Тъй рече Бойко Борисов...

По повод:


http://www.svobodata.com/page.php?pid=7075&rid=154
6 Ноември 2011
Едвин Сугарев



"Бойко Борисов говори... всъщност за какво говори той? Ясно е, че си отваря устата – но какво казва с нея? "

Аз пък, въпреки че тача словото повече тача фактите.


Какви са фактите около Бойко Борисов, за които става дума в статията?

Факт е че Симо го направи главен секретар и така го вкара в политиката. Дали Бриго е помогнал за това е въпрос. Все пак е известно,
че генералското движение, по времето на Костов още е търсило що годе перспективни, според тях, "елементи". Така бяха "намерени" и Милен Велчев и Никиту Василев.

Факт е че Бойко не се скара с Първанов, колкото и да бяха близо, изиграно или не, до това. Но въпросът е щеше ли да загуби ББ ако влезеше в "полемика".

Още по времето на Охридската трагедия или учстието на държавата в съпричастието имаше такива искри. По това време си спомням, че някакъв западняк беше посъветвал ББ
да мисли повече за реномето на страната....Иначе, за мен ББ щеше да загуби при една пряка конфронтация с Гоце. И то не защото нямаше да пусне по добрите лафове, а просто щеше да смъкне и инече ниското ниво на политическото говорене у нас.

А Цветанов доста често и доста недвусмислено се изказваше по въпроса. Но от друга позиция.

По отношение на Костов. Ако забравим какво двамата приказват един за друт като факти ще останат участието на Костов във вотовете на недоверие и
съпоставките на изборните резултати.

Това кой бил в съюз с Доган се артикулира както от едните, така и в случая от Борисов, но както казах лафовете съм ги оставил настрана.


Факт е обаче, че както казва г-н Сугарев десните няма да седнат и няма да се разберат един с друг. Поне при тези ръководства. Факт е също че България губи от това, но при тези ръководств може пък и да печели.

Факт е обаче също и това за Костов:
"оглавил е народния гняв в единствения почти революционен момент от новата ни история. И е поел властта тогава, когато страната е била не в криза, а направо в катастрофа. "


Факт е обаче, че това явно не е било достатъчно, а фактите за тази недостатъчност са артикулирани пак не недостатъчно.


Друг факт е, че Бойко Борисов е чел Винету, но факт е също, че под обстрела на "критиката" прочете, май, "Братя Карамазови" или нещо друго от Достоевски.

В този ред на фактите и при знанието ни колко се тачи и е "модерно" знанието, литературната начетеност и духовната култура в България, и при познаването на всички министър председатели и президенти, Бойко в никакъв случа не е нещо неподходящо за народа си дередже.


Според г-н Сугарев, факт е плямпането на ББ, както и е факт че бюджета за МВР остава същия. Дали плямпането му е резултатно, нека други кажат.
А за бюджетът дали е правилно, не знам. Знам само че при тази съдебна система, и при тези резултати за полицията и особено за реда в малките населени места с циганската престъпност,
както и с настоящите процеси срещу убийци и пуснати до доказване майстори на шпагата да рискуваш с полицията е доста неразумно. Друг е въпросът, че намаляването на заплатите при пенсионеране трябва да става поетапно. В Германия, например, увеличението на стажа необходим за пенсия расте с месеци за различните възрасти.


Спорд г-н Сугарев "Моята версия е следната: Бойко Борисов вярва, че говоренето е правене.".

Моята версия пък е че Бойко е доста голям майстор на приказките с народа си,
но по отношението на правенето съм на друго мнение.

"Отговорът е ясен и прост като филия с мас – поражда една невярна, но ясна и простичка картина на политическото, която е достъпна и разбираема за обикновения българин и поради това – уютна. Няма как да не е уютна – тя е извлечена от неговите страсти и разбирания, от неговите любови и омрази. Тя пасва на неговите разбирания за живота, на неговата изтощителна жажда да се намери най-сетне някой, който да ми казва кое е добро и кое – зло, който да наказва и награждава, който да решава от негово име – та да не се налага той да носи отговорност за собственото си битие. И тя – не на последно място – може да бъде изговорена направо в кръчмата, където освен с ракийка българския дух се топли и със сюлбимни спомени – видехте ли как бат` Бойко ги нареди тия, ентелигентите..."

Горното е доста добре казано, но аз лично не съм видял у нас много-много "ентелигентни", пък камо ли наредени. Освен ако в клуба на Ентелигентните не бъдат приети Кунева, Ирина Бокова и изобщо червената интелигенция, барабар със социологическите й агенции, но пак ненаредени.

А уютността на българина, за мен поне, се нарича рационалност, колкото и рационалността поначало да не е близо до духовното и най-вече до поезията, която аз лично също обичам.


А по отношение на психотерапията може и да е вярно, но да си кажа засега терпирани не се видят ни надлъж, ни на шир, камо ли на дълбоко и нависоко.