Даниел Смилов, Дневник
"Дневник" препечатва текста на политолога Даниел Смилов отпортала "Култура".
България 2015: Непостижимото Съединение и олигархията
В началото на статията авторът: Представителната демокрация има вградени олигархични тенденции - и се разпростира върху липсата на доверие от страна на гражданите в България към всички институции, от правителство, до съдебна система, администрация, народно събрание...
И представя една възможност за контрол на тези, фактически, банкрутирали структури:
Контра-демокрацията (глобален фактор)
Френският теоретик Розанвалон въвежда един странен термин – контра-демокрация – с който описва инструментите на съвременната демокрация как да се справи или поне да смекчи олигархичните си тенденции. Контра-демократичните институции са такива, които помагат на гражданите да държат под контрол своите представители. Това са и съдилищата, и гражданските мониторингови организации, и свободните медии, и независимите регулаторни агенции и органи. Всички те имат за задача да следят "представители", да дадат възможност на гражданите да реагират при отклонение и патологии в олигархична посока.
Проблемът е, че органите на контра-демокрацията са колкото решение, толкова и проблем, сами по себе си. Защото те също могат да бъдат "захванати" от елита, от образованата, богатата част на обществото.
И по-нататък:
Какво липсва?
Картината дотук показва, че институциите на съвременната демокрация сами по себе си не решават проблема с разлома между "елит" и "народ", а могат дори да го задълбочат.
При по-успешните демокрации, обаче, има нещо отвъд институциите, което ги спасява от олигархизация. Това е нещо много крехко и същевременно достатъчно устойчиво, за да се превърне във фундамент на една истинска res publica – обществено дело. Този допълнителен, екстра-фактор е банален. Той се нарича мислещ и активен гражданин, който създава критична и бързо реагираща публична среда. Ако този гражданин отсъства, и представителните, и мониторинговите, и контра-демократичните институции се изпразват от съдържание и заживяват свой, собствен живот.
Тоест разликата между България и скандинавските държави не е в това, че техните институции са по-различни или по-модерни. Разликата е по-скоро в гражданите, в публичната среда на двете общества. Институциите не заменят гражданина – те просто са инструмент, който му спестява усилия, но не отменя неговите отговорности.
Гражданите имат хиляди начини да го сторят – не само като направят една разходка пред парламента с подходящи плакати и вувузели. Но ако реакция няма, ако институционалните провали потъват в обществено блато на мълчание, няма какво да спаси демокрацията от олигархизация.
На фона на всички това нека припомня неколкократните ми призиви - както до институции, така и до отделни граждански организации и активни и популярни граждани за създаване на платформа, където да се предлагат проекти за създаването на функциониращи, в план горните задачи, граждански структури.
Сам съм предлагал нееднократно и моят прочит и проект по въпроса:
Гражданско общество - на практика
Откъде да започнем
Явно обаче обществото ни дори не е готово да направи елементарните усилия за някаква организирана общност, която да събира идеи и/или предложенията ми са толкова глупави и неосъществими ( което предвид ситуацията отново връща проблема при незрялостта на обществото), че досега никой не тръгва дори на дискусия....
А аз съм толкова елементарен, че не искам и не мога да кажа както правят умните : "Много ви здраве!" :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар