понеделник, 29 март 2010 г.

Валидизацията Доганова

Как, се питаме, е възможно след толкова скандални факти, като това, че е бивш, а защо не и настоящ, деятел и сътрудник на ДС, след арогантността да не ходи в парламента, след арогантността да се подиграва на българското общество с ред емблематични изказвания, след смъртта на Емин, след хонорара от 1.5 милиона, Доган да продължава да е годен и валиден български политик? Как е възможно цял етнос да продължава да гласува, въпреки всичко гореизброено за него? Как е възможно дори да увеличава изборния си резултат. Някой би потърсил на първо място вината в етноса...

Истината е обаче друга. Тази истина лъсва тъкмо тук с най-съвършения си блясък: българското общество и система са толкова уродливи, такова недоверие и отвращение е натрупано срещу тях, че хората предпочитат един морален, циничен и човешки прост политически Франкенщайн, отколкото да гласуват за нещо друго.


А най-парадоксалното, болното, но и отвратното, е че тъкмо така тези хора, гласувайки за Доган, а и за неговите съиграчи откъм различните държавни институции утвърждават и регламентират същата система, която го прави валиден и годен за български политик.

Няма коментари: