Защо се провалят политиките в България?
Преди 14 години
Политически коментари, статии, разкази, есета, криминална поезия...
Огромни лобистки кръгове не само в България, а и в Европа, ще кажат и оказват огромен натиск върху нас. Публикации в западната преса, изказвания на уважавани от мен посланици, които казват, че новите демокрации трябва да си научим урока....Но аз мисля, че именно от канцлера Меркел и подобни политици съм си научил урока - че нищо не трябва да се крие от обществото, обясни още премиерът.
Финансистът Джордж Сорос заяви, че Европа няма да избегне нова рецесия през 2011 г., в резултат на която Старият континент го очаква стагнация в продължение на няколко години. Факторите, които ще предизвикат рецесията, са политически решения в предходните години, довели до "низходяща спирала" в икономиката. По думите на Сорос, отсъствието на механизъм за излизане на отделни страни от Еврозоната се явява "фаталната слабост" на валутния съюз. Най-яркият пример за това е Гърция, която почти банкрутира и в резултат на това еврото се срина. Финансистът, също така, обвини Германия в неадекватни критерии при разпределянето на новосъздадения 750-милиарден фонд за помощ на закъсали страни като Гърция. В частност, Сорос отбелязва безсмислието на условия като липсата на търговски дефицит и висока норма на данъчна събираемост. Според него, точно в това се състои опасността в настоящата ситуация - не трябва да се изисква баланасиран бюджет и висока данъчна събираемост в момент на дисбалансирана банкова система, тъй като това допълнително ще натовари бюджета на съответната държава, което ще я тласне към продължителна и дълбока рецесия. Самата Германия, счита Сорос, преживява кризата сравнително леко, като поевтиняването на еврото спрямо щатския долар и другите основни световни валути се явява полезно за експорта на германската икономика. "Германия ще ухае на рози, когато останалата част от Европа заради низхосящата икономическа спирала се гмурне в периода на рецесия и стагнация", прогнозира Сорос, като добавя: "Европа я чакат нелеки времена заради опасността от социално напрежение, предизвикано от всеобщото недоволство от намаляване на жизнения стандарт, ръста на безработицата и инфлацията". /Ройтерс /
Мнозинството в страната очевидно не може да се справи с тази задача. То е обезверено, обезсилено, деинтелектуализирано и бедно на правилни инстинкти. Социалната дресировка, на която е било подложено, е преследвала съвсем други цели. То реагира на външни дразнения рефлективно - може да каже какво не харесва, но не и какво трябва.
Задача на това малцинство трябва да бъде отклоняването на страната от сегашния път на развитие. Тя може да се формулира и по друг начин, но основното в нея, способно да доведе до успех, е създаването на нужния дух или воля за действие. Това непримиримото малцинство трябва да постигне единствено със собствени сили.
Някои хора още имат илюзии...Все пак е нещо..Поне се споменава. Подобно на "Демокрация в действие" или подобно на гражданоливницата...
Истината е че докато Непримиримото мнозинство стане наистина непримиримо и му се чуе гласа, светът, а и България така ще се променят, че ....
botbg: Ще ти подчертая само два факта, а ти или който и да било нека интерпретира.
Преди 60-70 години(ти си избрал отстоянието) в България държавните служители са били около 100 хиляди включително учители,полиция и армия при население между 6 и 7 милиона. Знаеш ли защо в Интернет има по-малко данни за България публикувани от така наречения Нац Стат Институт в сравнение с бюлетина на ЦРУ?
В момента Швейцария е около 7 милиона + между 1 и 2 милиона гастарбайтери и така наречените "политически бежанци". Швейцария работи с 8 министерства, а този род дейност се отчита в отдел "услуги". Нито имат държавни служители, нито закон за защитата им.
Горките, как ли се оправят в кризата? И комитети не правят! Брутният им продукт е около 500 млрд$ срещу 40 за България!
Не знам ходил ли си в Швейцария, но там полицай ще видиш само ако имаш нужда от него.
Поздрави!
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=502032
Всичко е напълно блокирано: нито се плаща за завършени проекти, нито се тръгва към нови такива. Администрацията е спряла да работи и усвояването на структурните фондове продължава да е около нулата.
А е спряла по три причини: а) едни чиновници разбраха, че вече не може лесно да се краде; б) други така и не разбраха, какво точно трябва да се работи; в) трети знаят какво трябва да се работи, но не искат да го правят, за да не привличат внимание.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sedmicata/vupros_na_sedmicata/2010/04/27/893277_koi_sa_nai-golemite_slabosti_na_durjavnata/
Неблагоприятни бяха - и продължават да са - условията, в които ГЕРБ дойде на власт, но тъкмо тези условия, а не капризните българи или политическите опоненти на Бойко Борисов предявяват високи изисквания към начина на управление на държавата.
А България продължава да се управлява зле.
Да си поставиш точните проблеми за разрешаване, да формираш дневния си ред като управляващ субект – с това започва всеки разумен мениджмънт. Но за да не сгрешиш още в началото, е необходим хладнокръвен и обективен анализ на изходната ситуация – да се знае кое е добре, кое зле, защо едно нещо е добре или зле, кои са факторите, от които зависи това, което е добре да си остане добре, а онова, което е зле, да се трансформира в нещо по-добро. Ето това правителството на Бойко Борисов не направи, когато дойде на власт.
Казвал съм и продължавам да твърдя, че
кризата в България е бивалентна
от една страна, това е ендемична, нашенска си криза, в която бяхме и преди да дойде кризата отвън и в която ще си останем най-вероятно и след като тя се отиде, а, от друга страна, налице е несъмнено и глобална криза, която нямаше как да ни отмине.
Тъкмо комбинацията от едногенни и екзогении кризисни явления прави от българската криза нещо оригинално, неповторимо, за изхода от което са наложителни също така нестандартни управленски решения. Не че трябва да се открива всеки път топлата вода, но комбинацията от антикризисни действия, необходими за България, не могат да се препишат от политиките на САЩ, на ЕС, на балтийските държави, на Гърция, на Испания, на Португалия или на Русия. И този анализ и синтез българското правителство не направи.
И тъй като сме прекалено малки и незначителни от световна гледна точка, нека оставим глобалната криза на глобалните елити и лидери и да се концентрираме върху онова, което зависи от нас като общество и държава.
- Непрозрачни, несвободни, сиво-черно обагрени, силно неравновесни и слабо конкурентни пазари – стокови, парични, капиталови, трудови, политически... в които трудно и с разрешение се влиза и от които всъщност практически не се излиза.
- Огромната част от сделките с държавата – най-могъщият икономически субект в страната, преразпределящ над 40% от БВП, стават квазипазарно, направо извън пазара, с предварително подбрани на корупционна основа "партньори". Така посредством манипулирани приватизации, държавни поръчки, публично-частни партньорства и други подобни буквално се
засмукват всяка година не по-малко от 15-20% от БВП
от едно старателно прикривано, но често добре познато по места малцинство от т.нар. нови елити, което се възпроизвежда безотказно при всяка власт и с помощта на всяка власт.
- Най-големите контрабандни канали (горива, метали, цигари, алкохол, "китайско карго"и т.н.) и най-обемните данъчни и не само данъчни престъпления стават само със съдействието на съответните държавни служби и така е вече повече от две десетилетия.
- Няма нито един сектор или производство, които да служат като локомотив за изтеглянето на останалите, благодарение на своите потенциал, пазарни позиции и конкурентоспособност, затова пък имаме стихийни, погрешно насочени и най-често спекулативни чужди инвестиции, обиращи ситуативни луфтове и неравновесия, с краткосрочен хоризонт на инвеститорските нагласи.
- Ние имаме най-извратената, икономически неграмотна, социално безперспективна и геноцидна към старите хора пенсионна система, която никой управлявал страната през последните 20 години не пипа, за да не си оцапа ръцете.
- У нас действа образователна система, произвеждаща разхайтени неграмотници, повърхностни средняци за масова вътрешна употреба и амбициозни, най-често самоподготвили се, таланти за безплатен експорт към страни от всички континенти.