в страната ще намалее със 100%, и се стигне до близостта по сравнение между Борисов и описаният като несъстоятелен Александър Стамболийски...В другата статия, вече от позицията на десния интелектуалец пък се прави пълна дисекция на нашето общество, като се установява, че словото, каквото и да се казва нито се чете, нито някой, дори да го прочете му обръща внимание....

Колкото и вярно всичко това обаче, според мен, носи именно същността на обществото ни днес. Неградивно, отчаяно, проповядващо и всред младите, които би трябвало да носят повече оптимизъм, същото отчаяние и безнадежност, което нашето поколение, тези над 40-50 години, държим в себе си. На-вече защото не постигнахме нищо за обществото си...В този ред на мисли и тъй като аз лично виждам най-сетне някаква "практичност" в българското правителство на Борисов за извеждане на страната из пропастта, в която беше досега ( с цялата условност заради натрупаната в миналото "неефективност" в "материала" и институциите му ) бих опонирал на авторите с два аргумента.

1.Днес културата в България е на първа място доблест, честност и практическа борба със статуквото.

2.Младите и следващите поколения трябва да бъдат възпитавани с позитивност и светлина. колкото и малко да са поводите.


А ето нещо подобно по темата:
http://boababbg.blogspot.com/2009/11/blog-post_11.html

вторник, 15 февруари 2011 г.

Убийството на писателската професия?

Днес попаднах на този въпрос в Нета:

Убийството на писателската професия или как тухлите станаха произведения на изкуството
http://www.svobodata.com/page.php?pid=4972&rid=29&archive=#comments

Под него има интересен коментар от "Wittgenstein"

А ето го и моя:

Аз лично съм объркан дали държавата трябва да "поощрява" писателите...Въпросът е изключително сложен и ако кажем "да", не е ли по-добре да поощряваме изобщо образованието. Не писателите ще създадат нация, която има интерес към литературата...Тъй както "отглежданите" писатели и изобщо "хора на изкуството" преди 1989 всъщност се бяха превърнали в една каста, която не можа да облагороди човека - видяхме резултатите от облагородяването след 1989. ..Смятам, че дори липсата на пазарно стопанство допринесе повече за "облагородяването" отколкото инвестираните усилия в планираното "облагородяване"...Не мисля, че след 1944 година имахме достатъчно значими литературни постижения и ако е имало такива те бяха много повече резултат от духовната, реалистична и обществено неразрушена инерция отпреди 1944 отколкото на "дотациите". А днес? Днес дори и при липса на изразен читателски интерес, заради новата информационна ера, истинската литература ще си намери път и постижения и то тъкмо без специални грижи.

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Какво да се прави? - продължение 2

Дали простотията е противоположността на културата е възможно да е дискусионен въпрос, но дързостта човек да го спомене открива цял един свят от въпроси и отговори, които за нас колкото и болезнени са най-малкото традиционни, но повече съществени. Анализирахме дълго причините, анализирахме и резултатите. Ясно е че късовременни решения няма. Ясно е че трябва да се работи в перспектива и тъй като явно няма сили за апостолство и будителство, нека цитирам цитираното от тукашния Wittgenstein:


Стоическата етика на дълга е най-велика. А дълбоко разочарованият от обществото, политиката и тълпата Платон казва:

Отчитайки това, той запазва спокойствие и върши своята работа, сякаш е скрит зад стена от прах, повдигната от ураган. Виждайки, че всички останали са се преизпълнили с беззаконие, той е доволен, ако изживее тукашния живот чист от неправда и нечестиви дела и радостно и спокойно ще напусне живота, надявайки се на по-добро.”



Или, ако конкретизираме по някакъв начин „своята работа” по отношение на обществото – нека бъде културата, като вид проповед. Но не културата на комунистите – дотирана, програмирана, съюзническа ( ала съюз на писателите ), не култура на гилдиите и култура за тях си самите, а култура на отношенията между хората ( само малко култура в приказките например по форумите ще е нещо ), към държавата,
държавата към хората, култура на средата, на дизайна , на естетиката, на литературни герои, които не са мръсници и простаци, култура на естественото, култура дори и на малко повече скромност и сериозност в медиите и най-вече в телевизиите...

неделя, 6 февруари 2011 г.

ГЕРБ - работа със структурите по места

От различни места ми съобщават, че ГЕРБ са занемарили работата със структурите си по места. Ясно е че Цветанов няма време, но нека го имат като предупреждение. Партиите, които отрязаха връзката си със структурите по места, се провалиха.

петък, 4 февруари 2011 г.

Лимит от 4% ръст

Днес прочетох следното в "Стандарт". От Хампарцумян:

"4% ръст е лимитът за страната ни при сегашните условия..."

Лично не мога да взема едно достатъчно обосновано мнение срещу това твърдение, но смятам, че без едно наистина спартанско обучение в посока дисциплина в училищата при едно толкова голямо ромско население - особено всред младите хора - и 4% ще ни се струва нещо непостижимо.

сряда, 2 февруари 2011 г.

Здрав ли е на българския вълк врата

Тази сутрин, едно момче, мой колега ми вика - Да, аз обичам да разчитам само на себе си. Нали знаеш - на вълка затова му е здрав врата, защото си върши работата сам.

- Да - се сетих да му отвърна, - имаме такава хубава държава защото имаме дебели вратове и обичаме да си вършим работата сами.

ПП. Смятам че основния въпрос е как да намерим някакъв признак или система за обединяване на усилия.

Какаво да се прави? - продължение 1

След адреса от статията на Едвин има коментари...

Какво да се прави
1 Февруари 2011
http://www.svobodata.com/page.php?pid=4915&rid=154&archive=

Аз лично написах това:

Съществено и съдържателно "какво да се прави", освен предложеното от Едвин Сугарев и НАД-референдум, не срещнах. Някъде имаше полу-да, другаде полу-не, най-вече пожелания и приказки...MacAllister знае как, но не може да го каже с няколко изречения, или го крие за патент...Аз пък лично имам някаква "рецепта", която не далеч от фантасмагорията...но, в коятf има връзка между съвремието и задачите пред България днес - както обществени и социални, така и политически. Ще изредя нещата само като ключови думи...Пък може някоя да му хрумне и нещо по-конкретно: Новите технологии - фейсбук, е-бей, социалните системи в англосаксонския свят и
приложения... солидарността, натрупването на еднопосочност, демокрация, взаимопомощ и взаимоучителство.

вторник, 1 февруари 2011 г.

Какво да се прави?

Радвам се че Едвин Сугарев взе отношение. Дано това е началото за наистина една градивна дискусия.

Какво да се прави
1 Февруари 2011
http://www.svobodata.com/page.php?pid=4915&rid=154&archive=

Приемам че не веднъж самият съм "пропищявал", че Едвин не предлага какво да се прави...Не съм и отричал, че си върши работата, както той самият смята за най-добре. Той е един от малкото български трибуни, за които може да се каже, че са честни, които имат перо, популярност и опит...Предложението му обаче днес какво да се прави не е валидно. Според мен, разбира се. Такива като него трябва да си дадат сметка кое е възможно на практика ДНЕС. И не да настояват, че ГЕРБ ще се съюзи в нова тройна, както се настояваше, че ГЕРБ ще се съюзи с БСП след изборите...Не...днес ако трябва нещо да правиш е да настояваш нещата, които ГЕРБ е захванал да се довършват, да подпомагаш усилията, да критикуваш по места манталитета дошъл от миналото. Манталитет, с който никой не може да се пребори за по-малко от 50 години. Нещата не стават с магическа пръчка. Нещата стават с общи усилия и съпричастност. Пък нека тогава като дойде 2013 и няма резултат, тогава пак се запитаме какво да се прави. Може би реалностите тогава ще са по практически възможни за нови организации, а не само пожелания, каквито переодично си изричаме от 2 десетилетия насам.