А ето и нещо конкретно за модел. Писмото е мнение под статията. "Преведено" е на кирилица в Интернет и затова правописа на места не е добър.
http://www.vsekiden.com/108039/d-r-boryana-slancheva/
Аз сам баща на недоносено бебе родено в 33 гестатсионна седмица, 1200гр. – Павел. Не мога до опиша какво преживяхме със съпругата ми през отминалите току що 12 месеца. Преминахме през всичко:
-Първите, най-рискови и най-дълги дни и нощи: “Жив ли е??? Диша ли сам???”…наи страшните въпроси.
-Първият грам вода: “Поел е три, върнал е два, значи все пак е усвоил един грам!!!” и така докато стигнем до 30-40гр на ден.
-Захранването с мляко, КАРМЕНЕТО, благодарение на съпругата ми, която направи и невъзможното, за да има карма и да карми въпреки стреса и липсата на условя в клиниката.
-Борбата за всеки грам тегло: нямате престава колко огромна е дистанцията от 1200гр до 2200гр, 50 дълги дни на нестабилна и все пак позитивна крива на теглото.
-Очните прегледи, “Дали всичко е наред???”.
-Прегледите на главичката за кръвоизливи в мозъка, риска от хидротцефалиа.
-Ежедневните рехабилитации и до днес, поради 20% риск при нас от детска церебрална парализа.
-И така нататък, като бягане с препятствия …
Много екстремни изживявания: сестра, която блъска по кувьоза на бебе, което внезапно е спряло да диша и вика: “Дишаи, дишаи, защото лошо ти се пише!!!”; да чуеш как съобщават на родителите на бебето в съседния кувьоз да се приготвят за най-лошото…; огромната радост, когато преодолееш поредното препятствие…
На въпроса “Как е Павел”, отговорът неизменно беше “Засега добре”. Намразих я тази думичка “засега”. И така докато един ден една от докторките дойде при нас и каза “Вашето бебе е добре!”, без “засега”… един щастлив за нас ден.
ТОВА КОЕТО ИСКАМ ДА КАЖА Е ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ И ПОКЛОН ПРЕД ВСИЧКИ ДОКТОРИ И СЕСТРИ ОТ КЛИНИКАТА НАЧЕЛО С ДОЦЕНТ СЛЪНЧЕВА!!! Перфектен професионализъм, максимална всеотдайност и непрестанни ежесекундни грижи, топлота, доброта и много любов към бебетата. Жени със сериозни лица (усмивките са рядкост), осъзнаващи огромната отговорност и мисия, която изпълняват с достойнство. Да, наистина, бебетата в тази клиника с във възможно най-добрите ръце в България. НЕВЕРОЯТНИ СА!!!
Знаете ли, когато се е родил, Павел е имал само един от петте жизнени показатели и то в минимална стойност…почти клинична смърт и добре че е била доктор Попиванова (Поклон!) да го съживи…!!!
Днес, той е едно щастливо, усмихнато, умно и ЗДРАВО момченце навършило 1 годинка на 10ти Декември. А аз всеки ден благодаря на Бог за това чудо, извършено от Него чрез докторите и сестрите от Майчин Дом.
Да, докторите в тази клиника наистина имат Божествена мисия. Моля се да имат Божията Благословия и да продължават. България има нужда от Вас!!!
ПОКЛОН!!!
Ивайло Ненов
П.С. Написах това, за да свидетелствам за две неща:
1. Че има прекрасни доктори и сестри, на които дължим много…всъщност Всичко! И не бива да се генерализира. Но има и черни овце в стадото, за съжаление много на брои, които трябва да бъдат отстранени безкомпромисно. Има нужда от писани конкретни правила, ефективен контрол и реални наказания.
2. За престоя в болницата на Павел никои не ни е искал пари под масата, не ни е изнудвал и т.н. Нито думичка, нито намек, нищо. Само безусловна грижа, както е завещал Хипократ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар