Гражданският сектор - Пари за нищо

През последните 10 години се занимавам с въпроси свързани с Гражданското общество. Писах проекти, петиции, участвах и организирах протести, писма и подписки. Дори спонсорирах подобни "мероприятия"...Но не ми се случи да се докосна до държавата и нейните дотации за гражданския сектор. В това няма нищо неочаквано или чудно. Долната статия дава още информация:

Забележете това:

Конкурсът наистина е пълен фарс по времето на тройната коалиция, когато неправителственият сектор на практика се превърна в новия Клондайк за управляващите



http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/03/30/1067864_pari_za_nishto/
Пари за нищо

Картината на гражданския сектор в България става все по-неприятна, а начинът му на финансиране от бюджета все повече отвращава реалния "донор", тоест българските граждани. Ситуацията е почти революционна - за данъкоплатците вече е много трудно, а неправителствените организации (освен облагодетелстваните) не искат повече парите да се раздават по досегашния безпринципен и лобистки начин, в който не е ясно нито за какво отиват, нито има ли ефект.

Миналата година от бюджета са похарчени 10 млн. лв., дадени директно на 15 неправителствени организации (НПО) и на още 4 с конкурс. Тази година сумата е същата, но към миналогодишните 15 директни бенефициента са прибавени още 11 сдружения, а неизвестна бройка ще бъдат финансирани след поредния непрозрачен и неясен откъм процедура конкурс.

Проучване на Българския център за нестопанско право (БЦНП) и на "Отворено общество" преди седмица хвърли светлина върху тенденциите в държавното финансиране на НПО от 1999 г. насам. Без изненада констатациите са много притеснителни и показват, че е крайно време да се сложи край на този вид пилеене на и без това недостигащите средства.

За 12 години държавните средства, които се дават като директна субсидия на т.нар. трети сектор, са нараснали над 6 пъти. А

гражданското общество не е направило и крачка напред

освен че субсидираните лица са оцелели физически и са си платили разходите за командировки, семинари и обучения. Ако се опитаме да обобщим какво беше финансирано с парите на данъкоплатците, картината би изглеждала така:

Приоритет винаги са били организации, които обявяват, че представляват хора с различни увреждания - национално представените организации на лицата с недъзи, асоциации на родители на болни деца, инвалиди, малки хора...

Между тях обаче започнаха да се появяват и доста странни субекти. През различните години наравно с НПО със социална мисия средства са получавали и Съюзът на автомобилистите, Съюзът на тракийските дружества, Българският туристически съюз, Дарителският фонд "13 века България", Съюзът на народните читалища, Българският институт за стандартизация, Представителни сдружения на потребителите, Рилският манастир, Съюзът на ветераните от войната, Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство. Няма логично обяснение по каква причина данъкоплатците са субсидирали тези сдружения безрезервно.

Авторите на проучването са хванали някои детайли - как между първо и второ четене в парламента са прехвърляни пари към едно или друго НПО. Сигурно е, че никой не проверява какво е постигнато с финансирането, затова се случват всякакви куриози.

Например страницата на Национален дарителски фонд "13 века България" (към който също са прехвърляни средства между първо и второ четене),

е по-скоро нещо като сайт за недвижими имоти

Там човек може да се информира за горещи оферти на апартаменти в атрактивни столични квартали. В рубриката "Дейност" в телеграфен стил е обявено, че фондът реставрира произведения на изобразителното изкуство и подпомага дейността на читалища. Кои, къде, с колко – няма и дума.

Може само да се гадае как се усвояват 220-те хил. лв. на данъкоплатците, тъй като фондът не е регистриран в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, поддържан от Министерството на правосъдието. Едва 12 организации от директно финансираните впрочем са си дали труда да се впишат там и затова годишните отчети на всички останали са тайна за обществото.

Рилската света обител също не споменава нито дума благодарност за данъкоплатците, а те са й подарили над 5 млн. лв. за 12 години. В манастира музейният и хотелският комплекс работят с пълна пара, като за всяка отделна експозиция (а те са четири) данъкоплатецът като посетител плаща и за отделен билет.

Съюзът на ветераните от войните получава парите си по силата на закон. Липсва обаче публична информация колко ветерани има в страната и как точно отпуснатите им 255 хил. лв. се оползотворяват, при положение че отделно от тях на оживелите участници от Втората световна (колко ли са те) се полагат всякакви привилегии - добавки към пенсиите, гарантиран социален отдих в държавни почивни станции, безплатни лекарства, безплатно пътуване по целия обществен транспорт, евтино хранене в столовете на всички държавни ведомства.

Съюзът на народните читалища е на принципа "с малки суми, но редовно" - и така девет поредни години без оценка на ефекта.

Абсолютно неясно е и защо бива дотиран Българският институт за стандартизация през последните четири години, като последните две от тях - с над 1 млн. лв. годишно. В отчета му за 2009 г. са посочени "висока степен на ефективност и въведени 2601 броя европейски стандарти", като от документа става ясно, че работни срещи, заседания, съвети и обучения са финансирани 100% от бюджета. Като национален орган институтът осъществява и стопанска дейност.

Непонятен субект е и прясно регистрираният Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство,

който си е чиста правителствена организация

Тази година той получава впечатляващите 400 хил. лв., за да "опазва фолклор, ритуали, кухня, традиции, обичаи, език, приказки". И понеже беше обявено, че с тези пари ще се назначават хора и ще се обзаведе центърът, ясно е, че вече му е осигурено място в списъка с директните бенефициенти и в бъдеще.

Не по-различно е при разпределянето на остатъка от държавната субсидия с конкурс. Там отпаднали от директното финансиране НПО редовно побеждават в конкурси, а е възможно да се финансират и по двата начина. Националният център за социална рехабилитация например е цитиран в изследването на БЦНП като рекордьор през 2006 г., тъй като успява да получи финансиране за два проекта едновременно с директната субсидия.

Ключът вероятно се крие във факта, че през 2005 г. председател на организацията става зам.-министър на труда и социалната политика. Обществен фонд - Кърджали, пък е най-интензивно финансираният субект - започва да получава пари веднага след регистрацията си и така в продължение на три години.

Конкурсът наистина е пълен фарс по времето на тройната коалиция, когато неправителственият сектор на практика се превърна в новия Клондайк за управляващите

Шампион в печеленето на патриотични проекти пък е Съюзът на тракийските дружества, който, след като лансира кандидатурата на Георги Първанов за втори мандат, за пет години е успял да получи субсидия от бюджета от общо 229 хил.лв.

Слабостта на сегашната власт разбираемо е във физкултурната сфера, а печелещите проекти носят имена като "Новите перспективи чрез спорта" и "Здраве за всички".

Вредата от показаното в изследвания период отношение на управляващите към третия сектор е не само източването на бюджетните средства. По-лош е ефектът от обезсмислянето на самата идея да бъде изграден реален и жизнен граждански сектор, за да бъде полезен партньор на държавата и да я разтовари от част от функциите й. За повече от 10 години резултатът от шесткратно нарасналото финансиране говори най-добре как са изразходвани тези пари - за нищо.