По-малкото зло и гражданската позиция

Такова нещо като “по-малкото зло” не съществува
http://www.dnesplus.bg/Analysis.aspx?f=106&d=321447

Демократ, аз не отричам вашия начин на виждане, но .... си обяснявам нещата по следния начин:

По време на социализма познавах у нас няколко основни възгледа. Най-общо това беше комунистическия, социалистическия, "колабористко"-рационалния и този на пълното отричане.

Всички те не могат да съществуват в чист вид, защото са свързани с човешки ползи и ползи, сметки, дори и на ниво оцеляване, но нека ги приемем за удобство на обяснението като такива.

Комунистическия и социалистическия са ясни, те бяха свързани с определени слоеве от населението, които тръгнали от една много бедна България си обясняваха например прокарването на водопровод и/или електричество с успехите на социализма като система. Тези хора, малко или повече, и днес са предубедени както в обичта си към Съветския съюз и Русия, така и са принципно срещу "империализма" и дори например не искат, а и не могат, изобщо да разберат доводите на Израел в таздневните конфликти.

Тези на пълното отричане са горе-долу ясни - те не виждаха абсолютно нищо положително в тогавашната система, но и не бяха готови, също защото не виждаха и теоретичен шанс за нещо, на каквото и да е действие и организация срещу комунистите. Така ги и завари 1990 година. Бедата е обаче че и страната беше заварена така. За разлика от Чехия, например, между тях нямаше нито организация, нито обща воля...Така Жельо и подобни трябваше да извършат революцията...Да, появиха се и други...но..все след 1990 и...резултатите са ясни.



"Колабористко"-рационалния е най-интересния тип. Тези хора не вярваха в празните приказки на комунистите, мислеха да се уредят, но и някои от тях / познавах такива / си казваха - защо да оставяме на Онези да ни изработват, ние не само ще се уреждаме лично, но и няма да позволяваме на левия екстремизъм да бъде така ярък. За това какви са процентните доводи за всеки или за цялата група може да се поспори, но така или инак, страната имаше полза от тях. Лично аз съм бил защитаван от тях, когато е можело да бъда наказан доста сурово по онова време..


Така или инак днес тези групи са принципно същите. И всеки от нас си избира коя от тези да наблюдава, да харесва и не харесва, къде повече, къде по-малко. За мен обаче въпросът винаги е стоял какво остава под чертата фактически и затова не мога да се съглася, че по-малко зло не съществува и не мога да се съглася с манталитета на вечното недоволство, но от позицията на безпомощност и нищо неправене.