В същото време пенсиите, заплатите на учителите и лекарите у нас, сравнени например със страни с близък и дори по нисък доход на глава от населението по брутен вътрешен продукт, като Македония и Сърбия, са значително по-ниски.
Практически се оказва, че още от времето на социализма едни пари първо се отделят за администрацията и дейности около нея, а след това за здравеопазване, пенсии и образование - каквото остане.
Изходът изглежда доста прост, но определено води до нормализация на обществото, по-високо ниво на доходите на важни и определящи, в перспектива особено, обществените потребности, повишаване на производителността и ефективността на администрацията и цялото общество.
Пропорционално на сръбските и македонските разходи от националния доход се заделят средства за пенсии, образование и здравеопазване и чак след останалото отива за управлението и другите разходи на държавата.
Убеден съм, че това ще доведе не само до повишение на общите доходи и консумацията, но и ще повиши изключително осезаемо ефективността на администрацията.
http://www.vsekiden.com/113660/finansistat-vladimir-karolev/
Има интересни изследвания на набиращ популярност професор от Харвард – Алексино. Той проследява как реагират правителствата в криза в много страни. Последното му изследване показва, че в повече от 50 случаи при намалени дефицити и данъци се излиза по-лесно от кризата и след това периодът на растеж е по-голям. Има и случаи, когато при раздути дефицити се излиза от кризата, но те са по-малко и с много малък растеж след това. Учени казват, че има неоспорими доказателства, че по-добрата политика за излизане от криза е най-вече стягане на колана в публичния сектор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар