Вчера под една от тукашните статии изразих едно, малко или много, оптимистично мнение за бъдещето на България - че нещата са необратими. Ако обаче, поради една или друга причина, не сме оптимистично настроени можем да си речем - не е ли окончателно ясно, че русофилите / или привържениците на стила и манталитета им / са преобладаващото мнозинство и това няма да се промени, както и независимо от членството в ЕС, резултатите от тази привързанос…Ако човек погледна от този перспективен ъгъл, то тогава ще се замисли за същественото. А от тази позиция, колкото и на ниво, и колкото и с изключително културно-политически валенции, и като институция - Хайнц Брамс издребнява. С интервюто си, също показва / и то май не може и да е друго - просто алогичността на живота в България може да се разбере само ако живееш тук повече от 2 години /, че не познава живота в България…Мартеницата не се носи срещу комунисти, а един мъж я носи, защото колежките му са я подарили…Относно това какво се прави в София - сигурно е вярно, че се прави много малко. Но още по-вярно е, че в България да направиш нещо фактически е нещо неимоверно трудно. Историята ни, най-малкото от последните 20 години го доказва. От тази позиция ББ в никакъв случай не е от тези, които правят малко.
Така или инак ЕНП се съобразява на първо място със същественото и от там използва и дори и малкия шанс на малко вероятното.
И рече старецът... "Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние. По същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела. Тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела. Не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото." Св. Григорий Велики
Реформиране на обществото, чрез осъществяване на проекта "Държава на гражданите" ( това не е проектът на г-жа Кунева, тъй като това заглавие е на страницата от 2008г. ), повишаване на производителността на обществото чрез ред и законност и обучение по обществен живот.
Бъдещото сочи, че българите ще намаляват. Затова още по-важно е да се състави "технология" за повишаване на личната ефективност в план общ живот.
http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=4889869
Вчера под една от тукашните статии изразих едно, малко или много, оптимистично мнение за бъдещето на България - че нещата са необратими. Ако обаче, поради една или друга причина, не сме оптимистично настроени можем да си речем - не е ли окончателно ясно, че русофилите / или привържениците на стила и манталитета им / са преобладаващото мнозинство и това няма да се промени, както и независимо от членството в ЕС, резултатите от тази привързанос…Ако човек погледна от този перспективен ъгъл, то тогава ще се замисли за същественото. А от тази позиция, колкото и на ниво, и колкото и с изключително културно-политически валенции, и като институция - Хайнц Брамс издребнява. С интервюто си, също показва / и то май не може и да е друго - просто алогичността на живота в България може да се разбере само ако живееш тук повече от 2 години /, че не познава живота в България…Мартеницата не се носи срещу комунисти, а един мъж я носи, защото колежките му са я подарили…Относно това какво се прави в София - сигурно е вярно, че се прави много малко. Но още по-вярно е, че в България да направиш нещо фактически е нещо неимоверно трудно. Историята ни, най-малкото от последните 20 години го доказва. От тази позиция ББ в никакъв случай не е от тези, които правят малко.
Така или инак ЕНП се съобразява на първо място със същественото и от там използва и дори и малкия шанс на малко вероятното.