Артур Шницлер

Въпроси към Райх-Раницки

Поет на един изгубен свят
Това, което важи и за много други писатели на виенския модернизъм е вярно и за Артур Шницлер: Световната война смачква неговия свят.

За втори път, но не и за последен Марсел Райх-Раницки се занимава със забравени и преоткрити "Еротици" от Виена.

http://www.faz.net/s/RubB31053DF7CD04EB1AC6255608393AC68/Doc~E44CC23A56D344A1CBA108BDB180692D2~ATpl~Ecommon~Scontent.html

18. Октомври 2010
Какво мислите за Шницлер? Карла Шьоллер, Мюнхен

( превода мой, Боабаб )

Марсел Райх-Раницки: Герхард Хауптман и Артур Шницлер са родени 1862-ра. Единият е смятан за поет от обвитата в легенди планина Riesengebirge ( Карпатите ), а другият като писател ( литерат ) от виенския литературен кръг Wiener Kaffeehaus. Хауптман е честван като пророк, Шницлер пък има репутацията на лековат, на еротичен, което в съзнанието на много германски читатели има същото значение и синоним на посягане към фриволното и склонността и влечението към неприличното и циничното.

Шницлер все още има много читатели - на неговата публикувана 1924 новела „Госпожица Елза” са били отредени голям успех и популярност; дори, някои от неговите пиеси са се играли на много сцени, най-малко по-старите. Все пак един инцидент, който се случва в един берлински театър през 1924 става симптоматичен.

Двама мъже заедно пречели, по време на представлението на драмата на Шницлер "Самотният път", както е отразено, с "извънредно високо" изразяване на своето неодобрение: Напълно непонятно e, викали те, че един такъв "боклук" бива представян. Тези, които така бурно и страстно протестирали срещу Шницлер, били двама млади драматурзи - Бертолд Брехт и Бронен Арнолт ( Bronnen Arnolt ).
....

Ето и нещо по от Елиас Канети по повод „Госпожица Елза”
ЕЛИАС КАНЕТИ
Международно списание за
трансдисциплинарни
културологични изследвания
http://eliascanetti.org/fileadmin/user_upload/Zeitung_4_bg.pdf

Смях без комизъм

При четенето на малкия разказ "Госпожица Елза"15 от Артур Шнитцлер
срещаме следния размисъл на Елза за семейството й: "Всичко в нашия дом се
урежда с шеги...На пръв поглед това изглежда да е едно много приятно
семейство, щом трудните проблеми, каквито могат да се появят във всяко
семейство, в това на Елза се решават с помощта на шега, чрез комизъм, който
поражда хумор и смях. На повърхността се очертава една приятна форма на
общуване.
Или това впечатление е измамно? Дали то не иска само да покаже, че в това
семейство няма ни грижи, ни проблеми, които да налагат по-задълбочени и
сериозни разговори? Дали шегата не трябва само да отклони вниманието и да
внуши на околните, че това семейство живее в хармонично и щастливо
разбирателство, без никакви конфликти? По-надолу в текста на Шницлер става
ясно, че функцията на шегата в семейството не е насочена навън, а навътре,
към домашните, на първо място към бащата, и цели да предпази от
проблемите, като ги смекчи и изтласка.
Бащата на Елза е пристрастен, хазартът и борсовите спекулации го тласкат
към все по-дълбока финансова криза. Досега той явно все е намирал кой да
поеме загубите му. Но този път е заложил и изгубил сума, която са му поверили
и която той трябва да върне. Ако не може да плати, срещу него ще подадат
жалба. Затова задачата на Елза, която е на почивка, е да помоли един приятел
на семейството, г-н фон Дорсди, да им услужи с въпросната сума. Особено
деликатният момент в случая е, че я моли не непосредствено баща й, а майка
й, и то с телеграма. За Елзе не е невъзможно да се справи със задачата, макар
че лично тя никак не цени г-н Дорсди. Ситуацията става обаче непоносима,
когато господинът й поставя условието да му се реваншира за услугата, като се
съблече пред него и му позволи да я погледа.