По повод
Индексът на човешкото развитие
Се заформи интересен диалог:
Dimitar Dimitrov · СУ " Св. Климент Охридски" - Физически Факултет
Господине в плевенското село на жена ми кооперацията произвеждаше толкова чушки, та накрая ги раздаваха почти без пари на хората. ТКЗС-то произвеждаше всичко, защото имаше квоти. Имаше кравеферма в която млякото течеше по стъклени тръбопроводи. Имаше витска напоителна система. Днес няма нищо Сега арендаторката е изкупила почти всичката земя за жълти стотинки, произвежда само житни култури. Скоро тя ще стане като руски помещик. Ще владее цялото село. Това ли ви харесва. Дядото на жена ми беше унгарец, дошъл с една торбичка на рабо. За 45 години с неимоверен труд успява да се сдобие с 140 дкр. А такива като арендаторката за 15 години станаха собственици на 10000 дкр. Кой господине ще произвежда плодове и зеленчуци?
Харесва ми · Отговор · 18 мин.
Венцеслав Йонков ·
Не знам, господине. От описаното добруване - ще рече да имаш шанс да направиш вярната крачка, а да го доведеш до банкрут, заради липса на производителност, липса на свобода до днешното "дередже" се иска наистина талант. Не е новото време "производителятя" на днешното. А онова време...Аз работех в една административно-инфорамционна-компютърна фирма. От 300 души 200 не правеха нищо, а от останалите 100, 80 се занимаваха да сменят надписите в американския софтуеър с руски и българки текстове...Та, произведи ако щеш милиони пиперки, ако 80% от останалите не работят, а същото време да приемаш успех няма шанс да нямаш днешна България на длан.
Но и по-просто можем да попитаме. Защо Полша, при почти равни условия 1989 днес е два пъти по-добре от България? Не се ли дължи резултата на "подгоновката" му?
Няма коментари:
Публикуване на коментар