четвъртък, 31 декември 2009 г.

Извод или част от равносметка

Мислех си за просвещението на народа ни. Във всичките му социални, етнически и културни конфигурации и шихти. Поводът за това е отношението към Бойко Борисов и ГЕРБ на онази част от интелигентите ни, която през призмата на недоволството от презумцията, че знае по-добре, но няма да го доказва на практика, изказва пренебрежение и се дистанцира. Последните дни също наблюдавам реакциите на доста хора, наистина от други културно-социални слоеве, към министъра Симеон Дянков.


И докато "мощният" език на д-р Михайлов се възмущава, че ГЕРБ е на сцената, "за да се подиграе с политиката като сериозен жанр", защото сигурно досега политиката е била нещо качествено.

"Какъв праведник е Борисов, че да преследва като престъпник Станишев? " пита доктора и добавя:

"Дясната легитимност на ГЕРБ идва от ЕНП, която е готова да приюти и Ал Капоне, стига да влачи депутати."


И докато тези слова най-вече тиражират изолацията на интелигенцията ни от задачите и възможностите на ситуацията и народа, те са и онази манифестация на същото онова липсващо просвещение, но не на първо място на народа ни, а на тези, които трябва да го просветят.

То воят, който надават всички апологети на закостенялото, неосъзнатата изостаналост и социалистическа словесност, която в подсъзнанието замества практиката, ( жалко, че не съм чул какво мислят по въпроса Дърева, Колю Колев и Гронев ), когато коментират министър Дянков и неговите усилия да начертае едно сравнителна нормалност в третирането на широки, трагикомични, парадоксални, но в същността си неевропейски, държавно-монополистични навици, чертаят левия фланг на противостоенето.

Така или инак ГЕРБ възнамерява да започне обучение на децата целодневно, нещо което дава шанс за едно ново и широко гражданско обучение и ценностна система.

Как ще протече обаче обучението на "дясната интелигенция" на първо място в задачата да обучава близко до учениците си и обучението на "лявата интелигенция", че ако продължава така освен смешна до комичност с парадоксални умопостройки, то ще загуби дори и думата "интелигенция" в иначе и без това празното от съдържание нарицателно :), тепърва трябва да се мисли.

сряда, 30 декември 2009 г.

Андрешковският манталитет

В "Стандарт" днес може да се прочете заглавие:

Трети от Наглите пропя в ареста

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-12-30&article=307479

от което става ясно, че дори към престъпниците трябва да се практикува повече вярност отколкото към държавата.

понеделник, 28 декември 2009 г.

Алексансър Маринов

ни казва

http://www.svobodata.com/page.php?pid=2178&rid=712&archive=
"Не е достатъчно да критикуваш и да атакуваш грешките и безобразията на предишните управления. Ако не си наясно с какво от "политическо наследство" на "бившите" трябва на всяка цена да се разделиш, рискуваш да заприличаш на тях – първо, по начина, по който управляваш, после – по реакциите, които предизвикваш в обществото, накрая – по начина на слизане от политическата сцена."

Но самият той се оказва, че не знае как...И не само това, ами и не пита, защото по подразбиране той знае как. Но...всъщност никога не е знаел.

2010 Перспективи и пожелания

Аз лично пожелавам и си пожелавам 2010 да е едно ново начало за страната. Нека, най-сетне, започнем едно подреждане, за началото на нормалното функциониране на страната - наистина упражняването на собственост там, където всеки един от нас е собственик и имаме общи интереси - България с природата си, духа, историята и не на последно място хората.

Има начин за реално управление на гражданите.

четвъртък, 24 декември 2009 г.

За "подслушването" в интернет и...

От всички дела в България между 80 и 90% са вредни, лоши, престъпни, глупави, прости и грешни, а между 10 и 20 % добри и правилни. Не мога да си представя, че "подслушването" във всичките му форми ще навреди на тези 10%, а ще пощади 90-те. :grin:

Убеден съм също, че когато добрите дела станат повече и "подслушването" им пречи тази несправедливост / щото нали ние живеем в изключителна справедливост иначе :grin: / ще бъде коригирана.

понеделник, 21 декември 2009 г.

Анализите български

От вестник Стандарт днес научих, че БСП е установила, че атаките срещу ББ не водят до повишаване на доверието към тях.

В същото време заедно с акциите Крокодили и Нагли се интензивират и разкритията по отношение на този ботатир.

Оказва се че вече е подвил опашчица пред РЕЗИДЕНТЪТ НА КГБ В БЪЛГАРИЯ:

http://www.svobodata.com/page.php?pid=2 ... 9&archive=


както се и оказва, че СиБанк продължава да цоца, нещо се намеква за личнен живот, и се разлистват разкрития в дълбочина:

http://www.afera.bg/index.php?option=co ... &Itemid=33

Изобщо де що може да диша се упражнява в силата на българина - дълбокия анализ. :grin: Лошото е че колкото и да си тъп винаги, рано или късно, не можеш да не отчетеш сумата.

вторник, 15 декември 2009 г.

Как разбираш скритите послания от доклада на Доган.?

Как разбираш скритите послания от доклада на Доган.?
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=312776

Това са посланията изведени от Андрей Райчев. Дори да има нещо вярно в тях човек трябва да внимава защо и как са поднесени.

Наистина ДПС отдавна можеше в името на електората си, на България и на Европа да се модернизира. Не й се налагаше. Но...Както периодът от захранване на върхушката на ДПС с българската конюнктура до цивилизованост ще трае доста дълго, така и модернизирането на Турция, също. Въпреки че наистина модернизирането на исляма чрез Турция и Европа може да е изключително ценна за света.

А това че Доган използва някакви имагинерни за фактическото лозунги и/ полулогически лабиринти, за да поддържа съществуването на една партия, която е единствен шанс за БСП на власт, си е друга тема.

Баланс между реално сторено и приказки.

Днес ми дойде настроение да коментирам едно изречение от енигмо-емблематичната статия на д-р Николай Михайлов в "Гласове":
"Николай Михайлов: В България всичко започва иначе и завършва като Бойко
20.11.2009 г.Ч

Което гласи:
"ГЕРБ е на сцената, за да се подиграе с политиката като сериозен жанр и за да направи за смях класическата опозиция ляво–дясно"


На фона на избуяващата криза, престъпност и изобщо упреци към досегашното управление на ББ, добрият доктор като че иска да регламентира и украси досегашното "класическо ляво-дясно", да предизвика носталгия към времето на Станишев и Доган...

Но неговия погрешен поглед също не означава, че избирателите няма да в един момент да направят баланса между реално сторено и приказки.

понеделник, 14 декември 2009 г.

Националните визии

В събота Ахмет Доган отново напомни, че може да изненадва намиращите се между мрака и светлината на същността на понятията български граждани.


Така каза Ахмед Доган:
Инвестиционните политики на интереса асимилираха гражданските ценности
"България няма национална визия за развитие, нито за мястото си в ЕС"
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159713&srcpos=1


Разбира се това, че да задреме нашето държавно и национално визионерство не е успяло, защото никога не се е събуждало, не го интересува, както не го интересува и фактът, че без функциониращи елементарни правила за визионерство не може да става дума. А от ДПС досега освен правила за рушене на правила друго не съм видял.

събота, 12 декември 2009 г.

Генетика на народите или защо евреите са толкова умни

http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=827982&p=0#addcomment


Не е лошо сравненията за броят на високото IQ да бъде направен всред хора, които няколко поколения живеят градски живот, а оттам и теоретично имат шанс за повече образование и контакт с образовани. Да не забравяме, че евреите винаги са били мобилни по света и са се придвижвали към места с по-висока цивилизованост.

Ако поставим условията така, то резултатите дори и за африканските гени ще са същите.

За А.Доган, пъпа и политиците на прехода

Снощи ( 11.12.2009 ) в Панорама се появи проф. Владко Панайотов, евродепутат от ДПС. В разговора стана ясно, че има над 50 признати по света патента. Един от тях е за водороден двигател чиито гориво е вода. Стана дума и за екофорума в Копенхаген, където е проявен изключителен интерес към неговите открития. Такива има и в Щатите.


В същото време тези дни по ТВ Европа бяха зададени следните въпроси: Ахмет Доган най-успешния политик на прехода ли е? ....Може ли да съществува ДПС без него?

Аз пък се запитах - защо никоя от другите партии не се обърнаха към този откривател...Спомних си и фактът, че предлагам от години една социална система, която е изключително подходяща за партиите и държавата в този етап. Предлагал съм я на СДС едно време ( само Сугарев разбра за какво става дума, но тъкмо тогава напусна ), на ДСБ, на ГЕРБ, а наскоро по мейл и на Мартин Димитров, но никога не е имало и вай-малка реакция.


Явно, за разлика от Ахмет Доган, нашите политици са съсредоточени да зяпат пъпа си и са заети в реализирането на други, отдалечени от обществото и хората цели...Мислех си, че ако я предложа на Ахмет Доган, последният би разбрал за какво става дума от две приказки, и би я приложил.

петък, 11 декември 2009 г.

Всички знаем, че държавата не се справя

Цитат на седмицата:

http://ime.bg/bg/articles/citat-na-sedmicata-br-456/

„Забелязали ли сте как държавниците постоянно „реформират" собствената си работа? Реформа в образованието. Реформа в здравеопазването. Социална реформа. Данъчна реформа. Самият факт, че те са постоянно заети „да реформират", е нямо признание, че не са се справили предните 50 пъти."

Лорънс Рийд, икономист, „Свободният човек"




Това го знаем, а предложенията за нещо съществено се пренебрегват от чиновниците с постановката, че видите ли, гражданите не разбират колко е сложно да се направи каквото и да е фактическо.


Другата възможност е тези, които предлагат да не са наред, а държавните чиновници са избирани с конкурс за проницатеност.




сряда, 9 декември 2009 г.

Блюдолизци, подлеци, портаджии и нагаждачи

Както вече предупредих Бат Бойко за блюдолизци, подлеци, портаджии и нагаждачи


http://boababbg.blogspot.com/2009/11/blog-post_26.html

той много трябва да внимава с третия ешалон и надолу.


Току що разбрах за една смяна, която е направена по лични причини...И всичко щеше да е малко по-поносимо ако това не се свързва със здравето на българи.

понеделник, 7 декември 2009 г.

Колела под наем и велоалие

Още едно мое предложение е хванало декиш:

http://www.monitor.bg/article?id=224242

Допълнение, което съм писал и на други места

В Кьолн, Германия от години из целия град се дават колела под наем. Този, който наема колелото
може да го остави на всяка друга станция за колела под наем. Общината може да инициира организацията на тази идея, защото така от една страна се разтоварва градския транспорт, а от друга е здраве - ще рече по-ефективна работа и по-малко разходи за болести.

"Коритата на реките", които са всъщност всички потоци идващи от Витоша са много подходящи за велоалеи, тъй като не са застроени.

неделя, 6 декември 2009 г.

Наблюдател - здравеопазване

В стратегиите по здравеопазването цари пълен хаос.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159423&srcpos=1


Тук ГЕРБ върви към пълен провал.


Нали им бях казал - като не знаят как да питат. Лошото е че тези, които не знаят как заблуждават, че знаят. Не...Те знаят само какво.

сряда, 2 декември 2009 г.

Големият бизнес на малките поръчки

Преди две-три години, едно момче, което имаше фирма ми "обади", че по времето на Костов държавни поръчки за над 20 хиляди лева изобщо не са стигали до конкурс. При НДСВ-ДПС това станало за поръчки над 2000, а при тройката вече нищо не стигало до конкурс.

Всъщност това означава както корупция така и отглеждане на ниска производителност, ерго липса на пари за всичко.


Държавата сключвала:
"Всеки месец са сключвани средно 1279 договора."
http://www.dnevnik.bg/pazari/2009/12/01/824084_golemiiat_biznes_na_malkite_poruchki/


Бат Бойко да може туй да го направи пак поне за договори над 20 хиляди ще му целувам ръка.

петък, 27 ноември 2009 г.

Синдикатът-2

На този адрес пък Синдикатът-1
http://boababbg.blogspot.com/2009/11/blog-post_25.html


Днес в "Стандарт" може да се установи, че Синдикатът се размърда по отношение на Симеон Дянков. Слагат го наравно с Костов Момчето е явно добро:
http://paper.standartnews.com/bg/

четвъртък, 26 ноември 2009 г.

Блюдолизци, подлеци, портаджии и нагаждачи.

Предупреждавам Бойко Борисов много да внимава - българите са ужасно повредени хора. По места и държавни служби и учреждения като гербаджии започват да напират всякакви блюдолизци, подлеци, портаджии и нагаждачи.

Непременно е нужна тайна кохорта от честни хора, за контрол.

Наблюдател-1 общата ни земя

Държавни земи и земеделие

След десетилетия изведнъж се сещаме, че общата ни собственост е по-обща и повече собствена за някои. Точно както беше по времето на социализма.

Статия на Едвин Сугарев по въпроса
http://www.svobodata.com/page.php?pid=1917&rid=29&archive=#comments

ПП. Това ще е един от обектите "нарочени" за наблюдение на този сайт.

сряда, 25 ноември 2009 г.

Синдикатът

Симеон Дянков / Симеон Сакс.

В неделя,в "На 4 очи" Ризова обади на министър Дянков как го били наричали - "Поразяващата уста". Това беше повод да си спомня за методите и тактиките на Синдиката за престъпления, чиято институция Министерството за слухове е един от гвоздеите му...Чудя се само на "нормалните" / тези които не слугуват на Синдиката / защо трябва да потвърждават нарицателни измислени от Синдиката и Министерството му и които не са изобщо в обръщение...Може би ще са по-доволни ако Дянков започне в стила на адаша си Симеон 2...

Аз лично съм много доволен от артикулацията на министър Дянков...Определено е по-западна от тази на Орешарски или Станишев, които всъщност нищо не казваха, или на Румен Петков, чиито гримаси и бели чорапи бяха в синхрон със значещи за страната информации, касаещи тишина в спални и подобни.

петък, 20 ноември 2009 г.

Цитат на Мао

Винаги ще има хора, които са готови да се занимават с незначещи неща, защото не виждат значещото. Както ще има винаги хора, които, въпреки че могат, няма да виждат значещото, защото не искат.

Също - винаги ще има хора, които няма да могат да различат значещото от незначещото защото живеят в нищото.

По "умишлен саботаж"

"Доколкото разбирам от прочетения материал, става дума за законни права на хиляди хора, които управлението на Коалицията от политически простаци и мръсници се чуди как да заобиколи.:

[quote] Подходът "Попова да измисли нещо, та неползваните отпуски да изгарят" юридически е доста спорен."

Предполагам, че е напълно спорен. Боабабе, ще ти кажа нещо. В нашия Център / това е в Гърция / аз съм уважаван не само като учен, а също и като безкомпромисен защитник на законните права на своите колеги, не на думи, а на дело. Наистина смятам, че всяко посягане върху тези права поставя посягащите извън кръга на хората, достойни за уважение."


Ригас, как реагираш, когато някой от твоите колеги, не идват системно на работа и/или е в отпуска без да си я пуска и/или години наред не само не е свършил работа за пет стотинки, но на първо място нарушава всички разпоредби и правила ( да ти припомням ли че дори личната заповед да не се пуши се нарушава от издалия заповед ), и на първо място са гледали да използва държавните поръчки без конкурси и като резултат ни спират европейските пари, защитаваш ли правата на останалите гръцки граждани?

Умишлен саботаж

И национално предателство:

http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/11/1 ... -kasichka/

Българската Православна Църква

Трябва се инициират реформи в Българската Православна Църква. На първо място за работа със социално слаби и роми. Но и в посока общи задачи и изобщо място в света и обществото. Да се вземе модел аналогичен на работата в евангелистките църкви. Което не означава, че трябва да се предадат православните принципи, разбира се.

/ да се проучат резултатите от работата на евангелистките църкви с български роми /

четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Световно по вицове

Провело се е в Стокхолм. Условието е било вицовете да са общоразбираеми / за всички страни /. Печели Швеция. Германия е на 11-то място. Пускам един бърз превод, за да се убедим какво разбират под "общоразбираеми". Принципно печелят стари концепции. :grin:

http://de.news.yahoo.com/blog/allgemein/beitrag/35308/


<<<

Жител от Стокхолм отишъл на лов патица. Когато вижда една патица, той се цели и стреля. Но птицата попада в двора на един селянин.
"Този птица е моя", казва селянина, тъй като такива са правилата в това населено място.
Ловецът мисли обратното. Селянинът обаче предлага спора да бъде решен, както е прието в страната, придружени с ритник в слабините.
"Който плаче по-малко, ще вземе птицата.
Гражданинът се съгласява. Селянинът го рита страшно в "меките тъкани". Ритнатият пада свит на земята и лежи 20 минути.
Когато се изправя отново, той казва: "Добре, сега е мой ред.
"Не," отвръща селянинът. "Ето, вземете патица."

>>>

Този виц е доста близък до вица за Големия и Малкия бил


Немският:

<<<
Един отишъл на врачка и седнал пред кристалната й топка.
"Какво Виждам - вие сте баща на две деца," казва гадателка.
"Вие си мислите така," казва човекът. "Аз съм баща на три деца.
"Вие си мислите така," отговоря врачката
>>>

сряда, 18 ноември 2009 г.

"Феодални" или "синодални"

Първанов: Обидите на Дянков за БАН са агресивно невежество
http://dnes.dir.bg/2009/11/17/news5392314.html#sepultura

Присмял се Хърбел на Щърбел: Единственото невежество на Дянков е че не се казва ”феодални старци”, а ”синодални старци”.

А Първанов е ясно, че не съзнава невежество си както по икономическо-обществени, но най-вече по обществено емоционални и културни въпроси.


Един въпрос към "учените" от БАН.

Да сте подготвили някакъв проект читав и работещ проект за смяната на собствеността ( приватизацията ) у нас, или за усвояването на европарите. Или за работа с изостаналите и социално слабите...Изобщо нещо свързано с гравиращите и унищожителни проблеми, един от изразителите на които е Първанов.

понеделник, 16 ноември 2009 г.

Монополът Бойков

Тези дни стана дума за БАН. Вдига се патъклама за ефективност, феодални старци и български структури, които са структури, които не са с нищо подобни на познатите от нормалните, дори и много бедни, страни.

По същия начин трябва да се гледа на политиката, реда и демокрацията тук. Демокрацията, всички знаем каква е, управлението, функционирането на страната...


Това всичкото го пиша, за да не се гледа и на Бойковата диктатура като на нормална диктатура. Тя е такава в условия на тотален държавен разпад. Аз лично съм й привърженик / поне докато поне малко се нормализират условията /. За мен гарант са избирателите и западните демокрации, които са зад него.

Останалото е преливане от пусто в празно, нещо, което правим вече почти 10 години по форумите.

петък, 13 ноември 2009 г.

Атрибути на българската духовна криза

Две от носещите колони / барабар с капителите / на българската духовна криза са колоната на единството и благодарността.

След 20 години всякакви сценарии, които включваха И такива за дискредитиране, разединение, интриги и скандали всред, дори, наистина демократични или независими от мафията сили, най-сетне, Мартин Димитров и Иван Костов намериха сили и ум да се обединят и да застанат зад Бойко Борисов в борбата срещу затриването на България / това беше и причината отново да гласувам за сините /. Не по-малко значение има обаче и единството обявено и поддържано от Волен Сидеров и Яни Янев. / което също ме задоволява - аз сам съм ги призовавал за единство от рупора на радио К2 :) /. В този ред на мисли, с това единство тези политици направиха сериозна заявка за разчупване на статуквото на духовната криза /.

По отношение на благодарността. В случая благодарността, че ББ успя да гътне тройната мафия и да и прекъсне монопола. Само като си помисля какво би било ако пак бяха останали тези. И това щеше да стане ако не беше Бойко Борисов.

Известно е че благодарността е качество, което притежават само духовни хора. Бих прибавил, ако става дума и за обществени отношения - и зрели обществено. Мисля, че някои от водещите ни политици вече са осъзнали и тази категория. / Иван Костов отиде с цветя при болния - след операция - ББ, Волен и Яни Янев изразяват определено своето задовоство от лидера на ГЕРБ. Знам, че някои в реда на навиците ни ще видят в тези действия само изгода, но аз си позволявам да не се съглася /.

Така или инак, тъй като става дума за българската духовна криза, както и за някои доста ненавременни критики, които се тиражират, къде с умисъл, къде от бездуховност, призовавам тези, които могат да се позамислят по изразеното от мен мнение.

четвъртък, 12 ноември 2009 г.

Вододелът

Кое е важното и изключително важното тези дни: "Спорът" за посланиците всъщност е спор за прекратяване фалшифицирането на прехода. Досега мракобесието беше свикнало да манипулира "демокрацията" в това, в което си иска чрез изборните манипулации. Сега има опит за промяна / може и в преходна /, но при всяко положение не в същата степен мафиотска. И който не го разбира това, и/или работи за разсейването, го прави или от глупост или по убеждение.

сряда, 11 ноември 2009 г.

Празнословието на българские "интелигент"

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158443

Ето един типичен пример на българския "интелигент" - празнословен, бъркащ си в носа, без да предложи и да направи нещо приложимо и градивно, подзсмъркващ , че свободата я няма, но казващ всичко, което може да каже и което де факто е нищо / казвано хиляда пъти без резултат /, пускащ обвинения като "телохранител" или "пожарникар", но подобно на комуниста президент, несъобразяващ се с практическия усет на народа, хленчещ, че комунистите никога не са се покаяли, но практически отричащ, едното, реабилитиращ другото - последните 8 години. Рационалност, г-н Груйкин, рационалността на "телохранителя" в името на страната е 100 пъти по-полезна за демокрацията.

петък, 6 ноември 2009 г.

"Компетентните органи"

Най ме напушва смях, когато стане дума за "компетентните" органи в България. Остави това, че принципно истински компетентни няма, но дори и да има проблемите са толкова комплексни и дълбоки, че по даденост не може някой да е компетентен толкова, че да може да ги реши...

В тази плоскост прави впечатление умът и инстинкта на Бойко Борисов...Доста често му се налага да взема бързи решения. Вчера например е имало противоречия между Божидар Димитров и Маргарита Попова, съдебния министър, относно промени в закона зя даването на гражданство. ББ реагира правилно - прави комисия, която да проучи въпроса.

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

"Работоспособност"

Станишев е работил от 11 до 14 часа, а Боби, от ранна утрин до вечер, непрекъснато ходи на разни откривания, за да създаде чувството, че има и факти и да даде малко надежда, и за пръв път се опитва, след Костов, да започне началото на подреждането в пълния и тотален хаос и разпад...


Да внимава с назначенията на парашутити и лобисти и да внимава със законодателството в полза на лобисти и кръгове.

Разделеното събиране на боклука




Ето, например, едно от нещата, които успях да сторя.

През 2006 писах в рубриката "за кмета" едно предложение. Мисля, че са го възприели, но никой не ми каза и едно "благодаря".

БОЙКО БОРИСОВ ПРЕДСТАВИ НОВИЯ СИ ЗАМЕСТНИК ПО ЕКОЛОГИЯТА Днес Мария Бояджиева бе представена пред журналисти от кмета на София Бойко Борисов като новия заместник-кмет по екологията. Новият заместник-кмет ще говори и действа единствено експертно, политическото говорене ще го поема аз, заяви Борисов. От своя страна Бояджийска каза, че осъзнава отговорността на поста, който поема. Тя допълни, че основната й цел за следващите година-две ще бъде да започне реализацията на проектите за изграждане на депо и на завод за преработка на отпадъци. Досегашният заместник-кмет по екологията благодари на кмета за съвместната работа и пожела на новия заместник-кмет да има здрави нерви. Досега Бояджийска бе експерт в дирекция "Превантивна дейност" на Министерството на околната среда и водите. С назначението й жените сред зам.-кметовете на столицата стават четири срещу само трима мъже. коментари 1 коментирайдата: 17 ноември 06 автор: Dnevnik.bg

Моето предложение:

Бих предложил на новия заместник кмет по екология една идея свързана с отпъдъците заимствана от град Кьолн, Германия. Става дума, че количеството на боклука може да се редуцира, като в същото време се намишрат работни места и процеса може да се самоиздържа, а дари да излезе на печалба.

вторник, 3 ноември 2009 г.

Бойкодемокрация

Вчера Костов похвали ББ затова, че е съхранил доверието на избирателите и че поддържа диалог с тях, нещо, което го нямаше последните 8 години. / Костов, все пак, излизаше едно време и обясняваше това онова /....Та ББ непрекъснато е в диалог с избирателите. Нещо, което може да се превърне в метод за контрол и синхрон от обществеността и с обществеността...Въпросът е и дали журналистите ще са готови да го преследват и с неудобни въпроси, дали ще могат да ги формулират правилно, и дали ще им се отговаря малко по-неповърхностно..

понеделник, 2 ноември 2009 г.

"контролират на първо място него самия"

http://dnes.dir.bg/2009/11/02/news5314064.html




"Най-високата оценка ще дам на този служител, който ми донесе разработка за сега действащ министър, заместник-министър, кмет и на ГЕРБ", каза още Борисов.





Браво на ББ особено ако това му "пожелание" не е сама за патъклама. Приближава се, поне по теория, до идеала ми за истинския ръководител на страната.


Да ви припомня едно изречение от енигматичната ми "статия" писана и публикувана в Мидияпул някъде 2004, по времето на основаване на ДСБ, от което се просълзявам като чета :grin:
http://boababbg.blogspot.com/2009/07/blog-post.html

А ръководителят на тази партия, освен каритизма, освен стратегическото си и мащабно мислене, ръководителят, който иска успех не само за страната, но дори и за себе си, ще го познаем по това, че на първо място ще създаде и поддържа демократични механизми, които ще контролират на първо място него самия.

четвъртък, 29 октомври 2009 г.

Сторено и пожелано - транспорт

Тези дни стана дума за винетките. Дали ще им вдигат цените пак май не стана напълно ясно, но е ясно, че с тях се извършват доста далавери. Което си е кражба / не от държавата, защото един чиновник това с нищо не го ощетява /, а от гражданите.

Решение: при покупка винетката върви заедно с номера на колата.Този номер се зарежда в една изключително проста база данни, а проверката може да става по интернет, по телефон или с sms.

Такава система може да се направи за по-малко от 1000 лева.

Сторено и пожелано - общество

Днес сутринта тв Европа пак зададе тъп въпрос , с възможен да или не отговор, към зрителите си: трябвало ли ромите да бъдат смятани за равноправни граждани.Ако оставим настрана комплексността на въпроса, който включва какво е гражданин, какво е истинското съдържание на задълженията и правата му, има ли го изобщо и с какво това е гарантирано / държава??? / явно се цели да се уловят тъпанарски и прости настроения, които на всеки нормален човек са ясни, но които иначе са по навик изключително интересни за стадата.


Така или инак за мен този "въпрос" беше повод да си припомня една моя стара идея: трябва да се създаде база данни / нещо като ЕСГРАОН - гражданска надеждност /. Става дума, че за всеки гражданин трябва да се води едно кратко досие, в което има информация, иначе обществено налични / за да не се нарушава ЗАКОННА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ / в медиите, включая интернет, данни. Тази надеждност ще определя степента, с която може да се предположи, че конкретния човек е активен, коректен, добросъвестен и надежден гражданин и обратно. Ще служи като проверка и ориентир при избора на обществени постове от съдии и прокурори, държавни и общински служители, та даже и за бизнеса.


Дали ГЕРБ или някоя неправителствена организация ще направи това, не знам. Знам само че вероятността веригата назначаваш престъпник, който прави престъпни действия, друг престъпник, ако изобщо се стигне до съд го съди, а ако и на последния се установят "нарушения" следващият пак е престъпник, е по-голяма от 50%.



ПП.

Аз не говоря за тайни досиета, а за информация, която я има разпръсната из медиите. Просто трябва да се събере на едно място. Накратко и най-вече с контрол от гражданското общество.

Например - ще гласувам за кмет. В Дакси има данни за фирмите му, но никой няма да отиде да търси там. Във вестниците, преди години, пише че е участвал в някаква некоректна приватизация…

Тази информация трябва да е налична. Оттам нататък всеки да си прави сметката.



Това не означава, че всеки ще има оценка гражданска надеждност. Такива данни за всички няма. Но, ако аз сезирам Европейската Комисия и тя потвърди моята информация или ако впиша мейл до някое министерство със сигнал за корупция, подпиша се и това е вярно аз трябва да получа бонус за "надеждност". Информация, която може да служи, при друг случай, на общото благо.


В същото време за мен из вестниците има някаква негативна информация. Тази информация или линкове към нея също ми стоят под "досието", но там пише - по информация от медиите. Нищо повече. Така наистина не отиваш насляпо.

Признавам, че това е един относително сложен и относително опасен апарат, но опасността днес от другата страна е с "гриф" фатална, ако не се противодейства.



Друго предимство на оценката "обществена надеждност" би могла да се приложи например при допитване до обществено мнение. Едно е да зададеш сериозен обществен въпрос на човек, който нито се интересува, нито е направил с нещо, за да живее по-свободен, а друго е да се обърнеш към някакви 5-10 % активни граждани. Демокрацията не е нарушена - дори и никакъв ти имаш еднаква тежест при избор, но тежестта се променя страшно, когато някой бъде избран. Където и както става се получава абсолютния демонтаж на демокрацията.




Препоръка към БСП

Не знам дали сегашното състояние на БСП е от полза за страната или не, но знам че начинът на диалог БСП - ГЕРБ благодарение на дришлето Станишев е уникален по своята липса на каквато и да е сериозност и значение. Остави това, че вече свикнахме на абсолютната тъпота като информационен фон, но следващите поколения се създават и инспирират като такива.


По най-бързия начин БСП да избират Константин Паскалев, Янаки Стоилов, Татяна Дончева или Червеняков, които поне в "диалога" с ББ ще са на несравнимо със Станишковото ниво.

сряда, 28 октомври 2009 г.

Сторено и пожелано - правосъдие

Явно престъпниците и мафията имат списък на подкупните и зависими магистрати. Този списък не е и труден за съставяне.

Задача пред ГЕРБ и министерството: да бъдат изолирани, да нямат достъп до дела и възможност да "упражняват" професията си, независимо от поста, който заемат в момента.

Въпрос: лично аз бих се поколебал къде да поставя главния прокурор в списъка на едните, другите или / предвид че е национален / по средата. :)

петък, 23 октомври 2009 г.

"Сторено и пожелано" - образование, МВР

Ето и доказателството.

Днешната ми прибавка към рубриката "Сторено и пожелано" е:

Образование: Децата трябва да се възпитават с висшия идеал : служа на първо място на България, ще рече за по-богат, на първо място духовен, а и материален живот.

Вътрешни работи:
Задължително и ускорено въвеждане на система за спешно информиране за нарушения свързани с движението по пътищата. например: пътуваш - виждаш нарушение - веднага информираш. Има достатъчни средства за проверка на достоверността, както и за натрупване на сигнали.

рубрика "Сторено и пожелано"

Допълнение към "точка" 4.Здравеопазване.

Като първа мярка ще съкратя най-малко половината от министерството, както и половината от паралелните и дублиращи се структури.


По "точка" Регионално развитие ще обърна специално внимание / информационна система с бизнес управление - ще се комбинират със системата към социалното министерство / на обезлюдените и полуобезлюдените села.

Важен елемент в цялостния план е комбинирането на социалните планове и действия с образоваността / фактографическа, езикова и не на последно място обществена /, както и с наука и изследване / ползване на "изпаднали" от пазарното стопанство, както и пенсионирани образовани хора.

четвъртък, 22 октомври 2009 г.

рубрика "Сторено и пожелано"

От днеска сутринта, като Човекът гражданско общество :) започвам рубриката "Стореното и пожеланото"

1.Строителство

Вземат заем от 300 милиона за магистрали и пречиствателни станции. Одобрявам с 10 по десетобалната!

Препоръка. Всеки проект да се илюстрира ежеседмично с графики на направеното по време и процент на извършена работа.

2.Образование

Децата в детски градини в предучилищна възраст и целодневно в първи клас. Одобрявам с 10.

Препоръка. Ускорено диференциране на заплащането на учителите в пет степени като най-високото заплащане имат учители покрили специални критерии, които включват съзнателното практикуване "Готов да работя в името добруването на страната си и зная какво е да възпитавам децата как се живее като активен гражданин". Пропорциите на заплащането на тези учители да се вземат като средна величина от заплата на учител - национален доход в ЕС.

3.Финансии

Вързването на инф.системи на Митниците и Данъчните. Одобрение с 5 тъй като няма данни дали това функционира. И докъде е стигнало.

Препоръка. Ще се обърна със специално писмо до г-н Дянков.

4.Здравеопазване

Засега почти нищо ако изключим няколкото почивни дома на Мин.съвет, които се дават за хосписи. / Засега само намерение /

Ще предоставя препоръките си допълнително тук след консултация с мои специално доверени специалисти.

5.Социално

Препоръка. Ще представя на г-н Тотю Младенов информационна система за управление на социалните помощи. В системата се комбинира допълнително вложен труд със социалното, пенсионното и здравно осигуряване. Системата свързва допълнителното производство на стоки и услуги със социалната система.

6.Транспорт

Не съм запознат с нищо конкретно направено.

Препоръка: Приемане на национална стратегия по информатика - семантична организация на знания / интересуващите се да проследят националната стратегия на Норвегия по информатика /. Да ме потърсят - тук имам най-перфектното решение. Ще създаде хиляди работни места.


7.Земеделие

Общо взето съм доволен. Одобрявам възнамеряваната система на връзка дребен производител - потребител.

Препоръка: За да може да функционира добре да се свържат със системата, която предлагам на Социалното министерство / ако я приемат, в което не вярвам :) , защото "инфраструктурата" на оценка в главите ни е бавна и груба :) /

9.Екология

Одобрявам, в общи линии, досегашните "инфраструктурни" реакции.

Препоръка: Да разяснят по-съществено защо приеха концесионирането на преработката на злато с цианид - нови технологии, кризата?

10.Вътрешни работи
Одобрявам, най-общо, защото засега имам доверие на Цветанов.

Препоръка: Въвеждане на информационна система за реакции от гражданите - с бонуси по системата по номер 5.Социално , които задействат специални патрули из градовете и селата за бързо реагиране. / такава система моята фирма - или като консултант, при положение, че има конфликт на интереси :) - би направила изключително бързо и евтино като се използват наличните технически средства /

11.Правосъдие

Одобрявам министърката. Главният прокурор Велчев, според мен започва да изчерпва дадения му гратисен период от Б.Борисов. Да се изолира.



ПП.Приемам препоръки и допълнения от други активни граждани.

сряда, 21 октомври 2009 г.

Шундите и ГЕРБ

Най-голямата беда за Бойко са шундите, с които иска или не трябва да работи. Той и затова тества Фандъкова за кмет, с перспектива да стане премиер-

Аз пък ще му тествам шундите. Засега тествах един от депутатите му, Крайчев, както и шефа на кабинета на финансовия министър. Не струват.

Продължавам с официални тестове.

Първо Дянков ще бъде тестван с официално писмо, след това Тотю Младенов, и накрая Фандъкова. От реакциите им ще е ясно дали ще сезирам Ерокомисията... Ако не бъда подкрепен от форумите за съжаление ще трябва сам да играя Човекът гражданско общество,

понеделник, 19 октомври 2009 г.

Тънкият лед

От снощния разговор на 4 очи ББ - Ризова / по-конкретно темата - защо Фандъкова, Вие ли искате пак
да управлявате София? /, тъй като ББ не отрече, един не дотам приспан и модифициран ум би си направил
следните заключения:

Бойко Борисов, е виден представител на българския егоцентрик. Той е разбрал, че в ситуацията не може да разчита на
едно множество зрели граждани и е повярвал, че той е един от най-правите / повече или по-малко, в съществуващите мащаби - отново български синдром /.

За радост ББ има известна доза право да мисли така - от една страна видяхме резултатите преди него, от друга показа, че има потенциал / дори от много по-претенциозни демократи :grin: /, от трета, се вслушва в разумни предложения.

Така или инак е ясно, че ще се движим по тънкия лед на една особена демокрация, в която ще се разчита най-вече на здравия разум, характер и воля на една личност. Което е повече или по-малко най-доброто за момента и което, предвид пълната дупка в която сме, си е наша обща заслуга.

понеделник, 28 септември 2009 г.

Как спасих Бат Бойко

Това се случи през 2005. Просто напомням на Бат Бойко, че само духовните хора изпитват благодарност / според Лечителя Петър Димков /

Тази пролет и началото на лятото бях забърсал една мадама, която живееше в панелка с изключително очукан вход и оплют асансьор в квартал Борово, недалеч от блока на Иво Беров и разбира се ми се налагаше да яздя често привечер стария си, но мощен Пасат нагоре по булевард България, тъкмо в пик часовете привечер, когато много от излъсканите и купени с честно спечелени пари лимузина се отправяха към полите на Витоша и Бояна.

Както винаги нямаше зелена вълна и често ми се налагаше да чакам по светофарите, което пък ме предизвикваше, като в "Тримата другари" от Ремарк, независимо че бях сам, да късам скъпите лимузини при потегляне нагоре към вече огълъбените пазви на планината.

Колко привечери съм се забавлявал така улавяйки изумените погледи на мутреските, с роли на бизнесдами, на лимузинените сплесканите курове / извинявам се за определението, но какво друго заслужават, като имам предвид кой най-вече направи пари през прехода /, чиито профили можех да зърна докато изпреварвам лимузината или джипа, я отляво я отдясно, не мога да кажа. Мога да кажа само, че когато моята мадама беше с мен това я изнервяше, защото се научи да попарва ентусиазма ми, тъй като след като завиех на Била, откъдето много често си купувах и Гъмза 2003 и преминавах покрай блока на Иво Беров аз редовно подхвърлях :
- Тук живее Иво Беров.
Докато започна да ме изпреварва като казваше също:
- Тук живее Иво Беров.

Току що се бях завърнал, след дълги години прекарани в странство и така, но не само така, свиквах отново със страната си, държах и изоставях постепенно навиците, кой ли знае защо и как посяти в срещналия се ми с онази цивилизация български манталитет.
/ МИ-то е нарочно за да пресече малко песента /

Знаех, че всяко опознаване, за да бъде както бива, трябва да бъде свързано непремно с по-голяма или по-малка болка, така че нито се учудвах нито изумявах, когато уж невзрачни коли ме пресичаха некоректно, когато разярените тузари или амбицираните им метрески ме погваха, забравили какво може да се случи и да пресече прекрасния им живот, който си бяха, така, между другото и знам, случайно, а не защото имаха качества, отвоювали.

В този коктейл от loosenes, небрежност или непосредственост, с който се характеризираше България на външен вид във всичко, като се започне от облеклото и се стигне до артикулирането в бизнеса и политиката, да задържиш по-задълго набитото вече в съзнанието ми чувство за лично достойнство, може би, тъкмо по светофарите, където майсторството ми на амбриажа си казваше думата и където тези ми две качества се проявяваха осезаемо, беше значително по-лесно тъй като както казах планината и мадамата от Борово имаха задължението да ме очароват привечережедневно.

Докато ми сервираше я задушен с много малки лукчета, чесън и вино заек, овнешки гювеч с бамя или просто плато сирена, включително и синьо, с виното, Иво Беров сигурно пишеше своите ярки репортажи за вестник „Седем” в съседния блок и печелеше съгласието, одобрението на вече спечелените, но и на ред колебаещи се привърженици на ДСБ за предстоящите избори. Сигурно съм гледал с много премрежен поглед както планината така и мадамата, защото не си бях си дал сметка, че вестника, за да стигне до сърцата на повече хора, както той така и Ани Илков трябва да притъпят остротата на перата си – в края на крайщата толкова малко бяха у нас хората, които не биха се почувствали директно заговорени, когато се критикуваше остро и по този начин отблъснати.

Мадамата още не беше ме опознала както трябва и затова запазваше онова романтично обожание, от което така се нуждаех в този труден за мен период, а и лимузините по булевард „България” все още не ме бяха запомнили. Но не за дълго. Всяко нещо на този свят променя статуса си. Както мадамата започваше да смята моето съдържание за неоспорима и придобита с качествата й даденост, така и водачите на лимузините и техните мутрески започнаха да ме запомнят и амбицират щом ме видят.

Така привечерите започнаха да стават не така прекрасни... Наистина полите на Витоша пак бяха притъмнели гълъбово-ясно, наистина пак откъм планината идваше свежия й дъх на гора и дори водопад, но вече нямаше заек, а и не можех така лесно да изпреварвам на светофарите, защото останалите започнаха да ме притискат и ограничават умишлено.

Случайно или не, докато всички ме задържаха, бях забелязал едно черно Ауди, което тъкмо в момента, когато не можех да се изтръгна от пречещите и преследвачите, се стрелваше покрай всички и виждайки му само прахта аз си оставах без радост в сърцето, а и без заек по-късно.

Но затова пък веднъж мадамата ме запита защо не я извеждам.

Така, на следващата вечер си облече кремавата блузка със сините бродерии, които й бях подарил и си избра един добър ресторант с хубави цени под булевард „Гоце Делчев”, където още при второто посещение станах близък със сервитьора Марин.

Сервитьорът Марин беше здрав и строен младеж с вакъл поглед, общителен и сериозен, който се интересуваше от политика, отговаряше вещо на въпросите ми, като намекваше, че отговорите знае от политиците, които посещавали често ресторанта и чиято радушност и общителност не даваше сърце да му поискаш сметка за надписите.

Една вечер ми обърна внимание:
-Виждаш ли го онзи млад мъж с очилата на масата край витрината? Това е Сергей Станишев. Председател на БСП. Готви се да управлява България и може би няма да е лошо, защото има руска кръв, а децата от смесените бракове са по-интелигентни.
-Кой, този ли!? – се изумих виждайки скромната осанка на младия мъж с ниска пострижка, хитри очички и очила, като отминах деликатно обобщението му. – А, коя е бледата жена с него?
-Журналистката Елена Йончева. Той е модерен човек - живее с нея без да са женени. А тя е от нашия квартал.
-Да не искаш да кажеш, че живеят тук – се позаинтересовах, защото, независимо от близостта на Витоша, нямах много високо мнение за квартала.
-Не. Тези вече не живеят на такива места – ми обясни Марин вещо, - но къщата на баща й беше от другата страна на булеварда, между 13 и 14 блок.

По късно, тъй като вечерта беше топла и тиха и се прибирахме пеша, а моята мадама знаеше кои са блоковете тринайсти и четиринайсти, аз предложих да минем оттам.

В осветеното пространство междупостройките, заобиколени от огромни елха, сребристи борове и вишни, силуетите на купчина руини, част от плоча и дори арка, скрито, но кой знае защо неромантично пазеха кой ли знае какви тайни.

Докато надничах нататък и хвърлях по едно око на няколкото проскубани песа, които се бяха появили откъм сянката на единия блок и ме наблюдаваха с неодобрение, покрай нас мина някакъв леко пийнал човек, който без да го питам рече:
- Продадоха мястото на една строителна фирма, но след това успяхме да се преборим, защото пространството между блоковете е малко.

Отмина нататък като остави дъха на ракия-менте в неподвижния въздух.

Продължихме покрай ред нови, нагъчкни между неоправени, тесни и кални улички, постройки. Бях се замислил за механизмите на новия живот в България, когато мадамата ми каза:
- Ако случайно си забравил – тук живее Иво Беров.

Не си спомням вече, колко дни преди изборите пак се бях класирал добре на светофара при пресечката на булевард „България” и „Гоце Делчев”, когато забелязах, че до мен е същото онова Ауди, което си беше позволило лукса да ме къса. На мига осъзнах, че това е златния ми шанс и при включването на зеленото наблегнах на газта и бясното превключване на скоростите. Наистина, още на десетия метър го бях изпреварил. Без да се страхуваме, че при тези скорости можем да се забием в планината, изпречила се в края на булеварда, ние се устремихме нагоре почти рамо до рамо. Само за миг мернах срелката на километража ми, която чупеше вече 200.

В този момент забелязах как една стара шкода и един ТИР, които бяха спрели непозволено под кестените неочаквано потеглят съвсем близо пред нас, като ни запречваха пътя. Всичко стана за миг. Като преценявах цялата ситуация, извих рязко надясно, с което накарах Аудито да се опита да спира в най-лявото платно, точна зад Шкодата, като в същото време завъртях колата, като включих на заден, за да ускоря спирането. От цялата въртележка само за миг изпуснах ситуацията от погледа си. Чух шум от удар, а после, в момента, в който изскачах вече от спрелия Пасат с димящите му гуми, забеляза, че Аудито се беше врязало, като че не фатално в Шкодата, а ТИР-а запрашваше нататък.

Зад нас колите започваха да спират и да задръстват булеварда. Изтичах до Аудито и отворих вратата откъм шофьора. Каква беше изненадата ми, когато пред мен лъсна ниско подрязаната четина на Бат Бойко, който, като че си беше чукнал главата – еърбека сигурно нарочно е бил изключен преди това – в стъклото и като че не беше на себе си, но иначе невредим. Наведох се, бих му два шамара и му извих носа на 180 градуса, за да го заболи. В този момент той като че ме позна, защото промълви, все още не на себе си:
-Майката на Елена Йончева е също рускиня.
-Не, думай. Ама вие съвсем сте станали ксенофоби. Аз се интересувах от този факт само като графоман - рекох.
-Ти май ме спаси – рече той с усилие. – Имам информация кой е истинския собственик на БТК.
-Не се безпокой, Бат Бойко – рекох, за да го успокоя – Скоро всички ще го знаят. Така е у нас - ще ти се размине.

В този момент чух в далечината сирените или на полицията или на Бърза помощ и се затичах към Пасата.

- Бъди здрав – чух зад себе си благословията му.
„И ти” - си помислих и се похвалих, че хумора не ме беше напуснал.

Изфорсирах Пасата, обърнах го и отпраших към "Била". Завих на червено и се вшмугнах по разбитите улици в Борово. Тъкмо завивах край блока на Иво Беров, когато го видях заедно с моята мадама. Вървяха увлечени в разговор. Тя си беше облякла блузката, която й бях подарил, което ме нервира начаса, а той сигурно й вземаше мярка за следващото си стихотворение за „Бетонната фея”.

сряда, 15 юли 2009 г.

Моята програма (C) за управление на София

Сря Сеп 12, 2007 12:01 pm Заглавие: Моята програма (C) за управление на София


А ето и моята програма за управлението на града, като съм се съсредоточил там, където се различавам от досега познатите стратегии. Разбира се това, което правят другите ще продължи да се прави.

Основата на всичко ще бъде работата с гражданите. На практика това ще се осъществи чрез информационната система, която ще включи гражданите да контролират общината и да карат представителите й да вземат правилни решения.

Ще направя една информационната система, която ще обхваща целия стопански, социален, културен и обществен живот, функционираща, нагледна и отворена - не само в интернет, но и в пресата и в бюлетини, които ще се издават по поискване и по деманд.

Ще направя така, че системата да е открита. Всеки да може да проследява, във всеки миг, какво става в града, как се харчат парите му, какви конкурси има, какво става, какво и кой го върши, защо се вземат такива решения, да може да участва в тези решения и да иска отчетност от съветника си в общината.

На тази основа ще създам и контролната система, пак като публична информационна система. Която ще се води от гражданите. От една страна ще създам един граждански отряд от вълци адвокати, от друга страна ще давам бонус на всеки гражданин, който достави материал, фото, информационен и/или доказателствен за твърдението си по отношение на нередност.

Паралелно, като разбира се използвам системата, ще започна да действам конкретно по следните "ресурси".

1.Социално
а.детски градини и ясли
б.социална работа с ромите за подобряване на живота им и включване в трудовия и обществен живот
в.училища
г.здравеопазване

Ще работя най-активно заедно със заинтересованите граждани
а. Ще дам възможност на тези с малки деца и изобщо на младите хора с помощта на общината сами да поемат инициативата за създаването на детските градини и яслите, като ще им дам бонуси за вложения от тях организационен и друг труд за използване детските градини и ясли.

б. Ще съм инициаторът и ще съдействам за организация на граждански движения за работа със социално слабите и на първо място ромите. На доброволен принцип ще се създадат патронаж и шефство от страна на семейства българи, които ще съдействат при организацията на обучението на децата, ще помагат при всякакви административни и социални въпроси, за обучения в занаят и намиране на работа. За тези с резултати ще организирам система с бонуси.

в.Училищата - подобно на а. Но в допълнение ще създам условия на родителите да поемат организирането на спорта на децата. На всяка дете, което ще спортува ще дам бонуси.

г. При здравеопазването ще създам обща система за информираност за качеството на здравеопазването / качеството на лекарите /, което не само ще повиши качеството на лечението, но и ще повиши доходите на тези, които работят добре. Такава система ще направя и за учителите. Не държавата или самите те да се оценяват. А гражданите, тези които консумират "услугите" им.

2.Инфраструктура.

Всеки метър асфалт, всяка стотинка дадена за боклука, вода или отопление ще е ясно защо и как се изразходва. Например ето нещо, което писах преди 2 дни:

"Нещо конкретно. Имаше една страница в Дневник, където можеше да се пише до кмета. Аз там му писах но Бойко, че в Кьолн, където е едно от малкото места в Германия без разделно събиране на боклука, имат следния подход. Боклука се изсипва, качва се на линии, отделя се ръчно / безработните ако искат могат там да работят / това което може да се рециклира - дърво, пластмаса, хартия и т.н. и след това органичните заминават. Така в София можеше да се намали обема на балите наполовина, което ще рече и цената на балите, както и превоза, които са много скъпи. Предложих им да им доизясня въпроса. Те не ми се обадиха, но два месеца по-късно Милко Герджиков се изпъна, че работели тъкмо по идеята. До днес не са направили нищо, а ако бяха направили щяха да бият тъпаните. Вие защо мислите не направиха нищо?"

На гражданите ще е ясно как вноската им за боклука ще намалее. Разбира се построяването на подходяща система за боклука ще бъде решена много бързо, защото ще дам възможност на гражданските да контролират процеса и да решат каква система предпочитат.


Общи:

1.Абсолютно всеки лев вложен в града ще направя така че да е вложен ефективно. Ще променя коренно, пак чрез гражданския контрол, качеството и количеството на работата. Само за 4 години ще сменя отношението към качеството на труда в обществения сектор, така че ще се отрази и на частния. Щом плащаме ние плащаме за такава и такава работа, с такова и такова качество. Разбира се контрола ще стане с помощта на гражданите и бонусите за тях.

2.Чрез гражданите ще създам железни правила за контрол на законите - навсякъде, включително и по тротоарите и улиците. Ще следя за качеството на труда. Ще ги карам да работят всяка минута, не да се убиват, но щом им плащаме, ще работят. Постоянно и качествено.


Чрез реда и качеството ще повиша производителността на труда, от което ще мога да направя още повече, на първо място да изчистя въздуха на града като се започне от Кремиковци и се стигне до катализатори на колите.


ПП.Разбира се, всеки би могъл да си помисли, чие само да прочете тези ми идеи и той би могъл да ги направи. Въпросът е че същността, реализацията стои в детайла, който много малко хора знаят и могат да реализират.

Пример-способ за излизане от кризата

Може би сте забелязали, че от години съм се посветил да сея :grin: идеи, които могат, евентуално, да помогнат на бедната ни страна. Повечето от тях съм "публикувал" в Медияпул и изобщо в Интернет. Може и да е била ненужно, може и да е било наивно :grin: , но посещенията там бяха много и дори продължават. Затова и реших, сега, когато има евентуални опции за внедряванията им да започна да ги събирам на едно място. Започвам с нещо, на пръв поглед изключително просто, от 2007 г.

Чет Ное 08, 2007 4:53 pm
Заглавие: Пример-способ за излизане от кризата


Години наред споделям тук идеите си. Повечето от тях, сигурно, не са извънредно ценни, но други помагат на незрелия да съзре видимото за по-патилите или пък провокират ума на умните, но без опит, така че и те да пробият завесата...С една дума, както през далечната 2003 години се разбрахме със siccor, който тогава имаше друг псевдоним, става дума за просвещение в България. В това просвещение основната дума е ТРАЙНОСТ, колкото и това да няма значение и изобщо практически смисъл, каквото и да сториш.

С един прост пример и кратък "Ръководител за подобряване движението по улиците" в София искам да онагледя идеята си.


Всички днес сме свидетели как все повече хора и коли в София създават ежедневно все повече хаос и все повече задръствания. Свидетели сме на все повече произшествия и на все повече загуба на време. Което си е направо път към по-ниската производителност - ще рече не можем и да искаме да имаме ръст на доходите ни, съответен с усилията ни, да не говорим желанията.


В същото време е ясно, че правителството, в тези им състави и с тези "изпълнители" - меко казано, неспособни - ще могат да направят нещо.

Какво ни остава освен да повикаме неволята. Също като тримата братя и лозето ние трябва да си го прекопаем сами.

Наистина много трудна и дори на пръв път невъзможна задача. Да. но не. Между нас има и мислили и съпричастни хора / такива като мен /, които имат идеи как това да стане...Сигурно и между вас има такива. Заповядайте! Научете ближните си сънародници какво да сторват, че да живеят по-добре.

Ето няколко правила при каране на кола, които могат аналогично да се приложат и в другите области.

1.За спазването на правилата на движение, няма да говоря, защото е ясно. Знам също, че почти никой не ги спазва. Затова, ако например правите дневно n нарушения, опитайте се да ги намалите с 20%. Ще рече вместо например 10 нарушения, направете 8.

2.Старайте се да облекчавате водачите на колите, които са около вас.

3.Мислете, че ако няма смисъл да влизате в кръстовище, защото виждате че няма да можете да се изнесете, докато светне червеното, по-добре спрете преди светофара още на зеленото. При всяко положение ще стигнете по-бързо, средностатистически до дома си, отколкото иначе. Опитайте да спазите това правило поне веднъж в седмицата.

4.Като ви светне зелен светофар на кръстовище се опитвайте да се изнесете с по-голяма скорост / не е нужно да запалвате гумите /. Така повече коли ще могат да преминат при едно светване на светофара.

5.Между светофарите се опитвайте да карате по-бързо / разбира се в рамките на позволеното /.

6.Не паркирайте плътно до къщите на тротоара. Така затруднявате пешеходците. Те тръгват по уличното платно, така колите карат по-бавно и трябва да спират често и така се забавя общото движение.

7.Паркирайте пестеливо. Така ще намалите колите, които се мотаят, за да търсят място за паркиране. Най-малкото ще повишите обществената производителност на труда.

8.И накрая. Винаги когато спазвате някое / някои / от горните правила вдигайте пръсти или със знака "виктори" или с палец нагоре, така че шофьори и пешеходци, по възможност, да ви виждат. С което ще покажете, че работите по този проект на солидарността. Което, при неминуемите резултати ще върне чувството ни, че най-сетне не сме безпомощни срещу държавата на вагабонтите и тарикатите.



вторник, 14 юли 2009 г.

Набуко

При подписването на Набуко най-сетне разбрахме една от основните причини, въпреки че не бяхме готови, защо ни приеха в ЕС.

За ГЕРБ


Анализът на победата на ББ си заслужава отделна тема. Но това е нещо вече отминало и едва ли ще имаме енергия и желание да се занимаваме с него. Не самата победа, тя беше очаквана, не дори и неочаквано големият и размер. А непредвиденият изблик на гражданска енергия който доведе до нея. Различни обяснения има и както винаги вероятно истината не е само в едно а се състои от сплав от отделни компоненти и в различно съотношение. Най-лошото ще е ако това е търсенето на поредният месия. Много лошо ще е ако е това но и аз и авторът сме на мнение че не това е основното. Не че го няма и това но далеч не е основното. Но да не продължавам, просто прочетете статията.
http://www.dnevnik.bg/izbori2009/parlamentarni_izbori/2009/07/13/754385_poukite_na_polezniia_vot/ [b]Поуките на "полезния" вот[/b]



Бойко има "афинитет" да държи на мнението на избирателите. Това обаче не означава, че могат да се очакват чудеса. Абсолютно сигурно е че октоподът на българската икономическа, манталитетна и обществена конюнктура ще успее да провали много от добрите намерения и да съблазне не малко от управляващите. В същото време абсолютно сигурно е че ще има факти, по-малко в къс план, а повече в стратегически, които ще изиграят положителна роля в развитието на държавата.

неделя, 12 юли 2009 г.

Събитията, действията, обектите и средствата

( писана някъде 2004, с извинения за недоизкусуряването )






( Писана и публикувана в Мидияпул някъде 2004, по времето на основаване на ДСБ
с извинения за недоизкусуряването )

През изминалите десетилетия заедно с развитието на компютъра се развиваше и науката за него - информатиката. Все по-стройно, макар и недостатъчно, се организираха огромните количества данни съхранявани върху все по-бързи и по-гъсто организирани магнитни носители. Бавно и итеративно човека опипваше пътя към принципите, които се оказваха толкова по-добри, колкото по-близки до природата и човешкото мислене.

Въпросът е обезателно спорен, но като че най-рационалното в информатиката днес се оказва разглеждането на структурата от събития, чиито съставни елементи са извършителите - субекти и обекти, действията им, облагодетелстваните субекти и обекти, средствата - така наречения инструментариум, както и атрибутите за качество, за всички изброени субекти, обекти и действия. А поставени във времето и пространството ( мястото ) всичко изброено като че дори може да оживее.

Така ако си припомним структурата на едно изречение, което сме анализирали в гимназията, би се получило следното.

Съвкупността от изреченията за събитията имат следните елементи:
Подлог ( субекти и обекти ), сказуемо ( действие ), допълнения ( облагодетелствани и инструментариум ), обстоятелствени пояснения ( време и място ).

Към всяко от горните са приложими и прилагателните, а прехвърлим ли тази схема към настоящия си живот ще проследим и поставим на място ( почти без затруднение ) субектите, обектите и събитията на изминалите години, главните герои, действията, ще си обясним причините, които са довели до тези събития.

Накратко: на фона на жизнено необходимото, болезненото и катарзистично настъпление на пазарното стопанство, частния сектор и царящата обществена яловост носещите политически събития за страната през последните 10-тина години могат да се изброят лесно. Бяхме поканени в НАТО, беше определена дата за приемане в ЕО, българският етнически модел работи без кризи. Кой носи вина или кой е направил най-много за това както и хронологията на действията, които определиха тези събития е много важен въпрос, не би трябвало да се отминава, но е и многократно повтарян, като че безполезно, и затова го отминаваме.

Много по-важни обаче, като че се оказваха събитията описанията със средствата на еклектичната експлоатация на преувеличаването, размиването, издребняването, превратното тълкувание - ограбвания, компромати, заговорчета, бандитизми по митниците, политически и подкупно-политически партизанствания и напълно обърквания ( поне по отношение на видимото ) живот. Кой как и защо направи пари в това време от гледна точка на стандарта на живот на огромната част от населението не е все едно, но откъм перспективите за нацията по-скоро изместване отколкото важно. Ние сме на последно място в Европа, а ако някой изяви претенцията, че сме на предпоследно или предпредпоследно и това го успокои си носи сам вината. От последното е интересно на първо място обекта - капитал. Но парите, казват, не миришели. Да се опитаме да погледнем към събитията, в бъдещето, които ни интересуват и да открием субектите и обектите, които могат да влияят позитивно.

Няма да е откритие ако кажем, че трудното започва тъкмо тук, при прилагането на горната схема по отношение на бъдещето и че тъкмо то, особено на фона на безизходицата и кризата, в която сме, е важно. И все пак трябва да признаем, че всяко систематизиране по отношение на подобни анализи е по-добро от никакво систематизиране.

Така съсредоточени във важността на средствата и разбира се, на безсилието, ние забравяме, че сме искали, искаме и ще искаме нещо друго. То е било в представите ни винаги и това мисловно събитие ни е давало и дава надежда.

Не знам дали ако започнем да да описваме това мечтано събитие би се получило нещо различно от фантастичен разказ, което можем да наречем “излизане на страната на зелено”. Зелено на свежа пролетна ливада или зелено заради работещ или взет под внимание светофар или и двете заедно, не е ясно. Ясно е само, че понякога се опитваме да си представим съставните събития и действията, които биха направили това събитие необратимо.

Така ние мечтаем и искаме държава на гражданите: Ще рече мечтаем за следните събития: законност, справедливост, ред и демокрация и искаме да живеем по-добре и в СВОЯТА си страна.
Искаме още и други събития.
Искаме държавният апарат да е колкото може по-малък и да служи на тези, които правят бизнес. Искаме държава, в която икономическата свобода е висока ( ще рече с колкото се може по-малка бюрокрация - примери Ирландия и Нова Зеландия ) и затова се работи с висока ефективност и напред излизат трудолюбивите и способните, а не тарикатите, мошениците, бандитите, чиновниците и всякакви еквилибристика.

Ясно ни е че на капитала като субект не може да се разчита. И ни е ясно, че ДЕМОС означава НАРОД. Което ще рече, в ситуацията, в която за осъществяването на горните събития не са намерени капитали, капиталите да се търсят в обединението и включването на избирателите, за осъществяване на целите.

В този ред на мисли бих желал да напомня, че все още не е дефинирано какво означава дясно в България. Особено като знаем произхода на по-едрия капитал.

Дали да не си речем, че дясното в България се свързва с народа, който иска да живее по-добре, в страна със закони, ред и справедливост. Където държавният апарат е малък и служи на бизнеса.

И това, тъй като не може да не е масовото желание на болшинството българи, има шанс. Трябва само да се доведе до знанието на хората и трябва организация, която да е носител на тази програма.

И тези българи трябва да тръгнат към новите задачи с обявен за цел един нов морал.
Те трябва да се запитат:
Къде са ни мотивациите?
Къде е онзи минимум на етичен стандарт, оценка и поддръжка, която е нужна, за да може една по-малка или по-голяма общност да живее с достойнство?
Къде са традиционните задължения като хуманност, истинност, честност, или това, което не може винаги да се предпише или провери по закон, а идва само в следствие на вътрешно убеждение?
Къде е това нещо, което не е идеология, не е и ерзац на религията?

Въпроси, които могат да намерят своето решение в идеите, които си пробиват път в новия, глобализиран свят. Дали заедно с икономическата глобализация съществува и една глобализация на социалните и граждански движения. Можем ли да потърсим аналогични, разбира се по-дребни по мащаб такива, в България. Като че събитията от последните седмици ни дават такава надежда. Поради липса на "чисти" и обществено активни сили, които създават политически партии, гражданското общество, в лицето на някои граждански движения ( най-активно такова “Диалог” ) пое инициативата да изрази стремежа на голяма част от българите, отдясно, но като че ли с национални задачи, да строи на мястото на съществуващата и вече доказано-неефикасна и минирана политическа система нещо ново.

Ясно е че за да стигнем до желаните събития тези, които ги желаят, трябва да имат и структурата на една нова политическа платформа. Оказва се че ако искаме тези събития и цел: да обедини здравите сили на народа, за законност, справедливост, ред и демокрация и ефективна икономика, така че да живеем по-добре, ние трябва да искаме партия, с точна програма, в която функционерите, за да не повтаряме минали грешки и за да се опазим от всички капани заложени от миналото, са изпълнители на тези искания, а не инициатори на свои цели.

Но тази политическа платформа трябва да има освен своя програма трябва да е и обединител на здравото и градивното, тя трябва да е партия на самоконтрола, контрола върху държавния апарат, тя трябва да e Църква и Университет за демокрация, прогрес, общество знание, лични отношения, труд, неща чийто дефицит сме наследили от многострадалната си историята и философията на късогледия егоизъм

А освен вътрешния контрол тази партия трябва да осигури на гражданските движения ( по устав ) контролни и корективни функции.

А ръководителят на тази партия, освен каритизма, освен стратегическото си и мащабно мислене, ръководителят, който иска успех не само за страната, но дори и за себе си, ще го познаем по това, че на първо място ще създаде и поддържа демократични механизми, които ще контролират на първо място него самия.




Друго средство освен партиите е пресата. Крайно време е да се намерят сили за един наистина свободен, народен, повтарям, народен демократичен вестник, в който се обсъждат именно това което трябва да прави и прави обществото, но не това на върха, а това на дъното..

Реално или не, изпълнимо или не, това е стъпката в правилната посока. Може би тези, на които ще се облегнем отново, отново ще ни предадат или ще бъдат принудени да ни предадат. Но тази стъпка трябва да бъде направена. И всякакви програми, всякакви икономически, стратегически и други теории, няма никога да заработят без превода на думата "демокрация" ( демос - народ ) и без този народ да има политически представител, който да е контролиран от народа и който да осъществи исканията му.

И дори и това да не стане, дори и да се провали, малката стъпчица ( колкото и дълго да траят те у нас ) ще бъде направена. И ще бъде много жалко също тези думи да ги пишем всяка година отново и отново да края на всеки наш личен свят.

неделя, 22 март 2009 г.

Папо и неговата компания - роман


Първа част

Втора част

Трета част

Четвърта част

Пета част

Шеста част



Ред, законност и справедливост

Тъй като съм убеден, че тази, дори по-млада от ДСБ, партия има да играе важна роля в съдбата на страната тук ще "препостна" от Медияпул, в продължение на няколко дни, мои "идеи и препоръки", както и следващите ги дискусии, от 2004 година. Обърнете внимание на удебеляванията...Може пък и отделната личност, дори и едно нищо и никакво гражданче :=), дори и да е давала "препоръките си" на друго място, да има някакво вмешателство в историята. :-) ПП. Извинявам се на читателите, че "статиите" ми са недоидусурени професионално. Затова пък имат съдържание и се съпротивляват на стандарта / който да си призная - не харесвам /.  


Събитията, действията, обектите и средствата 
( Някъде 2004, по времето на основаване на ДСБ с извинения за недоизкусуряването )  

През изминалите десетилетия заедно с развитието на компютъра се развиваше и науката за него - информатиката. Все по-стройно, макар и недостатъчно, се организираха огромните количества данни съхранявани върху все по-бързи и по-гъсто организирани магнитни носители. Бавно и итеративно човека опипваше пътя към принципите, които се оказваха толкова по-добри, колкото по-близки до природата и човешкото мислене.  

Въпросът е обезателно спорен, но като че най-рационалното в информатиката днес се оказва разглеждането на структурата от събития, чиито съставни елементи са извършителите - субекти и обекти, действията им, облагодетелстваните субекти и обекти, средствата - така наречения инструментариум, както и атрибутите за качество, за всички изброени субекти, обекти и действия. А поставени във времето и пространството ( мястото ) всичко изброено като че дори може да оживее.  

Така ако си припомним структурата на едно изречение, което сме анализирали в гимназията, би се получило следното.  

Съвкупността от изреченията за събитията имат следните елементи: Подлог ( субекти и обекти ), сказуемо ( действие ), допълнения ( облагодетелствани и инструментариум ), обстоятелствени пояснения ( време и място ). 


Към всяко от горните са приложими и прилагателните, а прехвърлим ли тази схема към настоящия си живот ще проследим и поставим на място ( почти без затруднение ) субектите, обектите и събитията на изминалите години, главните герои, действията, ще си обясним причините, които са довели до тези събития.  


Накратко: на фона на жизнено необходимото, болезненото и катарзистично настъпление на пазарното стопанство, частния сектор и царящата обществена яловост носещите политически събития за страната през последните 10-тина години могат да се изброят лесно. Бяхме поканени в НАТО, беше определена дата за приемане в ЕО, българският етнически модел работи без кризи. Кой носи вина или кой е направил най-много за това както и хронологията на действията, които определиха тези събития е много важен въпрос, не би трябвало да се отминава, но е и многократно повтарян, като че безполезно, и затова го отминаваме.  


Много по-важни обаче, като че се оказваха събитията описанията със средствата на еклектичната експлоатация на преувеличаването, размиването, издребняването, превратното тълкувание - ограбвания, компромати, заговорчета, бандитизми по митниците, политически и подкупно-политически партизанствания и напълно обърквания ( поне по отношение на видимото ) живот. Кой как и защо направи пари в това време от гледна точка на стандарта на живот на огромната част от населението не е все едно, но откъм перспективите за нацията по-скоро изместване отколкото важно. Ние сме на последно място в Европа, а ако някой изяви претенцията, че сме на предпоследно или предпредпоследно и това го успокои си носи сам вината. От последното е интересно на първо място обекта - капитал. Но парите, казват, не миришели. Да се опитаме да погледнем към събитията, в бъдещето, които ни интересуват и да открием субектите и обектите, които могат да влияят позитивно.  


Няма да е откритие ако кажем, че трудното започва тъкмо тук, при прилагането на горната схема по отношение на бъдещето и че тъкмо то, особено на фона на безизходицата и кризата, в която сме, е важно. И все пак трябва да признаем, че всяко систематизиране по отношение на подобни анализи е по-добро от никакво систематизиране.  

Така съсредоточени във важността на средствата и разбира се, на безсилието, ние забравяме, че сме искали, искаме и ще искаме нещо друго. То е било в представите ни винаги и това мисловно събитие ни е давало и дава надежда.  

Не знам дали ако започнем да да описваме това мечтано събитие би се получило нещо различно от фантастичен разказ, което можем да наречем “излизане на страната на зелено”. Зелено на свежа пролетна ливада или зелено заради работещ или взет под внимание светофар или и двете заедно, не е ясно. Ясно е само, че понякога се опитваме да си представим съставните събития и действията, които биха направили това събитие необратимо.  

Така ние мечтаем и искаме държава на гражданите: Ще рече мечтаем за следните събития: законност, справедливост, ред и демокрация и искаме да живеем по-добре и в СВОЯТА си страна. Искаме още и други събития. Искаме държавният апарат да е колкото може по-малък и да служи на тези, които правят бизнес. Искаме държава, в която икономическата свобода е висока ( ще рече с колкото се може по-малка бюрокрация - примери Ирландия и Нова Зеландия ) и затова се работи с висока ефективност и напред излизат трудолюбивите и способните, а не тарикатите, мошениците, бандитите, чиновниците и всякаквите еквилибристика.  

Ясно ни е че на капитала като субект не може да се разчита. И ни е ясно, че ДЕМОС означава НАРОД. Което ще рече, в ситуацията, в която за осъществяването на горните събития не са намерени капитали, капиталите да се търсят в обединението и включването на избирателите, за осъществяване на целите.  


В този ред на мисли бих желал да напомня, че все още не е дефинирано какво означава дясно в България. Особено като знаем произхода на по-едрия капитал. Дали да не си речем, че дясното в България се свързва с народа, който иска да живее по-добре, в страна със закони, ред и справедливост. Където държавният апарат е малък и служи на бизнеса. И това, тъй като не може да не е масовото желание на болшинството българи, има шанс. Трябва само да се доведе до знанието на хората и трябва организация, която да е носител на тази програма.  


И тези българи трябва да тръгнат към новите задачи с обявен за цел един нов морал. Те трябва да се запитат: Къде са ни мотивациите? Къде е онзи минимум на етичен стандарт, оценка и поддръжка, която е нужна, за да може една по-малка или по-голяма общност да живее с достойнство? Къде са традиционните задължения като хуманност, истинност, честност, или това, което не може винаги да се предпише или провери по закон, а идва само в следствие на вътрешно убеждение? Къде е това нещо, което не е идеология, не е и ерзац на религията? Въпроси, които могат да намерят своето решение в идеите, които си пробиват път в новия, глобализиран свят. Дали заедно с икономическата глобализация съществува и една глобализация на социалните и граждански движения. Можем ли да потърсим аналогични, разбира се по-дребни по мащаб такива, в България. Като че събитията от последните седмици ни дават такава надежда. Поради липса на "чисти" и обществено активни сили, които създават политически партии, гражданското общество, в лицето на някои граждански движения ( най-активно такова “Диалог” ) пое инициативата да изрази стремежа на голяма част от българите, отдясно, но като че ли с национални задачи, да строи на мястото на съществуващата и вече доказано-неефикасна и минирана политическа система нещо ново.  
Ясно е че за да стигнем до желаните събития тези, които ги желаят, трябва да имат и структурата на една нова политическа платформа. Оказва се че ако искаме тези събития и цел: да обедини здравите сили на народа, за законност, справедливост, ред и демокрация и ефективна икономика, така че да живеем по-добре, ние трябва да искаме партия, с точна програма, в която функционерите, за да не повтаряме минали грешки и за да се опазим от всички капани заложени от миналото, са изпълнители на тези искания, а не инициатори на свои цели.  

Но тази политическа платформа трябва да има освен своя програма трябва да е и обединител на здравото и градивното, тя трябва да е партия на самоконтрола, контрола върху държавния апарат, тя трябва да e Църква и Университет за демокрация, прогрес, обществознание, лични отношения, труд, неща чийто дефицит сме наследили от многострадалната си историята и философията на късогледия егоизъм А освен вътрешния контрол тази партия трябва да осигури на гражданските движения ( по устав ) контролни и корективни функции. А ръководителят на тази партия, освен каризматичността, освен стратегическото си и мащабно мислене, ръководителят, който иска успех не само за страната, но дори и за себе си, ще го познаем по това, че на първо място ще създаде и поддържа демократични механизми, които ще контролират на първо място него самия.  


Друго средство освен партиите е пресата. Крайно време е да се намерят сили за един наистина свободен, народен, повтарям, народен демократичен вестник, в който се обсъждат именно това което трябва да прави и прави обществото, но не това на върха, а това на дъното.. Реално или не, изпълнимо или не, това е стъпката в правилната посока. Може би тези, на които ще се облегнем отново, отново ще ни предадат или ще бъдат принудени да ни предадат. Но тази стъпка трябва да бъде направена. И всякакви програми, всякакви икономически, стратегически и други теории, няма никога да заработят без превода на думата "демокрация" ( демос - народ ) и без този народ да има политически представител, който да е контролиран от народа и който да осъществи исканията му. И дори и това да не стане, дори и да се провали, малката стъпчица ( колкото и дълго да траят те у нас ) ще бъде направена. И ще бъде много жалко също тези думи да ги пишем всяка година отново и отново да края на всеки наш личен свят.