Райнер Мария Рилке

http://www.faz.net/s/RubB31053DF7CD04EB1AC6255608393AC68/Doc~E9FB73F904F1A4495962575C9AC25B4C5~ATpl~Ecommon~Scontent.html

06. Октомври 2010


Райнер Мария Рилке е за мен е най-впечатляващия поет на немски език. Как оценявате произведенията му сега?
Бернд Нойман, министър на културата на Федерална република Германия

Марсел Райх-Ranicki: Той е бил идол и кумир на цели поколения германски, и дори още повече, европейски читатели. Той е приеман за въплъщение на поезията, неговото звънко и ритмично звучащо име - Райнер Мария Рилке - се превърна в олицетворение на поезията. Но за разлика от големите поети на миналия век Рилке е смятан, въпреки че не от всички, за ясновидец и пророк.. Неговото слово е приемано като глашатай за спасение и като заместител на религията.

Ето и едно негово стихотворение в мой превод. За сравнение давам и линкове към други две.


Проснат връз планините на сърцето

Проснат връз планините на сърцето. Изглеждаш малък там
погледни: последно поселище на думите, и по-високо
но колко си малък всъщност, и най-низък.
Дом на чувството. Позна ли го?
Проснат връз планините на сърцето. Каменни устои
под дланите. Тук цъфти все пак
нещо; от безмълвно сриване
пеейки цъфти невежа плевел.
А знаещият? Ах, той започва да знае
и сега мълчи, проснат връз планината на сърцето.
И тръгва май, излекувано съзнание,
нещо наоколо, някакво забелязано планинско животно
расте и пребивава. И голямата скрита птица
кръжи над върха с явно колебание. - Но
беззащитна, тук над планинете на сърцето.



Ausgesetzt auf den Bergen des Herzens

Ausgesetzt auf den Bergen des Herzens. Siehe, wie klein dort,
siehe: die letzte Ortschaft der Worte, und höher,
aber wie klein auch, noch ein letztes
Gehöft von Gefühl. Erkennst du's?
Ausgesetzt auf den Bergen des Herzens. Steingrund
unter den Händen. Hier blüht wohl
einiges auf; aus stummem Absturz
blüht ein unwissendes Kraut singend hervor.
Aber der Wissende? Ach, der zu wissen begann
und schweigt nun, ausgesetzt auf den Bergen des Herzens.
Da geht wohl, heilen Bewusstseins,
manches umher, manches gesicherte Bergtier,
wechselt und weilt. Und der große geborgene Vogel
kreist um der Gipfel reine Verweigerung. - Aber
ungeborgen, hier auf den Bergen des Herzens . .


http://liternet.bg/publish12/r_m_rilke/index.html

http://liternet.bg/publish12/r_m_rilke/zapokiten.htm


http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=51622