Той имаше достатъчно поводи и покани да се изправи не срещу Румен Петков, Станишев и Първанов, а пред нас / или хайде да не е пред нас, че сме малко или повече революционери, а пред достътчно интелигентни некомунисти / и да влезе в диалог. Не го направи. И това изглежда май на най - според делата...Наистина винаги съм гледал на 1997-2001 като най-носещото за страната време....Но винаги историята, рано или късно се изказва както трябва. 1997-2001 беше времето, което окончателно закотви комунистите на власт. Иначе и до днес щяхме да имаме илюзии, че, виж, можем и иначе.
А истината е че Първанов, Станишев и Доган управляват, страната фактически е пред закриване, а единствената надежда е Бойко Борисов, който колкото и по-добър от комунистите, дори предвид това, което можем да очакваме от него наблюдавайки София, също като Костов няма хабер от необходимостта от преобра(o/у)ване на обществото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар