Моята програма (C) за управление на София

Сря Сеп 12, 2007 12:01 pm Заглавие: Моята програма (C) за управление на София

А ето и моята програма за управлението на града, като съм се съсредоточил там, където се различавам от досега познатите стратегии. Разбира се това, което правят другите ще продължи да се прави.

Основата на всичко ще бъде работата с гражданите. На практика това ще се осъществи чрез информационната система, която ще включи гражданите да контролират общината и да карат представителите й да вземат правилни решения.

Ще направя една информационната система, която ще обхваща целия стопански, социален, културен и обществен живот, функционираща, нагледна и отворена - не само в интернет, но и в пресата и в бюлетини, които ще се издават по поискване и по деманд.

Ще направя така, че системата да е открита. Всеки да може да проследява, във всеки миг, какво става в града, как се харчат парите му, какви конкурси има, какво става, какво и кой го върши, защо се вземат такива решения, да може да участва в тези решения и да иска отчетност от съветника си в общината.

На тази основа ще създам и контролната система, пак като публична информационна система. Която ще се води от гражданите. От една страна ще създам един граждански отряд от вълци адвокати, от друга страна ще давам бонус на всеки гражданин, който достави материал, фото, информационен и/или доказателствен за твърдението си по отношение на нередност.

Паралелно, като разбира се използвам системата, ще започна да действам конкретно по следните "ресурси".

1.Социално

а.детски градини и ясли

б.социална работа с ромите за подобряване на живота им и включване в трудовия и обществен живот

в.училища

г.здравеопазване

Ще работя най-активно заедно със заинтересованите граждани

а. Ще дам възможност на тези с малки деца и изобщо на младите хора с помощта на общината сами да поемат инициативата за създаването на детските градини и яслите, като ще им дам бонуси за вложения от тях организационен и друг труд за използване детските градини и ясли.

б. Ще съм инициаторът и ще съдействам за организация на граждански движения за работа със социално слабите и на първо място ромите. На доброволен принцип ще се създадат патронаж и шефство от страна на семейства българи, които ще съдействат при организацията на обучението на децата, ще помагат при всякакви административни и социални въпроси, за обучения в занаят и намиране на работа. За тези с резултати ще организирам система с бонуси.

в.Училищата - подобно на а. Но в допълнение ще създам условия на родителите да поемат организирането на спорта на децата. На всяка дете, което ще спортува ще дам бонуси.

г. При здравеопазването ще създам обща система за информираност за качеството на здравеопазването / качеството на лекарите /, което не само ще повиши качеството на лечението, но и ще повиши доходите на тези, които работят добре. Такава система ще направя и за учителите. Не държавата или самите те да се оценяват. А гражданите, тези които консумират "услугите" им.

2.Инфраструктура.

Всеки метър асфалт, всяка стотинка дадена за боклука, вода или отопление ще е ясно защо и как се изразходва. Например ето нещо, което писах преди 2 дни:

"Нещо конкретно. Имаше една страница в Дневник, където можеше да се пише до кмета. Аз там му писах но Бойко, че в Кьолн, където е едно от малкото места в Германия без разделно събиране на боклука, имат следния подход. Боклука се изсипва, качва се на линии, отделя се ръчно / безработните ако искат могат там да работят / това което може да се рециклира - дърво, пластмаса, хартия и т.н. и след това органичните заминават. Така в София можеше да се намали обема на балите наполовина, което ще рече и цената на балите, както и превоза, които са много скъпи. Предложих им да им доизясня въпроса. Те не ми се обадиха, но два месеца по-късно Милко Герджиков се изпъна, че работели тъкмо по идеята. До днес не са направили нищо, а ако бяха направили щяха да бият тъпаните. Вие защо мислите не направиха нищо?"

На гражданите ще е ясно как вноската им за боклука ще намалее. Разбира се построяването на подходяща система за боклука ще бъде решена много бързо, защото ще дам възможност на гражданските да контролират процеса и да решат каква система предпочитат.

Общи:

1.Абсолютно всеки лев вложен в града ще направя така че да е вложен ефективно. Ще променя коренно, пак чрез гражданския контрол, качеството и количеството на работата. Само за 4 години ще сменя отношението към качеството на труда в обществения сектор, така че ще се отрази и на частния. Щом плащаме ние плащаме за такава и такава работа, с такова и такова качество. Разбира се контрола ще стане с помощта на гражданите и бонусите за тях.

2.Чрез гражданите ще създам железни правила за контрол на законите - навсякъде, включително и по тротоарите и улиците. Ще следя за качеството на труда. Ще ги карам да работят всяка минута, не да се убиват, но щом им плащаме, ще работят. Постоянно и качествено.

Чрез реда и качеството ще повиша производителността на труда, от което ще мога да направя още повече, на първо място да изчистя въздуха на града като се започне от Кремиковци и се стигне до катализатори на колите.

ПП.Разбира се, всеки би могъл да си помисли, чие само да прочете тези ми идеи и той би могъл да ги направи. Въпросът е че същността, реализацията стои в детайла, който много малко хора знаят и могат да реализират.

Пример-способ за излизане от кризата

Може би сте забелязали, че от години съм се посветил да сея :grin: идеи, които могат, евентуално, да помогнат на бедната ни страна. Повечето от тях съм "публикувал" в Медияпул и изобщо в Интернет. Може и да е била ненужно, може и да е било наивно :grin: , но посещенията там бяха много и дори продължават. Затова и реших, сега, когато има евентуални опции за внедряванията им да започна да ги събирам на едно място. Започвам с нещо, на пръв поглед изключително просто, от 2007 г.

Чет Ное 08, 2007 4:53 pm

Заглавие: Пример-способ за излизане от кризата

Години наред споделям тук идеите си. Повечето от тях, сигурно, не са извънредно ценни, но други помагат на незрелия да съзре видимото за по-патилите или пък провокират ума на умните, но без опит, така че и те да пробият завесата...С една дума, както през далечната 2003 години се разбрахме със siccor, който тогава имаше друг псевдоним, става дума за просвещение в България. В това просвещение основната дума е ТРАЙНОСТ, колкото и това да няма значение и изобщо практически смисъл, каквото и да сториш.

С един прост пример и кратък "Ръководител за подобряване движението по улиците" в София искам да онагледя идеята си.

Всички днес сме свидетели как все повече хора и коли в София създават ежедневно все повече хаос и все повече задръствания. Свидетели сме на все повече произшествия и на все повече загуба на време. Което си е направо път към по-ниската производителност - ще рече не можем и да искаме да имаме ръст на доходите ни, съответен с усилията ни, да не говорим желанията.

В същото време е ясно, че правителството, в тези им състави и с тези "изпълнители" - меко казано, неспособни - ще могат да направят нещо.

Какво ни остава освен да повикаме неволята. Също като тримата братя и лозето ние трябва да си го прекопаем сами.

Наистина много трудна и дори на пръв път невъзможна задача. Да. но не. Между нас има и мислили и съпричастни хора / такива като мен /, които имат идеи как това да стане...Сигурно и между вас има такива. Заповядайте! Научете ближните си сънародници какво да сторват, че да живеят по-добре.

Ето няколко правила при каране на кола, които могат аналогично да се приложат и в другите области.

1.За спазването на правилата на движение, няма да говоря, защото е ясно. Знам също, че почти никой не ги спазва. Затова, ако например правите дневно n нарушения, опитайте се да ги намалите с 20%. Ще рече вместо например 10 нарушения, направете 8.

2.Старайте се да облекчавате водачите на колите, които са около вас.

3.Мислете, че ако няма смисъл да влизате в кръстовище, защото виждате че няма да можете да се изнесете, докато светне червеното, по-добре спрете преди светофара още на зеленото. При всяко положение ще стигнете по-бързо, средностатистически до дома си, отколкото иначе. Опитайте да спазите това правило поне веднъж в седмицата.

4.Като ви светне зелен светофар на кръстовище се опитвайте да се изнесете с по-голяма скорост / не е нужно да запалвате гумите /. Така повече коли ще могат да преминат при едно светване на светофара.

5.Между светофарите се опитвайте да карате по-бързо / разбира се в рамките на позволеното /.

6.Не паркирайте плътно до къщите на тротоара. Така затруднявате пешеходците. Те тръгват по уличното платно, така колите карат по-бавно и трябва да спират често и така се забавя общото движение.

7.Паркирайте пестеливо. Така ще намалите колите, които се мотаят, за да търсят място за паркиране. Най-малкото ще повишите обществената производителност на труда.

8.И накрая. Винаги когато спазвате някое / някои / от горните правила вдигайте пръсти или със знака "виктори" или с палец нагоре, така че шофьори и пешеходци, по възможност, да ви виждат. С което ще покажете, че работите по този проект на солидарността. Което, при неминуемите резултати ще върне чувството ни, че най-сетне не сме безпомощни срещу държавата на вагабонтите и тарикатите.

Набуко

При подписването на Набуко най-сетне разбрахме една от основните причини, въпреки че не бяхме готови, защо ни приеха в ЕС.

За ГЕРБ

Анализът на победата на ББ си заслужава отделна тема. Но това е нещо вече отминало и едва ли ще имаме енергия и желание да се занимаваме с него. Не самата победа, тя беше очаквана, не дори и неочаквано големият и размер. А непредвиденият изблик на гражданска енергия който доведе до нея. Различни обяснения има и както винаги вероятно истината не е само в едно а се състои от сплав от отделни компоненти и в различно съотношение. Най-лошото ще е ако това е търсенето на поредният месия. Много лошо ще е ако е това но и аз и авторът сме на мнение че не това е основното. Не че го няма и това но далеч не е основното. Но да не продължавам, просто прочетете статията.

http://www.dnevnik.bg/izbori2009/parlamentarni_izbori/2009/07/13/754385_poukite_na_polezniia_vot/ [b]Поуките на "полезния" вот[/b]

Бойко има "афинитет" да държи на мнението на избирателите. Това обаче не означава, че могат да се очакват чудеса. Абсолютно сигурно е че октоподът на българската икономическа, манталитетна и обществена конюнктура ще успее да провали много от добрите намерения и да съблазне не малко от управляващите. В същото време абсолютно сигурно е че ще има факти, по-малко в къс план, а повече в стратегически, които ще изиграят положителна роля в развитието на държавата.

Събитията, действията, обектите и средствата

( писана някъде 2004, с извинения за недоизкусуряването )

( Писана и публикувана в Мидияпул някъде 2004, по времето на основаване на ДСБ

с извинения за недоизкусуряването )

През изминалите десетилетия заедно с развитието на компютъра се развиваше и науката за него - информатиката. Все по-стройно, макар и недостатъчно, се организираха огромните количества данни съхранявани върху все по-бързи и по-гъсто организирани магнитни носители. Бавно и итеративно човека опипваше пътя към принципите, които се оказваха толкова по-добри, колкото по-близки до природата и човешкото мислене.

Въпросът е обезателно спорен, но като че най-рационалното в информатиката днес се оказва разглеждането на структурата от събития, чиито съставни елементи са извършителите - субекти и обекти, действията им, облагодетелстваните субекти и обекти, средствата - така наречения инструментариум, както и атрибутите за качество, за всички изброени субекти, обекти и действия. А поставени във времето и пространството ( мястото ) всичко изброено като че дори може да оживее.

Така ако си припомним структурата на едно изречение, което сме анализирали в гимназията, би се получило следното.

Съвкупността от изреченията за събитията имат следните елементи:

Подлог ( субекти и обекти ), сказуемо ( действие ), допълнения ( облагодетелствани и инструментариум ), обстоятелствени пояснения ( време и място ).

Към всяко от горните са приложими и прилагателните, а прехвърлим ли тази схема към настоящия си живот ще проследим и поставим на място ( почти без затруднение ) субектите, обектите и събитията на изминалите години, главните герои, действията, ще си обясним причините, които са довели до тези събития.

Накратко: на фона на жизнено необходимото, болезненото и катарзистично настъпление на пазарното стопанство, частния сектор и царящата обществена яловост носещите политически събития за страната през последните 10-тина години могат да се изброят лесно. Бяхме поканени в НАТО, беше определена дата за приемане в ЕО, българският етнически модел работи без кризи. Кой носи вина или кой е направил най-много за това както и хронологията на действията, които определиха тези събития е много важен въпрос, не би трябвало да се отминава, но е и многократно повтарян, като че безполезно, и затова го отминаваме.

Много по-важни обаче, като че се оказваха събитията описанията със средствата на еклектичната експлоатация на преувеличаването, размиването, издребняването, превратното тълкувание - ограбвания, компромати, заговорчета, бандитизми по митниците, политически и подкупно-политически партизанствания и напълно обърквания ( поне по отношение на видимото ) живот. Кой как и защо направи пари в това време от гледна точка на стандарта на живот на огромната част от населението не е все едно, но откъм перспективите за нацията по-скоро изместване отколкото важно. Ние сме на последно място в Европа, а ако някой изяви претенцията, че сме на предпоследно или предпредпоследно и това го успокои си носи сам вината. От последното е интересно на първо място обекта - капитал. Но парите, казват, не миришели. Да се опитаме да погледнем към събитията, в бъдещето, които ни интересуват и да открием субектите и обектите, които могат да влияят позитивно.

Няма да е откритие ако кажем, че трудното започва тъкмо тук, при прилагането на горната схема по отношение на бъдещето и че тъкмо то, особено на фона на безизходицата и кризата, в която сме, е важно. И все пак трябва да признаем, че всяко систематизиране по отношение на подобни анализи е по-добро от никакво систематизиране.

Така съсредоточени във важността на средствата и разбира се, на безсилието, ние забравяме, че сме искали, искаме и ще искаме нещо друго. То е било в представите ни винаги и това мисловно събитие ни е давало и дава надежда.

Не знам дали ако започнем да да описваме това мечтано събитие би се получило нещо различно от фантастичен разказ, което можем да наречем “излизане на страната на зелено”. Зелено на свежа пролетна ливада или зелено заради работещ или взет под внимание светофар или и двете заедно, не е ясно. Ясно е само, че понякога се опитваме да си представим съставните събития и действията, които биха направили това събитие необратимо.

Така ние мечтаем и искаме държава на гражданите: Ще рече мечтаем за следните събития: законност, справедливост, ред и демокрация и искаме да живеем по-добре и в СВОЯТА си страна.

Искаме още и други събития.

Искаме държавният апарат да е колкото може по-малък и да служи на тези, които правят бизнес. Искаме държава, в която икономическата свобода е висока ( ще рече с колкото се може по-малка бюрокрация - примери Ирландия и Нова Зеландия ) и затова се работи с висока ефективност и напред излизат трудолюбивите и способните, а не тарикатите, мошениците, бандитите, чиновниците и всякакви еквилибристика.

Ясно ни е че на капитала като субект не може да се разчита. И ни е ясно, че ДЕМОС означава НАРОД. Което ще рече, в ситуацията, в която за осъществяването на горните събития не са намерени капитали, капиталите да се търсят в обединението и включването на избирателите, за осъществяване на целите.

В този ред на мисли бих желал да напомня, че все още не е дефинирано какво означава дясно в България. Особено като знаем произхода на по-едрия капитал.

Дали да не си речем, че дясното в България се свързва с народа, който иска да живее по-добре, в страна със закони, ред и справедливост. Където държавният апарат е малък и служи на бизнеса.

И това, тъй като не може да не е масовото желание на болшинството българи, има шанс. Трябва само да се доведе до знанието на хората и трябва организация, която да е носител на тази програма.

И тези българи трябва да тръгнат към новите задачи с обявен за цел един нов морал.

Те трябва да се запитат:

Къде са ни мотивациите?

Къде е онзи минимум на етичен стандарт, оценка и поддръжка, която е нужна, за да може една по-малка или по-голяма общност да живее с достойнство?

Къде са традиционните задължения като хуманност, истинност, честност, или това, което не може винаги да се предпише или провери по закон, а идва само в следствие на вътрешно убеждение?

Къде е това нещо, което не е идеология, не е и ерзац на религията?

Въпроси, които могат да намерят своето решение в идеите, които си пробиват път в новия, глобализиран свят. Дали заедно с икономическата глобализация съществува и една глобализация на социалните и граждански движения. Можем ли да потърсим аналогични, разбира се по-дребни по мащаб такива, в България. Като че събитията от последните седмици ни дават такава надежда. Поради липса на "чисти" и обществено активни сили, които създават политически партии, гражданското общество, в лицето на някои граждански движения ( най-активно такова “Диалог” ) пое инициативата да изрази стремежа на голяма част от българите, отдясно, но като че ли с национални задачи, да строи на мястото на съществуващата и вече доказано-неефикасна и минирана политическа система нещо ново.

Ясно е че за да стигнем до желаните събития тези, които ги желаят, трябва да имат и структурата на една нова политическа платформа. Оказва се че ако искаме тези събития и цел: да обедини здравите сили на народа, за законност, справедливост, ред и демокрация и ефективна икономика, така че да живеем по-добре, ние трябва да искаме партия, с точна програма, в която функционерите, за да не повтаряме минали грешки и за да се опазим от всички капани заложени от миналото, са изпълнители на тези искания, а не инициатори на свои цели.

Но тази политическа платформа трябва да има освен своя програма трябва да е и обединител на здравото и градивното, тя трябва да е партия на самоконтрола, контрола върху държавния апарат, тя трябва да e Църква и Университет за демокрация, прогрес, общество знание, лични отношения, труд, неща чийто дефицит сме наследили от многострадалната си историята и философията на късогледия егоизъм

А освен вътрешния контрол тази партия трябва да осигури на гражданските движения ( по устав ) контролни и корективни функции.

А ръководителят на тази партия, освен каритизма, освен стратегическото си и мащабно мислене, ръководителят, който иска успех не само за страната, но дори и за себе си, ще го познаем по това, че на първо място ще създаде и поддържа демократични механизми, които ще контролират на първо място него самия.

Друго средство освен партиите е пресата. Крайно време е да се намерят сили за един наистина свободен, народен, повтарям, народен демократичен вестник, в който се обсъждат именно това което трябва да прави и прави обществото, но не това на върха, а това на дъното..

Реално или не, изпълнимо или не, това е стъпката в правилната посока. Може би тези, на които ще се облегнем отново, отново ще ни предадат или ще бъдат принудени да ни предадат. Но тази стъпка трябва да бъде направена. И всякакви програми, всякакви икономически, стратегически и други теории, няма никога да заработят без превода на думата "демокрация" ( демос - народ ) и без този народ да има политически представител, който да е контролиран от народа и който да осъществи исканията му.

И дори и това да не стане, дори и да се провали, малката стъпчица ( колкото и дълго да траят те у нас ) ще бъде направена. И ще бъде много жалко също тези думи да ги пишем всяка година отново и отново да края на всеки наш личен свят.