четвъртък, 6 януари 2011 г.

Херман Хесе /1877 – 1962/

Херман Хесе /1877 – 1962/
( обърнете внимание на ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ РОМАНИ )

Литературното наследство на Хесе е много широко - 215 книги, проза в списания и вестници,над 1000 обсъждания на книги. Оригинален принос има в 112 произведения.

След първите литературни успехи през 1904 Хесе се установява като свободен писател в Гайенхофен на Бодензее.. Почти е изглеждало, че Гайенхофен би било мястото за тихо щастие, обаче “всеки човек има своя душа, той не може да я смеси със друга. Двама души могат да тръгнат заедно, могат да разговарят заедно и почти да са един за друг. Обаче техните души са като цветя, всяко вкоренено на свое място и никое не може да отиде при друго цвете, иначе би трябвало да напусне своя корен, а именно това то не може.

През 1911 г. Хесе отпътува за Индия “от чисто вътрешна нужда, защото в Гайенхофен за него нямало живот.” Но страната-чудо и рождена страна на майка му /баща й мисионер/ го разочарова. Въпреки това влиянието на индуското мислене у него става все по-силно. След завръщането му от далечния Изток той се преселва в Берн, където го изненадва избухването на войната. През военните години той работи като помощник в Червения кръст и в германската Организация за грижи за военнопленници.
Недиректна реакция спрямо 1.Световна война Хесе има в 3 книги – “Три истории от живота на Кнули” – това са самопризнания, по-зрели от предишните, залегнали в живота на един скитник без приятели и любима, половин дете и половин поет, затова, както счита Хесе - любимец на Бога.

Хесе реагира директно против войната със съчинението “О приятели, не тези тонове” /септ. 1914/, за което е бил сериозно атакуван от германската преса. Под мир, за какъвто се обявява заедно с французина Ромен Ролан, той разбира не някого, който засяга Военното и Политическото, а мирът на всеки човек със съседа и “хармонията в един смислен и пълен с обич живот.”

Световната и лична криза в живота на Хесе довеждат до цезура в неговото творчество. На мястото на книгите със спомени застават ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ РОМАНИ. Тяхната главна тема е пубертетът. Поредицата започва с “невъздържано написания роман “Демиан” /Историята на една младост”. Резюме на романа: Емил Синклер, син на родители християни, се отчуждава от вярата на своята младост под влиянието на своя съученик Демиан и идва до познанието, че: “За пробудили се хора няма друго задължение освен това, да търсят сами себе си, да напипват своя собствен път напред, независимо от това, къде ще ги заведе той. Той би желал да свърши като поет или като безумец, като пророк или като престъпник – това не било негова работа, в крайна сметка това било без значение.

Основните разсъждения от “Демиан” изникват още веднаж една година по-късно в “Завръщането на Заратустра” /1920/. Както изглежда, спрямо тези мисли стои в противоречие “индийската творба” “Сидхарта” /1932/ с будистки оцветеното учение, че светът е вечно преобразуване, човекът вечен пътник.

На “Степния вълк” /1927/ се основава по-късната слава на Хесе. Тук, с примера за саможивеца /аусензайтер/ Хари Халер авторът дава изключително завладяваща психограма на следвоенното поколение, което в търсенето на нова основа за съществувание е изложено на раздвоение между ирационалното и интелектуалността, аниматизма и спиритуализма.

Вътрешно противоречие между дух и порив, сетивност и нравственост има също в “НАРЦИС и Голдмунд” /1930/; задният план представлява неопределено описано средновековие; главните герои са художникът Голдмунд и монахът Нарцис, единият разтърсен от съдбата от погрешни пътища, поражения и разочарования, другият от отказ и аскетизъм достига до резигнация.

Върхът на творчеството на Хесе са 900-те страници произведение от напредналата му възраст “Игра със стъклени перли” /2 тома, 1943 г./ Авторът работи по него от 1931 г.

....

Няма коментари: