Второ българско Възраждане – живеем го
Все пак това не е ли малко повече "иска ми се":
За мен първият ясен звънец беше появата на "Възвишение" на Милен Русков, вторият – на "Калуня каля", при това с подвижничеството на Деян Енев. Преди тях, макар по-глухо, защото е все още сравнително неопределено – звънтенето наНе!Новините на Самуил Петканов (за мен най-обещаващият наш млад писател); на присмехулническото майсторство, с което бяха изографисани централнософийските трафопостчета; на архитектурата на пет-шест (не повече!) нови къщи и на също толкова кафенета – това не само в София. От друга страна – блестящите писания и речи вече не на писател – на Кристиян Таков, един от водещите ни юристи. И – безпрецедентното в новата ни история гражданско поведение на министър Христо Иванов.
"Структурните проблеми на пазара на труда са изведени на преден план - високи нива на дългосрочната безработица, ниски нива на икономическа активност, в т.ч. конкретно при младежите, ниска производителност на труда, сериозно разминаване между търсенето и предлагането на пазара на труда, неефективни политики по отношение на заетостта, данъчно-осигурителна политика, която пречи на младежите и нискоквалифицираните. За пореден път са посочени минималните осигурителни доходи, като се отправя и съвсем конкретната критика, че през 2015 и 2016 г. минималните прагове са увеличени административно без да се отчитат макроикономическите ефекти, тоест заетостта.Комбинацията от всичко това подсказва, че след настъпването на кризата страната ни се проваля тежко в политиките по отношение на заетостта, поставяйки фокус върху грешно конструирана "политика по доходите", която по-скоро цели разширяване на зависимите групи в обществото, а не покачване на жизнения стандарт."
Няма коментари:
Публикуване на коментар