Наистина едно много забавно четиво. Авторът на горното "тълкувание" завършва:
Малка беда е, че този тип журналистика, диктувана от премиер на обслужващ журналист не може да покаже реалната картина на българските срещи в Ню Йорк. Не е толкова страшно, че в. „Труд” живее още във времето на Тато. Сега сме във века на свободната информация и, рано или късно, скритото излиза отнякъде.
По-лошото е, че простотиите вече се издигат в маниер, шик, някакъв стил, който народът харесва – кво, пък, колко е естествен човекът, кво искате от него…
Моето пък тълкувание е че тълкувателите ни са прости и смешни хора ( друго не може да се очаква, след като около 1880 година само 3.6% от българите са с образование )...Те не могат да разберат, че хората по света не обръщат внимание на това, кой как тълкува тази или онази подробност, а гледат на фактите, а ако стигнат и до интерес към подробностите, тогава гледат и на непосредствеността, откритостта, на самочувствието и достойнството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар