Най-вероятно не съм прав, защото съм едно яко изключение, но не намирате ли за странно, че всички и масово са заети да търсят и намират, къде с повече, къде с по-малко право недостатъците, грешките, глупостта, некадърността, грозното, смешното, уродливото, достойното за презрение, дори отвратителното. И не че всичко това не съществува. То си е тук и като че навеки. В същото време кой знае защо като че никой не вижда, че относителността от падението към възхода, не може да стане с щракване на пръсти и пътят няма да се извърви само с черногледство и "ти си льош".
Или както казва Джон Кехоу:
Най-важното, което трябва да научим е, че сме свързани с нашия собствен живот и това, което се случва в него. зависи от това какви сме.
Защо се провалят политиките в България?
Преди 13 години
Няма коментари:
Публикуване на коментар