Една моя статия от Демокрация от 2000 година, където се прави едно относително популярно предположение за посоките в информатиката...Което днес е ясно, че е било правилно за евентуални стратегии...В Норвегия държавната стратегия за описание на знания, приета след 2000 година, е така наречената технология Topic Maps...С работа от повече от 10 години по въпроса имам вече и готови продукти и системи, но България е много далеч от момента, когато, най-малкото ще предложи технология за евентуално обсъждане или приемане на полезни за страната технологии и/или идеи.
2000-08-16
Определящото в развитието на световната икономика от последните 20–30 години без съмнение се оказа революционният ход на информационните технологии. Като че неусетно, но не неосезаемо те намериха място в почти всички сфери на бита, повишиха производителността на труда, откриха нови възможности в живота и комуникацията между хората, ускориха откритията в науката. Не само повишената производителност, но и вярата, че компютърът и информатиката са моторите на бъдещото развитие, доведоха до неимоверни натрупвания на капитали, които все се инвестираха отново в същите, като водеха до нови открития и нови печалби.
Ако в този аспект проследим последните 10 години, които са характерни с развитието на Интернет и мобилната комуникация, ще установим, че ускоренията, с които се възприема и внедрява новото, стават все по-големи. Стигна се дотам, че закономерната в миналото цикличност на световните развити капиталистически икономики се изглади и те преминаха почти без изключение в период на дълъг икономически ръст.
Перспективите, без да се преувеличават и без да се омаловажават опасностите, които съпътстват новостите, са още по-блестящи. Компютърът, информатиката, Интернет, нанотехнологиите, генното инженерство (чиито постижения без информатиката също бяха немислими), поставят пред света нови задачи, а извеждат на преден план и някои забравени, тъй като възможностите им за осъществяване стават реални. Колкото и невероятно да изглежда, като че идва времето, когато ще бъдат решени глобални проблеми, свързани с глада, болестите, образованието и т. н.
Тези постановки като че съвсем не се връзват с българската ни ситуация. Проблемите са толкова много и така дълбоки, че за повечето от тях дори не е дошъл моментът да се заговори. Но... нека се спрем само на „като че ли“. Не са ли стремежите ни за по-добър живот свързани тъкмо с търсенето на дейности, с които да излезем ефективно и пълноценно на световния пазар? Информатиката не изисква огромни капиталовложения на основни средства, а знания, интелигентност, трудолюбие, обединяване на усилия и организация. Успехите на малки страни като Финландия и Израел в областта на комуникацията и информатиката са както прекрасен пример, така и превъзходен модел за следване. Естествено и за жалост ние сме далеч назад като общество от тези две страни.
В България сега преобладава делът на селското стопанство в БВП (брутен вътрешен продукт). Уникално, като знаем за пустеещите земи и като знаем производителността в селското ни стопанство. А шансовете в традиционните промишлени отрасли са, меко казано, слаби. Да се разчита само на структурни подобрения, малък и среден бизнес, туризъм, селско стопанство, услуги, е колкото неизбежно за момента, толкова и недостатъчно.
Перспективата на информатиката се споделя от много български специалисти (не бива да забравяме и скорошните изявления на Бодо Хомбах и плановете на Бил Гейтс относно Балканите).
Анализът показва, че първият етап на информационната революция в световен мащаб завършва. Създадени са всички информационно-инфраструктурни предпоставки за нещо ново и качествено ново. Но е интересно да се знае, че в проучвателните и развойните звена се работи; в следващите няколко години Интернет ще преодолее слабостта си в аспект скорост, което ще даде още по-силен тласък в развитието на компютъризацията в бизнеса, науката, образованието и управлението. Световната система на информацията ще бъде достъпна и за най-отдалечения жител на планетата. В тази ситуация най-необходимото ще бъде софтуеъра. Интересното е, че тъкмо в него (действията, мисълта и знанията на компютъра) развитието е най-незначимо. Практически от 15 години като операционна система няма нищо ново. Зад новите техники, езици и модели при програмирането се крият само подобрения и усъвършенствания на вече съществуващи такива.
А къде е бъдещето? Неслучайно наскоро Microsoft излезе на пазара с продукт за генериране на знания в рамките на предприятието. И това е само началото. Това са хиляди печеливши работни места.
Често се казва, че при липсата на достатъчно капитал идеята е абсолютно неосъществима. Трябва да подчертая обаче, че става дума за обучение и трупане на опит по един нов метод на представяне и ползване на данни в информатиката, което поне в началния етап е осъществимо и без материална база. Задачата е единствено по силите на организация с малко или по-голямо държавно участие (такъв опит имат Финландия и Израел). С използването на своите звена в основните сфери като образованието и управлението на трудовите ресурси, структурата и възможностите си за подход и управление при синхронизирането на инвестициите, държавата е задължителен участник. С Бил Гейтс или без него, ако истински желаем да имаме място не само пред масата с насъщния, но и място в света, в съвременните му възможности за живот, в бъдещето му, не бива да изпускаме възможностите, които предоставя идващата нова революция в информатиката. Дори и най-малките успехи ще са истински мотор не само в икономиката, но и в целия социален живот.
