За кой ли път през тези 30 години виждаме, че само стенем, оплакваме се, описваме бедите си и се тюхкаме. А страната се лута ли лута, мъчително пълзи и се гърчи в собственото ни безсилие и отчаяние. До едно време си казвахме, че единствената ни надежда е гражданското общество. Оказа се поредната илюзия. Дори и да го има, то е неорганизирано, разпарчетосано и разединено.
Има ли някакво лечение? Да, кълнем се в него, в Левски, в светостта му и всичките му завети...Но се оказва, че това не е нищо друго освен поредна имагинерност.
Един от нас не дръзна да тръгне да обикаля страната като апостол. Да търси и обединява тези, които могат да изградят някаква солидарна основа за преобразяване на съсипаното от съветско-руската доктрина общество ... Или това просто си е един безнадежден абсурд, илюзия и утопия?
Няма коментари:
Публикуване на коментар