неделя, 22 март 2009 г.

Папо и неговата компания - роман


Първа част

Втора част

Трета част

Четвърта част

Пета част

Шеста част



Ред, законност и справедливост

Тъй като съм убеден, че тази, дори по-млада от ДСБ, партия има да играе важна роля в съдбата на страната тук ще "препостна" от Медияпул, в продължение на няколко дни, мои "идеи и препоръки", както и следващите ги дискусии, от 2004 година. Обърнете внимание на удебеляванията...Може пък и отделната личност, дори и едно нищо и никакво гражданче :=), дори и да е давала "препоръките си" на друго място, да има някакво вмешателство в историята. :-) ПП. Извинявам се на читателите, че "статиите" ми са недоидусурени професионално. Затова пък имат съдържание и се съпротивляват на стандарта / който да си призная - не харесвам /.  


Събитията, действията, обектите и средствата 
( Някъде 2004, по времето на основаване на ДСБ с извинения за недоизкусуряването )  

През изминалите десетилетия заедно с развитието на компютъра се развиваше и науката за него - информатиката. Все по-стройно, макар и недостатъчно, се организираха огромните количества данни съхранявани върху все по-бързи и по-гъсто организирани магнитни носители. Бавно и итеративно човека опипваше пътя към принципите, които се оказваха толкова по-добри, колкото по-близки до природата и човешкото мислене.  

Въпросът е обезателно спорен, но като че най-рационалното в информатиката днес се оказва разглеждането на структурата от събития, чиито съставни елементи са извършителите - субекти и обекти, действията им, облагодетелстваните субекти и обекти, средствата - така наречения инструментариум, както и атрибутите за качество, за всички изброени субекти, обекти и действия. А поставени във времето и пространството ( мястото ) всичко изброено като че дори може да оживее.  

Така ако си припомним структурата на едно изречение, което сме анализирали в гимназията, би се получило следното.  

Съвкупността от изреченията за събитията имат следните елементи: Подлог ( субекти и обекти ), сказуемо ( действие ), допълнения ( облагодетелствани и инструментариум ), обстоятелствени пояснения ( време и място ). 


Към всяко от горните са приложими и прилагателните, а прехвърлим ли тази схема към настоящия си живот ще проследим и поставим на място ( почти без затруднение ) субектите, обектите и събитията на изминалите години, главните герои, действията, ще си обясним причините, които са довели до тези събития.  


Накратко: на фона на жизнено необходимото, болезненото и катарзистично настъпление на пазарното стопанство, частния сектор и царящата обществена яловост носещите политически събития за страната през последните 10-тина години могат да се изброят лесно. Бяхме поканени в НАТО, беше определена дата за приемане в ЕО, българският етнически модел работи без кризи. Кой носи вина или кой е направил най-много за това както и хронологията на действията, които определиха тези събития е много важен въпрос, не би трябвало да се отминава, но е и многократно повтарян, като че безполезно, и затова го отминаваме.  


Много по-важни обаче, като че се оказваха събитията описанията със средствата на еклектичната експлоатация на преувеличаването, размиването, издребняването, превратното тълкувание - ограбвания, компромати, заговорчета, бандитизми по митниците, политически и подкупно-политически партизанствания и напълно обърквания ( поне по отношение на видимото ) живот. Кой как и защо направи пари в това време от гледна точка на стандарта на живот на огромната част от населението не е все едно, но откъм перспективите за нацията по-скоро изместване отколкото важно. Ние сме на последно място в Европа, а ако някой изяви претенцията, че сме на предпоследно или предпредпоследно и това го успокои си носи сам вината. От последното е интересно на първо място обекта - капитал. Но парите, казват, не миришели. Да се опитаме да погледнем към събитията, в бъдещето, които ни интересуват и да открием субектите и обектите, които могат да влияят позитивно.  


Няма да е откритие ако кажем, че трудното започва тъкмо тук, при прилагането на горната схема по отношение на бъдещето и че тъкмо то, особено на фона на безизходицата и кризата, в която сме, е важно. И все пак трябва да признаем, че всяко систематизиране по отношение на подобни анализи е по-добро от никакво систематизиране.  

Така съсредоточени във важността на средствата и разбира се, на безсилието, ние забравяме, че сме искали, искаме и ще искаме нещо друго. То е било в представите ни винаги и това мисловно събитие ни е давало и дава надежда.  

Не знам дали ако започнем да да описваме това мечтано събитие би се получило нещо различно от фантастичен разказ, което можем да наречем “излизане на страната на зелено”. Зелено на свежа пролетна ливада или зелено заради работещ или взет под внимание светофар или и двете заедно, не е ясно. Ясно е само, че понякога се опитваме да си представим съставните събития и действията, които биха направили това събитие необратимо.  

Така ние мечтаем и искаме държава на гражданите: Ще рече мечтаем за следните събития: законност, справедливост, ред и демокрация и искаме да живеем по-добре и в СВОЯТА си страна. Искаме още и други събития. Искаме държавният апарат да е колкото може по-малък и да служи на тези, които правят бизнес. Искаме държава, в която икономическата свобода е висока ( ще рече с колкото се може по-малка бюрокрация - примери Ирландия и Нова Зеландия ) и затова се работи с висока ефективност и напред излизат трудолюбивите и способните, а не тарикатите, мошениците, бандитите, чиновниците и всякаквите еквилибристика.  

Ясно ни е че на капитала като субект не може да се разчита. И ни е ясно, че ДЕМОС означава НАРОД. Което ще рече, в ситуацията, в която за осъществяването на горните събития не са намерени капитали, капиталите да се търсят в обединението и включването на избирателите, за осъществяване на целите.  


В този ред на мисли бих желал да напомня, че все още не е дефинирано какво означава дясно в България. Особено като знаем произхода на по-едрия капитал. Дали да не си речем, че дясното в България се свързва с народа, който иска да живее по-добре, в страна със закони, ред и справедливост. Където държавният апарат е малък и служи на бизнеса. И това, тъй като не може да не е масовото желание на болшинството българи, има шанс. Трябва само да се доведе до знанието на хората и трябва организация, която да е носител на тази програма.  


И тези българи трябва да тръгнат към новите задачи с обявен за цел един нов морал. Те трябва да се запитат: Къде са ни мотивациите? Къде е онзи минимум на етичен стандарт, оценка и поддръжка, която е нужна, за да може една по-малка или по-голяма общност да живее с достойнство? Къде са традиционните задължения като хуманност, истинност, честност, или това, което не може винаги да се предпише или провери по закон, а идва само в следствие на вътрешно убеждение? Къде е това нещо, което не е идеология, не е и ерзац на религията? Въпроси, които могат да намерят своето решение в идеите, които си пробиват път в новия, глобализиран свят. Дали заедно с икономическата глобализация съществува и една глобализация на социалните и граждански движения. Можем ли да потърсим аналогични, разбира се по-дребни по мащаб такива, в България. Като че събитията от последните седмици ни дават такава надежда. Поради липса на "чисти" и обществено активни сили, които създават политически партии, гражданското общество, в лицето на някои граждански движения ( най-активно такова “Диалог” ) пое инициативата да изрази стремежа на голяма част от българите, отдясно, но като че ли с национални задачи, да строи на мястото на съществуващата и вече доказано-неефикасна и минирана политическа система нещо ново.  
Ясно е че за да стигнем до желаните събития тези, които ги желаят, трябва да имат и структурата на една нова политическа платформа. Оказва се че ако искаме тези събития и цел: да обедини здравите сили на народа, за законност, справедливост, ред и демокрация и ефективна икономика, така че да живеем по-добре, ние трябва да искаме партия, с точна програма, в която функционерите, за да не повтаряме минали грешки и за да се опазим от всички капани заложени от миналото, са изпълнители на тези искания, а не инициатори на свои цели.  

Но тази политическа платформа трябва да има освен своя програма трябва да е и обединител на здравото и градивното, тя трябва да е партия на самоконтрола, контрола върху държавния апарат, тя трябва да e Църква и Университет за демокрация, прогрес, обществознание, лични отношения, труд, неща чийто дефицит сме наследили от многострадалната си историята и философията на късогледия егоизъм А освен вътрешния контрол тази партия трябва да осигури на гражданските движения ( по устав ) контролни и корективни функции. А ръководителят на тази партия, освен каризматичността, освен стратегическото си и мащабно мислене, ръководителят, който иска успех не само за страната, но дори и за себе си, ще го познаем по това, че на първо място ще създаде и поддържа демократични механизми, които ще контролират на първо място него самия.  


Друго средство освен партиите е пресата. Крайно време е да се намерят сили за един наистина свободен, народен, повтарям, народен демократичен вестник, в който се обсъждат именно това което трябва да прави и прави обществото, но не това на върха, а това на дъното.. Реално или не, изпълнимо или не, това е стъпката в правилната посока. Може би тези, на които ще се облегнем отново, отново ще ни предадат или ще бъдат принудени да ни предадат. Но тази стъпка трябва да бъде направена. И всякакви програми, всякакви икономически, стратегически и други теории, няма никога да заработят без превода на думата "демокрация" ( демос - народ ) и без този народ да има политически представител, който да е контролиран от народа и който да осъществи исканията му. И дори и това да не стане, дори и да се провали, малката стъпчица ( колкото и дълго да траят те у нас ) ще бъде направена. И ще бъде много жалко също тези думи да ги пишем всяка година отново и отново да края на всеки наш личен свят.

вторник, 17 март 2009 г.

Стратегия покрай Македония?

Реших, да пусна нещо, което писах преди 3 години, и което, мисля си, зарада задръстената духовна конюнктура днес - с все повече обедняващи език и духовност, / днес не бих могъл да напиша: 





Комунизмът си отива? Само на песен.  
6.9.2006





Понякога си говорим за Македония и жителите й, наши бивши, исторически сънародници, които в болшинството си днес декларират, че не искат да имат нищо общо с нас. Нека оставим причините, историята, както я знаем и се вгледаме в същността на разликите между нас и тях. Смятам, че разликите ни са в отношението към труда, в отношенията между хората, към традициите и в отношението към държавата, много повече отколкото в езика, променен донякъде естествено, но повече по замисъл. Колкото и относително абстрактни да са гореизброените категории, тенденциите, поне по субективното ми убеждение, са в тяхна полза. Страна, в която интелигенцията и водещите личности не са била толкова основно унищожавани / с една изключение в преследването на хората с българско самосъзнание там /, в която комунизмът не беше така краен, земя, която за много дълъг период е била в сферата на влияние на Югославия, с по-близкото си местоположение, култура и неизолираност от Запада, би трябвало да има предимства по отношение на нас. Косвени или преки доказателства са впечатленията ни, които имаме при посещения и екскурзии в Македония, разликите в качеството на материални и личностни отношения, за които имаме впечатления от там, младите хора там, които са ни загърбили и гледат с по-голяма симпатия към Сърбия, разликата в обществената производителност между нас и тях, в тяхна полза / по-висок доход на глава от населението /, което е и израз за тезата, която засягам. За мен хората в държавата Македония имат много повече общо с хората живеещи в България преди 1944 г. отколкото самите ние. Всъщност темата тук не е Македония, а социалистическият и комунистически манталитет и стил на живот, наследен у нас, след 45 години диктатура и срещу който, в годините след 1989 г., трябваше да са насочени основните ни усилия и стремежи, в икономически и още по-радикално, в обществен план, с атрибутите му: отношение към труда / разбирай не количеството му, а качеството /, отношението между хората, отношението към традициите и отношението към държавата. 

Какво беше съдържанието на тези отношения при социализма у нас? С едно радикално и насилствено одържавявани и присвояване на собствеността у нас, ние живяхме в едно общество, в което тази собственост беше обявена за обща, но в което преразпределението, от една страна, правеше една малка прислойка фактически собственици, а друга, огромната част от населението, пролетариат, без никакви права и възможности по отношение на собствеността, качеството на труда и отношението към държавата за промяна на статуквото. Банкрутът, икономически и обществен, на тази система беше доказан навсякъде по света, и то с права пропорционалност на стрикността, с която беше прилаган. Тази стриктност и суровост у нас всъщност ни завари 1989 г., като не се спираме на икономическия фалит, абсолютно на дъното и като общество, чийто израз беше изключително ниското качество / сравнена с други страна - по-горе Македония и Сърбия / на обществен труд. Като се започне от най-елементарната трудова операция, видима при строежа на жилища например, и се премине през обществените служби и организации, до образованието, здравеопазването и нихилизма към общите задачи. Затова и качествата на така наречения преход могат да бъдат дефинирани, като неподготвеност на огромната част от населението, включително несвързаната с властоимащите интелигенция, с теория и практика за провеждане на необходимите реформи. И обратно, подготвена поради заинтересованост от досегашното преразпределение комунистическа върхушка и свързаните с тях компрадори. Или подготвеност от позицията на досегашното фактическо управление на собствеността. Заинтересованост да създадат условия за по-нататъшното и аналогично преразпределение в новите условия. Така, ако анализираме резултатите, днес, след 15 години преход, могат да се направят следните констатации:  


1.Фактическото управление на едрата собственост не се е променила. Променила се е само юридическата й форма. Тя е в ръцете на същите хора с малки, но процентно по отношение на цялото население, незначителни попълнения.  

2.Държавата, с нейните институции, парламент, правителство, министерства и учреждения, правова система, прокуратура, църква и др. продължава да е в ръцете на същата тази прислойка, като е съсредоточена и притежаваща средства почти абсолютно монополно да поддържа старата форма на преразпределение .  

3.Свободна преса и слово, поставени в абсолютно маргинално положение, така че дори при наличието на една правилна стратегия и тактика за промяна, да не може да популяризира възможността за промени всред населението.  

4.Икономическият банкрут на социализма днес е заместен с управлението на частен едър капитал от страна на вече посочените нови / стари фактически собственици и от едно множество дребни собственици, които с цената на нерегламентирано огромно работно време си изкарват прехраната. Така, заедно с отвореността на пазара е избегнат дефицита, характерен за социализма и все пак като се излезе на световния пазар поне се осигурява една по-нормална, реална оценка на производство. 

5.Преразпределението на обществения продукт през държавата в сферата на социалното, образованието, медицинското обслужване и др. става отново почти по същия познат от времето на социализма начин, като заетите в неговата сфера са отново над всички, не работят ефективно, шиканират населението / реалните им работодатели / и се въртят / в мнозинството си / около корупция, неуплътняване на работното време и неуважение, ще рече кражба, от тези същите реални работодатели, които са основните данъкоплатци.  

6. Обществото / голямото множество българи / продължава да е в позицията на безгласна, заради съществуващата политическа система, която във всеки момент, при каквито и да е условия поставя на власт досегашните властници, и така отново е оставено с убеждението, че то няма връзка с държавата и оттам е в позицията на консумация на нихилистични към обществото / ще рече само към себе си / лични идеологии. 

7.Църквата, един от малкото потенциални духовни острови е също под опеката на официалната, стара власт. 

8.Поради всичко гореизброено, желание за неоконсумиране на вече познатия от социализма модел, но вече без дефицити по сергиите, където българинът живееше, несвободен откъм нормалното за света, но при ненормалното статукво намерил свои ниши, за да оживее и да се възползва, там където може, от случайни кражби, не само материални, но и кражби от типа на работно време, качество на труда и обща ефективност, и така преживявайки момента, да залага бомбите със закъснител за обществото, децата и собствената си старост.  

9.Болшинството от тези, които са осъзнали тези дефицити в обществения живот, идеология, мисъл и труд, продължават, с близки до македонците основания, да напускат и се отказват от тази съвременна България и съвременно българско, строейки аналогични лични философии като собствено извинение. 

Поради, все таки по-нормални реални отношения към собствеността и пазаря съществува едно все по-нарастващо малцинство от тези същите, осъзнали се, които по различни причини остават в страната. Малцинство, което се активизира и колкото и на пръв поглед да е безнадеждно в претенциите си, и колкото и да е неизчистено и препълнено с грешки, постепенно, ако се отърси от тези грешки, ще играе ролята на духовен водач в пътя за преодоляване на духовната ни криза.  


Както 1944г. беше началото на насилствената смяна на един манталитет, стил на живот и отношение към страната, което ни приобщаваше със Запада, така 1989 г. беше началото на последния опит да се утвърди българският модел на социалистически манталитет, което ще ни държи още дълго време далеч от развитите общества.  


Така, днес, независимо от промените, все по-ясно става, че правоимащите и финансовоимащите в страната педантично поддържат съществуването на онзи модел, който имаше една външно относителна и приета от болшинството стабилност. Днес особено при наличието на пазарни елементи, предпазващи от нов финансов банкрут, съвсем еднозначно можем да кажем - не комунизмът / или социализмът / не си е отивал. Той е сменил само формата си на собственост от обществена в частна, но е запазил социалистическия начин на отношения и затова качеството на труда, отношенията между хората, отношенията към традициите и държавата ще се променят бавно и дори несъществено, което няма да е достатъчно, за да ликвидира същественото ни изоставане от други страни в обществената производителност на труда и което рано или късно ще е основния повод за съществени промени.