сряда, 29 август 2012 г.

Препоръчителни заглавия - 1

Във вестник "Животът днес", брой.18 на страница 8 има заглавие "110 книги, които образованият трябва да прочете"

"Животът днес", брой.18

Без да претендирам за нещо повече от мнение ще ги изброя, ще си кажа тук-таме мнението и/или ще прибавя някое и друго заглавие, а може и автор.

Класика

Омир "Илиада" и "Одисея"
( ако сте ги пропуснали по-добре "Старогръцки легенди и митове" )

Антъни Тролъп - цикълът "Барсетшърски хроники"
Антъни Тролъп

Джейн Остин - "Гордост и предразсъдъци"
Джейн Остин

Шарлот Бронте "Джейн Еър" Лев Толстой "Война и мир" Чарлз Дикенс "Дейвид Копърфилд" Ако трябва да избирам между горните трима бих избрал Толстой. Шарлот Бронте и Дикеснс са ми малко скучни Уилиам Текери "Панаир на суетата" Густав Флобер "Мадам Бовари" Джордж Елиът "Мидълмарч" ( Препоръчителни заглавия - 2 Белетристика )

вторник, 28 август 2012 г.

Дошло ли е време за революцията в начина на възприемане на информацията?

Аз лично, тъй като от дълго време се занимавам със "семантично и структурно" организиране и представяне на информацията смятам, че проблемът е отдавна тук: Всеки пет години количеството на информацията се удвоява и ако хората искат да запазят един дори относително сносен поглед над съществуващите знания те трябва да намерят начин за по-бързо и широкообхващащо възприемане, търсене и представяне.

Ето например един проблем за стратегическа ориентация. Дори и на ниво страна като България.

Кара ли ни Гугъл да оглупяваме?

„Ясно е, че потребителите не четат онлайн в традиционния смисъл; всъщност налице са основания да се твърди, че се появяват нови форми на „четене“, при които потребителите „пробягват“ (power browse) хоризонтално през заглавия, съдържания и резюмета, търсейки бързи резултати. Нещата изглеждат така, сякаш те отиват онлайн, за да избегнат нуждата да четат в традиционния смисъл на думата.“

"Но едно наскоро публикувано изследване за навиците на онлайн-четенето, направено от изследователи от Университетския колеж Лондон, подсказва, че ние може би се намираме по средата на една радикална промяна в начините, по които мислим и четем. Като част от една петгодишна изследователска програма, учените са изследвали компютърни записи, документиращи поведението на посетителите на два популярни сайта за четене – единият поддържан от Британската библиотека, а другият от Британския образователен консорциум – които дават достъп до статии от списания, електронни книги и други източници на писмена информация. И те са открили, че хората, ползващи сайтовете, демонстрират „една форма на бегло четене“ (a form of skimming activity), подскачайки от един източник към друг и рядко завръщайки се към някой от източниците, които вече са посетили. Обикновено те четат не повече от една-две страници от някоя статия или книга, преди да „подскочат“ към друг сайт. Понякога те записват на компютъра някоя дълга статия, но няма свидетелства за това, че действително са се завърнали и са я прочели. "

Паркирането в София

Като роден на границата между синята и зелената зона ето какво предложение изпратих до Столична община:

Нека вземам средния доход на човек за страна, която има подобен проблем. Например във Виена 200 евро е годишната винетка, при премерен национален доход - покупателна способност в Австрия 4-5 пъти по-висока, означава, че винетката у нас трябва да е 40-50 евро или 80-100 лева най-много.

Но там всеки жител има право, а тук трябва да се направи по 1 кола на жилище и то само ако си си платил и без това по-скъпия данък в центъра, или ако наемателя си е платил също данъка, но не про форма, а реалния, какъвто е валиден за района.

При първа кола може да е 50 - 80 лева на година, а за всяка следваща 200 лева за година.

И непременно да бъде публикувано в Интернет, ако не по жилища, поне по улици, колко коли са се записали и какви пари са събрани. А ако може и да се публикува за какво се изразходват, още по-добре.

петък, 24 август 2012 г.

Задачите пред поколенията са все още дори и ненаписани

Тези дни попаднах на нещо, най-сетне, отново ценно по теми, които ме интересуват най-много.

Имало едно време

Отговарям тук на днешна публикация на Избирател в друга тема, но понеже ще стане въпрос главно за лични спомени, стори ми се, че тук е по-подходящо.
Чест и почитания на г-н Христо Христов и на всички, които възстановяват белите петна в историята. Позволявам си да се включа, защото фактите, макар и трудно, все пак, надявам се, ще бъдат възстановени. Но все по-трудно ще става да бъде възстановена паметта за това що за манталитет и личност стоеше зад хората, преследвани от ДС. Имах късмета да се родя в такова семейство и да познавам лично част от тях. Това тук е само илюстрация към текста на Христо Христов. Списък. Един от многото. http://www.sibir.bg/index.php?page=disp ... tid=137540
В него присъства дядо ми и някои от неговите приятели, за които споменавах в друга тема. Когато съм се родила, те вече бяха „освободени”, но нямаха право нито да живеят, нито да работят в София. Бяха се пръснали кой където намери. Дядо ми беше техническо лице, корабен механик. Беше си намерил работа в компресорното отделение на една родопска мина, в която работи дълги години. До преклонна възраст работи в мини. Почина на 84 години през 90-та. През същата година го реабилитираха. Кому ли беше нужно?
Прибран е на Персин през 1947 година като опозиционен политик и отчасти публицист, и без друг грях освен отказа да сътрудничи на новата власт. В интерес на истината, много е бил „калесван”, и лично, и чрез баба ми. И двамата отказват, с ясното съзнание за последствията. Преди 9 септември е бил депутат от страна на, най-общо казано, БЗНС. Опитът да бъде съден от Народен съд се провалил, тъй като избирателната му околия се вдигнала пеша към София, от около 500 км, кой с каквото сечиво му е попаднало. Споменавам това не толкова в памет на дядо ми, колкото в памет на тези хора. Надали някой от нас, на колкото и години да е, може да си представи каква доблест стои зад такова действие в ония времена.
Семейството, естествено, е изселено от София и на децата му, още по-естествено, не им позволяват да продължат образованието си. През 1947 г. баща ми е бил на 15 години, а чичо ми – на 10. Едва ги изтърпяват да завършат средно образование. За университет и дума да не става. Аналогичен случай в майчината ми фамилия, но те са само кулаци, та с големи връзки майка ми и леля ми успяват да завършат по един учителски институт.
Когато аз съм се родила, живеехме в една, изолирана за тогавашните времена, малка вилна зона в полите на Витоша. Беше населена само с такива семейства. В най-ранното ми детство вкъщи бяхме само жени. Като се почне от прабаба ми, та до мен. За мъжете, баща ми и чичо ми, беше немислимо да имат работа наблизо. Баба ми и майка ми работеха каквото им попаднеше в разни кооперации. Пътуването до София и обратно отнемаше не по-малко от четири часа. Водили са ме „на екскурзия” :) . Нямахме пари. Събирахме дърва от гората. Цяло лято. Събирахме и други неща: киселец, лапад, коприва, шипки, глогинки, боровинки, къпини, горски ягоди, билки, каквото имаше в гората. В двора имахме плодни дръвчета, малко картофи и бакла, покрай плета имаше малини, и... много маргарити. По онова време и маргаритите бяха големи, не като сегашните :) . През зимата нямаше вода, не стигаше догоре. Слизахме по един стръмен баир по чорапи, както го виждате, по вълнени чорапи, за вода от една чешма в ниското, а и тя едва църцореше. И аз барабар Петко с мъжете, естествено, с една малка дамаджанка.Тази вода се ползваше за пиене и готвене. За промишлени, така да се каже, нужди - пране, къпане, чистене - се топеше сняг. Сняг, виж, имаше в изобилие. И безплатно. И въпреки всичко тези жени не измрънкаха нито веднъж. Нито веднъж не се оплакаха, нито веднъж не казаха "нямаме". Разкрасяваха се, баба и мама, с натурална козметика. Много им се смеех. А когато излизаха, бяха облечени с най-елегантните дрехи, ушити от една съседка австрийка, на възрастта на баба ми, която беше женена за българин архитект. Шиеха и на мен. Мама и досега разправя, че докато ме обличала тя, съм ходела като излязла от журнал, а откакто съм започнала да се обличам сама, ходя като дете без майка :) . Никога, с нищо, не показаха, че им е трудно. Никакво вайкане, никакво самосъжаление, никакво скумросване. Обстоятелствата са каквито са и точка. Но имаше и много солидарност в онова затънтено и забравено тогава от Бога място.
Дядо ми имаше право да се връща два пъти в годината за по два дни. Тогава вкъщи се събираха петнайсетина-двайсет души мъже, негови приятели и колеги, все от „недокланите при Сталинград”, както казваше един, и той отдавна покойник. Сред тях имаше всякакви хора, лекари, инженери, архитекти, юристи, финансисти, предприемачи, офицери (царски), всякакви хора, и занаятчии, и земеделци, различно. И аз, естествено, къде без мен? :) И то, те ме взимаха при себе си, не да кажеш, че жените са ме пращали, да не им се мотая в ръцете, докато готвят. Говореха си за властта, за политика, за наука, за техника, за право, за земеделие, за всичко. Изобщо не са се съобразявали с моето присъствие. Когато говореха за властта, (аз в началото нищо не съм разбирала, освен, че говорят за властта, но по-късно започнах доста да разбирам) това, което ми е останало като много ясен спомен е присмех, присмех и пак присмех. Великодушен присмех. Никаква злост, никаква дребнавост, никаква отмъстителност. Бяха минали през ада, но не се изживяваха като репресирани, нито като герои, нито като жертви. Бяха живели в съгласие със себе си, за нищо не жалеха, и продължаваха да правят каквото могат, всеки, където животът го е запратил. И как на никого не му се счупи езикът да ми каже, това, което се говори тук, от къщи да не излиза. Никога, по никакъв повод, никакъв страх или потайност не са ми внушавани. Напротив. А, Бога ми, не си поплюваха в анализите и във формулировките. Но не плюеха. И не злорадстваха над провалите на властта. Добре знаеха какви и за кого ще са последствията. Имаха грижа за хората. Не суетлива, а съпричастна грижа, като част от всички.
Когато станах 15-16 годишна, това е вече седемдесетте години, и повече от „подготвена” исторически, както си мислех, тъкмо от техните приказки, все ми беше на устата да питам: „Добре бе, ами вие къде бяхте, та не разбрахте накъде отиват нещата. Толкова ли не можехте да ги предотвратите?” Не се реших. Във въпроса се съдържаше очевиден упрек. И слава на Бога, че не го направих. Само след петнайсетина-двайсет години щях да го изпитам на собствен гръб. И още как!
Та, имаме, или поне аз имам, малко работа за вършене, преди да си отида при тях. Не знам как ще стане, аз съм от това поколение, дето от десет години все сме на десет години от пенсия, но някак трябва да го измисля. Да намеря време поне да събера написаното от дядо ми и други като него, че това, със сигурност го няма в архивите, а не ще да сме много вече, останалите с преки впечатления.


Да, има голяма доза съхраненост, но и определено повествователни качества в написаното от Елен.

В съдържанието, в план "общество" ( използвам тази дума, въпреки че я чувствам поомърсена от соца, защото не намирам по-нормален заместител ) бих обърнал внимание на няколко доста важни момента.

Едното е че вече тези хора, за които пише Елен, вече ги няма, и няма да ги има. За такива хора сме говорили тук във форума в годините на неизнервеност. Да, тези хора, наследници на възрожденския български морал, с културата си на живот и отношения, със стоицизма и моралната си и духовна премереност, с оценката си за мястото си, вече не са живи или са толкова малко или изтощени от съвремието, че не можем да ги броим. А нашето поколение, няма да може дори да го симулира. Доколко ще може поне да го опише и официализира, е друг въпрос.

Второто, в план "общество" е въпросът който Елен задава - защо тяхното поколение, въпреки нивото и качествата си, допуснаха това което стана.
Аз бих казал, че България преди 1944 допусна, като изключа политическите, но те са принципно свързани, няколко съществени грешки:
- След Освобождението не направи училището, поне до 4-ти клас, задължително, и остави най-нискостоящите, включително циганите, да се "развиват" на свобода. Нека напомня, че 1878 -4-5% от българите са грамотни, а 1944 - 40% са грамотни.
- Втората грешка, но тя не би мола да не бъде допусната без масово образование, е че е нямало написана публицистично или обхваната дори и в програмен роман или новела, ала Адис Ранд в Америка, например, "доктрина".

четвъртък, 23 август 2012 г.

Бойко Борисов - уточнения



Чел съм доста опити за характеристика на Бойко Борисов, където и в миналото и сега се правят кардинални грешки.

Аз лично го следя от години, досега не съм се излъгал в преценките си и дори мога да кажа, че ме е изненадвал положително. Просто съм предполагал по-малко.

По този повод ето нещо от едно интервю, което смятам за доста ясно говорящо:

Кой иска отново "Всяка неделя" с Кеворкян

Ти имаш успех в общуването или поне така изглежда, с хората. Но какво мислиш за народа?

Е, не, първо е груба грешка да се разграничиш и да гледаш хората и да го делиш на народ и ти. Това значи, че вече буквално трябва да си заминеш на мига. За хората, има много добри хора, има много лоши хора, има страшно човечни хора, има злобни и отмъстителни, има недоволни и от всичко хора, има други, които и от малкото, но с възторга и с желанието си го приемат...


вторник, 21 август 2012 г.

Здравна реформа - пациент / лекар

Отношенията на българските лекари и медицински персонал и пациентите винаги не са били ясни и коректни.

Долното е публикувано под рубриката "съмнителни критики", но ако някой познава проблемът ще признае и знае, че няма нищо съмнително...
Оцелял от атентата: БГ лекарите бяха непочтителни!

От една страна има изключително неблагодарни и нахални пациенти, от друга наистина на голяма част от българския медицинския персонал трябва ОБЕЗАТЕЛНО да се направи курс, с инструктажи, за почтително отношение към пациентите. Разбира се това важи и за всички държавни чиновници.

Принципът трябва да е - лекарите и служителите да настояват за спазване на правилата от страна на гражданите, но да се държат и почтително.

Рубриката пък "съмнителни критики" е напълно съмнителна. Всеки знае, че отношенията между хората в България са поначало неуважителни. Не се пази личното пространство и изобщо се злоупотребява с достойнството на хората. И това няма нищо общо с благодарността, а с незнание на задължения и липса на граници.

вторник, 14 август 2012 г.

Отношението към Русия



Вчера сутринта по НОВА слушах коментарите на зрители по отношение на нашите успехи и неуспехи на Олимпиадата в Лондон. По едно време се обади някакъв, не много млад мъжага, който направо заклейми българските спортисти като некадърници, като завърши с коментара си за волейболистите, които къде били тръгнали да се състезават с Русия, след като били с по две леви ръце.

Да оставим настрана, че истината е че нашите волейболисти поне на етапа не са в никакъв случай по-слаби от всеки друг отбор по света, освен че и Казийски го няма, да оставим настрана, че в момента волейболистите ни са в най-добрата си фаза от десетилетия, но в гореспоменатия факт лъсва любовта на доста българи към Русия...Дори забелязах на едно друго място, че има хора които се радват повече на техните успехи отколкото на нашите.

Всичко това, хубаво или лошо, зависи от позицията и гледната точка. Нека го и допуснем - в края на крайщата е демокрация.

Лошото би било ако тези "русофили" и българонихилисти, са малцинство и въпреки това налагат мнението си на другите. Тогава тези същите могат да решат, както по времето на соца, да гласуват и направят България 17 република на Съветския съюз; могат да решат, дори и без да бъдат купувани, да се строи АЕЦ Белене, но всички да пращат неудачностите й, както при Кремиковци; могат да решат, дори и без да са подкупни да наложат забрана за проучване наличието на шистов газ...

Тази любов към Русия става също много опасна защото знаем, че в България има определени прослойки, както и етнически образувания, които гласуват под строй и така да наложат една недемократична, изкривена политика.

петък, 10 август 2012 г.

Федералното правителство иска специални икономически зони за Европа

План от шест точки за растеж в Европа на Германия

Германия отговори / отвърна на призивите от страна на ЕС: Федералното правителство е разработило, според информация на "Шпигел" план от шест точки за по-голям икономически ръст в Европа. Целта е кризисни държави като Гърция да получат данъчни предимства. Освен това, страните от ЕС трябва да реформират своите пазари на труда по немския модел.

Hamburg - Федералното правителство на Германия се обяви, според информация на "Шпигел", за специални икономически зони, в които да бъдат включени обхванатите от икономическа криза евро държави от периферията. Така с данъчни облекчения и по-малко строги правила ще могат да бъдат привлечени чужди инвеститори.

Предложението е част от план състоящ се от шест точки, с който федералното правителство възнамерява да проведе дискусията относно стимулирането на растежа в Европа. Обхванатите от кризата страни следва да изградят - фондове на доверие по немски образец или приватизационни фондове, за да продадат своите многобройни държавни предприятия.

Други страни също така биха могат да приемат германската двойна система на професионалното обучение. Концепцията препоръчва страни с висока безработица да реформират своите пазари на труда по германския модел. Това би могло да се разхлаби защитата срещу уволнения и да бъде въведено наемането на работа с ниска данъчна тежест.

Лидерът на SPD Франк-Валтер Щайнмайер свърза по-силно стимулиране на растежа с условие за одобрение предложения фискалеп пакт. "Без данък върху финансовите пазари, без засилване инвестиционния климат и без кредитната експанзия на Европейската инвестиционна банка SPD няма да подкрепят пътя на федералното правителство", каза Щайнмайер пред "Шпигел". Опозиционният лидер за първи път поставя пакетна сделка, докато досега винаги е бил против.

"Гарантирам ви, че фискалната пакт ще има само с допълнителни елементи на растиж", каза Щайнмайер. "Ако те не се стигне до тях няма да има одобряването от страна на SPD." На консервативно-либералното правителство са необходими гласовете на опозицията. "Други условия са, че опасенията на страните членки на Федералната република трябва да се изчистят и изяснят по отношение на парламентарното им участие", каза Щайнмайер. Той пледира освен това за Европейския фонд за дълг. Сега широко изискваните Евро облигации биха могли да бъдат въведени само ; “ако са свързани с тежки условия и ако имаме една хармонизирана европейска стопанска и финансова политика”

сряда, 8 август 2012 г.

Източна Европа се реформира, Южна Европа се оплаква


Osteuropa reformiert, Südeuropa beklagt sich

Не само федералното правителство на Германия настоява Гърция да спестява. Съседната държава България изпитва малко съчувствие по отношение тежкото положение на Юга. Министърът на финансите Симеон Дянков обяснява в интервю защо на страната му сега се гледа като на модел за подражание - и поставя условия относно присъединяване към еврото.

Nicht nur die Bundesregierung drängt Griechenland zum Sparen. Nachbarstaat Bulgarien hat wenig Verständnis für die Misere im Süden. Finanzminister Simeon Djankov erklärt im Interview, warum sich sein Land inzwischen als Vorbild sieht - und Bedingungen für den Euro-Beitritt stellt.

понеделник, 6 август 2012 г.

Референдум - АЕЦ Белене / проучване за наличието на шистов газ

След като "без съмнение" ще се провежда референдум с изключително професионално зададения въпрос "Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на атомна централа на площадка Белене", където при събрани над 700 хиляди подписа няма начин "професионално" да не са се изказали и минимум 100 хиляди неграмотни, е ясно че ако отговорът от референдума е "ДА", ще е нужно да се проведе още един референдум с въпроса "Как да се построи и с какво да се построи?"...

Иначе човек остава с впечатлението, че отговорът може да е и "Да, да се развива, но ако може ей така, като щракнеш с пръсти..."

Успоредно с това не е лошо, а дори много по-полезно, и определено балансиращо откъм интереса на Русия, е да се проведе по същото време, за по-евтино, и референдум: "Да се направят ли проучвани за наличието на шистов газ в България." И да се посочи по каква технология...

Оказва се, че едно малцинство, което десетилетия определяше какво да става в България, въпреки ясните послания на избирателите продължава да прави всякакви опити да налага волята и интересите си.

Защо, когато едно болшинство решава да спре Белене, едно малцинство инициира референдум?

И защо едно малцинство налага мораториум върху проучванията за наличие на шистов газ?

Демокрацио - здравей!