Разкъсан облакът-душа
Покри сърпа-луна-жетвар
Отпуска повода на впряг
Във смисъл впит
Мотив и основание за щастие
Кат ремък глезена протрил
Не търси и не намирай
В стъкло разбито на парцали
Душата си пробляснала
В случайно отразен там слънчев лъч
Покрил неуморно рукнала несвяст
Препасла запретната фурия
Единствен зов - за помощ вик
Препуска огън и жар от самородна
Затвор за твоя мир
На ежедневното съзвън
Тъй като ми беше направена забележка за липса на смисъл:)
Децата разбират с все още необладани от материалното души...:) Това, разбира се, не е доказателство за качеството на "произведението"...И..Все пак...:) Изкуството започва там където свършва ползата, така че не е нужно непременно да се разбира и обяснява. Въпреки че може.
В края на крайщата кой пита абстракциониста какво е искал да каже с няколкото накачулени едно връз друго цветни петна.
Не искам да пиша прекрасни рими. Достатъчно съм бил критикуван затова...Въпреки че смятам, че да можеш да рисуваш човешки фигури или да не можеш да рисуваш такива не e доказателство за способност и качество...Обикновено времето се оказва, че е най-добрия съдник...Особено у нас, където нашите способности са свързани с резултатите ни като общество;)
Отбележете се някое разказче или стихотворение днес и се върнете на него след няколко години, след още няколко пак. Ако се занимавате с изкуство / с всичките условности и ирония към понятието / тогава ще можете да направите една относително вярна преценка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар