Писателите пак се разграничават от народа си

http://www.svobodata.com/page.php?pid=6929&rid=154
20 Октомври 2011
Едвин Сугарев

Аз пък мисля, че със заклинания, кълнене и изказване на истината от позицията на песимистичната реалност, няма файда. Особено предвид, че българския писател - каквато и да е причината - нито е уважаван от народа си, нито е чут, популярен всред него.

Нито пък мисля че е имало някакво нормално време в България. Що-годе нормално, и за съвсем кратко, да, но нормално!!!!

Отколе няма нито стратегия нито линия за градивност. Остава да се осланяме на движението на света и неговата еволюционност. И на малките трохички, които могат да са в правилната посока, а не тези, които винаги са в неправилната.

http://ivo.bg/2011/10/20/%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b8%d0%b7%d1%82%d0%b5%d1%87%d0%b5-%d0%be%d1%82-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba/
Ето какво изтече от минали американски доклади за сегашните български кандидати!



Все пак, тъй като за мен трохичките за правилната е Плевнелиев, а трохичките на някои писатели са в проамериканската "аура" на Калфин и Кунева, нека си кажем - не, писателите още дълго време няма да могат да посочат правилната посока на народа...

А пък последния, лош, добър, взема решения, каквито намери за рационални, а призивите че всички са еднакво зле са призиви да не взема решения.