Кой, какво и за какво, доверието или умът, дарованието и позицията

Вчера в "Дневник" Любослава Русева една много даровита и със стремеж за по-културна и дори литературна журналистика, но все пак симпатизираща, като че ли, на Явор Дачков, журналистка, публикува статията:

Навсякъде е хубаво, но най-добре си е у нас*
http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/10/25/981894_navsiakude_e_hubavo_no_nai-dobre_si_e_u_nas/

Темата е за разликата в морала и европейската култура на българските политици и западните, а и дори балканските политици. Навсякъде по света политиците са крали, но като ги хванат и ги осъдят, те цивилизованите, си посипвали главите с пепел...

А нашите, пита Русева и дава пример Догановия хонорар за хидроконсултации от 1.5 милиона и хонорара на министър Цветан Цветанов от 30 хиляди, за консултации относно криминогенната обстановка в България.


Какво обаче вижда неевропееца в развитата така теза:

- приравнява се милион на няколко десетки хиляди, като се използва всеизвестния вече факт за "хонорара" на Доган, за да се заклейми и Цветанов, - демек всички са едни и същи / да не забравяме, че това са тезите на Татяна Дончева и други апологети на морала /

- аз обаче си мисля, че когато един човек тръгне да пазарува нещо и иска да си свърши работата първото което го интересува е доверието. Човек дори може да пренебрегне качеството пред доверието, защото то води и до много по-високо крайно качество. И докато на Запад, най-общо има висока степен на доверие към фирми и политици, то тук нещата са обърнати. На Доган, например, доверието гласувано от Минстрой е разбираемо. Това доверие сигурно е гарант за нещо друго...А какво е доверието към Цветан Цветанов от страна на една западна фирма, особено докато не е бил на власт. Ако съм представител на една западна фирма и не познавам страната бих се консултирал кой би ми свърши работата най-добре...Но ще искам на първо място да мога да се доверя... Няма да отида при съдиите, които пускат заподозрените и за чиито хонорари не става дума, а ще отида при този, на когото, според западните стандарти, може да се гласува доверие

- така или инак, човек може да е много даровит, и дори много умен, но ако е на грешна позиция то крайния резултат е отрицателен. Освен ако не се окаже, че не бива да се задава този въпрос, а се запиташ - за какво е тъкмо така поставен проблема.