"Да вървим да живеем! – предложи Доган. И го ударихме на живот.
Арена ни бе нощният бар на хотел "Родина". Още с влизането си в него открихме, че тази "родина" е всъщност вилаетът Доганов. Посрещнаха ни салтанатите на управителя, на цяло ято от сервитьорки, изсипа се върху масите (най-хубавите, разбира се, баш на ачик!) цялото богатство на рая. (…)
… Балерините, както се е полагало за балерините на всеки султан, постепенно превръщаха бара в харем. (…)
Нощта завърши призори в дома на Доган… В дома ни посрещна неколкомесечен доберман, красиво, расово кученце. Красиво, но бе сторило грешка. Не помня каква, кучешка грешка, гледаше виновно и жалостиво, посягаше да близне ръка на стопанина си… Грешките се наказват, отвърна му той.
Изхлузи бавно колана си, сгъна тежката му кожа на две и раздаде възмездие…"
От книгата "Лъжата, Жан, Иван и другите" на Тошо Тошев, главен редактор на в. "Труд". Описаната случка е от декември 1992 г.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/03/28/879946_da_otgledash_chudovishte/
Няма коментари:
Публикуване на коментар