вторник, 20 януари 2009 г.

сърп-луна-жетвар



Разкъсан облакът-душа
Покри сърпа-луна-жетвар
Отпуска повода на впряг
Във смисъл впит
Мотив и основание за щастие
Кат ремък глезена протрил

Не търси и не намирай
В стъкло разбито на парцали
Душата си пробляснала
В случайно отразен там слънчев лъч
Покрил неуморно рукнала несвяст

Препасла запретната фурия
Единствен зов - за помощ вик
Препуска огън и жар от самородна
Затвор за твоя мир
На ежедневното съзвън



Тъй като ми беше направена забележка за липса на смисъл:)

Децата разбират с все още необладани от материалното души...:) Това, разбира се, не е доказателство за качеството на "произведението"...И..Все пак...:) Изкуството започва там където свършва ползата, така че не е нужно непременно да се разбира и обяснява. Въпреки че може.

В края на крайщата кой пита абстракциониста какво е искал да каже с няколкото накачулени едно връз друго цветни петна.



Не искам да пиша прекрасни рими. Достатъчно съм бил критикуван затова...Въпреки че смятам, че да можеш да рисуваш човешки фигури или да не можеш да рисуваш такива не e доказателство за способност и качество...Обикновено времето се оказва, че е най-добрия съдник...Особено у нас, където нашите способности са свързани с резултатите ни като общество;)

Отбележете се някое разказче или стихотворение днес и се върнете на него след няколко години, след още няколко пак. Ако се занимавате с изкуство / с всичките условности и ирония към понятието / тогава ще можете да направите една относително вярна преценка.

неделя, 18 януари 2009 г.

Гамизов и гражданско движение Референдум

Стефан Гамизов тази вечер при при Цветанка Ризова пак хвърли няколко бомби.

1.На 20 декември някой, който е знаел, че идва газова криза е изкупил държавния резерв. / след това, разбира се го е продал доста по-скъпо /.

2.Всичко около енергетиката в България, включая 3 и 4 Блок, е една могъща корупционна схема свързана с огромни кражби около изключително остарели технологии.

3.В България има огромен пазар в енергетиката на черно. Известен е и този, който го ръководи. Долу няколко цитата от други интервюта на Гамизов.


http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=4032&Itemid=1

" Това не е никакво пиар надцакване. Както ви казах, президентът Първанов е дълбоко свързан с т. нар. ядрено лоби и той се опита да злоупотреби с тази криза, за да може да им осигури допълнителни печала
"

"Президентът Първанов е примитивно отмъстителен човек. В момента той търси някакъв реванш спрямо ЕС, защото е отстранен от европейската карта – ако забелязвате, той по никакъв начин не бива канен или почитан от държавите от ЕС."



http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=3961&Itemid=1

" А как ще коментирате изявлението на президента Георги Първанов за пускане на един от спрените блокове на АЕЦ "Козлодуй"?
- Президентът Първанов ми е ясен. Той от сутрин до вече се събужда само с една идея - как да осигури допълнителни печалби на групата олигарси около него. Нека Първанов днес като се събуди да мисли за българския народ, а не за г-н Богомил Манчев. Това е единственият ми коментар.
- А смятате ли всъщност, че повторно пускане на блок от АЕЦ "Козлодуй" е възможно?
- Нито смятам, че е възможно, нито смятам, че е правилно. Но Първанов най-сетне трябва да се досети, че е президент на България, а не шеф на борда на директорите на фирма "Рискинженеринг" АД или на подобните такива, които оперират в енергийния сектор. Не знам - може би на визитката му пише "президент на борда на директорите на
"Рискинженеринг", обаче всъщност не е такъв. На неговата визитка трябва да пише "Президент на Република България".




4.Политиката в България е една огромна корупционна схема.


5.Утре / 19.1.2009 / Гамизов и няколко други юнака основават гражданско движение "Референдум", което има за цел до 2 години да смени политическата система в България. / подцел преждевременното сваляне на Първанов /

събота, 17 януари 2009 г.

136 години от обесването на Васил Левски

На 19 февруари се навършват 136 години от обесването на Левски. Тази година отново ще се опитам да използвам тази дата с артикулацията на една гражданска позиция.


Копирам подобни "опити" от 2003 и 2006 година.



2006
133 години след гибелта на Левски търсим апостоли

Зад привидното отсъствие на достатъчна гражданска енергия днес, когато българското общество е все в по-голяма безпътица, материална и морална криза, не би било правилно да се подмине и обратно пропорционалната зависимост - личностна и обществена нагнетеност.

Къде може да се потърси градивното на тази нагнетеност и да се дефинират глобалните задачи за преодоляване на кризата.

Погледът към бъдещето би бил значим ако съумеем да намерим паралел между съвремието и един от най-значимите периоди в българската история, в който заявено с по-голяма или по-малка спекулация, се формира българската народност.

Според стар български летопис, цитиран от Петър Добрев в "Светът на прабългарите" по време на царуването на цар Симеон "...той вземеше данък от цялата своя земя и от всяка област на своето царство: едно повесмо прежда и лъжица масло и яйце на година. Това беше неговият данък от неговата земя и неговите люде и нищо друго не искаше той. И много изобилие имаше в онова време при тоя цар Симеон. И след неговата смърт пое българскато царство син му Петър - цар български, имаше изобилие от всичко - пшеница и масло, мед, мляко, вино, и вреше и кипеше от всяко божие дарование, и нямаше оскъдност от нищо, но имаше ситост и изобилие от всичко по изволение Божие..."

Този летопис е създаден след падането на България под византийско владичество, когато нашите земи попадат под данъчната система на Византия. Готският историк Енодий споделя през 502г., че титлите у българите се печелят в зависимост от достойнствата и не се дават веднъж завинаги, както у другите народи. А според византийски топарх, който съпоставя попадналите под византийско робство българи от XI век с тези от миналото: "Те българите сега са изгубили предишната си справедливост, докато по-рано те най-много от всичко почитали тези добродетели, сами достигнали до големи трофеи и градовете и народите се присъединявали към тях доброволно".

Значимостта на периода, обхващащ царуването на цар Борис I, Симеон и синът му Петър, който е всъщност един апостолски период, се определя от:

- самоопределението на българите към християнската общност
- създаването и официалното приемане на собствена писменост ( заедно двете книжовни школи - Търновската и Охридската )
- разширяването на българските територии през царуването на Симеон
- увеличаването на населението чрез доброволното присъединяване на други народности към българската народност
- икономически възход

През около 40-годишният период на управлението на цар Петър горепосочените фактори, заедно със справедливостта и икономическия възход в исторически план е най-вероятната предпоставка за създаването на изконната българска нация. В същото време, обаче, екстензивният растеж е имал и деструктивно влияние върху обществото, а именно намаляване на влиянието на прабългарската кауза - например изгубването на справедливостта, спомената в цитата по-горе, както и отслабване на единението. И наистина, в продължение на повече от три века Прабългария отстоява с успех всички опити за покоряване от страна на Византия, а когато е най-голяма, икономически силна и благоденстваща, тя пада под византийско робство.

В аналитичен аспект би било достатъчно унизително да пренебрегнем историческата фактология и се обърнем към съвременната проблематика, поставяйки си "глобални" цели.

В период на присъединяване към някакъв по-голям социум - ЕС, особено когато сме в криза, ние още повече сме длъжни да се обърнем към липсващите градивни ретроспекции - справедливост, ред, ортодоксално християнство, рационалност, ефективна икономика - опростена данъчна система.

Простъпвайки плахо и отчитайки политическата реалност в България хората от извънофициалните среди не осъзнават себе си като потенциални носители на тези "глобални" цели. Но тъкмо хора, познати или не, случайно срещнати, видяни или разказано ни за тях са пример за нашата романтика, дори идеал в тези извънредно трудни времена. Това, разбира се, не са светци и светици, това са просто обикновенни хора, които са съвременни, европейски индивидуалисти с общи, дошли най-вече от историята ни, идеали.

Зад привидно незначещи в сравнение с шлагерността на ежедневната и парламентарната ни политика думи и идеи ние трябва да търсим и открием факти, които да са в синхрон с националната идея, възрожденския морал, демократическите принципи и християнските добродетели.

Настина Борис, Симеон, Петър и Васил Левски няма да се родят повторно. Затова всеки от нас е призван да намери апостолското в себе си!





2003
130 години след гибелта на Левски на тази страна са нужни апостоли


Изминалата година и особено случилото се през декември не само ликвидира окончателно илюзиите, че това правителство е носител на нещо ново и положително, но и ни сервира безпардонно и кристално ясно истината за цялата конституционална, политическа, икономическа и обществена безизходица, до която е доведена страната след мъчителния гърч на несъстоялия се преход. Единствената светлинка в тунела остава надеждата в гражданското общество или казано направо: в самите нас, в общото движението на всички, които могат и искат да живеят като свободни и честни хора, които искат и могат се опълчат на тъмните сили, на болезнено и ясно познатата ни ситуация.

Самата тази мисъл обаче, колкото и правилна да изглежда, само след минута помръква и ние се връщаме обратно към безизходицата. Та какво наистина представляват водачите на гражданското общество като Едвин Сугарев и шепата като него, умишлено лишени от възможността изобщо да бъдат чути от народа си? От същия този народ, чиито интереси така страстно и предано защитават. Какво представляват няколкото малобройни групи хора, захванали се да съзиждат основите на гражданско общество, от което не изпитват потребност самите граждани? Какъв е смисълът от усилията на неколцината смели и заслужаващи поклон българи? Срещу тях е изправен мощният апарат на тези, които са заинтересовани да запазят статуквото: правителство, партии, медии, индустриални и финансови конгломерати...

Този народ нито може да чуе онези, които биха могли евентуално да го поведат към по-добро, нито пък, ако ги чуе, е готов да ги изслуша и разбере - заради историческата ни и обществена култура, заради вечния недоимък, заради постоянния натиск, на който е подложен. Нашият народ е приучен да изслушва уникални лъжи и да коленичи пред безумни кумири. Той не желае истината, страхува се от свободата и ненавижда свободните българи.

Добре тогава, да се откажем ли, да скръстим ръце ли, какво въобще може да се направи? По начало схемата за възможно действие е ясна:

1. Да се набележат основните национални задачи, целите, за постигането на които би могло най-бързо да се постигне съгласие между водачите и обществото.

2. Да се заложат основите на структура, която би могла да се развие като изпълнител на тези задачи и цели.

3. Да се поеме апостолският кръст и да се тръгне от паланка на паланка - също като по времето на Левски, когато народът ни е трябвало да бъде освестен и потикнат да осъзнае собствената си несвобода, че да пожелае свободата.

Но кои са онези, които не само биха получили общественото доверие, но и са самоотвержено готови да поемат по друмищата на обрулената ни родина с неблагодарната мисия да освобождават онези, които сами са избрали да бъдат несвободни? Има ли ги новите апостоли?

И не е ли парадоксално да си задаваме всичките тези въпроси почти 130 години след обесването на първия от тях в нашата многострадална история?

петък, 16 януари 2009 г.

Протестна криминална поезия

Мотовилка

Пароструйката на сифилистичната
проказа затегна газа,
почисти зъбния му камък -
дъха затлачи се от пламък.

Коронарната захватка
на локомотивната предавка
подръпна яко цялата редица
подложила задъхан глът - глутница.

Партенката е наводнена
мирише на Диор и свири Лепа Брена
кост заседнала напряко:
"Костов е лайно двуяко".

Лъкатуши сребропитейник,
между джипове, таз и врат прекупен
дет го свари да джиросва
за свян предаден - ресто - мостра.

Барабаните с опънат гъзоластик
забиха ритъм за глиганите
заграбил кой квот можал -
с прискърбие - народа кучето го ял.

И правителството се показа
не трепна и не се пропука
въпреки че пароструйката на газа
на мотовилка мушната отзади втаса.

четвъртък, 15 януари 2009 г.

Бездейността българска

Както и да го погледнеш работата е лоша. Щом не можем да си дефинираме и обединим около големите цели и трябва някакви подробности в израза или дребни предубеждения да ни разпръсват.

Бях чел преди години, че ако човек си спомня ясно всичко, целият си опит, не би правил нищо / предполагам защото ще го смята за безсмислено /. След дълги години в странство съм тук от 3-4 години. Забелязвам, че докато бях престанал в чужбина да се занимавам със спомените си за разни "събитийца" и преживявания тук, сега, постепенно, но сигурно отново се улавям в тяхното жабуркане...Да..Липсата на динамика, кривотата, лъжливостта и бездейността / без факти / и на живота тук, не би могло да не ни изкривява мисленето и светогледа.

петък, 9 януари 2009 г.

Цели и задачи

Връщам се на пред-предходния си постинг:

1. “организацията” на част от интелигенцията / "духовен елит" / с цел възпитание на народа
  - средства и правила за "набиране" на "духовен елит"
  - кодекс / прости правила / за организираност на интелигенцията
  - изграждане на "мост" межде "духовния елит" и народа

2.Как народът да управлява "де факто" общата собственост - държавата.
  Въпросът за Собствеността пред посткомунизма

Русия - България

Връзката на България с Русия е заложена, както геополитически, така и исторически. Дали защото Борис I е имал сам някакви интереси за разширяване на царството си и нататък и затова е приел за официален език някакъв славянски, дали защото киевският княз Светослав / наполовина българин /, който избива цвета на прабългрските родове и подготвя поробването от Византия, дали един от първите епископи в Русия от рода Цамблак "внедрява" българска духовна култура там, дали защото печенезите / днешните шопи и днешните, в болшинството си, най-големи привърженици на Рси тук / са най до късно време съществували редом с руските славяни...

Така или инак походът на Дибич Забалкански в България през 1827 година и сключения след това договор с Турция доказва, че Русия е нямала намерени да освобождава, а да си разширява териториите. В този договор вместо да поиска свободата / или васалство / на България, Русия получава Грузия като цената на изтеглянето си оттук.

вторник, 6 януари 2009 г.

Опити за подреждане на понятията

There are more things in heaven and earth, Horatio,
Than are dreamt of in your philosophy.

William Shakespeare, Hamlet

The task of classifying all the words of language, or what's the same thing, all the ideas that seek expression, is the most stupendous of logical tasks. Anybody but the most accomplished logician must break down in it utterly; and even for the strongest man, it is the severest possible tax on the logical equipment and faculty.

Charles Sanders Peirce, letter to editor B. E. Smith of the Century Dictionary

The art of ranking things in genera and species is of no small importance and very much assists our judgment as well as our memory. You know how much it matters in botany, not to mention animals and other substances, or again moral and notional entities as some call them. Order largely depends on it, and many good authors write in such a way that their whole account could be divided and subdivided according to a procedure related to genera and species. This helps one not merely to retain things, but also to find them. And those who have laid out all sorts of notions under certain headings or categories have done something very useful.

Gottfried Wilhelm Leibniz, New Essays on Human Understanding

We must be systematic, but we should keep our systems open.

Alfred North Whitehead, Modes of Thought

......

Според Петър Мутафчиев

И една култура е толкова по-устойчива и съвършена, не колкото по-малко на брой и незначителни са нейните тъмни страни, а колкото по-голям е у нея превесът на положителното над отрицателното и следователно колкото по-големи са възможностите да съдържа, намалява и обезврежда проявите на последното. Достигат следователно залеза си и се разпадат не общества, на които е писано да умрат — подобно предопределение не съществува, — а такива, в чиято култура казаният превес на положителните и здравите елементи е загубен и тя вече не е в състояние да създава противоядия срещу родените в недрата и токсини в същата степен, с която тия последните растат и се размножават.

А още по-съдбоносни се оказват те, когато проникват в едно недостатъчно издигнато общество. Неспособно да схване истински ценното и доброто в съдържанието на високата култура, то се явява среда, особено податлива за нейните отрицателни страни.

.......

С две думи днес, само ако пред очите ни са резултатите, ние сме наясно, че нямаме възможност да създаваме противоотрови "противоядия". А ако се върнем на няколко поста по-надолу, където Петър Мутафчиев говори за духовния елит, то не би било лошо да посочим на този елит / дори и потенциален / някои атрибути-лементи на културата, с които, в аспект рационалното, си заслужава да се заеме.



Например:

- определяне на цели и задачи

- опредляне на субектите, занимаващи се със задачите

- способност за разбирателство

- способност за общи действия

- способност за неглижиране на незначителното и несъщественото





понеделник, 5 януари 2009 г.

Познаваме ли се?

Наясно ли сме със себе си като народ?

Когато един човек не е наясно със своите заложби  и  възможности той се лута в живота и прави много грешки

петък, 2 януари 2009 г.

Обществените функции на духовния елит

Да ви е здрава годината! И да е поносима икономически! И да се захванем, най-сетне, с “организацията” на интелигенцията с цел възпитание на народа / разбирай и такива като Първанов / - задача, която не успяхме дори да си поставим от Освобождението та и до днес.


Петър Мутафчиев - статии,писани през периода 1935-40 година.


 И тогава хората, от които се оплакваме и ни ръководат са били факт в българското общество. Мутафчиев заключава :



”Срещу тях в живота ни липсва всякаква организирана сила. И няма откъде да се яви. Защото през целия период от Освобождението до днес ние не успяхме да създадем в средата си това, което се нарича духовен елит - обществен слой от морално здрави, проникнати от традициите на своя народ и всестранно просветени люде, каквито стоят начело на всяко нормално развиващо се общество, ръководят и съгласуват или контролират отделните негови прояви. Не се създаде у нас и оная културна среда, от която такъв духовен елит би могъл непрестанно да се попълва и обновява. Обществените функции на подобен елит се изпълняват у нас от същата полуинтелигенция.”