Те имаха едничка мисъл
да тръснат ябълката златна
пари да капят вместо круши
живот да имат яко душа.
А слънцето ги галеше тъй кротко
блондинките оставаха безбрежни
от джипа бял-черен развялите коси
очите скрили своя кусур
зад затъмнен за ум стъкла
изпепеляващ всяка трезва гънка
цъфти програмата надлежно
премятат броеници
тежко стъпва бут на врат
страната скапва се в запас
месото живо без сетивност
цвърчи опечено
ръждиво бие нова сган
социална и червена гад
закичена с гердан
отричат всяка очевидност
срамът обръщат на невинност
и няма, няма свят
тук пъкъла си е за смях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар