България днес?

Покрай съобщението, че "Литературен вестник" на 12.2.2011 навършва 20 години от началото на издаването му се сетих, че отдавна не ми беше попадал в ръцете. Купих си 4 брой, където уводната статия на Едвин Сугарев "България днес" вече бях чел в http://www.svobodata.com/ . Бях я и коментирал тук преди ден-два. Вчера я дадох и на една колежка, младо и интелигентно момиче, която я бях срещнал сутринта на път за работа в метрото. Тя я започна, не можа да я довърши, каза, че се потиска от тези неща, които знае, зазяпа се с празен поглед нанякъде, а след това захвана да обсъжда емигрирането си във Франция, нещо което ми беше споменала преди година...После си спомних, че на страници 6 и 7 в същия вестник бях прочел две други статии. "Живот и хаос по Станиславски" от Любен Лачански и "България: Свобода на словото" от Любомир Канев. Първата статия разчепкваше с типичния за "левия манталитет" осторожност, находчивост, прозорливост и стратегическо мислене качества на Бойко Борисов, като се започне от спекулата, че е чел Винету и още една книга и се стигне до това, че като се е отказал от пушенето, консумацията на пури в страната ще намалее със 100%, и се стигне до близостта по сравнение между Борисов и описаният като несъстоятелен Александър Стамболийски...В другата статия, вече от позицията на десния интелектуалец пък се прави пълна дисекция на нашето общество, като се установява, че словото, каквото и да се казва нито се чете, нито някой, дори да го прочете му обръща внимание....

Колкото и вярно всичко това обаче, според мен, носи именно същността на обществото ни днес. Неградивно, отчаяно, проповядващо и всред младите, които би трябвало да носят повече оптимизъм, същото отчаяние и безнадежност, което нашето поколение, тези над 40-50 години, държим в себе си. На-вече защото не постигнахме нищо за обществото си...В този ред на мисли и тъй като аз лично виждам най-сетне някаква "практичност" в българското правителство на Борисов за извеждане на страната из пропастта, в която беше досега ( с цялата условност заради натрупаната в миналото "неефективност" в "материала" и институциите му ) бих опонирал на авторите с два аргумента.

1.Днес културата в България е на първа място доблест, честност и практическа борба със статуквото.

2.Младите и следващите поколения трябва да бъдат възпитавани с позитивност и светлина. колкото и малко да са поводите.


А ето нещо подобно по темата:
http://boababbg.blogspot.com/2009/11/blog-post_11.html