понеделник, 30 ноември 2015 г.

Свободата и съдбата на страните


Достоевски за руската завист към българите


Система, която не може да се реформира и то повече от столетие, когато види, че дори тези под робство живеят по-добре е вредна както за себе си така и за тези, които влизат в сферата й на влияние.

А да не осъзнаваш, че не можеш да се реформираш заради липсата на свобода - както по време на Царя, така и по време на Съветите, а и сега, сочи само че липсата на свобода е толкова голяма, че човек дори не успява да забележи, че няма свобода.


А ако погледнем в нашия си двор, съвсем непринудено можем да заявим - да бедността ни, социалния и демографски срив, е следствие на липсата пряка свобода от 1944-1989 и на "относителна" от 1990 до днес. Като наричаното "относителна"  е де факто липса на достатъчно правораздаване, преразпределение на националния доход ( прахосва се най-вече от раздут административен апарат и корупция ), както и липса на достатъчна справедливост в изборние, ще рече в демократичния, процес.  

Няма коментари: