Какво да се прави? - продължение 2

Дали простотията е противоположността на културата е възможно да е дискусионен въпрос, но дързостта човек да го спомене открива цял един свят от въпроси и отговори, които за нас колкото и болезнени са най-малкото традиционни, но повече съществени. Анализирахме дълго причините, анализирахме и резултатите. Ясно е че късовременни решения няма. Ясно е че трябва да се работи в перспектива и тъй като явно няма сили за апостолство и будителство, нека цитирам цитираното от тукашния Wittgenstein:

„
Стоическата етика на дълга е най-велика. А дълбоко разочарованият от обществото, политиката и тълпата Платон казва:

Отчитайки това, той запазва спокойствие и върши своята работа, сякаш е скрит зад стена от прах, повдигната от ураган. Виждайки, че всички останали са се преизпълнили с беззаконие, той е доволен, ако изживее тукашния живот чист от неправда и нечестиви дела и радостно и спокойно ще напусне живота, надявайки се на по-добро.”

„

Или, ако конкретизираме по някакъв начин „своята работа” по отношение на обществото – нека бъде културата, като вид проповед. Но не културата на комунистите – дотирана, програмирана, съюзническа ( ала съюз на писателите ), не култура на гилдиите и култура за тях си самите, а култура на отношенията между хората ( само малко култура в приказките например по форумите ще е нещо ), към държавата,
държавата към хората, култура на средата, на дизайна , на естетиката, на литературни герои, които не са мръсници и простаци, култура на естественото, култура дори и на малко повече скромност и сериозност в медиите и най-вече в телевизиите...