Защо се провалят политиките в България?
Преди 13 години
четвъртък, 31 март 2011 г.
Какво да се прави? - продължение 3
http://www.forumat-bg.com/politika/88-kakvo-da-se-prav-da-sprem-da-im-jiveem
Гражданският сектор - Пари за нищо
През последните 10 години се занимавам с въпроси свързани с Гражданското общество. Писах проекти, петиции, участвах и организирах протести, писма и подписки. Дори спонсорирах подобни "мероприятия"...Но не ми се случи да се докосна до държавата и нейните дотации за гражданския сектор. В това няма нищо неочаквано или чудно. Долната статия дава още информация:
Забележете това:
Конкурсът наистина е пълен фарс по времето на тройната коалиция, когато неправителственият сектор на практика се превърна в новия Клондайк за управляващите
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/03/30/1067864_pari_za_nishto/
Пари за нищо
Картината на гражданския сектор в България става все по-неприятна, а начинът му на финансиране от бюджета все повече отвращава реалния "донор", тоест българските граждани. Ситуацията е почти революционна - за данъкоплатците вече е много трудно, а неправителствените организации (освен облагодетелстваните) не искат повече парите да се раздават по досегашния безпринципен и лобистки начин, в който не е ясно нито за какво отиват, нито има ли ефект.
Миналата година от бюджета са похарчени 10 млн. лв., дадени директно на 15 неправителствени организации (НПО) и на още 4 с конкурс. Тази година сумата е същата, но към миналогодишните 15 директни бенефициента са прибавени още 11 сдружения, а неизвестна бройка ще бъдат финансирани след поредния непрозрачен и неясен откъм процедура конкурс.
Проучване на Българския център за нестопанско право (БЦНП) и на "Отворено общество" преди седмица хвърли светлина върху тенденциите в държавното финансиране на НПО от 1999 г. насам. Без изненада констатациите са много притеснителни и показват, че е крайно време да се сложи край на този вид пилеене на и без това недостигащите средства.
За 12 години държавните средства, които се дават като директна субсидия на т.нар. трети сектор, са нараснали над 6 пъти. А
гражданското общество не е направило и крачка напред
освен че субсидираните лица са оцелели физически и са си платили разходите за командировки, семинари и обучения. Ако се опитаме да обобщим какво беше финансирано с парите на данъкоплатците, картината би изглеждала така:
Приоритет винаги са били организации, които обявяват, че представляват хора с различни увреждания - национално представените организации на лицата с недъзи, асоциации на родители на болни деца, инвалиди, малки хора...
Между тях обаче започнаха да се появяват и доста странни субекти. През различните години наравно с НПО със социална мисия средства са получавали и Съюзът на автомобилистите, Съюзът на тракийските дружества, Българският туристически съюз, Дарителският фонд "13 века България", Съюзът на народните читалища, Българският институт за стандартизация, Представителни сдружения на потребителите, Рилският манастир, Съюзът на ветераните от войната, Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство. Няма логично обяснение по каква причина данъкоплатците са субсидирали тези сдружения безрезервно.
Авторите на проучването са хванали някои детайли - как между първо и второ четене в парламента са прехвърляни пари към едно или друго НПО. Сигурно е, че никой не проверява какво е постигнато с финансирането, затова се случват всякакви куриози.
Например страницата на Национален дарителски фонд "13 века България" (към който също са прехвърляни средства между първо и второ четене),
е по-скоро нещо като сайт за недвижими имоти
Там човек може да се информира за горещи оферти на апартаменти в атрактивни столични квартали. В рубриката "Дейност" в телеграфен стил е обявено, че фондът реставрира произведения на изобразителното изкуство и подпомага дейността на читалища. Кои, къде, с колко – няма и дума.
Може само да се гадае как се усвояват 220-те хил. лв. на данъкоплатците, тъй като фондът не е регистриран в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, поддържан от Министерството на правосъдието. Едва 12 организации от директно финансираните впрочем са си дали труда да се впишат там и затова годишните отчети на всички останали са тайна за обществото.
Рилската света обител също не споменава нито дума благодарност за данъкоплатците, а те са й подарили над 5 млн. лв. за 12 години. В манастира музейният и хотелският комплекс работят с пълна пара, като за всяка отделна експозиция (а те са четири) данъкоплатецът като посетител плаща и за отделен билет.
Съюзът на ветераните от войните получава парите си по силата на закон. Липсва обаче публична информация колко ветерани има в страната и как точно отпуснатите им 255 хил. лв. се оползотворяват, при положение че отделно от тях на оживелите участници от Втората световна (колко ли са те) се полагат всякакви привилегии - добавки към пенсиите, гарантиран социален отдих в държавни почивни станции, безплатни лекарства, безплатно пътуване по целия обществен транспорт, евтино хранене в столовете на всички държавни ведомства.
Съюзът на народните читалища е на принципа "с малки суми, но редовно" - и така девет поредни години без оценка на ефекта.
Абсолютно неясно е и защо бива дотиран Българският институт за стандартизация през последните четири години, като последните две от тях - с над 1 млн. лв. годишно. В отчета му за 2009 г. са посочени "висока степен на ефективност и въведени 2601 броя европейски стандарти", като от документа става ясно, че работни срещи, заседания, съвети и обучения са финансирани 100% от бюджета. Като национален орган институтът осъществява и стопанска дейност.
Непонятен субект е и прясно регистрираният Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство,
който си е чиста правителствена организация
Тази година той получава впечатляващите 400 хил. лв., за да "опазва фолклор, ритуали, кухня, традиции, обичаи, език, приказки". И понеже беше обявено, че с тези пари ще се назначават хора и ще се обзаведе центърът, ясно е, че вече му е осигурено място в списъка с директните бенефициенти и в бъдеще.
Не по-различно е при разпределянето на остатъка от държавната субсидия с конкурс. Там отпаднали от директното финансиране НПО редовно побеждават в конкурси, а е възможно да се финансират и по двата начина. Националният център за социална рехабилитация например е цитиран в изследването на БЦНП като рекордьор през 2006 г., тъй като успява да получи финансиране за два проекта едновременно с директната субсидия.
Ключът вероятно се крие във факта, че през 2005 г. председател на организацията става зам.-министър на труда и социалната политика. Обществен фонд - Кърджали, пък е най-интензивно финансираният субект - започва да получава пари веднага след регистрацията си и така в продължение на три години.
Конкурсът наистина е пълен фарс по времето на тройната коалиция, когато неправителственият сектор на практика се превърна в новия Клондайк за управляващите
Шампион в печеленето на патриотични проекти пък е Съюзът на тракийските дружества, който, след като лансира кандидатурата на Георги Първанов за втори мандат, за пет години е успял да получи субсидия от бюджета от общо 229 хил.лв.
Слабостта на сегашната власт разбираемо е във физкултурната сфера, а печелещите проекти носят имена като "Новите перспективи чрез спорта" и "Здраве за всички".
Вредата от показаното в изследвания период отношение на управляващите към третия сектор е не само източването на бюджетните средства. По-лош е ефектът от обезсмислянето на самата идея да бъде изграден реален и жизнен граждански сектор, за да бъде полезен партньор на държавата и да я разтовари от част от функциите й. За повече от 10 години резултатът от шесткратно нарасналото финансиране говори най-добре как са изразходвани тези пари - за нищо.
Забележете това:
Конкурсът наистина е пълен фарс по времето на тройната коалиция, когато неправителственият сектор на практика се превърна в новия Клондайк за управляващите
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/03/30/1067864_pari_za_nishto/
Пари за нищо
Картината на гражданския сектор в България става все по-неприятна, а начинът му на финансиране от бюджета все повече отвращава реалния "донор", тоест българските граждани. Ситуацията е почти революционна - за данъкоплатците вече е много трудно, а неправителствените организации (освен облагодетелстваните) не искат повече парите да се раздават по досегашния безпринципен и лобистки начин, в който не е ясно нито за какво отиват, нито има ли ефект.
Миналата година от бюджета са похарчени 10 млн. лв., дадени директно на 15 неправителствени организации (НПО) и на още 4 с конкурс. Тази година сумата е същата, но към миналогодишните 15 директни бенефициента са прибавени още 11 сдружения, а неизвестна бройка ще бъдат финансирани след поредния непрозрачен и неясен откъм процедура конкурс.
Проучване на Българския център за нестопанско право (БЦНП) и на "Отворено общество" преди седмица хвърли светлина върху тенденциите в държавното финансиране на НПО от 1999 г. насам. Без изненада констатациите са много притеснителни и показват, че е крайно време да се сложи край на този вид пилеене на и без това недостигащите средства.
За 12 години държавните средства, които се дават като директна субсидия на т.нар. трети сектор, са нараснали над 6 пъти. А
гражданското общество не е направило и крачка напред
освен че субсидираните лица са оцелели физически и са си платили разходите за командировки, семинари и обучения. Ако се опитаме да обобщим какво беше финансирано с парите на данъкоплатците, картината би изглеждала така:
Приоритет винаги са били организации, които обявяват, че представляват хора с различни увреждания - национално представените организации на лицата с недъзи, асоциации на родители на болни деца, инвалиди, малки хора...
Между тях обаче започнаха да се появяват и доста странни субекти. През различните години наравно с НПО със социална мисия средства са получавали и Съюзът на автомобилистите, Съюзът на тракийските дружества, Българският туристически съюз, Дарителският фонд "13 века България", Съюзът на народните читалища, Българският институт за стандартизация, Представителни сдружения на потребителите, Рилският манастир, Съюзът на ветераните от войната, Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство. Няма логично обяснение по каква причина данъкоплатците са субсидирали тези сдружения безрезервно.
Авторите на проучването са хванали някои детайли - как между първо и второ четене в парламента са прехвърляни пари към едно или друго НПО. Сигурно е, че никой не проверява какво е постигнато с финансирането, затова се случват всякакви куриози.
Например страницата на Национален дарителски фонд "13 века България" (към който също са прехвърляни средства между първо и второ четене),
е по-скоро нещо като сайт за недвижими имоти
Там човек може да се информира за горещи оферти на апартаменти в атрактивни столични квартали. В рубриката "Дейност" в телеграфен стил е обявено, че фондът реставрира произведения на изобразителното изкуство и подпомага дейността на читалища. Кои, къде, с колко – няма и дума.
Може само да се гадае как се усвояват 220-те хил. лв. на данъкоплатците, тъй като фондът не е регистриран в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, поддържан от Министерството на правосъдието. Едва 12 организации от директно финансираните впрочем са си дали труда да се впишат там и затова годишните отчети на всички останали са тайна за обществото.
Рилската света обител също не споменава нито дума благодарност за данъкоплатците, а те са й подарили над 5 млн. лв. за 12 години. В манастира музейният и хотелският комплекс работят с пълна пара, като за всяка отделна експозиция (а те са четири) данъкоплатецът като посетител плаща и за отделен билет.
Съюзът на ветераните от войните получава парите си по силата на закон. Липсва обаче публична информация колко ветерани има в страната и как точно отпуснатите им 255 хил. лв. се оползотворяват, при положение че отделно от тях на оживелите участници от Втората световна (колко ли са те) се полагат всякакви привилегии - добавки към пенсиите, гарантиран социален отдих в държавни почивни станции, безплатни лекарства, безплатно пътуване по целия обществен транспорт, евтино хранене в столовете на всички държавни ведомства.
Съюзът на народните читалища е на принципа "с малки суми, но редовно" - и така девет поредни години без оценка на ефекта.
Абсолютно неясно е и защо бива дотиран Българският институт за стандартизация през последните четири години, като последните две от тях - с над 1 млн. лв. годишно. В отчета му за 2009 г. са посочени "висока степен на ефективност и въведени 2601 броя европейски стандарти", като от документа става ясно, че работни срещи, заседания, съвети и обучения са финансирани 100% от бюджета. Като национален орган институтът осъществява и стопанска дейност.
Непонятен субект е и прясно регистрираният Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство,
който си е чиста правителствена организация
Тази година той получава впечатляващите 400 хил. лв., за да "опазва фолклор, ритуали, кухня, традиции, обичаи, език, приказки". И понеже беше обявено, че с тези пари ще се назначават хора и ще се обзаведе центърът, ясно е, че вече му е осигурено място в списъка с директните бенефициенти и в бъдеще.
Не по-различно е при разпределянето на остатъка от държавната субсидия с конкурс. Там отпаднали от директното финансиране НПО редовно побеждават в конкурси, а е възможно да се финансират и по двата начина. Националният център за социална рехабилитация например е цитиран в изследването на БЦНП като рекордьор през 2006 г., тъй като успява да получи финансиране за два проекта едновременно с директната субсидия.
Ключът вероятно се крие във факта, че през 2005 г. председател на организацията става зам.-министър на труда и социалната политика. Обществен фонд - Кърджали, пък е най-интензивно финансираният субект - започва да получава пари веднага след регистрацията си и така в продължение на три години.
Конкурсът наистина е пълен фарс по времето на тройната коалиция, когато неправителственият сектор на практика се превърна в новия Клондайк за управляващите
Шампион в печеленето на патриотични проекти пък е Съюзът на тракийските дружества, който, след като лансира кандидатурата на Георги Първанов за втори мандат, за пет години е успял да получи субсидия от бюджета от общо 229 хил.лв.
Слабостта на сегашната власт разбираемо е във физкултурната сфера, а печелещите проекти носят имена като "Новите перспективи чрез спорта" и "Здраве за всички".
Вредата от показаното в изследвания период отношение на управляващите към третия сектор е не само източването на бюджетните средства. По-лош е ефектът от обезсмислянето на самата идея да бъде изграден реален и жизнен граждански сектор, за да бъде полезен партньор на държавата и да я разтовари от част от функциите й. За повече от 10 години резултатът от шесткратно нарасналото финансиране говори най-добре как са изразходвани тези пари - за нищо.
Пунктовете за приемане на вторични суровини
Тези дни започнаха дискусиите около приемането на закон според, който пунктовете за приемане на вторични суровини се изнасят от населените места и се променя режима, по който се приемат отпадъчните продукти. Целта е да се пресече "вредният навик" на ромите да оглозгват работещи "структури" в страната - елетрозахранване, железопътни мрежи, капаци, шахти и табели по пътищата и други.
Наистина крайно време беше да се предприеме нещо...Дали ще проработи ще видим, лошото е обаче, че отново, малко или много, не сме стигнали достатъчно напред в обмислянето. Оказва се, че освободените от тази "дейност" групи могат спокойно да се пренасочат към изсичане на горите:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=837052
Наистина крайно време беше да се предприеме нещо...Дали ще проработи ще видим, лошото е обаче, че отново, малко или много, не сме стигнали достатъчно напред в обмислянето. Оказва се, че освободените от тази "дейност" групи могат спокойно да се пренасочат към изсичане на горите:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=837052
понеделник, 28 март 2011 г.
Европейски съюз - смяна на правилата
Европа спира парите за пътища
Правят класация на страните от ЕС според икономически показатели
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-03-28&article=362256
България сериозно може да се противопостави на намерението да се намалят субсидиите за инфраструктура. Това беше едно от предимствата, заради които влязохме в Съюза. Срещу това затворихме 2 ядрени реактора, а заради това затваряне сега се "налага" да "спорим" необходима централа ли е Белене.
В случай на предоговаряне относно инфраструктурата България ще има право да предоговаря и въпроса с реакторите.
Правят класация на страните от ЕС според икономически показатели
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-03-28&article=362256
България сериозно може да се противопостави на намерението да се намалят субсидиите за инфраструктура. Това беше едно от предимствата, заради които влязохме в Съюза. Срещу това затворихме 2 ядрени реактора, а заради това затваряне сега се "налага" да "спорим" необходима централа ли е Белене.
В случай на предоговаряне относно инфраструктурата България ще има право да предоговаря и въпроса с реакторите.
четвъртък, 24 март 2011 г.
Помагала за "Доктрината"
http://www.kultura.bg/bg/article/view/18117
За безгрàничността. Разговор с Ерве Жювен
За безгрàничността. Разговор с Ерве Жювен
сряда, 23 март 2011 г.
Артернативата днес?
Диагнозата, която живее на покрива
Любослава Русева
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/03/22/1063711_diagnozata_koiato_jivee_na_pokriva/
Интересна история около Иди Амин. Не много интересно и аналогично нагаждане към ББ, но и това може да мине. Той не е отмъстителен и фактически оставя великодушно да го дъвчат, дори и понякога долно, от години...
Иначе от статията, тъй като информацията пак е прикрита, могат да се направят следните малко по-ясни коментари.
- Разказът му за картофите не е посегателство срещу социалното, а просто той казва - човек с работа може да се прехрани. Разбира се, не всички могат да садят картофи, но досега без да се строят магистрали, а напротив с излишъци, хората не вързаха живот. ГЕРБ се опитват да преобърнат системата от масови кражби и подкупи към нещо друго. Още е рано да се прецени дали ще успеят, но дори и малко пак ще е нещо в сравнение с миналото.
- Русева, разправя, че била гласувала за ББ, но сега вече е толкова възмутена, че ББ приказва един път едно, друг път друго, че вече няма...Това не е вярно. Тя винаги е била дори и по-критична и ехидна към ББ. Така че доста явен фалш излиза...
- Какво предлага точно Русева, също не е ясно. Коя е алтернативата, от тази статия не е ясно. Чел съм предните й статии, знам че предпочитанията й не са нито реални нито симпатични.
- Вече ни е ясно какъв е Бойко и това си е той. С всичките си грешки и качества. Така или инак истината е, че той не се съгласи да включи Синята в правителството, по различни причини и доста често, по други причини се "консултира" с Първанов...Дали това е лавиране или идва от някакви си негови русофилски "настроения" или съобразяване с олигарсите ще видим...
- Така или инак, впечатлението на болшинството избиратели е че се справя...Хората знаят, че сигурно има по-добри от него, но са наясно и с практически възможното
- Тъй като г-жа Русева се прави, че досега е живяла в нещо по-качествено й напомням с нещо, наистина заслужаващо си да се прочете, какво представлява същността на съществуване на страната на която ББ е мин. председател:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/18110
Любослава Русева
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/03/22/1063711_diagnozata_koiato_jivee_na_pokriva/
Интересна история около Иди Амин. Не много интересно и аналогично нагаждане към ББ, но и това може да мине. Той не е отмъстителен и фактически оставя великодушно да го дъвчат, дори и понякога долно, от години...
Иначе от статията, тъй като информацията пак е прикрита, могат да се направят следните малко по-ясни коментари.
- Разказът му за картофите не е посегателство срещу социалното, а просто той казва - човек с работа може да се прехрани. Разбира се, не всички могат да садят картофи, но досега без да се строят магистрали, а напротив с излишъци, хората не вързаха живот. ГЕРБ се опитват да преобърнат системата от масови кражби и подкупи към нещо друго. Още е рано да се прецени дали ще успеят, но дори и малко пак ще е нещо в сравнение с миналото.
- Русева, разправя, че била гласувала за ББ, но сега вече е толкова възмутена, че ББ приказва един път едно, друг път друго, че вече няма...Това не е вярно. Тя винаги е била дори и по-критична и ехидна към ББ. Така че доста явен фалш излиза...
- Какво предлага точно Русева, също не е ясно. Коя е алтернативата, от тази статия не е ясно. Чел съм предните й статии, знам че предпочитанията й не са нито реални нито симпатични.
- Вече ни е ясно какъв е Бойко и това си е той. С всичките си грешки и качества. Така или инак истината е, че той не се съгласи да включи Синята в правителството, по различни причини и доста често, по други причини се "консултира" с Първанов...Дали това е лавиране или идва от някакви си негови русофилски "настроения" или съобразяване с олигарсите ще видим...
- Така или инак, впечатлението на болшинството избиратели е че се справя...Хората знаят, че сигурно има по-добри от него, но са наясно и с практически възможното
- Тъй като г-жа Русева се прави, че досега е живяла в нещо по-качествено й напомням с нещо, наистина заслужаващо си да се прочете, какво представлява същността на съществуване на страната на която ББ е мин. председател:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/18110
вторник, 22 март 2011 г.
Българска политическа технология.
( Нарочно не пиша "Българската", защото има и други. Не по-малко успешни )
В момента тече един процес, който всъщност не е спирал. Трябва да се изкарат и тези от ГЕРБ същите маскари...Всичко е валидно. Интриги, хули, компромати, номера, картелни "споразумения", партийно-олигархични цени, бомби по всяко възможна цена и държавни разходи...И ще постигнат пак своето. Пак ще излязат само 40% гласоподаватели и БСП и ДПС ще си изберат пак някой руския троянски кон.
А "Сините", ако пак са в парламента, пак ще са една градивна морална и технологична опозиция и коректив.
В момента тече един процес, който всъщност не е спирал. Трябва да се изкарат и тези от ГЕРБ същите маскари...Всичко е валидно. Интриги, хули, компромати, номера, картелни "споразумения", партийно-олигархични цени, бомби по всяко възможна цена и държавни разходи...И ще постигнат пак своето. Пак ще излязат само 40% гласоподаватели и БСП и ДПС ще си изберат пак някой руския троянски кон.
А "Сините", ако пак са в парламента, пак ще са една градивна морална и технологична опозиция и коректив.
петък, 18 март 2011 г.
Източване на ДДС
От тройната коалиция сякаш не са забелязвали, че това се прави от години:
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-03-18&article=361208
Сигурно и това е един от поводите да се настоява за оставка на Цветанов.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-03-18&article=361208
Сигурно и това е един от поводите да се настоява за оставка на Цветанов.
четвъртък, 17 март 2011 г.
За още една неизвестна за обществото опасност от ядрената енергетика
Дали и доколко ядрените реактори влияят за повишение на земната температура.
Поуката от японската атомна приказка
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/03/15/1059731_poukata_ot_iaponskata_atomna_prikazka/
Поуката от японската атомна приказка
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/03/15/1059731_poukata_ot_iaponskata_atomna_prikazka/
сряда, 16 март 2011 г.
Повод - грамата на Пардю и "Рапона"
http://www.svobodata.com/page.php?pid=5167&rid=154
Грама на посолството на САЩ за организираната престъпност в България
И отдолу коментари:
Автор: Атанас Чобанов 15 Март 2011 23:52:23
Рапона не е в доклада, а в редакционните коментари предназначени за английскоговорящата публика.
Автор: Балтимор 16 Март 2011 04:11:34
Г-н Чобанов, какво да разбирам под "редакционните коментари предназначени за английскоговорящата публика"? На коя редакция по-точно? На Биволь или на Джеймс Пардю? Как са се появили в този вид? Знам че сте запознат, пояснете моля.
Автор: aaa 16 Март 2011 07:39:23
и к'во? нещо да се е променило от тогава? искам само да съм производител на мастило-много писане и накрая едно нищо...и пак писане...Българиьоооооо.....
Автор: Б. 16 Март 2011 08:03:29
За мен разсейването от същественото е едно от обясненията защо ДС продължава да ни върти на шиш...Та..Щом за някои важното в случая и "Ръпона" да е вътре, нищо не им пречи да го допишат. Да се обърнат и към Христо Бисеров от ДПС за да ги открехне за връзките на Ръпона с Йосич и към Антон Кутев, който е специалист по Цветелина Бориславова...Само искам да ги срещна с истината, че това няма да повиши изборните резултати на други, а напротив сочи ясно несъстоятелност. Което си е и доказателство за дереджето и перспективите им.
Автор: Въпрос към Чобанов 16 Март 2011 09:21:30
Има ли го Рапона при Пардю и ако не кой го дописа в Бивол?
Автор: Асен Стаматов 16 Март 2011 09:30:17
Грешката е моя ,за което се извинявам на Е.Сугарев. ..... към "Б" Не е въпроса ,дали го има Б.Борисов-Рапона в доклада или не ,а във факта че ГЕРБ е най-доброто "произведение" на бкп/бсп , под ръководството на кгб/дс
Автор: Б. 16 Март 2011 09:56:50
До Стаматов:
Може, но по тази логика няма нещо, което да не е тяхно произведение...Или поне - няма нещо, което избирателите да не познават като такова...Или те, избирателите са наясно, че не може да има нещо друго освен тяхно произведение, така че са преценили, на кое от техните произведения да вярват най-много и кое от техните произведения е "най-рационалното" за момента...Иначе и на мен ми се искат много неща, но ми писна да си губя времето и да ми губат времето и силите с невъзможности.
Автор: Б. 16 Март 2011 10:21:19
Много са ми интересни нашите "демократи". Дори така нареченият "Цвъцко" се оказва по-качествен европеец от тях като обявява вече за втори път, че няма да прави предизборна кампания с негативни изобразявания на противниците си.
Автор: Атанас Чобанов 16 Март 2011 11:07:52
@Балтимор
Първо прочетете това: http://www.bivol.bg/home/item/772-bgoc.html
Текстът на грамата на Balkanleaks е публикуван на български и на английски, след което следват редакционните коментари подписани от Биволъ. В тях се проследява съдбата на основните "герои" в грамата (кой убит, кой следствен...) и връзките им с лица и събития от българското съвремие след 2005 г. Решили сме, че е важно да се каже, че второразрядният сътрудник на СИК Бойко Борисов (с прякор Рапона), съдружник на Пашата и Иво Каменов от ТИМ във фабрика за контрабандни цигари е станал премиер с подкрепата на "свързания с руското разузнаване" Валентин Златев. Написали сме го подробно, за да го прочетат и осмислят наивниците, които мислят, че ГЕРБ е нещо по-различно, антикомунистическо, анти-ДС и се бори с престъпността.
Грама на посолството на САЩ за организираната престъпност в България
И отдолу коментари:
Автор: Атанас Чобанов 15 Март 2011 23:52:23
Рапона не е в доклада, а в редакционните коментари предназначени за английскоговорящата публика.
Автор: Балтимор 16 Март 2011 04:11:34
Г-н Чобанов, какво да разбирам под "редакционните коментари предназначени за английскоговорящата публика"? На коя редакция по-точно? На Биволь или на Джеймс Пардю? Как са се появили в този вид? Знам че сте запознат, пояснете моля.
Автор: aaa 16 Март 2011 07:39:23
и к'во? нещо да се е променило от тогава? искам само да съм производител на мастило-много писане и накрая едно нищо...и пак писане...Българиьоооооо.....
Автор: Б. 16 Март 2011 08:03:29
За мен разсейването от същественото е едно от обясненията защо ДС продължава да ни върти на шиш...Та..Щом за някои важното в случая и "Ръпона" да е вътре, нищо не им пречи да го допишат. Да се обърнат и към Христо Бисеров от ДПС за да ги открехне за връзките на Ръпона с Йосич и към Антон Кутев, който е специалист по Цветелина Бориславова...Само искам да ги срещна с истината, че това няма да повиши изборните резултати на други, а напротив сочи ясно несъстоятелност. Което си е и доказателство за дереджето и перспективите им.
Автор: Въпрос към Чобанов 16 Март 2011 09:21:30
Има ли го Рапона при Пардю и ако не кой го дописа в Бивол?
Автор: Асен Стаматов 16 Март 2011 09:30:17
Грешката е моя ,за което се извинявам на Е.Сугарев. ..... към "Б" Не е въпроса ,дали го има Б.Борисов-Рапона в доклада или не ,а във факта че ГЕРБ е най-доброто "произведение" на бкп/бсп , под ръководството на кгб/дс
Автор: Б. 16 Март 2011 09:56:50
До Стаматов:
Може, но по тази логика няма нещо, което да не е тяхно произведение...Или поне - няма нещо, което избирателите да не познават като такова...Или те, избирателите са наясно, че не може да има нещо друго освен тяхно произведение, така че са преценили, на кое от техните произведения да вярват най-много и кое от техните произведения е "най-рационалното" за момента...Иначе и на мен ми се искат много неща, но ми писна да си губя времето и да ми губат времето и силите с невъзможности.
Автор: Б. 16 Март 2011 10:21:19
Много са ми интересни нашите "демократи". Дори така нареченият "Цвъцко" се оказва по-качествен европеец от тях като обявява вече за втори път, че няма да прави предизборна кампания с негативни изобразявания на противниците си.
Автор: Атанас Чобанов 16 Март 2011 11:07:52
@Балтимор
Първо прочетете това: http://www.bivol.bg/home/item/772-bgoc.html
Текстът на грамата на Balkanleaks е публикуван на български и на английски, след което следват редакционните коментари подписани от Биволъ. В тях се проследява съдбата на основните "герои" в грамата (кой убит, кой следствен...) и връзките им с лица и събития от българското съвремие след 2005 г. Решили сме, че е важно да се каже, че второразрядният сътрудник на СИК Бойко Борисов (с прякор Рапона), съдружник на Пашата и Иво Каменов от ТИМ във фабрика за контрабандни цигари е станал премиер с подкрепата на "свързания с руското разузнаване" Валентин Златев. Написали сме го подробно, за да го прочетат и осмислят наивниците, които мислят, че ГЕРБ е нещо по-различно, антикомунистическо, анти-ДС и се бори с престъпността.
вторник, 15 март 2011 г.
Нови енергийни стратегии
Всички сме свидетели за случващото се в в момента в Япония. Убеден съм, че в момента техни "работни групи" си блъскат главите не само с мерките за безопасност и ограничаване на злополуките, но и с преработване на стратегиите си за енергийно осигуряване на страната.
Нека си съсредоточим вниманието си върху техните решения по въпроса. И евентуално ги използваме за енергийните стратегии и за нас самите. Ако трябва дори и с техни технологии и изпълнители...
Убеден съм, че в момента Япония, тъй като ще трябва да преосмисли цялата си енергийна стратегия, защото е ясно че обществото се нуждае акутно от това, стои пред големи инвестиции в нови проекти и оттам и пред нов икономически бум.
Нека си съсредоточим вниманието си върху техните решения по въпроса. И евентуално ги използваме за енергийните стратегии и за нас самите. Ако трябва дори и с техни технологии и изпълнители...
Убеден съм, че в момента Япония, тъй като ще трябва да преосмисли цялата си енергийна стратегия, защото е ясно че обществото се нуждае акутно от това, стои пред големи инвестиции в нови проекти и оттам и пред нов икономически бум.
Сигнал до Комисията за защита на конкуренцията
Написах следния сигнал до Комисията за защита на конкуренцията. Ще чакам отговор.
По повод увеличението на цените на петролните продукти - бензин, нафта и др.
Напомням, че движението на цените би трябвало да е аналогично надолу при понижение на същите. Последните години цената на нефта на международните пазари падна до около 60 долара.
Ако сега увеличението на цените е обосновано, би трябвало тогава цените да са отишли пропорционално и съответно надолу.
Обществото се нуждае не само от обявени мерки, но и от информация касаещо повдигнатия въпрос.
По повод увеличението на цените на петролните продукти - бензин, нафта и др.
Напомням, че движението на цените би трябвало да е аналогично надолу при понижение на същите. Последните години цената на нефта на международните пазари падна до около 60 долара.
Ако сега увеличението на цените е обосновано, би трябвало тогава цените да са отишли пропорционално и съответно надолу.
Обществото се нуждае не само от обявени мерки, но и от информация касаещо повдигнатия въпрос.
понеделник, 14 март 2011 г.
Инфраструктура за идеи
"Инфраструктура за идеи"
Копирам от "Капитал"
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/03/11/1057683_za_kakvo_ni_e_bulgariia/?p=0#addcomment
Каквито и общи задачи и цели да си поставяме, за да ги реализираме трябва да ги направим най.малкото общо, а още по-добре - всеобщо дело. Въпросът е как, използвайки съвременните технологии, да реализираме едно "общо дело".
Докладване на модератор
Копирам от "Капитал"
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/03/11/1057683_za_kakvo_ni_e_bulgariia/?p=0#addcomment
Каквито и общи задачи и цели да си поставяме, за да ги реализираме трябва да ги направим най.малкото общо, а още по-добре - всеобщо дело. Въпросът е как, използвайки съвременните технологии, да реализираме едно "общо дело".
Докладване на модератор
Инфраструктура за идеи
От "Капитал"
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/03/11/1057683_za_kakvo_ni_e_bulgariia/
Най-важното за начало
1. Разговор, но този път наистина
Създаване на две, или повече групи за организиране и фокусиране на дебата каква да бъде марката "България" и какви са целите й. Едната група трябва да е с по-малък състав и в нея да влизат представители на държавата, бизнеса и (с всички условности) гражданското общество. Идеята на този формат гарантира, че нито една група няма да наложи своя дневен ред. Представителите на бизнеса и неправителствения сектор, поне на теория, осигуряват приемственост на идеите и след смяна на властта. По-широката група пък включва подобни, но повече представители и нейната задача е да тества идеите, които се раждат в по-тесния формат.
2. Приоритети, приоритети, приоритети
Няма да се уморим да повтаряме, че най-важното е да знаеш какво искаш. Всяка група участници от споменатите по-горе трябва да дойде на масата с определени цели, които да защити пред останалите и да включи в общия списък с необходими за постигане задачи. Тъй като икономическите, социалните и политическите цели в някои случаи се разминават, консенсусът е задължителен. Той така или иначе ще подлежи на обществено одобрение, така че заложеното в него трябва да прави смисъл за повечето хора. По този начин никога няма да бъде допуснато внезапното появяване на огромен и неясен проект, като АЕЦ "Белене" например.
3. Инфраструктура за идеи
Каквото и да говорим, винаги опираме до хората. Това не е затворен проект от някого за някого, а касае всички ни. Хората трябва да се чувстват удобно в държавата си, която пък може да използва креативния им потенциал. Това означава да го отпуши. Интересно начало би било например създаването на звено, което да стимулира добрите идеи в администрацията. Такова звено би имало директен достъп до взимащите решения и би било напълно отворено към всеки, който иска да сподели добро хрумване. Що се отнася до финансирането на бизнес идеи, част от парите от европейските фондове не само може, но е напълно задължително да бъдат използвани с тази цел. В ЕС вече има 21 държавни схеми за т.нар. иновативни ваучери, които покриват разходите на малки и средни фирми за изследване, тестване и разработка на нов продукт. Така държавата де факто помага на бизнеса да премине "долината на смъртта" между идеята и излизането на пазара. България досега дори не е участвала в обсъждане за такъв тип ваучери.
Още събрани "сламки":
http://boabab.forumotion.com/t27-topic#352
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/03/11/1057683_za_kakvo_ni_e_bulgariia/
Най-важното за начало
1. Разговор, но този път наистина
Създаване на две, или повече групи за организиране и фокусиране на дебата каква да бъде марката "България" и какви са целите й. Едната група трябва да е с по-малък състав и в нея да влизат представители на държавата, бизнеса и (с всички условности) гражданското общество. Идеята на този формат гарантира, че нито една група няма да наложи своя дневен ред. Представителите на бизнеса и неправителствения сектор, поне на теория, осигуряват приемственост на идеите и след смяна на властта. По-широката група пък включва подобни, но повече представители и нейната задача е да тества идеите, които се раждат в по-тесния формат.
2. Приоритети, приоритети, приоритети
Няма да се уморим да повтаряме, че най-важното е да знаеш какво искаш. Всяка група участници от споменатите по-горе трябва да дойде на масата с определени цели, които да защити пред останалите и да включи в общия списък с необходими за постигане задачи. Тъй като икономическите, социалните и политическите цели в някои случаи се разминават, консенсусът е задължителен. Той така или иначе ще подлежи на обществено одобрение, така че заложеното в него трябва да прави смисъл за повечето хора. По този начин никога няма да бъде допуснато внезапното появяване на огромен и неясен проект, като АЕЦ "Белене" например.
3. Инфраструктура за идеи
Каквото и да говорим, винаги опираме до хората. Това не е затворен проект от някого за някого, а касае всички ни. Хората трябва да се чувстват удобно в държавата си, която пък може да използва креативния им потенциал. Това означава да го отпуши. Интересно начало би било например създаването на звено, което да стимулира добрите идеи в администрацията. Такова звено би имало директен достъп до взимащите решения и би било напълно отворено към всеки, който иска да сподели добро хрумване. Що се отнася до финансирането на бизнес идеи, част от парите от европейските фондове не само може, но е напълно задължително да бъдат използвани с тази цел. В ЕС вече има 21 държавни схеми за т.нар. иновативни ваучери, които покриват разходите на малки и средни фирми за изследване, тестване и разработка на нов продукт. Така държавата де факто помага на бизнеса да премине "долината на смъртта" между идеята и излизането на пазара. България досега дори не е участвала в обсъждане за такъв тип ваучери.
Още събрани "сламки":
http://boabab.forumotion.com/t27-topic#352
четвъртък, 10 март 2011 г.
Комунизмът ли ни е виновен?
В един форум прочетох:
"Ако комунизмът не беше унищожил морала, вярата, законността, простите човешки добродетели - сега нямаше да сме в това положение - "не толкова по отношение на икономиката колкото по отношение на настройката на хората". Интересно как не сте успял да разберете това от примера с Черномирдин, който сам давате?
"
Това за комунизмът, колкото и вярно, но относително, е все пак добре да не се абсолютизира. Просто грешни ще са изводите.
Само около 40% от българите 1944 са били грамотни. И още:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/18098
"Резултатът? След Освобождението (1878г.) българското общество преживя пет въстания, които компрометираха и националната, и социалната идея, пет преврата, които разсипаха българската държавност, и пет войни, които изтощиха до краен предел националния организъм.
Тези фатални (по израза на Николай Генчев) три петици оставиха най-дълбок отпечатък и върху националната ни психология, и върху националния ни характер. Изконни добродетели изчезваха, а към предишните пороци се прибавяха нови, още по-пагубни. С небивала сила се разрастваше българската неразбранщина, която обхващаше всички среди на обществото ни, всички сфери на нашия живот и правеше невъзможно постигането на национално съгласие и по най-съдбовните за България идеи, проблеми и каузи, обричаше на неуспех всяко по-значително общо начинание.
Да не би тя да е генетично заложена у нас, щом дори Паисий сочи, че тъкмо българската несговорчивост е привлякла Божия гняв върху българите?
Даже по време на Възраждането – “най-българското време” – неразбранщината е съпровождала всяко българско дело и е вливала горчилка в душите на най-ревностните родолюбци. “Прочие, мои мили едноплеменници, залудо барем едни други не се хулете!” – опитва се да ги вразуми Неофит Бозвели.
И П. Р. Славейков не може да скрие отчаянието си: “Към всяка народна работа не вървим, ами пъплим, че и като пъплим, барем да пъплехме и пълзяхме въз една страна, а то като раки – едни напред, други назад”. “Нашите българи все напротив отиват” – гневи се и Г. С. Раковски.
С българската неразбранщина се сблъсква и Васил Левски, когато се заема да изгражда Вътрешната революционна организация. Това личи в много от писмата му.
“Като се поразгледате в миналото от края на работите си досега във Влашко, кой с кого се е турил на работа, та от кой ден до кой ден е вървяло като жаба през угар, после, хайде еди-кой си води сръбска политика, та не бива с него да се работи, други – руска, трети – турска, ето ти и обнародвания във вестниците, ту тоя оногози, онзи – тогова – нашите българи го казват говна и помия”."
Изводът е да не се толкова пънем и тръшкаме, а да гледаме реалностите:
Пак оттам:
В края на живота си Тодор Живков за първи път призна:
“Най-големия ни връх беше това, което успяхме, въпреки всички трудности, грешки и дори престъпления, да направим в годините на социализма.”
Така че нека погледнем с положителност и дори оптимистично и кажем:
ВЪПРЕКИ всичко, въпреки че сме абсолютно неадекватни ( хайде да го кажем по-мило - нестандартни ) като народ и народопсихология, ние се освободихме, въпреки войните и националните катастрофи, изплувахме, въпреки престъпленията на социализма оцеляхме, въпреки постсоциалистическата тотална криза влязохме в НАТО и ЕС....В крайна сметка още не сме загубили пак външната си свобода ;)...
И да си кажем: Е, пък ние точно така и съществуваме - неединни, загърбвайки най-способните, честните и интелигентните, с половината неплащащи си парното ( сигурно важи и за всичко останало - от билетчето в автобуса до готовността потенциално и реално да крадеш и да отръшкваш каквото ти падне, малко или много циганско... )
Човек трябва да не се съсредоточава в един от елементите. Липсата на правилни перспективи и мащаби води до грешки.
При Освобождението 1878 само 4% от българите са били грамотни.
"Ако комунизмът не беше унищожил морала, вярата, законността, простите човешки добродетели - сега нямаше да сме в това положение - "не толкова по отношение на икономиката колкото по отношение на настройката на хората". Интересно как не сте успял да разберете това от примера с Черномирдин, който сам давате?
"
Това за комунизмът, колкото и вярно, но относително, е все пак добре да не се абсолютизира. Просто грешни ще са изводите.
Само около 40% от българите 1944 са били грамотни. И още:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/18098
"Резултатът? След Освобождението (1878г.) българското общество преживя пет въстания, които компрометираха и националната, и социалната идея, пет преврата, които разсипаха българската държавност, и пет войни, които изтощиха до краен предел националния организъм.
Тези фатални (по израза на Николай Генчев) три петици оставиха най-дълбок отпечатък и върху националната ни психология, и върху националния ни характер. Изконни добродетели изчезваха, а към предишните пороци се прибавяха нови, още по-пагубни. С небивала сила се разрастваше българската неразбранщина, която обхващаше всички среди на обществото ни, всички сфери на нашия живот и правеше невъзможно постигането на национално съгласие и по най-съдбовните за България идеи, проблеми и каузи, обричаше на неуспех всяко по-значително общо начинание.
Да не би тя да е генетично заложена у нас, щом дори Паисий сочи, че тъкмо българската несговорчивост е привлякла Божия гняв върху българите?
Даже по време на Възраждането – “най-българското време” – неразбранщината е съпровождала всяко българско дело и е вливала горчилка в душите на най-ревностните родолюбци. “Прочие, мои мили едноплеменници, залудо барем едни други не се хулете!” – опитва се да ги вразуми Неофит Бозвели.
И П. Р. Славейков не може да скрие отчаянието си: “Към всяка народна работа не вървим, ами пъплим, че и като пъплим, барем да пъплехме и пълзяхме въз една страна, а то като раки – едни напред, други назад”. “Нашите българи все напротив отиват” – гневи се и Г. С. Раковски.
С българската неразбранщина се сблъсква и Васил Левски, когато се заема да изгражда Вътрешната революционна организация. Това личи в много от писмата му.
“Като се поразгледате в миналото от края на работите си досега във Влашко, кой с кого се е турил на работа, та от кой ден до кой ден е вървяло като жаба през угар, после, хайде еди-кой си води сръбска политика, та не бива с него да се работи, други – руска, трети – турска, ето ти и обнародвания във вестниците, ту тоя оногози, онзи – тогова – нашите българи го казват говна и помия”."
Изводът е да не се толкова пънем и тръшкаме, а да гледаме реалностите:
Пак оттам:
В края на живота си Тодор Живков за първи път призна:
“Най-големия ни връх беше това, което успяхме, въпреки всички трудности, грешки и дори престъпления, да направим в годините на социализма.”
Така че нека погледнем с положителност и дори оптимистично и кажем:
ВЪПРЕКИ всичко, въпреки че сме абсолютно неадекватни ( хайде да го кажем по-мило - нестандартни ) като народ и народопсихология, ние се освободихме, въпреки войните и националните катастрофи, изплувахме, въпреки престъпленията на социализма оцеляхме, въпреки постсоциалистическата тотална криза влязохме в НАТО и ЕС....В крайна сметка още не сме загубили пак външната си свобода ;)...
И да си кажем: Е, пък ние точно така и съществуваме - неединни, загърбвайки най-способните, честните и интелигентните, с половината неплащащи си парното ( сигурно важи и за всичко останало - от билетчето в автобуса до готовността потенциално и реално да крадеш и да отръшкваш каквото ти падне, малко или много циганско... )
Човек трябва да не се съсредоточава в един от елементите. Липсата на правилни перспективи и мащаби води до грешки.
При Освобождението 1878 само 4% от българите са били грамотни.
вторник, 8 март 2011 г.
Какво ни погуби и погубва
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/03/06/1054132_zapiski_na_nachinaeshtiia_patriot_-/
Записки на начинаещия патриот - ІІ
Любослава Русева
Добра е Любослава, но както винаги - констатации. Каквато и да им е формата, стила и съдържанието не са нищо повече от констатации. И баба Пена вижда колко е лошо, но какво от това...Поне за причините да беше казано нещо повече....
Ето нещо поне по комплексно от "Култура":
http://www.kultura.bg/bg/article/view/18098
"Един чужденец, дълго живял в България (Г. К. Логио), дава отговор на този въпрос:
“Трагедията на България се състои не в това, че тя е лишена от достойни хора и способни водачи, а в това, че българите са слепи за добрите качества на малцината свои сънародници, отношение, което осъжда неоценимото богатство, каквото съставляват дарбите на тия хора, да бъдат похабени в бездействие.”"
Записки на начинаещия патриот - ІІ
Любослава Русева
Добра е Любослава, но както винаги - констатации. Каквато и да им е формата, стила и съдържанието не са нищо повече от констатации. И баба Пена вижда колко е лошо, но какво от това...Поне за причините да беше казано нещо повече....
Ето нещо поне по комплексно от "Култура":
http://www.kultura.bg/bg/article/view/18098
"Един чужденец, дълго живял в България (Г. К. Логио), дава отговор на този въпрос:
“Трагедията на България се състои не в това, че тя е лишена от достойни хора и способни водачи, а в това, че българите са слепи за добрите качества на малцината свои сънародници, отношение, което осъжда неоценимото богатство, каквото съставляват дарбите на тия хора, да бъдат похабени в бездействие.”"
вторник, 1 март 2011 г.
Какъв президент ни е нужен?
В "публичното пространство", колкото и да са девалвирали като публика и колкото и да ни е изтъняло пространството,
се позавъртяха няколко имена, които щели да бъдат евентуално издигнати като президентски кандидати: Кунева,
Надежда Нейнски-Михайлова, Калфин, Симеон Кобургготски, Борис Велчев, Волен Сидеров, та дори и Алексей Петров.
Сетих се и за досегашните ни президенти. И се замислих, без да "пресмятам" какво най-вероятно може да се случи,
за нужните качества на президента ни, най-вече сега и на тъкмо този етап от развитието, или по-точно, на опитите
за развитие на страната. Не че и преди президентът не е трябвало да бъде точно такъв, какъвто си го представям
че трябва да е следващият, но щом не е бил, може само да си говорим за миналото като фантазия.
Какви трябва да са основните качества, извън про формата и про закона, на президента ни?
Той трябва да е европеец по мироглед и поведение , да е интелигент и интелектуалец със световно и европейско излъчване и разбиране, да е фактически с достатъчно самостоятелно и независимо от партиите мнение. Мнение, което може да отстоява, да е визионер, който да може да "подсказва" теми и категории изпускани от правителствата заети с прекалено "насъщите", акутни и късо и средноперспективни проблеми пред които се изправят. Да не е интригант с властови амбиции, които да го водят
до опити за овладяване на зависими от него и съдбоносни за страната структури като съда. Да е достатъчно независим от материалните и духовни съблазни, с които ще бъде изкушаван от олигарсите и бизнеса - от светлия до най-тъмния.
Познавате ли такъв? Най-вероятното място на такъв човек трябва да е извън
"светлината на прожекторите" и извън политиката. Трябва да го има.
се позавъртяха няколко имена, които щели да бъдат евентуално издигнати като президентски кандидати: Кунева,
Надежда Нейнски-Михайлова, Калфин, Симеон Кобургготски, Борис Велчев, Волен Сидеров, та дори и Алексей Петров.
Сетих се и за досегашните ни президенти. И се замислих, без да "пресмятам" какво най-вероятно може да се случи,
за нужните качества на президента ни, най-вече сега и на тъкмо този етап от развитието, или по-точно, на опитите
за развитие на страната. Не че и преди президентът не е трябвало да бъде точно такъв, какъвто си го представям
че трябва да е следващият, но щом не е бил, може само да си говорим за миналото като фантазия.
Какви трябва да са основните качества, извън про формата и про закона, на президента ни?
Той трябва да е европеец по мироглед и поведение , да е интелигент и интелектуалец със световно и европейско излъчване и разбиране, да е фактически с достатъчно самостоятелно и независимо от партиите мнение. Мнение, което може да отстоява, да е визионер, който да може да "подсказва" теми и категории изпускани от правителствата заети с прекалено "насъщите", акутни и късо и средноперспективни проблеми пред които се изправят. Да не е интригант с властови амбиции, които да го водят
до опити за овладяване на зависими от него и съдбоносни за страната структури като съда. Да е достатъчно независим от материалните и духовни съблазни, с които ще бъде изкушаван от олигарсите и бизнеса - от светлия до най-тъмния.
Познавате ли такъв? Най-вероятното място на такъв човек трябва да е извън
"светлината на прожекторите" и извън политиката. Трябва да го има.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
