петък, 13 ноември 2009 г.

Атрибути на българската духовна криза

Две от носещите колони / барабар с капителите / на българската духовна криза са колоната на единството и благодарността.

След 20 години всякакви сценарии, които включваха И такива за дискредитиране, разединение, интриги и скандали всред, дори, наистина демократични или независими от мафията сили, най-сетне, Мартин Димитров и Иван Костов намериха сили и ум да се обединят и да застанат зад Бойко Борисов в борбата срещу затриването на България / това беше и причината отново да гласувам за сините /. Не по-малко значение има обаче и единството обявено и поддържано от Волен Сидеров и Яни Янев. / което също ме задоволява - аз сам съм ги призовавал за единство от рупора на радио К2 :) /. В този ред на мисли, с това единство тези политици направиха сериозна заявка за разчупване на статуквото на духовната криза /.

По отношение на благодарността. В случая благодарността, че ББ успя да гътне тройната мафия и да и прекъсне монопола. Само като си помисля какво би било ако пак бяха останали тези. И това щеше да стане ако не беше Бойко Борисов.

Известно е че благодарността е качество, което притежават само духовни хора. Бих прибавил, ако става дума и за обществени отношения - и зрели обществено. Мисля, че някои от водещите ни политици вече са осъзнали и тази категория. / Иван Костов отиде с цветя при болния - след операция - ББ, Волен и Яни Янев изразяват определено своето задовоство от лидера на ГЕРБ. Знам, че някои в реда на навиците ни ще видят в тези действия само изгода, но аз си позволявам да не се съглася /.

Така или инак, тъй като става дума за българската духовна криза, както и за някои доста ненавременни критики, които се тиражират, къде с умисъл, къде от бездуховност, призовавам тези, които могат да се позамислят по изразеното от мен мнение.

Няма коментари: